Решение по дело №290/2020 на Окръжен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                               №  225     13.11.2020 г., гр.В**

 

                                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        В** ОКРЪЖЕН СЪД, на тринадесети октомври  две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:     

     

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : В** В**

                                                    ЧЛЕНОВЕ : АН** П**

                                                                           В** М**

 

Секретар В** У**,

като разгледа докладваното от съдия В** М** ,В. гр.дело № 290 по описа за 2020 г.

Производството е по чл.258 и сл.ГПк.

Образувано по въззивна жалба от В.А.Б., ЕГН ********** ***; чрез адв. Л** И** И** от ВАК – пълномощник против:Решение № 81 от 06 04 2020 год. по гр.д. № 597/2018 год. по описа на БРС, с което се  възстановява на С.К.Б., с ЕГН  : **********,    запазената й част от наследството на нейната майка М**  К**  С**, починала на 25.07.2018 г., в размер на 3/8 (три осми) идеални части, като намалява с 3/8 (три осми) идеални части (½ идеална част от ¾ идеални части), направеното от М**  К**  С**, в полза на ответника В.А.Б., ЕГН **** от гр. Б**, универсално Завещание от 01.01.2015 г. на следния недвижим имот: Жилище, апартамент с идентификатор 03616.501.74.1.2, с площ от 114 /сто и четиринадесет/ кв.м., на трети етаж, както и прилежащото му избено помещение с площ 5.16 /пет точка шестнадесет/ кв. м., както и на друг вид самостоятелен обект с идентификатор 03616.501.74.1.3, на първи етаж с площ от 37 /тридесет и седем/ кв.м., и на ½ ид.част от общите части на сградата, които обекти се намират в сграда с идентификатор 03616.501.74.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 03616.501.74 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б*, обл. В**, – на осн. чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 Закона за наследството.  

Прието е  за установено по отношение на В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Белоградчик, по предявения от  С.К.Б., с ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, че  С.К.Б., с ЕГН  : **********,е собственик на 5/8 (пет осми) идеални части от недвижимия имот, като в останалата част – че ищцата на С.К.Б., с ЕГН  : ********** е собственик на целия недвижим имот, ОТХВЪРЛЯ иска.

В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Б**,  е Осъден  да предаде на С.К.Б., с ЕГН  : **********, ВЛАДЕНИЕТО върху: 5/8 (пет осми) идеални части от имота, като в останалата част – за предаване владението върху целия имот, иска е отхвърлен. 

                Подържа се във въззивната жалба, че  постановеното решение е изцяло неправилно.

Съдът се е произнесъл плюс петитум - в исковата молба не е внесен петитум с искане за възстановяване на С.К.Б. запазената част от наследството на нейната майка М** К** С**, въпреки това в диспозитива на съдебното решение фигурира такова произнасяне

Неправилно е прието от Съда възражението на ищеца за възстановяване на С.К.Б. запазената част от наследството на нейната майка М** К** С**.Неправилно са изчислени идеалните части на ищцата и ответника

Неправилно е осъден жалбоподателя да предаде владението на 5/8 идеални части от жилището.

Твърди се, че  не е доказано, че ищеца не владее имота, като е  недопустимо  да се иска предаването на владението на идеална част от цял имот. Съдът е позовал решението си на недопустими доказателства - след изготвяне на доклада на Съда в поредно  съдебно заседание са допуснати нови доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на БРС и отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

 Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба, подържа се, че решението е правилно и обосновано, съобразено с доказателствата по делото и не се налага неговата отмяна. Моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

В** окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС – ревандикационен иск. Предявено е и възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН – за накърнена запазена част на наследник по закон.

         С  Решение № 81 от 06 04 2020 год. по гр.д. № 597/2018 год. по описа на БРС,  се  възстановява на С.К.Б., с ЕГН  : **********,    запазената й част от наследството на нейната майка М**  К**  С**, починала на 25.07.2018 г., в размер на 3/8 (три осми) идеални части, като намалява с 3/8 (три осми) идеални части (½ идеална част от ¾ идеални части), направеното от М*  К*  С*, в полза на ответника В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Б**, универсално Завещание от 01.01.2015 г. на следния недвижим имот:  – на осн. чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 Закона за наследството.  

Прието е  за установено по отношение на В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Белоградчик, по предявения от  С.К.Б., с ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, че  С.К.Б., с ЕГН  : **********,е собственик на 5/8 (пет осми) идеални части от недвижимия имот, като в останалата част – че ищцата на С.К.Б., с ЕГН  : ********** е собственик на целия недвижим имот, отхвърля иска.

В.А.Б., ЕГН ********** от гр. Б**,  е осъден  да предаде на С.К.Б., с ЕГН  : **********, владението върху: 5/8 (пет осми) идеални части от имота, като в останалата част – за предаване владението върху целия имот, иска е отхвърлен. 

По делото е установено, че , че С.К.Б., с ЕГН  : ********** е наследник по закон на своите родители М**  К**  С**– починала на 25.07.2018 г., и на К*  Б.  С*, починал на 20.10.2008 г., видно от Удостоверение за наследници № 3401 – 1 от 12.07.2018 г. на Община – Б*.   

          С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № 1797, том I, н. дело № 2042/ 17.11.1997 г. на Районен съдия в РС – Б*, К*  Б.  С*,   – баща на ищцата, е признат за собственик на процесния недвижим имот в гр. Б*, обл. В* .

          С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 255, том I, н. дело № 2080/ 1997 г. на Районен съдия при РС – Б*, К*  Б.  С*, и съпругата му М*  К*  С*, са дарили процесния недвижим имот в гр. Б* на дъщеря си – ищцата С.К.Б., с ЕГН  : ****** .По силата на Решение № 177 от 21.06.2005 г. по гр. д. № 171/ 2005 г. по описа на РС – Б**, дарението на имота е отменено на осн. чл. 227, ал. 1 ЗЗД и  имота е върнат в патримониума на родителите  й. Към момента на смъртта им, същите са били негови съсобственици в режим на съпружеска имуществена общност, или всеки един от тях е притежавал по ½ идеална от имота.

          Бащата на ищцата – К* Б.  С** е починал на 20.10.2008 г. видно от представеното по делото Удостоверение за наследници изх. № 3401 – 1 от 12.07.2018 г. на Общ. – Б* и е оставил  законни наследници М* К* С* съпруга и– С.К.Б. дъщеря. След неговата смърт всяка от тях е получила по половината от дяла на К*  Б.  С* .

Същият презумпитвно е притежавал ½ идеална част от недвижимия имот, представляващ СИО, следователно законни наследници Мария  Костова  Симеонова съпруга и– С.К.Б. дъщеря , след неговата смърт, са получили по ¼ идеална част /чл. 9, ал. 1 ЗН/.

Майката на ищцата М*  К*  С*  и завещател на спорното завещание – притежава ¾ идеални части от имота /нейната ½ идеална част от съпружеската имуществена общност и ¼ идеална част – наследствен дял след смъртта на съпруга й.

 След смъртта на баща си, ищцата С.Б., е наследила ¼ идеална част от наследството на баща си, респективно и от процесния имот.

          Със Завещание от 01.01.2015 г., майката на ищцата – М*  К*  С*  е завещала на ответника В.А.Б., цялото си движимо и недвижимо имущество, което е притежавала към момента на своята смърт. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 3521 – 1 от 30.07.2018 г. на Община – Б*, М*  К*  С*  е починала на 25.07.2018 г. Неин единствен наследник по закон е ищцата – С.К.Б.  – дъщеря.

         Пред първоинстанционния съд е оспорено представеното от ответника завещание от 01.01.2015 г. като се подържа  възражение за унищожаемост на завещанието по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН.

 

В производството  по чл. 193 ГПК,  след изслушани две  експертизи съдебно – графическа експертиза и съдебно – медицинска , се установява по неоспорим начин, че текстът, както и подписът в представеното за изследване доказателство – Завещание от 01.01.2015 г., са изпълнени от лицето, посочено като завещател М*  К*  С*, както и не се доказа,  че завещанието от 01.01.2015 г. е унищожаемо, тъй като завещателката, по време на неговото съставяне не е била способна да завещава.

          Поради това, съдът намира, че завещанието е автентично и същото е истински документ, тъй като е изготвено от лицето, посочено за негов автор.

          В тази връзка са допуснати и разпитани свидетели на страните , чиито показания съдът възприема като обективни, тъй като са в синхрон със заключенията на експертите.

 

          По така направеното от ищцата възражение по чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗН – че със завещанието от 01.01.2015 г., е накърнена запазената й част, съдът намира следното:

Ищцата твърди, че е накърнена нейната запазена част и упражнява това свое право спрямо ответника, който не е наследник по закон, а по завещание.  Правилно БРС е приел, че не е необходимо наследството да е прието по опис, както и че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално завещание, при разглеждането на иска за намаляването му, не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството. 

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители, съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение, да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част.   

          По смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг, е: при едно дете – ½ от имуществото на наследодателя.

          С извършеното от наследодателката й М*  С*  универсално завещателно разпореждане в полза на ответника на цялото й имущество, е накърнена запазената част на ищцата, като нейна низходяща.

В случая завещателят С*  се е разпоредила в полза на ответника с цялото си имущество, т.е. налице е универсално завещание, то така направеното възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН – за накърнена запазена част на имуществото на С.Б., е основателно и правилно е уважено. Възстановяването на запазената  й част - съгл. чл. 29, ал. 1 ЗН  е ½ от имуществото на наследодателката й-нейната майка М* С*а.

Както съдът посочи в мотивите си по – горе, частта, която М*  К* С* притежава от процесния имот е ¾ идеални част /нейната ½ идеална част като съпруг – съсобственик и ¼ идеална част – получена в наследство след смъртта на съпруга й К* Б./.

Запазената част на ищцата С.Б. от имуществото на майка й М*  С* , е 3/8 идеални части (1/2 идеални части от 3/4 идеални части), предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН.

  Правилно е уважено възражението на ищцата за накърнена запазена част  и е  възстановена запазената й част от 3/8 идеални части от имота.

Освен това, ищцата притежава по наследство от своя баща ¼ идеална част – като негов наследник по закон. С.Б. е собственик на общо 5/ 8 идеални части от процесния имот /запазената част от имуществото на наследодателя й М*я  С* и частта, която е получила като наследник по закон от баща си Кольо  Симеонов/.

 Основателен е и иска с правно основание чл. 108 ЗС налице са  кумулативни предпоставки – че ищеца е собственик на недвижимия имот, както и че ответника владее имота без правно основание.

Ищцата доказа основателността на така предявения ревандикационен иск по отношение на 5/8 идеални част от процесния имот, предвид изложените по – горе съображения. Съгласно установената практика, не съществуват процесуални пречки да се предяви ревандикационен иск и за идеална част от недвижим имот.

Доказана в процеса е и втората кумулативна предпоставка на чл. 108 ЗС – че ответника владее имота и живее в него. Владението на съответната част от имота обаче е без наличие на правно основание, поради което и за съответните 5/8 идеални части, иска следва да бъде уважен, като ответника следва да предаде владението на ищцата по отношение на съответните идеални части от недвижимия имот.

За останалите 3/8 идеални части, иска е неоснователен, тъй като ответника е придобил собствеността върху тях на основание завещанието от 01.01.2015 г., направено в негова полза с които завещателката Мария  Костова  Симеонова  е имала право да се разпореди, без да накърнява запазената част на своята низходяща по закон.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба.

Възражението по чл.30 ал.1 ЗН относно накърняването на запазената част на ищцата като наследник по закон е направено в първото по делото заседание и е прието за разглеждане. Възражението относно неавтентичността и неистинността на представеното с отговора завещание е своевременно, тъй като е представено писмено доказателство, приложено от ответника с отговора на исковата молба . Първоинстанционният съд задълбочено и обосновано е изследвал въпроса относно правото на собственост на страните в процеса и е стигнал до правилен краен извод в съдебният си акт.

 Правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Закона за наследството при регламентацията им /чл. 28 и чл. 29/ да употребява изразите “част от наследството” и “част от имуществото на наследодателя, тъй като начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.

 Следователно с оглед същността на правото на възстановяване на запазена част като потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск или възражение по чл. 30 ЗН, то волята на съда, че безвъзмездно разпореждане на наследодателя с негово имущество следва да бъде намалено като накърняващо запазената част на наследник със запазена част, следва да бъде изрично обективирана в диспозитива на съдебното решение, тъй като правната промяна – отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от наследника със запазена част в случаите когато не намира приложение някоя от хипотезите на чл. 36 ЗН настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Ако в диспозитива на решението си съдът не е отразил волята си за намаляване на дарствено разпореждане и възстановяване на запазената част, то не настъпва потестативния ефект на решението.

Не е налице произнасяне „плюс-петитум „. Ищцата е упражнила правото си  да защити  накърнена  си  запазена част и е  упражнила това свое право спрямо ответника, който не е наследник по закон, а по завещание.

            С извършеното от наследодателката й М*  С* универсално завещателно разпореждане в полза на ответника на цялото й имущество, е накърнена запазената част на ищцата, като нейна низходяща.

В случая завещателят С*  се е разпоредила в полза на ответника с цялото си имущество, т.е. налице е универсално завещание, то така направеното възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН – за накърнена запазена част на имуществото на С.Б., е основателно и правилно е уважено.

Решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 81 от 06 04 2020 год. по гр.д. № 597/2018 год. по описа на РС- Б*.

Решението подлежи на обжалване пред  Върховен касационен съд в едномесечен  срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                      2.