Решение по дело №217/2014 на Районен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3963                                      Година 15.11.2017                           Град  Пловдив

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        XIII граждански състав

На тридесети октомври                                        две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 217 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

                        Производството е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.

                       С влязло в сила Решение №220/22.01.2015 г., постановено по гражданско дело №217/2014 г. по описа на ПРС, ХІІІ гр.с., изменено с Решение № 1127/22.06.2015 г. постановено по гражданско дело №978/2015 г. на ПОС, е допуснато извършване на съдебна делба на недвижими имоти и движими вещи, а именно:

           1. МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2 съгласно кадастралната карта на гр. П..., одобрена през 2009 г. със застроена площ от 46кв.м., ведно с прилежащата към същия гараж изба/склад/, на едно ниво, с административен адрес: гр.П..., бул.”Д....” №.....;

           2. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV – 8, в кв. 1 по КРП на с. С..., община К..., обл. П..., одобрен със Заповед № 159/1989 г. с площ 780 кв. м., при граници на имота: от север – УПИ ІІІ – 7 от кв. 17, о юг УПИ V – 10, от изток – улица, от запад – край на регулацията;

           3. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "м...., тип ".....", с регистрационен № .... МП, с идентификационен № на рама .........., с двигател № ...., дата на първа регистрация - ....и РЕМАРКЕ за Лек автомобил, тип „Т...", с регистрационен № ...., с идентификационен № ....., дата на първа регистрация  ...

          ПРИ КВОТИ по 1/2(една втора) идеални части за всеки от двамата  И.И.Д. и Н.И.Д..

                    Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

                    I.По извършване на делбата:

                    Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл.69, ал.2 ЗН като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем имот.

                     Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни.

                     В конкретния случай са налице недвижими имоти и движими вещи на различна стойност. Поради това не е възможно извършване на делбата чрез жребие. Невъзможно е възлагане процесния гараж съобразно направеното искане от съделителя Н.Д. в първо заС...ие на втора фаза на съдебната делба, тъй като не е налице предпоставката имота да е със жилищно предназначение.

                   Същевременно са налице достатъчно имоти и движими вещи, за да бъдат обособени дялове за всеки от двамата съделители.

                   Законът не регламентира изрично критериите за извършване на разпределението, но в практиката е прието че съществуват житейски оправдани критерии като например някои имоти да са ползвани от някои от съделителите, или в някои от имотите да са извършвани множество подобрения, при което разпределянето на делбената маса по начин различен от установеното ползване би довело до голямо имуществено разместване.

                    В конкретния случай с оглед обстоятелството, че съделителите са двама при равни квоти, съдът намира че може да обособи два отделни дяла, като в единия се включи МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2, а във втория се включат  УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV – 8, в кв. 1 по КРП на с. С..., община К..., обл. П..., одобрен със Заповед № 159/1989г. с площ 780 кв.; ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "м.. ....", тип ".....", с регистрационен № .... и РЕМАРКЕ за Лек автомобил, тип „Т...", с регистрационен № ......

                    По делото са представени писмени доказателства – Отговор на нотариална покана и обратна нотариална покана рег. № ....на .... Е...А.... – А..../л.26 от делото/ и гласни такива – на ........Й... К... К..../л.89 от делото/ и на ... С. Т...М.../л. 162 от делото/, от които се установява, че МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2 се ползва от съделителя Н.И.Д..

                    Не са представени доказателства за това как се ползват останалите допуснати до делба недвижим имот и движими вещи.

        Съобразявайки изложените принципи, съдът намира, че най-справедливо и законосъобразно разпределението се извършва по следния начин:

                    Н.И.Д. да получи в дял МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2 съгласно кадастралната карта на гр.П...,одобрена през 2009г. със застроена площ от 46кв.м.,ведно с прилежащата към същия гараж изба/склад/,на едно ниво, с административен адрес: гр.П..., бул.”Д....” №......, с обща стойност на дела 24 498,00 лева /съгласно заключение на вещото лице В.С. от 23.05.2017 г./

        И.И.Д. да получи в дял: 1. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV – 8, в кв. 1 по КРП на с. С..., община К..., обл. П..., одобрен със Заповед № 159/1989г. с площ 780 кв. м., при граници на имота: от север – УПИ ІІІ – 7 от кв. 17, о юг УПИ V – 10, от изток – улица, от запад – край на регулацията на стойност 2 876,00 лева /съгласно заключение на вещото лице В.С. от ........./; 2.  ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "м.. ....", тип "......", с регистрационен № ...., с идентификационен № на рама ..., с двигател № ....., дата на първа регистрация - ... на стойност 2 793,00 лева/съгласно заключение на вещото лице С.М. от .../; 3. РЕМАРКЕ за Лек автомобил, тип „Т...", с регистрационен № ..., с идентификационен № ...., дата на първа регистрация .... на стойност 315,00 лева/съгласно заключение на вещото лице С.М. от ...../, с обща стойност на дела 5 984,00 лева.

                   II.Уравнение на дяловете:

       На И.И.Д. следва да бъдат изплатени от Н.И.Д. 9 257,00 лева за уравнение на дела му.

                   III. По претенциите по сметки:

                   По претенцията по сметки с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, предявена от И.И.Д. срещу Н.И.Д. относно МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2.

      Касае се за претенция за заплащане на обезщетение за времето, в което процесния гараж е ползван само от Н.И.Д. на стойност 4 700,00 лева, ведно със законна лихва считано от датата на претенцията до окончателното изплащане. 

                 Правото на обезщетение срещу ползването на собствената на ищците част от процесния имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, което обаче не дава основание искането за обезщетение за периода след завеждане на делото да се квалифицира като осъдителен иск по цитираната разпоредба от ЗС.

                 И.И.Д. е претендирал Н.И.Д. да му заплати обезщетение за времето, в което имота е ползван само от Н.Д. за периода 01.07. 2013 г. до 31.05.2017 г., под формата на месечен пазарен наем, в размер на 100,00 лева месечно.

                 Представена е като доказателство Нотариална покана от И.Д. до Н.Д. рег. № ...........

                Относно размера на претенцията съдът е приел две заключения на вещото лице .... съответно от 07.09.2017 г. и от 20.10.2017 г.

                 В заключението от 07.09.2017 г. вещото лице е дало стойността на месечния пазарен наем  на Масивен гараж с идентификатор 56784.507.77.5.2 за периода 01.07. 2013 г. до 31.05.2017 г. в размер на 2 875,00лева.

                 В заключението от 20.10.2017 г. вещото лице е дало стойността на месечния пазарен наем  на Масивен гараж с идентификатор 56784.507.77.5.2 за периода 01.07. 2013 г. до 31.05.2017 г. в размер на 5 225,50лева.

                 По отношение на размера на месечния наем, съдът намира че следва да възприеме заключение на вещото лице от 07.09.2017 г. тъй като за процесния гараж не се представиха доказателства, за това че същия е с търговско предназначение.

                 За да е налице основание за определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.

                 Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.

                 Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието

                 От събраните по делото доказателства, беше установено при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че съделителя И.И.Д. е бил лишен от правото да ползва общата вещ. Доказа се писмено поискване касаещо процесния период.

                 Ето защо съдът намира, че следва да уважи исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС в общ размер на 2 875,00 лева за периода 01.07. 2013 г. до 31.05.2017 г., като до пълната претендирана сума в размер на 4 700,00 лева следва да отхвърли същата като неоснователна и недоказана.

              IV. По разноските:

              С оглед обстоятелството, че страните в производството по съдебна делба са едновременно ищци и ответници, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така както са ги направили.       

              По отношение на исковите претенции по сметки, с оглед уважената частично претенция на съделителя И.Д., съдът намира, че следва да осъди съделителя Н.Д. да му заплати съразмерно с уважената и отхъврлената част от иска разноски в размер на 551,76 лева.

               С оглед обстоятелството, че И.Д. е внесъл целия депозит за възнаграждение за съдебно-техническата експертиза на вещото лице В.... С. и съдебно-автотехническата експертиза на вещото лице С.М., съдът намира, че следва да осъди Н.Д. да му заплати припадащата му се част определена от съда или общо сумата от 200,00 лева.

               V. Държавни такси.

               Съделителите И.Д. и Н.Д. на основание чл. 355 от ГПК, ще следва да бъдат осъдени да заплатят държавни такси съобразно дяловете си по сметка на ПРС в полза на държавата по бюджета на съдебната власт в размер на 609,64 лева за всеки от тях.

                Водим от горното  съдът

 

Р Е Ш И:

 

   РАЗПРЕДЕЛЯ  на основание член 353 от ГПК, в дял на И.И.Д. ЕГН ********** ***, 1. УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ІV – 8, в кв. 1 по КРП на с. С..., община К..., обл. П..., одобрен със Заповед № 159/1989г. с площ 780 кв. м., при граници на имота: от север – УПИ ІІІ – 7 от кв. 17, о юг УПИ V – 10, от изток – улица, от запад – край на регулацията на стойност 2 876,00 лева /съгласно заключение на вещото лице В.С. от 23.05.2017 г./; 2.  ЛЕК АВТОМОБИЛ марка "... ", тип "......", с регистрационен № ....., с идентификационен № на рама  ..........., с двигател № ........., дата на първа регистрация - .... на стойност 2 793,00 лева/съгласно заключение на вещото лице С.М. от 20.05.2017 г./; 3. РЕМАРКЕ за Лек автомобил, тип „Т...", с регистрационен № ..., с идентификационен № ........ дата на първа регистрация ......... на стойност 315,00 лева/ съгласно заключение на вещото лице С.М. от 20.05.2017 г./.

   Общата стойност на дела възлиза на 5 984,00 лева.

               РАЗПРЕДЕЛЯ  на основание член 353 от ГПК, в дял на Н.И.Д. ЕГН ********** ***, МАСИВЕН ГАРАЖ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.507.77.5.2 съгласно кадастралната карта на гр. П...,одобрена през 2009г. със застроена площ от 46кв.м.,ведно с прилежащата към същия гараж изба/склад/,на едно ниво, с административен адрес: гр. П..., бул.”Д.....” №.....

   Общата стойност на дела възлиза на 24 498,00 лева.

   ОСЪЖДА Н.И.Д. ЕГН ********** ***, да изплати на И.И.Д. ЕГН ********** ***, 1, сумата от 9 257,00(девет хиляди  двеста )лева.

   ОСЪЖДА И.И.Д. ЕГН ********** ***, 1 и Н.И.Д. ЕГН ********** ***, да изплатят всеки от тях  по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета съдебната власт  държавна такса върху дела си в размер на 609,64(шестстотин и девет лева и 64 ст.) лева.

   ОСЪЖДА Н.И.Д. ЕГН ********** ***, да изплати на И.И.Д. ЕГН ********** ***, сумата от 751,76(седемстотин петдесет и един лева и 76 ст.)лева за направени по делото разноски.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П... в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните.

             

                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.