РЕШЕНИЕ
№ / 2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка И., като разгледа докладваното от
съдия Христова въззивно граждански дело № 1315 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. 869 от 12.02.2020 г. подадена от адв. С.З. ***, в качеството
на пр. представител на Н.М. Пенева - ищец по гр.д. № 793 по опис на ПРС за 2018
г. , срещу решение № 16 от 16.01.2020 г. постановено по гр.д. № 793 по опис на
Провадийски районен съд за 2018 г. в частта, в която Н.М. П., ЕГН **********,***
е осъдена да заплати на Ю.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за
лишаване от ползването на 1/4 ид.ч. от делбения АПАРТАМЕНТ №7, находящ се на
трети жилищен етаж на жилищната конфекция №3, на ул. *****, построена върху
общинско дворно място съставляващо урегулиран поземлен имот /парцел/ № Х1-ти,
ЖК /единадесети, жилищна конфекция/ в квартал 72, пл.1535 по плана на гр.П.,
сумата от 479,25 лева за периода 16.11.2016г. -31.12.2017г., сума в размер на
общо 277,50 лева за периода 01.01.2018г. - 12.08.2018г., на основание чл.346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС вр. с чл. 57, ал. 2СК
обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид.ч. от
делбения АПАРТАМЕНТ №7, находящ се на трети жилищен етаж на жилищната конфекция
№3, на ул. *****, построена върху общинско дворно място съставляващо урегулиран
поземлен имот /парцел/ № Х1-ти, ЖК /единадесети, жилищна конфекция/ в квартал
72, пл.1535 по плана на гр.П., сумата от 185 лева за периода 17.10.2018г. -
31.12.2018г. и сумата от 667 лева за периода 01.01.2019г. -04.09.2019г. на
основание чл.346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС
, както и
в частта за разноските в размер на 1350 лева.
Жалбоподателката излага, е
съдът необосновано е приел за доказан факта, че е препятствала ответника да
ползва недвижимите имоти. Счета, че решението е неправилно, защото не е налице
факт от фактическият състав на приложената материално правна норма - писмено
поискване. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго с което исковете да бъдат отхвърлени.
Постъпила е въззивна жалба с
вх. Рег. № 703 от 05.02.2020 г. подадена от Ю.К.П., срещу същото решение в
частта, в съдът е поставил в дял по реда на чл. 353 от ГПК, на Н.М. П., ЕГН **********,***
следните вещи: АПАРТАМЕНТ №7, находящ се на трети жилищен етаж на жилищната
конфекция №3, на ул. „******, построена върху общинско дворно място
съставляващо урегулиран поземлен имот /парцел/ № XI-ти, ЖК /единадесети,
жилищна конфекция/ в квартал 72, пл.1535 по плана на гр.П., при граници на
урегулирания поземлен имот: изток - жилищен блок конфекция № 2, запад - улица ****",
север - изложбена зала, юг -магазини, който апартамент е със застроена площ
112,30 кв.м., състоящ се от коридор, хол, две спални, кухненски бокс,
трапезария, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници на
апартамента: изток-ап.№8, запад-улица *****, север-изложбена зала, юг-
магазини, горе-ап.№10, долу-ап. №5, заедно с избено помещение № 11 с
пространство от 15,92 кв.м., при граници на избеното помещение; изток-изба на *****,
запад-изба на *****, север-коридор, юг-двор, горе-магазини, долу земя, заедно с
10.1480 % процента идеални части от правото на строеж и от общите части на
сградата. Пазарната стойност на апартамента е 46 344 лева и е осъдил Н.М. П.,
ЕГН **********,*** да му заплати сумата от 13395.50 лева за стойностно
уравнение на дела. Оспорва се правилността на решението относно приложеният
способ,като се твърди, че след като до делба са допуснати два жилищни имота е
следвало да бъдат разпределени чрез жребие. Счита, че съдът неправилно е
съобразявал факти - кой от съделителите в кой имот се е устроил да живее и кой
от имотите е ползвал. Моли да отмяна на решението в тази част и връщане на
делото с указание да се приложи жребие. Отговори на подадените въззивни жалби
не са постъпили.
С определение № 1927 от
29.06.2021 г., съдът е приел жалбата за процесуално допустима. След извършена
служебна проверка съдът приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим
/с изключение на произнасяне по претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС за периода от 16.11.2016 г. до 12-08.2018 г. за сумата от 756.50 лева/, а по
изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира следното:
С влязло в законна сила Решение № 61/01.03.2019г., между съделителите,
страни в настоящото производство са допуснати до делба следните недвижими и
движими вещи:
АПАРТАМЕНТ №7, находящ се на
трети жилищен етаж на жилищната конфекция №3, на ул. *****, построена върху
общинско дворно място съставляващо урегулиран поземлен имот /парцел/ № Х1-ти,
ЖК /единадесети, жилищна конфекция/ в квартал 72, пл.1535 по плана на гр.П.,
при граници на урегулирания поземлен имот: изток - жилищен блок конфекция № 2,
запад -улица *****, север - изложбена зала, юг - магазини, който апартамент е
със застроена площ 112,30 кв.м., състоящ се от коридор, хол, две спални,
кухненски бокс, трапезария, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при
граници на апартамента: изток-ап.№8, запад-улица „******, север-изложбена зала,
юг-магазини, горе-ап.№10, долу-ап. №5, заедно с избено помещение № 11 с
пространство от 15,92 кв.м., при граници на избеното помещение; изток-изба на *****,
запад-изба на *****, север-коридор, юг-двор, горе-магазини, долу земя, заедно с
10.1480 % процента идеални части от правото на строеж и от общите части на
сградата. Пазарната стойност на апартамента е 46 344 лева;
КЪЩА И ГАРАЖ, находящи се в
гр.П., на ул. ****, построени в общинско дворно място, съставляващо УПИ ГУ-90 в
квартал 17 по плана на града, цялото с пространство от 260 кв.м., при граници -
УПИ Ш-89, УПИ У-178, УПИ ХШ-83, УПИ ХГУ-84 и улица. Пазарната стойност на
къщата и гаража е 17 193 лева. ЛЕК АВТОМОБИЛ марка „Фолксваген Бора" с ДК
№ *****, рама № *****, двигател № *****, цвят - светло сив металик. Пазарната
стойност на автомобила е 3700 лева.
ЛЕК АВТОМОБИЛ марка
„Фолксваген Бора" с ДК № *****, рама № ******, двигател № ******, цвят -
светло сив металик. Пазарната стойност на автомобила е 3700 лева.
ДРУГИ - Бойлер марка Дипломат
80л., смесителна батерия за мивка с керамични кранчета - Идеал стандарт,
смесителна батерия стенна за душ с керамични кранчета -Идеал стандарт, модел
Сераспринт В 9566 АА , стъклена мивка зелен цвят, огледало със лампа за баня,
електрически вентилатор / за баня/, телевизор Панасоник 32 инча бял на цвят,
пералня Индезит, пекарна машина за хляб, микровълнова фурна, прахосмукачка на
цвят вишняв и прахосмукачка на цвят синя, гардероб по поръчка млечно кафяв цвят
в коридора, на обща стойност - 1340 лева.
Във втора фаза на съдебната делба съдът е разгледал
претенции по сметки направени от Ю.П. като е претендирал обезщетение за това,
че е бил лишен от правото на ползване върху % ид.части от апартамента в периода
от 16.11.2016 г. -до 12.08.2018 г. и 1Л ид. част за периода от 17.10.2018г. до 04.09.2019г. и
за периода от 17.10.2018г. до 04.09.2019 г. Съдът е квалифицирал претенциите
като такива по чл. 31, ал. 2 ЗС вр. с чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС.
Ответницата е оспорила претенциите по сметки с
правоизключващи възражения.
Първоинстанционният съд по
искане на ищцата е извършил делбата по реда на чл. 353 от ГПК, като е уважил
волята й да бъде предоставен в дял посочен от нея недвижим имот - апартамент.
Предоставил е в дял на другия
съделител къща и гараж.
Уважил е изцяло претенциите по
сметки.
Пред въззивният съд
съделителите са поставили следните правни въпроси: 1. Обстоятелството, че Н. П.
и живяла апартамента от 2016 г., там е упражнявала родителските права върху
непълнолетното им дете и продължава да живее в имота, основание ли е този имот
да и бъде предоставен в дял или съдът е следвало да извърши делбата чрез
жребие. 2. Допустимо ли е да се присъждат претенции за еднолично ползване на
съсобствен имот при липсата на изрична писмена покана.
Правилно първоинстанционният
съд е посочил, че способите за прекратяване на съсобствеността са теглене на
жребие, разпределение по реда на чл.353 ГПК, възлагане по реда на чл.349 ГПК,
изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ
е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Съдът е преценявал обстоятелството дали е налице възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и
становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният
принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи
реален дял от съсобственото имущество. Ако дяловете на страните от допуснатите
до делба имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако
съотношението между квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването
на делба чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - Решение
№140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на I ГО на ВКС.
Предпоставки за извършване на
делбата по реда на чл.353 ГПК са: когато от допуснатите до делба имоти са
обособени достатъчен брой дялове да може всеки съделител да получи реален дял,
извършването на делбата чрез теглене на жребие е невъзможно или много неудобно.
Тегленето на жребие е невъзможно когато до делба са допуснати имоти, съществено
различаващи се един от друг по площ или стойност, частите на съделителите са
различни, се извършва делба по колена.
Въззивният съд споделя правния
извод на първоинстанционния, че извършването на делбата чрез теглене на жребий
е невъзможно, тъй като оформените два дяла съобразно СТОЕ са на различна
стойност, като стойността на дял втори е над два пъти по-висока от тази на дял
първи, както и предвид обстоятелството, че двата недвижими имота допуснати до
делба съществено се различават по стойност.
Поради това делбата следва да се извърши по реда на
чл.353 ГПК чрез разпределение. Тези са съображенията да извърши делбата по
начина посочен в обжалваното решение, поради което въззивната жалба в тази част
е неоснователна, а от съдържанието на мотивите не се установява, да са били
решаващи фактите, че Н. Пенева е живяла и се е устройвала в апартамента. Тези
обстоятелства са от значение, не за способа приложен от съда, а за начина на
извършване на разпределението, който не е обжалван.
Ю.П. претендира обезщетение за
правото на ползване на % ид.части от апартамента, от което е бил лишен за
периода от 16.11.2016г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което е прекратен брака между страните по гр.д. № 243/2016 г. до датата на
навършване на пълнолетие на детето Д.- 12.08.2018 г. в размер на по 35.50 лева
за периода 16.11.2016г. -31.12.2017г. и в размер на по 37,50 лева за периода
01.01.2018г. - 12.08.2018г. Съдът е квалифицирал претенцията му, като такава с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС вр. с чл. 57, ал. 2 СК., а претенцията за обезщетение
затова че е лишен от правото да ползва !4
ид.части от апартамента за периода от 17.10.2018г. -момента на поканата, т.е.
момента на получаване на отговора на исковата молба от ищцата до предявяване на
искането в открито съдебно заседание на 04.09.2019г. в размер на по 75 лв.
месечно за периода 17.10.2018г. - 31.12.2018г. и в размер на по 82 лева месечно
за периода 01.01.2019г. - 04.09.2019г., като такава с правно основание чл. 31,
ал. 2 3С.
Не е било спорно между страните, че в претендираните
периоди в имота са живели ***** и общата им дъщеря, които продължават да живият
там. Основанието за ползване е било съдебното решение за развод по гр.д. №
243/2016 г., по силата на което имотът, представляващ семейно жилище е
предоставен за ползване на ответницата. Не е спорно, че след навършване на
пълнолетие на общото им дете, ответницата е продължила да ползва имота.
Съдът е приел, че от гласните доказателства се
установява смяна на патрона и недопускане на съсобственика да ползва
собствеността. От събраните по делото гласни доказателства не се установява
момента, от който Ю.П. е поискал да има достъп до имота. Вярно е, че
разпоредбата на чл.57, ал.2 СК определя възникване на наемно правоотношение, но
в този случай основанието за претенцията ще е наемното правоотношение, а не
обезщетение лишаване от ползване. Двете основания не могат да се съчетават,
поради което в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменено. Претенцията за наем, следва да съдържа освен
период, за който се дължи и цена, като възраженията за недължимост могат да
произтичат от твърдения за изтекла кратка погасителна давност. В конкретният
случай Ю.П. е предявил само иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС и този
иск за първия претендирай период - до навършване на пълнолетие на детето и
неоснователен. Съдът неправилно е добавил към правната квалификация чл.57, ал.2 СК тъй като ищецът не е претендирал наемна цена, а обезщетение, /Посочената от
ищеца правна квалификация не обвързва съда./ Тези два иска могат да се
предявяват в евентуалност за един и същ период и кумулативно, но за
последователни периоди. Затова, решението в частта само по отношение на
правното основание чл. 57 ал.2 от СК следва да бъде обезсилено, а в частта, в
която е присъдено обезщетение по чл. 32, ал. 2 от ЗС отменено.
По претенцията с правно основание чл. чл. 31, ал.2 от
ЗС за периодите 17.10.2018г. - 31.12.2018г. и 01.01.2019г. - 04.09.2019г. съдът
намира следното: Фактическият състав на правната норма изисква наличието на
обща вещ, ползване само от единия съсобственик и писмено поискване от другия,
за да възникне претенция за обезщетение. Дали тя ще е основателна зависи от
доказателствата. Не е било спорно пред първоинстанционния съд и пред въззивния
също, че в посочените периоди имотът се е ползвал от Надка Пенева и от нейната
дъщеря /независимо, че вече е навършила пълнолетие/. Първата е ползвала имота
като съсобственик, а втората без правно основание. Ю.П. не е ползвал имота и е
без значение дали е искал да го ползва, дали е препятствай да го ползва. В
негова тежест е да докаже, че писмено е поканил съсобственичката Н. П., да му
заплаща обезщетение за ползване. Такава покана преди образуване на делото не е
връчвана. С отговора на исковата молба, постъпил в съда на 04.09.2018 г. е
отправено искане за заплащане на обезщетение. Тъй като писмената покана,
обективирана в отговора на исковата молба е достигнала до ответницата на
17.10.2018 г., то въззивният съд приема, че този е началния момент, който
покрива елемент от фактическия състав на чл. 31, ал.2 от ЗС. Посочения от ищеца
начален момент е връчване на отговора на исковата молба, т.е. 17.10.2018 г. , а
крайният момент е влизане в сила на решението по допускане на делбата.
Решението е влязло в законна сила на 02.04.2019 г. За този период17.10.2018г.
до 02.04.2019 г., Н. П. дължи обезщетение Ю.П.. Той е претендирал претендирал
150 лева, месечно обезщетение, т.е. сумата от 827.43 лева за целия период.
Вещото лице, изготвило
приетата поделото СОЕ е установило, че пазарният наем за целия имота през 2018
г е 150 лева на месец, а за периода от 01.01.2019 г. до 04.09.2019 г. е 164
лева на месец. След изслушване на заключението, ищецът е изменил размера на
претенцията за втория период от 150 на 164 лева. Въпреки изявлението, на
процесуалния представител, че увеличава претенцията си, всъщност я намалява,
защото вече претендира половината от установения среден пазарен наем за целия
имот. В тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено, включително
и това, което го допълва - Решение № 77 от 18.03.2020 г. , но само в частта за
периода от 17.10.2018г. до 02.04.2019 г.
Съобразно изхода от въззивното
обжалване, разноски следва да се присъдят разноски в тежест на съделителя П. и
в полза на съделителката Пенева. По размера на разноските, съдът съобрази, че
съделителката Пенева е обжалвала решението в
частта, относно уважените
претенции по сметки, в общ размер 1608.75 лева и е претендирала сумата от 960
лева. Съдът е уважил въззивната жалба, само за разликата над 852 лева до
1608.75 лева, поради което следва да присъди разноски в размер на 455 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 77 от
18.03.2020 г. № 16 от 16.01.2020 г. постановено по гр.д. № 793 по опис на
Провадийски районен съд за 2018 г. в частта, допълнено с решение № Решение № 77
от 18.03.2020 г. в частта, в която Н.М. П., ЕГН **********,*** е осъдена да
заплати на Ю.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 479,25 лева за
периода 16.11.2016г. -31.12.2017г., сума в размер на общо 277,50 лева за
периода 01.01.2018г. - 12.08.2018г. , на основание чл.346 ГПК вр. чл. 57, ал.2
от СК ведно със законна лихва върху присъдените главници, считано от 04.09.2019
г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и в
частта, за разноските за разликата над 1319.73 лева до присъдените 1350 лева и
ОБЕЗСИЛВА в същата част, но само по отношение на недопустимо съединяване с иск
с правно основание 57, ал.2 от СК и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.К.П., ЕГН **********, с
адрес: *** против Н.М. П., ЕГН **********,*** осъдителен иск за сумата от
756.75 лева, претендирани като обезщетение за ползване на съсобствен недвижим
имот за периода от 16.11.2016 г. до 12.08.2018 г., на основание чл. 31, ал.2 от
ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77 0т 18.03.2020 г. № 16 от
16.01.2020 г. постановено по гр.д. № 793 по опис на Провадийски районен съд за
2018 г. във всички останали обжалвани части, включително и за разноските в
неотхвърлената част.
ОСЪЖДА Ю.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Н.М. П., ЕГН **********,*** сумата от 455 лева, представляваща разноски в
производството пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал.З от ГПК.
Решението може да се обжалва
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на преписи до
страните.
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: