Решение по дело №287/2017 на Районен съд - Ловеч

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №                     

                                гр. Ловеч, 19.02.2018 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.....................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 287 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази:

 

       Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземания за главница, договорна лихва, лихва за забава и такси по договор за кредит.

 

            Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Георги Георгиев, срещу М.И.Н. ***, по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, за установяване на следните вземания: 206.10 лева – главница по договор за потребителски кредит от 24.11.2013 г., 14.48 лева – договорна лихва, 52.04 лева – лихва за забава и 55.89 лева - такси.

В исковата молба се твърди, че по силата и при условията на договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 24.11.2013 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *********, и ответницата М.И.Н., на същата е предоставен кредит в размер на 300 лева. Страните договорили, че ще е дължима фиксирана лихва в размер на 45,44 лева и такси в общ размер на 125,37 лева, като последните били начислени за оценка на досието на ответницата (15 лева), за администриране на кредита (33,42 лева) и за предоставяне на услуга „Домашно посещение“ (76,95 лева), която услуга се предоставяла по избор на клиента и представлява домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските по кредита. Твърди се, че ответницата М.И.Н. се е съгласила с тези условия и съответно потвърдила, че е получила от „Провидент Файненшъл България" ООД пълния размер на кредита, което било видно от стр. 1 във вр. чл. 27 от Договора. Посочва се, че предоставената сума била изцяло усвоена от ответницата, но същата не е заплатила дължими вноски в срок при уговорени 27 седмични плащания, като първото допуснато просрочие по кредита било от дата 23.05.2014 г., а крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 01.06.2014 г., с което станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва и неизплатената част от начислените такси, а също и обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането на длъжника в забава.

Изтъква се, че задължението на ответницата към датата на подаване на заявлението в съда е в общ размер на 328,51 лева, от които: главница в размер на 206,10 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 14,48 лева за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., лихва за забава в размер на 52,04 лева за периода от 23.05.2014 г. до 18.11.2016 г. и такси в размер на 55,89 лева за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г.

Посочва се още, че на 21.03.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и ищецът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД бил сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, титуляр на вземанията по договора за кредит станало дружеството – ищец, като в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за цесия, били индивидуализирани всички вземания, включително и процесното такова. Твърди се, че в изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което било изпратено писмено уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала в цялост. С оглед на това, уведомяването предстояло да бъде направено в настоящото производство. В този смисъл ищецът се позовава на Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Посочва се още, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът, в качеството си на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д.№ 2185/2016 г. по описа на РС-Ловеч била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

Предвид изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че в негова полза съществува вземане към ответницата М.И.Н., произтичащо от договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 24.11.2013 г., както следва: 206,10 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, 14,48 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., 52,04 лв. - лихва за забава за периода от 23.05.2014 г. до 18.11.2016 г., 55,89 лв. - такси за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г.

Ищецът претендира и направените в настоящето производство разноски, както и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25.00 лева - държавна такса и 250.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат В.Н., назначена за процесуален представител на ответницата по реда на ЗПрП, с който е изразено становище за неоснователност на предявените обективно съединени искове, с твърдения, че ответницата е изплащала дължимите суми на първоначалния кредитор. По делото е постъпил в срок и отговор лично от ответницата с твърдения, че е изплатила кредита изцяло. Позовава се на приложен препис от квитанция за сумата 366.00 лева.

             В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Предявеният иск се поддържа с писмени молби на пълномощниците  му – юрисконсулти Георгиев и Паланова.

            Ответницата М.И.Н. се явява лично и с процесуалния си представител адвокат В.Н., която моли за отхвърляне на иска. В писмена защита адв. Н. развива съображения, че претенциите на ищеца са недоказани, като единствено искът за главницата може да бъде уважен до размер на сумата 146.64 лева, получена след като от установения от счетоводните записвания при ищеца размер от 187.70 лева, потвърден и от експертизата, се приспаднат ваучер на стойност 20.00 лева и недължимо удържана сума за услугата „Домашно посещение“ в размер на 21.06 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуално представителство на ищеца.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 2185/2016 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

       По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 11295/28.11.2016 г., от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 2185/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 1320/29.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.И.Н., ЕГН **********,***, за сумата 206.10 лева – главница, 14.48 лева - договорна възнаградителна лихва от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., 52.04 лева - лихва за забава от 23.05.2014 г. до 18.11.2016 г., 55.89 лева – такси от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 206.10 лева, начиная от 28.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 275.00 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които: 25.00 лева – държавна такса и 250.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В Заповедта е посочено, че вземането е за погасяване на парични задължения по цедиран Договор за потребителски кредит № *********.

            В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът М.И.Н. е подала писмено възражение срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

            Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

Безспорно е по делото, че между „Провидент Файненшъл България" ООД, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, е бил сключен посоченият в исковата молба договор за потребителски кредит № ********* от 24.11.2013 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата кредит в размер на сумата 300.00 лева, при договорна фиксирана лихва в общ размер 45.44 лева. Страните уговорили и такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева и такса за администриране на кредита в размер на 33.42 лева. Ответницата е декларирала в договора, че избира и допълнителната услуга „Домашно посещение“ срещу заплащане на такса в размер на 76.95 лева. Така общият размер на задължението на ответницата по връщане на кредита възлязъл на 470.81 лева, като било уговорено да се извърши на 27 седмични плащания: 26 вноски по 17.44 лева с дата на първо плащане – 01.12.2013 г. и последна вноска от 17.37 лева. Тези данни се установяват от представеното с исковата молба заверено копие от цитирания Договор за кредит.

Няма спор между страните, че крайният срок за погасяване на цялото задължение по кредита е настъпил на 01.06.2014 година.

Съгласно чл. 9 ал. 1, изр. 2 от договора, ако по каквито и да е причини, клиентът пропусне една седмична погасителна вноска, тази погасителна вноска трябва да бъде направена от клиента заедно със следващата дължима седмична погасителна вноска и “Провидент” си запазва правото по своя преценка да претендира неустойка, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане.

            Представен е Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г., сключен между ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството му на цесионер, и „Провидент Файненшъл България“ ООД, в качеството на цедент, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера вземания от длъжници, произтичащи от договори за кредити, които вземания са изброени и индивидуализирани в списък Приложение № 1, неразделна част от този договор. От това Приложение е видно, че по силата на договора за цесия вземането на „Провидент Файненшъл България“ ООД от М.И.Н. по процесния договор за кредит, индивидуализиран с номера му - ********* и дата на отпускане – 24.11.2013 г., също е прехвърлено на ищеца „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Като дължима сума по договора за кредит, прехвърлена на ищеца, е посочена сумата 276.47 лева. 

Представено е пълномощно рег.№ 04933/05.04.2016 г., с което цедентът „Провидент Файненшъл България“ ООД е упълномощил цесионера – ищец „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да уведоми по законоустановения ред длъжниците за сключения на 21.03.2016 г. договор за цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, предмет на същия договор за цесия.

Приложено е уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, съгласно договора за цесия от 21.03.2016 г., с предмет вземането по процесния договор за кредит, отправено от цедента „Провидент Файненшъл България“ ООД, чрез пълномощника си „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, до ответницата М.И.Н., без данни, че е връчено на последната.

По искане на ищеца съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи във връзка с претендираното вземане.

От заключението на експертизата се установява, че ответницата е извършила 12 броя плащания по договора за кредит, на обща стойност 194.34 лева, от която: 112.30 лева – главница и 82.04 лева – договорна лихва, ведно с такси, с дата на последно плащане – 23.05.2014 г. в размер на сумата 2.44 лева, с която частично е издължена погасителна вноска за лихва и такси по договора /чл. 76 от ЗЗД/. Вещото лице е констатирало, че по договора е налице остатъчно задължение в размер на 276.47 лева, от което: 187.70 лева – главница и 88.77 лева – договорни лихви, ведно с такси. Тази обща сума от 276.47 лева се установи, че е предмет и на договора за цесия.

При извършване на експертизата вещото лице е констатирало и наличието на приемо-предавателен протокол от 01.07.2014 г. /копие от него е приложен по делото/, с който ответницата получава 4 бр. ваучера, на стойност 5.00 лева всеки, като част от рекламна кампания „Препоръчай на приятел“, с обща сума 20.00 лева, като отбелязва в заключението си, че ако се приеме, че с тази сума е погасено задължение към кредитора, то остатъчното задължение се определя на 256.47 лева /276.47 – 20.00/, като конкретно тези 20.00 лева се приспаднат от посочения по-горе размер на договорната лихва – 88.77 лева.

Относно лихвата за забава върху просрочената главница в размер на 187.70 лева, вещото лице е изчислило, че законната лихва от 24.05.2014 г. /датата, следваща тази на последното плащане/ до 28.11.2016 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ е 47.99 лева.

По делото е представен от ответницата и друг Договор за потребителски кредит с № *********/10.01.2014 г., сключен също с кредитодател „Провидент Файненшъл България“ ООД, по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата друг кредит в размер на същата сума 300.00 лева, при същия размер договорна фиксирана лихва в общ размер 45.44 лева, такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева, такса за администриране на кредита в размер на 33.42 лева и такса за услуга „Домашно посещение“ в размер на 76.95 лева или отново общ размер на задължението 470.81 лева, с разсрочено плащане също на 27 седмични вноски - по 17.44 лева и последна вноска от 17.37 лева с дата на първо плащане – 17.01.2014 г. Вземането по този договор също е прехвърлено с посочения по-горе договор за цесия в полза на ищеца.  

По повод искане на ответницата по реда на чл. 192 от ГПК, съдът е изискал от трето неучастващо по делото лице – първоначалният кредитор „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ относими по делото документи във връзка с договора за кредит. От постъпилите справки-извлечения от електронната система на първоначалния кредитор е видно, че по процесния договор за кредит от 24.11.2013 г., общата заплатена сума от ответницата по погасителни вноски е 194.34 лева /тази сума е констатирана като заплатена и от вещото лице/, а по втория договор от 10.01.2014 г. – общо заплатена сума 104.76 лева.

В писмена молба на третото лице е заявено, че не са налице надплатени суми от ответницата по нито един от горепосочените договори. Относно споменатия по-горе ваучер, е уточнено, че „Провидент Файненшъл България“ ООД не е предоставяло ваучери за приспадане на парични суми по отпуснати и усвоени заеми на заематели. Провеждани били кампании във връзка с препоръчване на кредитополучатели, за което препоръчващите са получавали ваучери за подаръци в магазинната мрежа, а не за приспадане на парични задължения по усвоени заеми.

От страна на ответницата е представено удостоверение изх.№ 3266/12.06.2017 г. на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, с което, дружеството, в качеството на кредитор, е удостоверило, че М.И.Н. е направила последната погасителна вноска и с това е погасила изцяло задължението си по втория договор за кредит с № *********, сключен на 10.01.2014 г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД.   

            При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Провидент Файненшъл България" ООД, като кредитодател, и ответницата, като кредитополучател, в резултат на сключения между тях договор за потребителски кредит № ********* от 24.11.2013 г., по силата на който кредитодателят е предоставил на ответницата кредит в размер на сумата 300.00 лева, а тя се е задължила да го върне, заедно с уговорените договорна фиксирана лихва, такса за оценка на досие, такса за администриране на кредита и такса за услуга „Домашно посещение“, с общ размер на цялото задължение 470.81 лева, което след извършени плащания от страна на ответницата е останало в размер на сумата 276.47 лева, с краен срок за погасяване - 01.06.2014 година. Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г., който е валидно сключен между кредитодателя „Провидент Файненшъл България“ ООД и ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, който в качеството си на купувач /цесионер/ има всички права на кредитор. Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършено прехвърляне на вземания, връчено й заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение/. Това уведомление се установи, че е отправено от новия кредитор, в качеството му на пълномощник на предишния кредитор, което е допустимо по силата на принципа за свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/, според който няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99 ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД /в т.см. Решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по чл. 290 от ГПК/.

Спорният по делото въпрос е дали ответницата е погасила изцяло чрез плащане задължението си по процесния договор за кредит, сключен на 24.11.2013 г. Събраните по делото доказателства сочат, че не е изплатила изцяло задължението си по този договор. Задължението, което е изплатила изцяло, се установи, че е по сключения от нея втори договор за кредит. В този смисъл са представените от нея 9 броя квитанции на „Провидент Файненшъл България” ООД, в които изрично е посочено, че е внасяла парични вноски по договор № *********, т.е. по втория договор за кредит, сключен на 10.01.2014 г. В представеното удостоверение, издадено от цесионера, също е посочено, че ответницата е погасила изцяло задължението си по договор за кредит № *********/10.01.2014 г. Следва да се има предвид, че се касае за два отделни договора за кредит и по всеки от тях ответницата е поела задължение да върне получената в заем сума, заедно с уговорената договорна лихва и такси. Фактът, че е изплатила задължението си по втория договор, не погасява задължението й по първия. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се установи, че остатъчно задължение на ответницата по процесния договор за кредит от 24.11.2013 г., е в размер на 276.47 лева, от което: 187.70 лева – главница и 88.77 лева – договорни лихви, ведно с такси. При тези данни, взети от редовно воденото според вещото лице счетоводство на първоначалния кредитор, съдът счита, че положителният установителен иск относно главницата се явява доказан до размер на сумата 187.70 лева и в този размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.11.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането, а за разликата до пълния претендиран размер от 206.10 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Не е налице основание за намаляване на главното вземане със сумата 20.00 лева по предоставен на ответницата ваучер, тъй като се установи, че същият е предоставен за получаване на подаръци в магазинната мрежа, а не за приспадане на парични задължения по отпуснати и усвоени заеми на заематели. В този смисъл са и изпратените от третото лице „Файненшъл България” ЕООД примерни официални правила на кампанията „Препоръчай приятел и Провидент ще те възнагради”.

Предвид уважаването на главния иск в посочения размер и тъй като се касае за неизпълнение на парично задължение, основателен се явява и акцесорният, обусловеният от него иск за лихва за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД. Относно размера на лихвата за забава съдът не съобразява заключението на експертизата, тъй като вещото лице е направило изчисление на лихвата за период до 28.11.2016 г., т.е. за по-голям период от претендирания. Поради това, за да изчисли дължимия размер лихва за забава върху главницата от 187.70 лева, съдът използва общодостъпния електронен калкулатор - “CALCULATOR.BG” и установи, че за периода от 24.05.2014 г. /датата, следваща тази на последното плащане – 23.05.2014 г./ до претендирания краен период 18.11.2016 г., законната лихва е в размер на 47.55 лева. Именно в този размер и период установителният иск за лихва за забава се явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния претендиран размер от 52.04 лева и за деня – 23.05.2014 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По отношение на вземанията за договорна възнаградителна лихва и такси, вещото лице, въз основа на счетоводните записвания на кредитодателя, е установило неплатени договорни лихви и такси в общ размер 88.77 лева за период от 16.02.2014 г. до 01.06.2014 г., т.е. няма данни поотделно за размера на неплатената по договора възнаградителна лихва и поотделно за размера на неплатените такси в рамките на претендирания период от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., а също и колко и какви по вид са дължимите такси. От погасителния план към договора, даден в справката-извлечение от електронната система на кредитодателя, също е видно, че дължимите седмични вноски са формирани само от главница и лихва, без такси. Следователно, ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не е доказал поотделно размера на вземанията си за договорна лихва и такси, при което искът за договорна лихва, каквато безспорно се дължи с оглед естеството на кредитния договор, следва да бъде уважен до размера, посочен в исковата молба – 14.48 лева за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., а искът за вземане от такси следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като остана недоказан относно това кои по вид от уговорените в договора такси са останали незаплатени и съответно размера на всеки вид такса. Отделно от това, относно уговорената допълнителна услуга „Домашно посещение”, от договора е видно, че същата се изразява в събиране на дължимите от клиента седмични погасителни вноски по местоживеенето му, срещу заплащане на такса, посочена в буква „Е” от договора /76.95 лева/, представляваща цена на услугата, свързана с разходите за събирането на седмичните вноски в дома на клиента. Следователно, местоживеенето на ответницата е изрично уговореното местоизпълнение на задължението, поради което паричното й задължение е търсимо – тя трябва да престира в дома си. Ищецът не е ангажирал доказателства за реално и точно изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор във връзка с уговорената услуга „Домашно посещение”, като по делото липсват данни ответницата да се е отказала междувременно от тази допълнителна услуга или да е променила местоживеенето си спрямо времето на пораждане на задължението. Недоказването на реално и точно изпълнение на поетото задължение на кредитора във връзка с предоставянето на тази услуга е самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за дължимост на уговорената за нея такса.

По изложените съображения, установителният иск за вземане от такси в общ размер на 55.89 лева за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.  

С оглед този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, както и разноските в заповедното производство съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също съразмерно уважената част на претенцията.

            Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който претендира следните разноски в настоящото производство: 175.00 лева – държавна такса, 130.00 лева – депозит за вещо лице и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, като по делото са налице платежни документи, удостоверяващи извършването на разноските за такси в заповедното и исковото производство и депозит за вещо лице. При съобразяване уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер 57.01 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 50.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ. За исковото производство, разноските, които ответницата следва да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, са общо в размер на сумата 307.88 лева, включващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /за изчисляване на последното, съразмерно уважената част на иска, съдът ползва за база сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

            Ответницата не е претендирала разноски по делото, а и няма данни да е направила такива, поради което не й се присъждат.

            Водим от горното, съдът

             

                                                       Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК, по отношение на М.И.Н., ЕГН **********,***, и адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Левски” Г, бл. 7, вх. „А”, ет. 9, ап. 34, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, сумата 187.70 лв. /сто осемдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща главница по цедиран договор за потребителски кредит с № *********/24.11.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /28.11.2016 г./ до окончателното изплащане на вземането, сумата 14.48 лв. /четиринадесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., сумата 47.55 лв. /четиридесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ - лихва за забава върху главницата за периода от 24.05.2014 г. до 18.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ искът в останалата част за разликата до пълния претендиран размер главница от 206.10 лева и до пълния претендиран размер лихва за забава от 52.04 лева и за деня 23.05.2014 г., както и в частта за сумата 55.89 лева, представляваща такси за периода от 23.05.2014 г. до 21.03.2016 г., като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА М.И.Н., ЕГН **********,***, и адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Левски” Г, бл. 7, вх. „А”, ет. 9, ап. 34, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грилихес – изпълнителен директор, сумата 57.01 лв. /петдесет и седем лева и една стотинка/, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 307.88 лв. /триста и седем лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.

            Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 2185/2016 г. по описа на Ловешкия районен съд, за съобразяване.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: