Р Е Ш Е Н И Е
№401
29.05.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №731 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Руевит-С“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя С.Г.Г., подадена чрез пълномощника му адв.Ю.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019, с изх.№02-260-2600/18344 от 09.12.2021 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
Жалбоподателят претендира оспореният административен акт да бъда отменен изцяло, като незаконосъобразен – издаден при противоречие с материалноправните разпоредби на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, и производството по преписката да бъде прекратено, или евентуално преписката да бъде върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Твърди, че дружеството отговаряло на всички законоустановени изисквания за получаване на процесната субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Дружеството било регистрирано като земеделски стопанин в интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 558507 и за Кампания 2019 г. било подало Заявление за подпомагане с УИН*****и Приложение за кандидатстване по Мярка 11 както следва: за дейност БР 10 (за биологично растениевъдство – за полски култури, включително фуражни) за 132,8 ха; за дейност БР 13 (за биологично растениевъдство – ароматни и медицински растения) – за 90,08 ха. „Руевит-С“ ЕООД притежавало сертификат за съответствие №92235, валиден от 29.10.2019 г. до 31.12.2020 г., издаден от контролиращото лице „Сертификация на Екологични Стандарти“ (СЕРЕС) ГмбХ, със седалище в гр.Хапбург, Германия, с който дружеството придобивало качеството на биологичен производител. Обжалваното Уведомително писмо било връчено на дружеството в Системата за електронни услуги при ДФ „Земеделие“ на 29.06.2022 г.
Излагат се доводи, че обжалваният акт бил неясно формулиран, формален и бланкетен, като от него не можели да се извлекат основанията, на база на които административният орган е преценил, че следва да лиши жалбоподателя от получаването на дължимата му субсидия. Твърди се, че за резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, които не са били спазени, дружеството кандидат не било уведомено, а от текста на Уведомителното писмо не ставало ясно какви са нарушенията. Актът съдържал единствено информация в табличен вид и пояснения за значението на колоните в тях, които не били взаимосвързани и от тяхното излагане не можели да се извлекат мотивите на ДФЗ за определянето на дължимо финансово подпомагане в размер на 0 лева. Актът на администрацията не съдържал ясни и непротиворечиви основания и мотиви за издаването му, което представлявало самостоятелно основание за отмяната му. Доколкото от Уведомителното писмо не ставало ясно поради каква причина жалбоподателят е лишен от финансово подпомагане за Кампания 2019 г., то на същия било ограничено правото на защита. Допълнителна неяснота във волята на административния орган създавало посочването на стр.3 в колона 11 и в колона 16 от Уведомителното писмо. Поясненията към колона 10 и колона 11 препращали към раздел V, б.Б) „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, но от текста на Методиката също не можело да се изведе някаква конкретност по отношение на нарушението, за което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител, т.к. в нея били посочени две алтернативни основания за налагане на 100% намаление. Жалбоподателят считал, че общото позоваване, че не са спазени изискванията по управление, предвидени в Регламент №834/2007 г. и Регламент №889/2008 г. не обуславяло извод за мотивиране на акта.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и претендира отхвърлянето й. Заявява, че видно от представената по делото разпечатка от регистъра ИСАК, наложената на жалбоподателя Мярка 5.3.2 съобразно Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията, стояла като отбелязана от контролиращото лице за неизпълнение на регламентите, което било причината Държавен фонд „Земеделие“ да постанови оспорения акт.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От „Руевит-С“ ЕООД, ***, с УРН: 558507, УИН 26/150519/87781, с входящ номер 18971888/26.03.2019 г. на общо заявление за подпомагане, чрез управителя С.Г.Г. пред Държавен фонд „Земеделие“ е било подадено Заявление за подпомагане 2019, форма за ЕТ/Юридически лица от 06.06.2019 г. (л.9 и сл.), с което са заявени следните схеми и мерки за подпомагане: СЕПП; СПП; ЗДП; МЗС; СПК; ПНДП; и Мярка 11. Приложени са Таблица на използваните парцели 2018 и други приложения и документи, включително Договор за сертификация с дата 20.06.2018 г. (л.55-56) между клиент „Руевит-С“ ЕООД и СЕРЕС Гмбх, Германия, с който клиентът упълномощава СЕРЕС Гмбх да извърши необходимите действия за изпълняване и поддържане на сертификация в съответствие със стандартите, отбелязани в Раздел 1 – Reg.EC 834/07; Сертификат номер 83360 (л.58-56) издаден от СЕРЕС Гмбх на „Руевит-С“ ЕООД на 15.01.2019 г., с дата на инспекцията 03.07.2018 г. за дейности земеделска продукция съгласно приложение, с валидност на сертификата за всички дейности от 31.07.2018 г. до 31.07.2019 г. и Анекс към Сертификат 83360 съгласно Регламент (ЕС) 834/07 и (ЕС) 889/08 с дата 15.01.2019 г.
Приложени са (л.60) Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019 и Резултати от автоматични проверки на въведените данни по ЗДП в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2019, с дата на обработка 04.05.2019 г., с които заявителят е запознат срещу подпис на 04.05.2019 г.
Представени са доказателства (л.63 и сл.) за редакция на общото заявление за подпомагане от дата 04.05.2019 г., с Таблица на използваните парцели 2019 (л.65 и сл.), с Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2019, в което е посочено като заявено за подпомагане направление Биологично растениевъдство, и Таблица на заявените площи по направления и дейности от мярка 11 „Биологично земеделие“ (л.62, стр.2) от дата 04.05.2019 г., в която е посочена площта с ангажимент по направление Биологично растениевъдство 223,51 ха – декларирана площ за кампания 2018 – 221,87 ха и декларирана площ за кампания 2019 – 222,88 ха, от които 132,80 ха за БР 10 и 90,08 ха за БР 13, както и е посочено Контролиращо лице „СЕРЕС – Сертификация на екологични стандарти“ ООД за всички дейности на площ.
Като част от административната преписка е представен (л.57) Протокол за устно уведомяване на кандидати относно това, че сертификатът или писменото доказателство за съответствие на произведените растителни продукти, издадени от контролиращото лице не отговарят на изискванията на чл.33, ал.1, т.4 от Наредба №4, в който с подписите си двама експерти са удостоверили, че на посочен телефонен номер „Руевит-С“ е уведомено на 15.05.2019 г. в 09:52 часа.
С оспореното Уведомително писмо изх.№02-260-6500/18344 от 09.12.2021 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2019, Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ уведомява „Руевит-С“ ЕООД, ***, за оторизирана субсидия по мярка 11 съгласно подаденото заявление за подпомагане с УИН: 26/150519/87781 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2019 г. в размер на 0 лева.
В писмото е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (съгласно чл.37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г.
Посочено е, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2019 г. площи по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, 2019 година е четвърта година от последно поетия от дружеството ангажимент по това направление.
Приложена е Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ поотделно по дейности с код БР 10 и БР 13.
При заявена площ за участие по БР10 – 132,8 ха, няма санкционирана площ за наддекларирана площ, за неспазени базови изисквания и за неспазени изисквания за управление. В колона 10 – установена площ след проверка на изискванията за управление е посочена 132,8 ха, а в колона 16 – неспазени изисквания за управление – 43 115,22 лв. и колона 23 – Общо 43 115,22 лв.
При заявена площ за участие по БР13 – 90,08 ха няма санкционирана площ за наддекларирана площ, за неспазени базови изисквания и за неспазени изисквания за управление. В колона 10 – установена площ след проверка на изискванията за управление е посочена 90,08 ха, а в колона 16 – неспазени изисквания за управление – 71 352,28 лв. и колона 23 – Общо 71 352,28 лв.
По отношение съдържанието на Таблицата е посочено за колона 10: Установена площ след прилагането на чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаление при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11. „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“, буква Б) „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020.
За колона 16 е посочено: Санкция в лева, наложена съгласно чл.13 и чл.19 ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и/или раздел V „Намаление при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11. „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“, буква Б) „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020.
За колона 24 е посочено, че съдържа: Заявената площ за участие Колона 2 умножена по ставката за съответния биологичен код, намалена с общия размер на наложените санкции и редукции Колона 23.
Съгласно Известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л.35), Уведомителното писмо с №02-260-2600/18344 е изпратено на „Руевит-С“ ЕООД по електронен път, като е удостоверено изтеглянето му от СЕУ на дата 30.06.2022 г.
Жалбата срещу Уведомителното писмо е подадена на 14.07.2022 г.
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана при спазване на установения в чл.149, ал.1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на акта. Същата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и подадена от адресат на акта, чиито права са негативно засегнати от този акт, доколкото е видно, че със същия не му се оторизира исканата сума, а сума в размер на 0,00 лева.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорваното Уведомително писмо е обективирано в писмена форма, подписано е от издателя си и представлява валиден административен акт, издаден от административен орган, разполагащ с материална компетентност.
Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в приложимата редакция (ДВ бр.51 от 2019 г.) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, видно от представената по делото (л.150) Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – П.Д.С. са делегирани правомощия, включително (по т.1 от заповедта) да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Персоналната компетентност на подписалото Уведомителното писмо лице също е удостоверена по делото с представеното (л.148) Решение от 15.06.2017 г. на Управителния съвет на Фонда за избирането на П.Д.С.за заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Съдът приема, че при издаване на оспореното Уведомителното писмо не е спазено въведеното с чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване към неговото съдържание, и същото е немотивирано.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
В настоящия случай в Уведомителното писмо е посочено само, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от контролиращите лица във връзка с чл.49 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти, от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от дейностите по мярката.
В поясненията към колона 16 от таблицата към уведомителното писмо, където са посочени санкциите в лева, наложени за неспазване изискванията за управление, са посочени няколко хипотези, намиращи отражение в тази колона, съответно: чл.13; чл.19, ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г.; и/или раздел V, буква „а“, буква Б) от Методика за намаляване и отказване на плащанията. Тези хипотези са посочени само с правно основание, като липсват изложени каквито и да било фактически твърдения, от които да стане ясно кое от тях административният орган е намерил за приложимо и на какво точно фактическо основание.
В посочения чл.19, ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. е регламентирано, че „Земеделските стопани, подпомагани по наредбата, трябва да спазват базовите изисквания по съответното направление, посочени в приложение №2.
В чл.13 от същата наредба, в приложимата към датата на издаване на уведомителното писмо редакция (ДВ бр.18 от 2018 г.) е посочено следното: „Когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение №2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение №3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.“
Тоест и от съдържанието на вписаните в акта правни основания е невъзможно самостоятелно извличане на възприетото за неспазено от дружеството жалбоподател базово изискване.
С представянето на административната преписка в съда, по делото е приложено и подписано от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Становище с изх.№02-260-2600/18344#3 от 20.07.2022 г. (л.36-38), относно постъпилата жалба, с което се представя информация за извършените проверки по заявлението за подпомагане на кандидата „Руевит-С“ ЕООД. В него са цитирани нормите на чл.49, ал.1 и ал.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., според които ДФ „Земеделие“ – РА създава и поддържа електронна система, в която контролиращите лица въвеждат всички необходими данни за извършените през текущата година проверки. Посочено е, че при извършване на проверките преди оторизация по мярката фондът е използвал данни от регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС). Цитирана е разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. – че подпомаганите лица, изпълняващи дейности по направленията по чл.3, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията. Посочено е, че при извършената проверка относно спазването на изискванията на тези Регламенти за бенефициера „Руевит-С“ ЕООД в регистъра по чл.16а, ал.1, т.1 от ЗПООПЗПЕС, е установено неспазване на тези изисквания, и в тази връзка на бенефициента е наложена санкция в размер на 100% за направлението, съгласно раздел V „Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020“ буква „а“ направление „Биологично растениевъдство“, буква Б) „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед №РД 09-4361 от 27.04.2020 г., издадена от Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.13 от Наредба №4 от 24.02.2021 г., като му е оторизирана сума в размер на 0,00 лева. В табличен вид е представена детайлна информация на данните за „Площи с констатирани несъответствия по мярка 11“ за кампания 2019 след извършени проверки за допустимост на площите за декларирани парцели по мярка 11, направление „Биологично растениевъдство“.
Тоест едва в допълнително изготвеното Становище от 20.07.2022 г. административният орган е направил разяснение, че налагането на санкция в размер на 100% и оторизирането на сума в размер на 0,00 лева е в резултат на възприето от него след извършени проверки в електронен регистър нарушение по чл.33, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. – подпомаганото лице не е изпълнило задължението си да спазва изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 на Съвета и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията, но отново не е посочено кое конкретно изискване и от кой от двата регламента не е спазено.
В тази връзка следва да бъде посочено също, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, и едва след образуване на съдебно производство по повод оспорване на този акт.
Съдът отчита, че съгласно незагубилото
приложимост и след приемането на АПК Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 г.
на ОСГК на ВС на РБ, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, като в същото
Тълкувателно решение е прието
и че „Не съществува пречка
мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния
акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива. … Също така би следвало да се приеме за възможно
мотивите да бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на
страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане…“, като е изтълкувано, че в тези случаи
допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се
запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират
защитата си срещу него, съответно по-горният административен орган и съдът, пред
който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно
извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания
акт.
Никоя от тези допустими хипотези не е налице в процесния случай, тъй като цитираното Становище не представлява документ, съставен с оглед предстоящото издаване на оспореното Уведомително писмо, нито в последното има извършено препращане към мотиви, съдържащи се в такъв документ.
Макар да е издадено от същия административен орган, който е издал и обжалваното Уведомително писмо, Становището, което единствено дава някаква (и то неконкретизирана) насока за основанията за извършените от административния орган намаления, не може да се приеме за част от административната преписка. Това Становище е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото Уведомително писмо, т.е. в случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу тях.
Неизлагането на факти в уведомителното писмо и в преписката по издаването му безспорно е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, за когото са останали неясни фактическите констатации, мотивирали административния орган да издаде оспорения акт. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, така и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
По искане на ответника по делото бяха събрани и доказателства, представени от контролиращото лице „СЕРЕС Сертификация на Екологични Стандарти“ ООД (л.170-201). От тези документи и от съдържанието на писмото, с което същите са представени, става ясно, че въз основа на извършените от контролиращото лице инспекции за 2019 г. в стопанството на „Руевит-С“ ЕООД, последното е било уведомено – с писмо от 09.05.2019 г. за налагане на мярка 5.3.2 с предоставяне на срок за отстраняване на несъответствието, като тези несъответствия не са свързани с биологичното растениевъдство, а със задължения за складиране и съхранение на продукция, поради което е приложен срок по Приложение №3, Раздел А „Обща част“ т.4 към Наредба №5 от 03.09.2019 г. На 09.10.2019 г. е извършена проверка, която установява, че всички корективни действия са изпълнени и с писмо от 29.10.2019 г. „Руевит-С“ ЕООД е уведомено, че мярката подлежи на премахване. Удостоверено е от страна на контролиращото лице, че доколкото несъответствията са били отстранени в срок, следва да се считат спазени изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008, поради която причина е издаден сертификат за съответствие.
Така представените доказателства също не могат да мотивират оспореното уведомително писмо, а освен това от тях не се установява констатирано несъответствие от страна на дружеството жалбоподател на изискване за управление, водещо до намаляване или отказване на плащанията по мярката. Ако хипотетично единственото основание за извършеното от административния орган намаление са били налични в регистъра данни за наложената от контролиращото лице „СЕРЕС Сертификация на Екологични Стандарти“ ООД Мярка 5.3.2 съобразно Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията, то при установяването, че същата подлежи на премахване, оспореното уведомително писмо не съответства и на материалния закон.
По тези съображения оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна.
Предвид изхода на спора, в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите и действително направени по
делото разноски – 50 лв. внесена държавна такса и 3900 лв. заплатено по банков
път възнаграждение за един адвокат по Договор за правни услуги от 11.07.2022 г.
(л.203-206), платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2019, с изх.№02-260-2600/18344 от 09.12.2021 г., издадено от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ВРЪЩА административната преписка на Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, за ново произнасяне по подаденото от „Руевит-С“ ЕООД, ***, Заявление за подпомагане с УИН*****и Приложение за кандидатстване по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2019, при спазване указанията на съда, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие”, гр.***, да заплати на „Руевит-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***разноски по делото в размер на 3950 (три хиляди деветстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: