Номер 207528.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София15-ти търговски
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502180 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 407, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 36857/08.04.2020 г., подадена от Прокуратурата на
Република България срещу разпореждане № 4350/07.02.2020 г., постановено по гр. дело №
13540/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което е разпоредено издаване на 2 бр.
изпълнителни листа срещу жалбоподателя в полза съответно на С. Л. С. и М. С. С. за заплащане на
всеки един от тях на по 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
забавеното привеждане в изпълнение на присъда от 19.02.1999 г. по нохд № 346/1998 г. на
Софийски военен съд в периода 15.05.2001 г. – 05.03.2013 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
градският съд не се е съобразил с обстоятелството, че срещу постановеното по делото решение,
въз основа на което са издадени изпълнителните листа, е подадена касационна жалба, а съгласно
чл. 243, ал. 2 ГПК срещу държавни учреждения не се допуска изпълнение на невлязло в сила
решение. Поради това, моли апелативни съд да отмени обжалваното определение и обезсили така
издадените изпълнителни листа.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от М. С. С. и С. Л. С. чрез адвокат Н. Д. от
САК, с който оспорват частната жалба като неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от
наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 407,
ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения
от фактическа и правна страна:
1
Процесните 2 бр. изпълнителни листа са издадени въз основа на обжалваното разпореждане
по молба от 06.02.2020 г. на М. С. С. и С. Л. С., на основание първоинстанционно решение №
449759/12.07.2018 г., постановено по гр. дело № 6206/2014 г. по описа на Районен съд – София и
въззивно решение № 859/31.01.2020 г. по в. гр. дело № 13540/2018 г. по описа на Софийски
градски съд, съгласно които Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 49
ЗЗД да заплати на всеки един от молителите сумата в размер на 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от забавеното привеждане в изпълнение на
присъда от 19.02.1999 г. по нохд № 346/1998 г. на Софийски военен съд в периода 15.05.2001 г. –
05.03.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2013 г. до
окончателното й изплащане.
Срещу въззивното решение е подадена от Прокуратурата на Република България касационна
жалба вх. на СГС № 30594/09.03.2020 г.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното разпореждане
за издаване на изпълнителните листа за неправилно и незаконосъобразно, тъй като молбата на М.
С. С. и С. Л. С. за издаването им е неоснователна, поради което е следвало да бъде оставена без
уважение.
Действително, по силата на чл. 404, т. 1, пр. 1 и 2 ГПК подлежат на принудително
изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата и осъдителните решения на
въззивните съдилища, но в случая ответник по осъдителните искове е Прокуратурата на Република
България, а съгласно чл. 519, ал. 2 ГПК паричните вземания срещу държавни учреждения и
общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният
лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит,
висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в
следващия бюджет. В чл. 519, ал. 2 ГПК е уреден ред за удовлетворяване на парични вземания към
държавни учреждения, които са присъдени с влязло в сила съдебно решение и за които кредиторът
разполага с изпълнителен лист, издаден на основание чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК, а не на основание чл.
404, т. 1, пр. 2 ГПК. В случая все още няма влязло в сила решение.
С разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК е установена забрана за допускане на предварително
изпълнение на невлязло в сила решение срещу определена категория правни субекти - държавата,
държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения
(ЗЛЗ). Посочената разпоредба урежда забрана за предварително изпълнение срещу изброените в
съдържанието й субекти и независимо, че се намира в Част първа „Общи правила“ на ГПК, тя се
прилага не само за решенията на първоинстанционните съдилища, а и за всички решения,
съдържащи осъдителен диспозитив срещу държавата, държавно учреждение или лечебно
заведение по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ. Законовата забрана на чл. 243, ал. 2 ГПК е обща, поради което
намира приложение и в производството по издаване на изпълнителен лист по реда на част пета
„Изпълнително производство“, Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“.
Отнесена към разпоредбата на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК
изключва възможността да се издаде изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително
решение на въззивен съд срещу визираните в чл. 243, ал. 2 ГПК субекти. В този смисъл е и
определение № 439/14.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4170/2014 г. на ВКС, І г. о., в което е прието, че
императивната разпоредба на чл. 243, ал. 2 ГПК е специална и не касае само първоинстанционни
2
решения, а урежда обща забрана за издаване на изпълнителен лист срещу посочените в текста й
субекти като въвежда изключение от правилото на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК за издаване на
изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд.
По тези съображения, обжалваното разпореждане следва да се отмени като се остави без
уважение молбата на М. С. С. и С. Л. С. за издаване на изпълнителни листа, а така издадените
такива от 12.02.2020 г. следва да се обезсилят.
Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване съгласно тълкувателно
решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК НА ВКС.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя разпореждане № 4350/07.02.2020 г., постановено по гр. дело № 13540/2018 г. по
описа на Софийски градски съд, с което е разпоредено издаване на 2 бр. изпълнителни листа
срещу Прокуратурата на Република България в полза съответно на С. Л. С. и М. С. С. за заплащане
на всеки един от тях на по 10 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
забавеното привеждане в изпълнение на присъда от 19.02.1999 г. по нохд № 346/1998 г. на
Софийски военен съд в периода 15.05.2001 г. – 05.03.2013 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане и вместо него постановява:
Оставя без уважение молба от 06.02.2020 г., подадена от М. С. С. и С. Л. С. за издаване на
изпълнителни листа.
Обезсилва издадените съгласно разпореждането от 12.02.2020 г. изпълнителен лист от
12.02.2020 г. , издаден въз основа на първоинстанционно решение № 449759/12.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 6206/2014 г. по описа на Районен съд – София и въззивно решение №
859/31.01.2020 г. по в. гр. дело № 13540/2018 г. по описа на Софийски градски съд, по силата на
който Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на М.
С. С. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от забавеното привеждане в изпълнение на присъда от 19.02.1999 г. по нохд № 346/1998 г. на
Софийски военен съд в периода 15.05.2001 г. – 05.03.2013 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане и изпълнителен лист от
12.02.2020 г. , издаден въз основа на първоинстанционно решение № 449759/12.07.2018 г.,
постановено по гр. дело № 6206/2014 г. по описа на Районен съд – София и въззивно решение №
859/31.01.2020 г. по в. гр. дело № 13540/2018 г. по описа на Софийски градски съд, по силата на
който Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на С. Л.
С. сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от забавеното привеждане в изпълнение на присъда от 19.02.1999 г. по нохд № 346/1998 г. на
Софийски военен съд в периода 15.05.2001 г. – 05.03.2013 г., заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.03.2013 г. до окончателното й изплащане.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4