№ 353
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500174 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Срещу решение № 5059 от 03. 09.2024 г. по гр.д.№ 707 по описа за 2023 г.
СГС, ГО, I-20 - ти състав са постъпили въззивни жалби от:
1-въззивна жалба от Прокуратура на Република България, ответник в
производството пред СРС, като решението на първата инстанция се обжалва
в частта, в която е уважен иска по чл.2, ал.1,т.3, предл.първо от ЗОДОВ за
сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и предл.4, т.2 вр. с
ал.2 НК, по което ищецът С. Е. П. е оправдан с присъда № 24 от 03.07.2020 г.,
постановена по нохд 2374 по описа за 2018 г. на СпНС, влязла в сила на
21.07.2020 г.
Излагат се доводи, че решението на СГС е неправилно и необосновано.
Сочи, че от така събраните по делото доказателства не се установявали
търпените от ищеца неимуществени вреди, нито че същите са в пряк и
непосредствен резултат от обвинението. В този смисъл не били доказани
1
предпоставките за уважаване на ищцовата претенция, а доказателствената
тежест се носела именно от ищеца. По делото липсвали доказателства за
наличие на трайни увреждания в психичното и физическото състояние на
ищеца, който да са последица от повдигнатото му обвинение. Липсвали
доказателства за уронване на престижа, личното достойнство, доброто име,
злепоставяне пред обществото, накърняване на професионалната репутация на
ищеца, както и същите да са в пряк резултат от процесното обвинение.
Първоинстанционният съд бил изложил фактическа обстановка, но не бил
посочил от кои доказателства по делото се установява същата. Съдът не бил
обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществени вреди-
кои от тях били обикновени и кои не. Съдът не бил съобразил, че конкретните
обстоятелства изключвали сами по себе си причинно-следствената връзка
между уронването доброто име на ищеца и неоснователното обвинение. Това
било довело до неправилно и неоснователно завишаване на глобалния размер
на обезщетението, което Прокуратурата е осъдена да заплати. В решението
само било посочено, че обезщетението се определя с оглед периода, през който
е продължило наказателното производство. Още повече, че по делото не били
събрани доказателства ищеца да е търпял притеснения, тревоги и неудобства в
резултат на обвинението, които да надвишават житейски обичайните. Затова
счита, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е
нарушен чл.52 ЗЗД, тъй като същото не отговаряло на критерия за
справедливост. В този смисъл в обжалваната си част първоинстанционното
решение било в противоречие с приетото в т.11 от ПВС №4/1968 г. на ВС.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
претенцията на ищеца за неимуществени вреди да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна или при условията на евентуалност да се намали
размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване с
критериите по чл.52 ЗЗД.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СГС- С. Е.
П.. В хода на производството се излага становище за нейната неоснователност
и правилност на постановеното решение в частта, в която претенцията му е
била уважена.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 10.09.2024 г.
2
Въззивната жалба е подадена на 18.09. 2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
2-въззивна жалба от ищеца пред СГС- С. Е. П. .
Решението се обжалва в частта, в която претенцията му по чл. 2, ал. 1,
т. 3, ЗОДОВ за неимуществените вреди е отхвърлена за разликата над 12 000
лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и в
частта в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 10 822,26 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното от СГС,
решение. Относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди
въззивникът счита, че решението не е съобразено с чл.52 ЗЗД и критерият за
справедливост. Така определеното обезщетение не съответствало и на
установената съдебна практика, както и на социално-икономическите условия
на живот в България през времевия период, за който се претендират вредите.
Сочи, че събраните по делото доказателства подкрепяли твърденията му за
претърпени емоционални и психологически терзания, накърнената му чест и
достойнство, както и опетняването на доброто му име. Съдът бил изложил, че
се касае до незаконно обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление в област в която, изискванията на обществото за почтеност и
спазване на законите са изключително завишени и същевременно определил
занижен размер на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени
вреди. Относно претенцията за имуществени вреди счита, че неправилно
съдът е отхвърлил претенцията му относно разходите за гориво, сторени за
периода от 03.07.2017 г.- 03.07.2020 г. Счита извода на СГС, че по делото от
страна на ищеца не били ангажирани доказателства за тези разходи, както и за
причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство,
за неправилен. Сочи, че бил ангажирал доказателства за осъществени от него
общо 22 пътувания от Бургас до София и обратно. 13 от тези пътувания били
сторени с личния му автомобил, за което бил ангажирал фискални бонове.
3
Разходите възлизали на стойност 2 122,26 лв. Останалите 9 пътувания били
реализирани с помощта на друг подсъдим като двамата си поделяли разходите
за гориво; направените от него възлизали на стойност от 700 лв.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и претенциите
да се уважат в пълен размер. Претендират се разноски.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРС-
Прокуратура на Република България. В течение на производството се излага
становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
първоинстанционното решение в частта, в която ищцовите претенции са били
отхвърлени.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 30.09.2024 г.
Въззивната жалба е подадена на 14.10. 2024 г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е счел,че от страна
на ищеца са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. Ищецът бил
обвинен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, вр., ал. 2 от НК,
за което престъпление бил оправдан с присъда по НОХД № 2374/2018 г. на
Специализиран наказателен съд, влязла в сила на 21.07.2020 г. Отговорността
била следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в
съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и
установява пред съда виновността на привлечените към наказателна
отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по
4
какви причини било осъществено давало основание за възникване на
гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от
ЗОДОВ. Прокуратурата не можела да се освободи от отговорност по реда на
ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно.
Крайният акт, с който се определяла законосъобразността или не на
обвинението представлявал а влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с
нея се констатирало незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната
незаконосъобразност на обвинението било основание за търсене на
обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата
били упражнявани мерки на процесуална принуда и били създавани
допълнително стресиращи фактори. Законът предвиждал отговорността за
държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което
означавло, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка,
а това следвало и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Същевременно не било въведено предположение за съществуването на такава
връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябвало да
бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендирали вреди в
рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърдели причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение то те трябвало да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал.
1 от ГПК. Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2
ЗОДОВ било за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразявали в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението била не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. В тази
връзка нормално било да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно; накърнявали се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно
връзка било и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
5
установяване на този вид неимуществени вреди, не бивало да се изхожда само
от формалните, външни доказателства. Когато се твърдяло причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане
на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябвало изрично да бъдат посочени в исковата
молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При наличие на
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът можел да присъди
обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието
за възникване на отговорността. В тежест на пострадалия било да докаже
засягането на съответното благо, което в случая било станало с
незаконосъобразното обвинение, с което искът се явявал доказан по
основание. В този случай в тежест на пострадалия било да докаже всяко свое
негативно изживяване. Като се е позовал на съдебна практика на ВКС /която е
цитирал/, както и на принципните разяснения в ППВС № 4/1968 г. и като е
констатирал, че в случая се касае до незаконно обвинение за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия/подсъдим /ищецът е митнически служител/, СГС е счел, че следва
да прецени как това се е отразило върху възможностите му за професионална
изява и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист.
Това било така, защото по отношение на такива лица незаконното обвинение
имало по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. За да
определи конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, СГС
се е позовал на това, че: 1-периода на наказателното производство, включващ
досъдебно производство и съдебна фаза бил продължил 3 г., 8 месеца и 18
дни. Този срок на наказателното производство бил разумен с оглед
фактическата и правна сложност на наказателното дело. На ищеца било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.,
ал. 2 НК, което било тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Установено било , че на два пъти бил внасян в Сп НС обвинителен акт от СП,
въз основа на които били образувани нохд № 894/2018 г. и нохд № 2374/2018 г.
и по второто дело били проведени множество открити съдебни заседания,
съответно ищецът бил признат за невиновен с присъда по второто дело, която
не била протестирана и била влязла в сила на 21.07.2020 г. Общият срок на
6
наказателното производство според СГС бил разумен. 2. По делото било
установено, че по отношение на ищеца не била била взета най-тежката мярка
за неотклонение "задържане под стража", а била взета мярка за неотклонение
"парична гаранция". 3. По делото нямало представени доказателства след
налагане на принудителната административна мярка "забрана за напускане
пределите на РБългария" ищеца да е поискал разрешение за напускане
пределите на страната и това да му е отказано. 4. Наличието на претърпени
обичайни вреди относно здравословното състояние на ищеца. По делото не
били представени доказателства, от които да се установи влошено
здравословно състояние или заболяване на ищеца, което да е в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение. При определяне размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди съдът е счел, че следва да се вземат
предвид преживените от ищеца негативни емоции и промени в поведението
му - преживения стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от
приятели и близки, които вреди били в рамките на обичайните в такава
хипотеза. От значение за определяне размера на обезщетението било
обстоятелството, че незаконното обвинение срещу ищеца е за умишлено
престъпление в област, в която е професионалната му квалификация. Ищецът
бил заемал длъжността инспектор в Агенция "Митници" в Митница Бургас.
Предявеното обвинение на ищеца било за извършено престъпление по чл. 321,
ал. 3, т. 2, вр., ал. 2 НК, за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в
с. Лесово, общ. Ямбол и в гр. Бургас в качеството на длъжностно лице *** в
Митница Бургас бил участвал в организирана престъпна група по смисъла на
чл. 93, т. 20 от НК с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.
301 - 302 НК с участници още 7 физически лица, като групата била създадена
с користна цел и в нея участвали длъжностни лица. При тази професия
очакванията и изискванията на обществото към нея за почтеност и спазване
на законите били изключително завишени. По общо правило незаконното
обвинение на лице, упражняващо такава професия в извършване на
престъпление имало по-силно негативно отражение върху неимуществената
му сфера, особено в случаите, когато обвинението било за извършване на
умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация. В
настоящият случай от доказателствата по делото било установено, че
незаконното обвинение е възпрепятствало професионалната реализация на
ищеца за период от време от около година и половина, но не и трайно, и
7
необратимо. По делото било установено, че със заповед на Директора на
Агенция "Митници" служебното правоотношение на ищеца било прекратено с
мотив образуваното досъдебно производство, като с влязло в сила съдебно
решение прекратяването било отменено и ищецът бил възстановен на
заеманата длъжност ***. По делото не били налице данни, като последица от
незаконното обвинение професионалната реализация на ищеца да е
възпрепятствана трайно и необратимо. При определяне размера на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца СГС е посочил,
че съобразява тежестта на обвинението, приложените мерки за неотклонение,
разумната продължителност на наказателното производство, проведените
процесуални действия с участието на ищеца, възрастта на ищеца към момента
на повдигане на обвинението 47 години, обстоятелството, че повдигнатото
обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната
реализация на ищеца, липсата на данни за възпрепятстване на професионална
реализация трайно и необратимо в резултат на незаконното обвинение,
преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото,
неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди били в рамките
на обичайните, липсата на данни за увреждане на здравословното състояние
на ищеца и заболяване в пряка причинна връзка с незаконното обвинение,
липса на данни за медийно разгласяване на наказателното производство с
името на ищеца и общественоикономическите условия на живот в страната
към датата на увреждането. С оглед на тези си мотиви СГС е счел, че сумата
от 12 000 лв. е справедлив размер обезщетение, който бил достатъчен за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск се
явявал основателен за тази сума, като същият следвало да се отхвърли за
горницата до пълния заявен размер от 150 000 лв. Главницата е присъдена
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане при съобразяване с диспозитивното начало в
процеса.
Относно имуществените вреди в частта за овъзмездяване на
разходите за транспорт от гр.Бургас до София и обратно в размер на 2822,26
лв., СГС е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, както и не
били направени доказателствени искания, които поне да индикират факта на
имуществен разход в претендирания размер. Дори да се приемело, че такива
са извършени, то липсвали доказателства, че същите са сторени по причина на
8
воденото наказателно производство срещу ищеца. Затова и претенцията за
имуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 8000 лв. /разходи за
адвокатско възнаграждение/ до пълния предявен размер от 10 822,26 лв.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно отговорността на Прокуратурата:
Противно на соченото от въззивника/ответник, предпоставките на чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ са доказани:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За престъплението в което ищецът е бил обвинен- по чл.321, ал.3,т.2 вр.
с ал.2 НК, което се явява тежко по смисъла на чл.93,т.7 НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода като наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда. Незаконността на обвинението
съставлявала основание за носене на отговорност от страна на Държавата, в
случая в лицето на правозащитните органи по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ –
Прокуратурата на Р България.
Относно търпените от ищеца вреди:
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда,че на обезщетяване
подлежат тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение,т.е. само вредите, които са настъпили и се дължат на
наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили,ако такова
обвинение липсваше.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като
вредата закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
9
Въззивната инстанция намира, че изводите на СГС досежно наличието
на причинно-следствена връзка между действията на Прокуратурата и
търпените от ищеца вреди, е налице; същата се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Доводът на въззивника, ответник пред СГС, че не е доказана причинно-
следствената връзка между действията на Прокуратурата и търпените от
ищците вреди, въззивната инстанция намира за неоснователен.
Относно претенцията за неимуществени вреди:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба от страна на ищеца
се претендира овъзмездяване за търпените от него изключителни
негативни последици от така предявеното му незаконно обвинение.
Ищецът сочи, че е бил задържан от органите на МВР за 24 часа като още при
задържането му на 02.11.2016 г. към него било проявено унизително
отношение, което силно засегнало честта и достойнството му. Докато му
поставяли белезници бил съборен на земята, след което в продължение на
повече от 5 часа останал затворен в една от работните кабини на пункта, в
който полагал труд, без възможност да удовлетвори най-елементарните си
физиологични потребности. След това, без да му бъдат снети белезниците бил
качен в полицейски автомобил и отведен в полицейския арест, където
прекарал нощта при температура около 0 градуса. В 18:30 ч. на следващия ден
– 13.11.2016 г. бил привлечен като обвиняем като му била определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. и бил освободен. Сочи,
че по времето на неговото задържане, в дома му били извършени
процесуално-следствени действия по обиск, претърсване и изземване, които
действия били извършени в присъствието на съпругата му и невръстните му
деца. Твърди, че до ден днешен изпитва огромна вина за това, че неговото
задържане е причинило негативни емоции на семейството му- съпругата му и
децата му. Сочи, че акцията по задържането му и на останалите негови колеги,
работещи на ГКПП „Лесово“ била отразена във всички средства за масово
осведомяване. Вследствие на това ищецът изпитвал усещането, че всички го
гледат като престъпник; изпитвал срам и унижение и затова прекратил
социалните си контакти. Не искал да разговаря дори със съпругата си. Станал
затворен, мълчалив, а на моменти и избухлив, какъвто човек преди акцията не
бил. Сочи, че поради констатирани от съда грешки в обвинителния акт,
10
същият бил връщан неколкократно. След внесения за трети поред път
обвинителен акт делото продължило в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г.
като били проведени 18 съдебни заседания. Наказателното преследване срещу
него протекло в продължение на три години и осем месеца, пред което време
ищецът се чувствал обречен; не можел да спи; отслабнал повече от 10 кг от
притеснение и напрежение, имал главоболие и световъртеж. Започнал
редовно да приема лекарства. На 22.02.2017 г. му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, в която като мотив била цитирана
извършената акция на ГКПП „Лесово“. Тъй като нямал работа, не можел да се
грижи за семейството си. Наложило се да разчитат само на доходите на
съпругата си, която, обаче, била общински служител и коментарите по
отношение на ищеца се отразявали и на нейния авторитет и професионално
развитие. В този смисъл твърди, че предприетото срещу него наказателно
преследване се отразило изключително драстично и тежко в личен,
професионален, обществен и здравословен аспект. Твърди, че преди акцията
се ползвал с добро име и авторитет, както и бил отличен служител. Потомък
бил на известния в град Бургас род „П.и“, на които била наименована и улица
в града. Ищецът изпаднал в състояние да не може да гледа близките и
познатите в очите. Наложена му била забрана да напуска пределите на
страната за период от година и осем месеца, което го лишило от възможност
да се придвижва свободно, вкл. да започне работа в чужбина и така да осигури
доход на семейството си. Макар заповедта за уволнението му да била
отменена и да бил възстановен на работа, заповедта, с която му се отнемал
достъпа до информационната система на митницата не била отменена като по
този начин бил поставен в дискриминационно положение спрямо останалите
митнически служители и не можел да изпълнява трудовите си функции
пълноценно. Това довело и до напрежение с колегите му. В крайна сметка с
нова заповед от 07.01.2019 г. служебното му правоотношение било
прекратено, а като мотив било посочено воденото срещу него наказателно
преследване. Вследствие на това отново останал без работа. След като се
убедил, че няма място в структурата на митниците, заминал за гр. София да
търси ново препитание. Като чул оправдателната присъда плакал от радост
заедно с останалите си колеги-подсъдими, които също били оправдани. Макар
Прокуратурата да не била протестирала присъдата, нищо не можело да заличи
в съзнанието му спомена за преживяното. Според ищеца справедлив размер на
11
обезщетението за търпените от него болки и страдания от незаконното
наказателно преследване би бил такъв от 150 000 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът е привлечен като обвиняем на 03.11.2016 г. /л.32 от делото пред
СГС/. Взета е мярка парична гаранция в размер на 3 000 лв. С оглед
прецезирането на обвинението на 03.07.2017 г. отново е издадено
постановление за привличането на ищеца като обвиняем /л.34 от делото пред
СГС/.
Видно от постановление от 03.11.2016 г. на ищеца е била наложена
забрана да напуска пределите на страната, л.36 от делото пред СГС.
От страна на Прокуратурата /ответник/ по спора, е направено искане по
чл.69, ал.1 НПК за отстраняване на ищеца от заеманата от него служебна
длъжност поради това, че е обвинен за участие в организирана престъпна
група в качеството си на длъжностно лице, а именно *** при митнически
пункт Лесово с цел да се извършат престъпления по чл.301 и чл.302 НК,
поради което съществувала реална опасност същият да създаде пречки за
обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото.
Със заповед № 346 от 22.02.2017 г. /л.42 от делото пред СГС/ е наложено
на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ именно поради проведената
„операция“ на митнически пункт „Лесово“. С решение от 06.07.2017 г. по
адм.д.№ 543 по описа за 2017 г. на Адм.съд, гр.Бургас заповедта за уволнение
е отменена като незаконосъобразна /л.45 и следв.от делото пред СГС/ като
това решение е оставено в сила от ВАС с решение № 8819 от 28.06.2018 г.
/л.55 и следв./. Със заповед № 4318 от 12.07.2018 г. /л.66/ ищецът е
възстановен на работа, считано от 11.07.2018 г.
Не се спори по делото относно продължителността на наказателното
производство, както и, че постановената оправдателна присъда не е била
протестирана от Прокуратурата; същата е влязла в сила на 21.07.2020 г.
Търпените от ищеца болки и страдания по повод проведеното по
отношение на него наказателно преследване, приключило с оправдателна
присъда, се установяват от събраните по делото /пред първата съдебна
инстанция/ гласни доказателства, а именно: в показанията си свидетелката
П.а, съпруга на ищеца, сочи, че през 2016 г. в 7 часа „мъже с черни дрехи“ са
нахлули в жилището им и в присъствието на малолетните им деца – едното на
12
3 години, а другото на 10, са извършили претърсване. На свидетелката не й
станало ясно по какъв повод е дошла полицията в тях, нито й било казано къде
е съпруга й /л.114 от делото пред СГС/. Впоследствие станало ясно, че
съпругът й е задържан за участие в организирана престъпна група /ОПГ/. През
тези 4 години, през които е текло наказателното преследване срещу ищеца,
които свидетелката нарича „абсурдни“, П. е бил без работа макар да се
опитвал да си намери такава. Бил със смачкано самочувствие. Сочи, че
фамилията му е потомствена и в града /Бургас/ всички го познават. За ищеца
това било срам и позор поради което същият не можел да излиза навън. Не
можел да влезе в ролята си на баща на малките си деца, тъй като не бил
адекватен; нямал самоконтрол- изведнъж избухвал и изпадал в някакви
състояния. След образуването на наказателното производство ищецът нямал
нищо общо със себе си, бил коренно различен. Свидетелката потвърждава, че
след постановяването на присъдата ищеца бил просълзен; той знаел, че е
невинен, просто било въпрос на време да се докаже. Изнесеното от
свидетелката П.а се потвърждава от показанията на свидетеля Д. Д., който е
участвал като поемно лице при извършеното претърсване в дома на ищеца.
Свидетелят сочи, че П.а му се обадила рано сутринта към 7:30 ч. и казала, че в
дома й има полицаи; била сама с децата. Като отишъл видял, че там има 7-8
полицаи. Не станало ясно за какво е задържан П.. Впоследствие се разбрало,
че е задържан за участие в организирана престъпна група. Свидетелят сочи, че
преди задържането на П., той бил весел и приятен човек –„душата на
компанията“. След като се върнал от ареста се бил променил тотално- станал
затворен, избухлив, не искал да излиза от вкъщи; казвал му, чу го е срам да се
показва пред обществото. П. произхождал от един от най-старите родове в
гр.Бургас и затова го било срам. Ищецът получил главоболие, виене на свят,
нещо, което го нямало преди това. Освен това акцията била отразена и „по
телевизията“ и всичко, което свидетелят чул имало лошо отношение. Ищецът
започнал да изпитва и финансови затруднения, тъй като останал без работа.
Дошъл в гр.София да си търси работа. Свидетелят знае, че ищеца е имал
заповед да не напуска страната. Сочи, че нещата станали непоносими. След
като признали ищеца за невинен, той почнал да се „поуспокоява“; казал на
свидетеля, че „името му е чисто“. Започнал малко да излиза от къщи.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Действително, с оглед указанията дадени в т.II от ППВС № 4 от
13
23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки,
страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което
пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение №
123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за
уеднаквяване практиката на съдилищата е прието, че моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение
така също следва да се държи сметка и за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически
условия на живот.
Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху
здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства,
естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
всеки конкретен случай.
С оглед критериите за разумност на срока по чл. 6 ЕКЗПЧОС,
установени в практиката на Европейския съд по правата на човека: сложност
на делото /ОПГ/, поведение на подсъдимите /още 7 колеги на ищеца/ и
поведение на компетентните органи, правилно СГС е приел, че в конкретния
случай след привличането на ищеца като обвиняем наказателното
14
производство е приключило в разумен срок. Присъдата не е била
протестирана от Прокуратурата. Но не се отрича, че обвинителния акт е бил
връщан от съда „за прецезиране на обвинението“ и съответно ищецът отново е
бил привличан като обвиняем като едва с внасянето на „третия“ обвинителен
акт делото е разгледано по същество.
Повдигнатото обвинение е за извършване на тежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК- по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр., ал. 2 НК, за това, че в
периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в с. Лесово, общ. Ямбол и в гр. Бургас
в качеството на длъжностно лице *** в Митница Бургас П. бил участвал в
организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК с цел да
върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301 - 302 НК с участници
още 7 физически лица, като групата била създадена с користна цел и в нея
участвали длъжностни лица.
Първоинстанционният съд е отчел, че по общо правило незаконното
обвинение на лице, упражняващо професия като ищцовата в извършване на
престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му
сфера, особено в случаите, когато обвинението било за извършване на
умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация,
но е достигнал до погрешния извод, че търпените от ищеца негативни
последици от това незаконно обвинение са обичайни.
При така събраните писмени и гласни доказателства въззивната
инстанция приема, че търпените от ищеца болки и страдания по повод
проведеното срещу него незаконно наказателно преследване, противно на
приетото от първоинстанционния съд, не са били в рамките на „обичайното“.
Предприетото срещу ищеца незаконно наказателно преследване се е отразило
върху възможностите му за професионална изява и развитие в служебен план,
авторитета и името му на професионалист.
Доказа се и, че „операцията“ проведена на митническия пункт в
с.Лесово е медийно отразено – това е посочено в заповедта за уволнение на
ищеца, както и е било обсъждано от административните съдилища в
съдебните актове по повод преценката за законосъобразност на заповедта за
уволнение; потвърждава се и от показанията на свидетеля Д..
Следователно за воденото срещу ищеца наказателно производство са
узнали голям брой хора.
15
При гореприетите за установени от въззивната инстанция, факти,
определеното обезщетение в размер на 12 000 лв. не се явява „справедливо“
по смисъла на чл.52 ЗЗД. За справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се опрели такъв от 15 000 лв. или следва
на ищеца да се доприсъди сумата в размер на още 3 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане
/така, както се претендира/.
В останалата част въззивната инстанция споделя мотивите на СГС и за
разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв. претенцията на ищеца
намира за неоснователна; такова обезщетение би било прекомерно.
В тази му част решението е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
С оглед указаното в т. 11 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
по т.д № 3/2004 на ОСГК относно прекия характер на вредите, обезщетението
за имуществени вреди се определя при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи.
Действително, в конкретния случай от страна на ищеца са представени
фискални бонове с дата на съставяне : 13.08.2018 г., 05.12.2018 г., 11.02.2019
г., 21.02.2019 г., 11.03.2019 г., 20.03.2019 г., 23.04.2019 г., 21.05.2019 г.,
08.10.2019 г., 12.12.2019 г., 29.01.2020 г. 01.07.2020 г. /л.67-72 от делото пред
СГС/, отразяващи разходи за гориво.
Причинно-следствената връзка, обаче, е доказана само по отношение на
фискалните бонове, съвпадащи с датите на проведените публични съдебни
заседания, а именно: 13.08.2018 г./относно заседанието от 14.08.2018 г./,
05.12.2018 г./заседанието от същата дата/ и 01.07.2020 г./относно заседанието
на 03.07.2020 г., когато е била четена оправдателната присъда/. Това са
разходи съответно в размер на 162,79 лв. + 175, 99 лв. +116, 01 лв. = 454,79
лв.
Следователно претенцията за имуществени вреди относно разходите
за гориво е доказана за сумата в размер на 454, 79 лв. В тази му част
първоинстанционното решение е неправилно и като такова ще бъде
отменено и вместо това ще се постанови друго, с което ответникът ще
16
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 454,79 лв. –
имуществени вреди.
Главницата ще бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане /така, както се претендира/.
В останалата претендирана част до сумата от 2 822, 26 лв.
претенцията е неоснователна. Първоинстанционният съд с доклада по
чл.140 ГПК изрично е указал на ищеца, че следва да посочи кои писмени
документи от воденото срещу него /и останалите 7 негови колеги/ нохд иска
да бъдат събрани /с оглед обема на същото/. Въпреки тези указания и дадената
от първоинстанционният съд възможност, доказателства за събиране не са
заявени от ищцовата страна.
Що се касае до това, че за 9 пътувания е направил разходи в общ размер
на 700 лв., които заплатил на друг подсъдим при споделените им пътувания, то
затова няма ангажирани никакви доказателства. А и е възможно тези разходи
да са присъдени в полза на този подсъдим в производство по ЗОДОВ.
Следователно за разликата над сумата от 454,79 лв. до сумата от
2 822, 26 лв. обжалваното решение е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е неправилно и в частта
за разноските. Същите следва да бъдат разпределени по следния начин:
На ищеца:
Ищецът е претендира разноски /л.118 от делото пред СГС/ в общ размер
на 4 520 лв., от които за държавна такса – 20 лв. и адв.възнаграждение – 4500
лв. Надвнесената сума в размер на 10 лв. за държавна такса, СГС е разпоредил
да бъде възстановена като такава. Реално платеното адв.възнаграждение е в
размер на 4000 лв. като договорът за правна защита и съдействие служи за
разписка с оглед договореното заплащане в брой. Или ищецът е направил
разноски в общ размер на 4100 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира, че възражението е неоснователно като
съобразява правната и фактическа сложност на спора, извършените от страна
17
на процесуалния представител на ищеца действия, броя на предявените
искове, както и материалния интерес.
Или при съобразяване на изхода по спора на ищеца се следват разноски в
размер на 597,67 лв. Първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер
на 510 лв. или следва да бъдат доприсъдени такива в размер на още 87,67 лв.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника ищец разноски се следват за частта, в която жалбата му
беше приета за основателна. Разноски са сторени в общ размер на 2010 лв., то
които ДТ-10 лв. и за адв.възнаграждение – 2000 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Настоящата инстанция намира, че възражението е неоснователно като
съобразява правната и фактическа сложност на спора, извършените от страна
на процесуалния представител на въззивника/ищец действия, частите, в които
се обжалва първоинстанционното решение, както и материалния интерес.
Или такива в общ размер на 293 лв.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5059 от 03. 09.2024 г. по гр.д.№ 707 по описа за 2023 г.
СГС, ГО, I-20 - ти състав, в частта, в която е отхвърлен, предявеният от С. Е.
П., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Р България, иск по чл. 2, ал. 1, т.
3, ЗОДОВ за неимуществените вреди за разликата над 12 000 лв. до
сумата в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 20.01.2023 г. до окончателното изплащане,
както и в частта в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до сумата от 8 454,79 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-
20.01.2023 г. до окончателното изплащане, от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр., ал. 2 от НК, по което е бил
оправдан с присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018
г. по описа на Сп НС, влязла в сила на 21.07.2020 г.
18
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България ДА ЗАПЛАТИ на С. Е. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ № 8, ет.1, кантора 114-
адв. В. И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ сумата в размер на 3 000 лв.,
представляваща доприсъдено обезщетение за неимуществените вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-20.01.2023 г. до
окончателното изплащане, както и сумата в размер на 454,79 лв.,
представляваща доприсъдено обезщетение за имуществените вреди
/разходи за гориво/ ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба-20.01.2023 г. до окончателното изплащане, от незаконно
обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр., ал. 2 от НК,
по което е бил оправдан с присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по
НОХД № 2374/2018 г. по описа на Сп НС, влязла в сила на 21.07.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5059 от 03. 09.2024 г. по гр.д.№ 707 по
описа за 2023 г. СГС, ГО, I-20 - ти състав, в частта, в която е отхвърлен,
предявеният от С. Е. П., ЕГН **********, срещу Прокуратура на Р България,
иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ за неимуществените вреди за разликата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба-20.01.2023 г. до
окончателното изплащане, както и в частта в която е отхвърлен иска за
имуществени вреди за разликата над 8 454,79 лв. до пълния предявен
размер от 10 822,26 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр., ал. 2 от НК, по което е бил
оправдан с присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018
г. по описа на Сп НС, влязла в сила на 21.07.2020 г. както и в частта за
разноските в полза на С. Е. П., ЕГН ********** в размер на 510 лв.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България да заплати на С. Е. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ № 8, ет.1, кантора 114-
19
адв. В. И., сумата в размер на 87,69 лв., представляваща доприсъдени
разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България да заплати на С. Е. П., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Позитано“ № 8, ет.1, кантора 114-
адв. В. И., сумата в размер на 293 лв. за процесуално представителство на
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20