№ 328
гр. П***, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Попова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Николинка Попова Гражданско дело №
20225220100078 по описа за 2022 година
Предявени са обективно комулативно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание чл. 327 ал.1 ТЗ за заплащане на дължима цена по договор за търговска покупко-
продажба и искове с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
В исковата си молба ищецът „ВАМ ЛОГИСТИК „ЕООД ЕИК ***, представлявано
от М*** В*** П*** - управител, със седалище и адрес на управление : гр. П***, бул. „Г***
„ ***, ***, със съдебен адрес : гр. П***, ул. „И*** В*** „ **, *** чрез адв. Л. К. , твърди
против ответника „ОРИОН АГРОИНВЕСТ „ЕАД ЕИК ***, представлявано от Г*** Д***
Б*** и Й*** И*** П*** – изпълнителни директори , със седалище и адрес на управление
гр. П*** , ул. „Е*** а*** „ ***, *** , че в изпълнение на основния си предмет на дейност,
ищецът продавал на ответния търговец „Дизелово гориво за извън пътна техника и
трактори", използвано от механизираната му техника при обработка на земеделски култури.
Доставките се осъществявали посредством специализиран транспорт, осигурен от ищеца, по
заявки на ответника. Ищецът осъществил тридесет отделни доставки на гориво, за което са
издадени съответните данъчни фактури, които обективират наличието на 30 отделни
търговски продажби между страните по спора, сключени през определен период, като
цената на дизеловото гориво по всяка една от тях е била уговаряна отделно- съобразно
съответните пазарните условия, като е различно и уговореното количество дизелово гориво.
При отсъствие на договор и на позоваване на трайни търговски отношения между двете
дружества, отделните доставки на дизелово гориво, за които са издавани фактурите
представлявали престации по изпълнение на множество самостоятелни сделки, всяка от
които индивидуализирана в съставена за целта фактура. Въз основа на покупките ответникът
се задължил да заплати на „ВАМ ЛОГИСТИКС“ ЕООД сумата от общо 162 896,79 лв., в
1
която е включен 20 % ДДС. Ответникът е извършил частично плащане само по първата
фактура на стойност 5667.76 лв., в следствие на което е останал неиздължен остатък в
размер на 5677.76 лв. Това частично плащане е извършено на 07.05.2021 г. Така общата
стойност на неиздължението е в размер на 157 228,03 лв. Уговорката им е била след
издаването на всяка фактура, която е съпровождала всяка една продажба, да се извърши
плащане по нея по банков път. Ответникът не изпълнил в срок задължението си да плати.
Твърди се , че подробно описаните в исковата молба фактури належно са били
осчетоводени в счетоводството и на двете дружества, като продажбите са намерили и
съответното отражение по ЗД ДС в месечните отечи и декларации. Начисленият ДДС по
всяка една от фактурите е бил внесен в бюджета. Многократно ответникът бил канен да се
издължи. Същият не оспорвал задължението си, но и до момента не е заплатил дължимите
от него суми.Тъй като се касаело за изпълнение на срочно парично задължение,
неизпълнението задължавало ответника да заплати обезщетение по реда на чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се , че при покупко-продабата задължението да се плати настъпва с получаването на
стоката, освен ако не е уговорено друго. Поддържа се , че сбора от мораторната лихва за
забава върху всяка една от фактурите със забавено плащане възлизала на сумата в размер на
23797,42 лв. Формулиран е петитум , в който се моли съда след като се установят
твърдините факти, да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 157 228,03 лв. - главница и 23797,42 лв. - мораторна лихва по чл. 86 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното
заплащане на главницата. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание,
същият чрез своят процесуален представител не оспорва основанието и размерите на
исковите претенции и прави изявление за тяхното признаване.
В хода на производството по настоящото дело процесуалният представител на
ищеца е направил искане , съдът да прекрати съдебното следствие и за постанови решение
съобразно признанието на иска.
Съдът като съобрази конкретните данни по настоящото дело и като взе предвид
направеното от ответника признание на иска намира, че не следва да обсъжда изложените
от страните доводи и приетите доказателства, а на основание чл. 237 ал.2 ГПК следва да
постанови съдебно решение , като го основе на признанието на иска , тъй като не е налице
някоя от хипотезите визирани в чл. 237 ал.3 ГПК.
Водим от изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.
чл. 327 ал.1 ТЗ и чл. 86 ал.1 ЗЗД са основателни в претендираните размери и в тези
размери следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – до окончателното изплащане.
По разноските. С оглед на изхода от спора , следва в полза на ищеца да бъдат
присъдени сторените по делото разноски , както следва : за внесена държавна такса в
настоящото производство в размер на 7134,60 лв. , разноски за допуснато обезпечение : 5,00
2
лв. за издадената обезпечителна заповед, такса ЧСИ за запорирано имущество в общ
размер от 3402,46 лв. Присъждането на тези разноски се обуславя от налични доказателства
за тяхното извършване , които са представени като приложение към списъка по чл. 80 ГПК.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство, тъй като
действително делото не се отличава с висока правна и фактическа сложност, но
договореното възнаграждение не надхвърля минималния размер на адвокатско
възнаграждение по чл. 7 ал.2, т.5 НМРАВ. Затова в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените и доказани в настоящото производство/ включително и в проведеното
обезпечително производство / съдебно- деловодни разноски в общ размер от 15947,06 лв.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОРИОН АГРОИНВЕСТ „ЕАД ЕИК ***, представлявано от Г*** Д***
Б*** и Й*** И*** П*** – изпълнителни директори , със седалище и адрес на управление
гр. П*** , ул. „Е*** а*** „ ***, *** да заплати на „ВАМ ЛОГИСТИК „ЕООД ЕИК ***,
представлявано от М*** В*** П*** - управител, със седалище и адрес на управление : гр.
П***, бул. „Г*** „ ***, ***, със съдебен адрес : гр. П***, ул. „И*** В*** „ **, *** чрез адв.
Л. К. сумата в общ размер от 157228,04 лв. , представляваща сбор от неплатената стойност
на 30 бр. фактури за доставка на дизелово гориво, както и сумата в общ размер на 23797,42
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.12.2019 г. до 11.01.2022 г. , ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба –
12.01.2022 г. до окончателното изплащане , както и сторените по делото съдебно- деловодни
разноски в общ размер от 15947,06 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
3