Решение по дело №1693/2019 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№114                                                     31.03.2020г.                                гр. Несебър

 

ВИМЕТОНАНАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                               наказателен състав на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

         Председател: Нина Моллова- Белчева

Секретар Красимира Любенова

Като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД№ 1693 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Й.Д., ЕГН ***********, срещу Наказателно постановление № 19-0304-001878/31.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ-Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв. Твърди се, че атакуваното наказателно постановление е нищожно, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на компетентност, правно основание и извършено деяние. Заявява се, че Д. няма качеството водач, собственик или упълномощен ползвател на описаното в постановлението ППС за да бъде реализирана отговорността му по чл. 102, ал. 1 от ЗДвП. Сочи за наличието на неяснота относно коя от хипотезите по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП е осъществил- допускане или предоставяне управлението на МПС. Твърди, че за управление на процесната тротинетка не се изиска СУМПС. Намира, че е налице липса на компетентност на наказващия орган за издаване на НП, тъй като нарушението е констатирано на частни пътища, неотворени за обществено ползване, както и че превозното средство не е индивидуализирано в достатъчна степен. Моли се за бъде отменено наказателното постановление.

За РУ- Несебър представител не се явява, не се взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения доказателствен материал и съобрази разпоредите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 326117/21.07.2019 г. е съставен за това, че на същата дата, около 13,10 ч., на КК „С.Б.“, източна част, пред хотел „Тунджа“, жалбоподателят отдава под наем нерегистрирано ППС- електрическа тротинетка с ид.№ ZX-FT*******, собственост на „М.“ ЕООД, на неправоспособния водач А.Х.Л., ЕГН **********. С това деяние била нарушена нормата на чл.102, т.1 от Закона за движение по пътищата, за което е бил издадено и атакуваното наказателно постановление.

От приложеният по делото договор е видно, че на 19.06.2019г., между „С.Б.” АД и „М.” ЕООД, било сключено съглашение за ползване на притежаваната от „С.Б.” АД територията на КК „С.Б.“, източна част, инфраструктурата, за ППС-велорикши, велосипеди и триколки, през лято 2019г., чрез отдаването им под наем. В качеството си на управител на „М.” ЕООД жалбоподателят Д. стопанисвал пункт за отдаване на превозни средства, находящ се в КК „С.Б.”, пред хотел „Тунджа”. В това си качество на 21.07.2019г. той отдал под наем на неправоспособния и непълнолетен водач А.Л.1 брой електрическа тротинетка с ид.№ ZX-FT *******. От приложеното по делото БП № 911/2019 г. по описа на РУ-Несебър, се установява, че Л., заедно със С.С., на койтосъщожалбоподателя отдал под наем електрическатриколка, се движели в КК «Слънчевбряг», посокакъм хотел «Централ». Двамата били спрени за проверка от свидетелят по БП П.К.- началник сектор, който установил, че двамата били неправоспособни водачи.

Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:

Наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната компетентност, видно от представената по делото заповед наМинистъра на вътрешните работи, рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г.

На първо място налице е съществено процесуално нарушение на чл. 51, ал. 2 вр. чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Според цитираната норма не може да участвува в разглеждането на административнонаказателнапреписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което е съставило акта за нарушението или е свидетел по него. Видно от представеният с БП протокол от 21.07.2019г., П.К.- началник сектор „ОП” към РУ- Несебър, е лицето, установило на 21.07.2019г. Христов да управлява превозното средство. Макар и досъдебното производство да е било образувано по повод другия водач- С.С., то както от протокола за разпит на П.К., така и от разпита на Савов, се установява, че и А.Х.е бил спрян от П.К., при което било установено, че и двамата не притежават свидетелство за управление на МПС, т.е. същите са неправоспособни. В този смисъл П.К. се явява свидетел- очевидец на извършване на административното нарушение, поради което, макар и да не е вписан в АУАН, то същият не може да е наказващ орган по арг. от чл. 51, ал. 1, б. „б” от ЗАНН. Видно от атакуваното наказателно постановление, същото е издадено и подписано от П.К., което представлява нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН.

Наследващо място, както в АУАН, така и в НП, не са описани в пълнота обстоятелствата, на които се основава нарушението по смисъла на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нормата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП запретява предоставяне на моторното превозно средство на лице, което не е правоспособен водач. Видно от описанието на нарушението и в двата документа е посочено, че се касае за пътно превозно средство, а не за моторно превозно средство. Съгласно§ 6, т. 10 и т. 11 от ДР на ЗДвП, дефиниращи пътно превозно средство и моторно превозно средство, първото е съоръжение, придвижвано на колела и използвано за превозване на хора и/или товари, а второто е вид пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. В този смисъл липсата на посочване, че управляваното превозно средство е моторно такова води до липса на един от съставомерните елементи на нарушението. Следва да се отбележи и обстоятелството, че по делото не се и ангажираха доказателства, от които да се следва извода, че действително управляваното от Л. превозно средство притежава двигател.

На следващо място не става ясно в какво качество е санкциониран жалбоподателя и то като физическо лице. Стана ясно, че същият не е водач на превозното средство /такъв е Л./, не е собственик на същото /посочено, че тротинетката е собственост на „М.“ ЕООД/, няма данни, още по- малко доказателства, че Д. е упълномощен ползвателпо смисъла на чл.102 от ЗДвП, нито пък е посочено да е длъжностно лице по смисъла на чл. 177, ал. 1, т. 3 от същия закон.

На следващо място, посоченото деяние „отдава“ не попада в хипотезата на чл. 102, т. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съобразно които се санкционират сочените по- горе лица, които допускат или предоставят управлението.

Дори и да се пренебрегнат описаните съществени процесуални нарушения, то от показанията на разпитаният в хода на съдебното производство св. И. не се доказа извършеното нарушение. Същият заяви, че не си спомня конкретния случай, обстоятелствата, при които е бил съставен акта за установяване на административно нарушение, дори и дали той е спрял и установил нарушението. В този смисъл изложеното в атакуваното наказателно постановление е и недоказано от страна на наказващият орган, чиято е тежестта да стори това.

Горепосоченото води до основателност на жалбата и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Само за пълнота, относно възражението за липса на компетентност на органите на контрол по ЗДвП, следва да се посочи, че пътят, на който е установено нарушението, действително не е неотворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Действително, в текста на чл. 2, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП е указано, че компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване, но в случая, видно от писмо на собственика на пътя- „С.Б.“ АД, налице е нарочен акт- декларация от 13.07.2017 г., изготвена именно на основание чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, с която дружеството е дало съгласие органите на МВР да прилагат в пълен обем разпоредбите на ЗДвП и по отношение на пътищата, неотворени за обществено ползване.

Разноски по делото няма доказателства да са извършени реално от страна на жалбоподателя, поради което и не следва да бъдат присъждани, въпреки изричното му искане в тази насока.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 19-0304-001878/31.07.2019г. на Началник сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което на С.Й.Д., ЕГН ***********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. А от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: