РЕШЕНИЕ
№114
31.03.2020г. гр. Несебър
ВИМЕТОНАНАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
Секретар Красимира Любенова
Като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
АНД№ 1693 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Й.Д., ЕГН ***********,
срещу Наказателно постановление
№ 19-0304-001878/31.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ-Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание
„глоба” в размер на 200 лв. Твърди се, че атакуваното наказателно постановление
е нищожно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния
закон, изразяващи се в липса на компетентност, правно основание и извършено
деяние. Заявява се, че Д. няма качеството водач, собственик или упълномощен
ползвател на описаното в постановлението ППС за да бъде реализирана
отговорността му по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. Сочи за наличието на неяснота
относно коя от хипотезите по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП е осъществил-
допускане или предоставяне управлението на МПС. Твърди, че за управление на процесната тротинетка не се изиска СУМПС. Намира, че е
налице липса на компетентност на наказващия орган за издаване на НП, тъй като
нарушението е констатирано на частни пътища, неотворени за обществено ползване,
както и че превозното средство не е индивидуализирано в достатъчна степен. Моли
се за бъде отменено наказателното постановление.
За РУ- Несебър представител не се явява, не се взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен
материал и съобрази разпоредите на закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
326117/21.07.2019 г. е съставен за това, че на същата дата, около 13,10 ч., на
КК „С.Б.“, източна част, пред хотел „Тунджа“, жалбоподателят отдава под наем
нерегистрирано ППС- електрическа тротинетка с ид.№ ZX-FT*******, собственост на „М.“
ЕООД, на неправоспособния водач А.Х.Л., ЕГН **********. С това деяние била
нарушена нормата на чл.102, т.1 от Закона за движение по пътищата, за което е
бил издадено и атакуваното наказателно постановление.
От приложеният по делото договор е видно, че на 19.06.2019г., между „С.Б.”
АД и „М.” ЕООД, било сключено съглашение за ползване на притежаваната от „С.Б.”
АД територията на КК „С.Б.“, източна част, инфраструктурата, за ППС-велорикши, велосипеди и триколки, през лято 2019г.,
чрез отдаването им под наем. В качеството си на управител на „М.” ЕООД
жалбоподателят Д. стопанисвал пункт за отдаване на превозни средства, находящ
се в КК „С.Б.”, пред хотел „Тунджа”. В това си качество на 21.07.2019г. той
отдал под наем на неправоспособния и непълнолетен водач А.Л.1 брой електрическа
тротинетка с ид.№ ZX-FT *******. От приложеното по
делото БП № 911/2019 г. по описа на РУ-Несебър, се установява, че Л., заедно със С.С., на койтосъщожалбоподателя отдал под наем електрическатриколка,
се движели в КК «Слънчевбряг», посокакъм хотел «Централ». Двамата
били спрени за проверка от свидетелят
по БП П.К.- началник сектор, който установил, че двамата били
неправоспособни водачи.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:
Наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед наМинистъра на вътрешните работи, рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г.
На първо място налице е съществено процесуално нарушение на чл. 51, ал. 2 вр. чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Според цитираната норма не може да участвува в разглеждането на административнонаказателнапреписка
и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило
акта за нарушението или е свидетел по него. Видно от представеният с БП
протокол от 21.07.2019г., П.К.- началник сектор „ОП” към РУ-
Несебър, е лицето, установило на 21.07.2019г. Христов да управлява превозното
средство. Макар и досъдебното производство да е било образувано по повод другия
водач- С.С., то както от протокола за разпит на П.К.,
така и от разпита на Савов, се установява, че и А.Х.е бил спрян от П.К., при
което било установено, че и двамата не притежават свидетелство за управление на
МПС, т.е. същите са неправоспособни. В този смисъл П.К. се явява свидетел-
очевидец на извършване на административното нарушение, поради което, макар и да
не е вписан в АУАН, то същият не може да е наказващ орган по арг. от чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Видно от атакуваното наказателно постановление, същото е издадено и
подписано от П.К., което представлява
нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН.
Наследващо място, както в
АУАН, така и в НП, не са описани в
пълнота обстоятелствата, на които се основава
нарушението по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нормата на
чл. 102, т. 1 от ЗДвП запретява предоставяне на моторното превозно средство
на лице, което не е правоспособен
водач. Видно от описанието на нарушението и в двата документа
е посочено, че се касае за пътно превозно средство, а не за моторно превозно
средство. Съгласно§ 6, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДвП, дефиниращи пътно превозно средство и моторно превозно средство, първото е
съоръжение, придвижвано на колела
и използвано за превозване на хора и/или товари, а второто е вид пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства. В този смисъл липсата на
посочване, че управляваното превозно средство е моторно такова води до липса на
един от съставомерните елементи на нарушението.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не се и ангажираха
доказателства, от които да се следва извода, че действително управляваното от Л.
превозно средство притежава двигател.
На следващо място не става ясно в какво качество е санкциониран
жалбоподателя и то като физическо лице. Стана ясно, че същият не е водач на
превозното средство /такъв е Л./, не е собственик на същото /посочено, че
тротинетката е собственост на „М.“ ЕООД/, няма данни, още по- малко доказателства,
че Д. е упълномощен ползвателпо смисъла на чл.102 от ЗДвП, нито пък е посочено да е длъжностно лице по смисъла на чл. 177, ал. 1, т.
3 от същия закон.
На следващо място, посоченото деяние „отдава“ не попада в хипотезата на чл.
102, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съобразно които се санкционират
сочените по- горе лица, които допускат или предоставят управлението.
Дори и да се пренебрегнат описаните съществени процесуални нарушения, то от
показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. И. не се доказа
извършеното нарушение. Същият заяви, че не си спомня конкретния случай,
обстоятелствата, при които е бил съставен акта за установяване на
административно нарушение, дори и дали той е спрял и установил нарушението. В
този смисъл изложеното в атакуваното наказателно постановление е и недоказано
от страна на наказващият орган, чиято е тежестта да стори това.
Горепосоченото води до основателност на жалбата и отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Само за пълнота, относно възражението за липса на компетентност на органите
на контрол по ЗДвП, следва да се посочи, че пътят, на който е установено
нарушението, действително не е неотворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, този закон се прилага
и за пътищата, които не са отворени
за обществено ползване, освен ако с други
правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Действително, в текста на чл. 2, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП е указано, че компетентността
на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени
за обществено ползване, но в случая, видно от писмо на собственика на пътя- „С.Б.“ АД, налице е нарочен акт- декларация от 13.07.2017 г., изготвена именно
на основание чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, с която дружеството е дало съгласие органите на МВР да прилагат в пълен
обем разпоредбите на ЗДвП и по отношение на пътищата, неотворени за обществено
ползване.
Разноски по делото няма доказателства да са извършени реално от страна на
жалбоподателя, поради което и не следва да бъдат присъждани, въпреки изричното
му искане в тази насока.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 19-0304-001878/31.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ- Несебър, с което
на С.Й.Д., ЕГН ***********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
102, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на
200 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от уведомяването
на страните за изготвянето му.