№ 2121
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря ******
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110125061 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 1178/05.05.2021 г.,
с която „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е предявило срещу Столична община
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД за сумата от 471,04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС”, обезщетение за застрахователно събитие, с
включени ликвидационни разноски, настъпило на 02.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба в съда
/05.05.2021 г./ до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 02.06.2020 г., в ************ водачът на лек
автомобил *******, попада с автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка, находяща се на платното за движение, което е станало причина за
реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото събитие на лек
автомобил ******* са нанесени имуществени щети. Поддържа, че пътното
платно, където е реализирано процесното събитие е публична общинска
собственост, от което следва, че поддържането, ремонта и обезопасяването на
същото е задължение на ответника. Твърди, че процесното събитие е настъпило в
срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Каско+”,
съгласно полица № 440120213034526 от 25.03.2020 г., със срок на валидност от
03.04.2020 г. до 02.04.2021 г. Поддържа, че след настъпване на застрахователното
събитие в „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е подадено уведомление за щета, във
1
връзка с която е образувана преписка по щета № 44012132014028. Сочи, че е
определил обезщетение в общ размер от 456,04 лева, като така определената сума
е изплатена на сервиза, извършил ремонта на лек автомобил *******, по банков
път. Претендират се и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Посочва, че
до Столична община била изпратена регресна покана за заплащане на дължимото
обезщетение, но плащане не последвало. Моли се за уважаване на предявения иск.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Излагат
се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на ПТП и
причинната връзка между щетите по лек автомобил ******* и твърдяната дупка
на пътното платно. В тази връзка се поддържа, че не може да се приеме извод за
наличие на основания за ангажиране отговорността на застрахователя към
увреденото лице, поради което се твърди, че регресното право не е надлежно
упражнено. Оспорва се иска и по размер, като се поддържа, че по делото не са
представени доказателства, че при определяне на застрахователното обезщетение,
ищцовото дружество е взело предвид амортизацията и овехтяването на увредените
части от процесния лек автомобил, твърдени от ищеца. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
*******, като в тази връзка се поддържа, че същият не е съобразил поведението
си на пътя с конкретната пътна обстановка, с което е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Поддържа се, че не са представени доказателства, че водачът на
процесния автомобил е спазил условията по процесния застрахователен договор,
предвидени в раздел 11 от същия, както и че застрахователят от своя страна не е
предприел никакви действия, за да извърши проверка на обстоятелствата, при
които е настъпило застрахователното събитие.
Моли се отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в производството.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството, че от страна на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 456,04 лева по образувана
пред дружеството щета № 44012132014028.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е
настъпило събитие, което е довело до увреждането на имуществото на
застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение
на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството, че от страна на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 456,04 лева по образувана
пред дружеството щета № 44012132014028.
От представената по делото застрахователна полица по застраховка
„Каско+“, от 25.03.2020 г., със срок на валидност 03.04.2020 г. – 02.04.2021 г. се
установява по делото, че към датата на реализиране на процесното събитие
/02.06.2020 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек автомобил ********* е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско+”.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на
02.06.2020 г. е било реализирано ПТП, представляващо покрит риск по
застрахователното правоотношение. Във връзка с възраженията на ответника в
отговора на исковата молба следва да се отбележи, че застрахователният договор
е сключен при условията на клауза „Пълно Каско”, която включва като покрит
риск именно случаите на пътно-транспортно произшествие – събитие, възникнало
в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало повреда на
ППС (видно от представените по делото общи условия на застрахователното
дружество). Събитието е настъпило на територията на Столична община, като
застрахованият при ищеца автомобил се е движил в *********, като е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, покрита с вода,
като при попадане в дупката е отскочил камък, който е увредил автомобила в
неговата долна част. Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните
доказателства и представената по делото декларация за настъпване на
застрахователно събитие. Свидетелят М. Н. Г. потвърждава изложените в частния
свидетелстващ документ обстоятелства, като разказва, че се случва да преминава
по пътя, на който е реализирано процесното ПТП, доколкото същият се намира в
близост до дома , но в конкретния случай пътната настилка била мокра, като
същевременно дупката на платното за движение, в която попаднала, била пълна с
вода, поради което не я възприела и преминала през нея. Същевременно, дупката
не е била обозначена или сигнализирана, като се е намирала на пътното платно.
Свидетелят допълва, че при процесния пътен инцидент са причинени увреждания
в долната част на управлявания от нея автомобил *********, а именно прага на
същия. Действително свидетелят посочи, че на платното за движение е имало
камъни, които е възприела след настъпване на инцидента, т.е. след като слезнала
от автомобила, за да провери щетите, както и че не е сигурна, дали уврежданията
по управлявания от нея автомобил ********* са получени от самото попадане в
дупката на платното за движение или камък, намиращ се в или в близост до нея.
От друга страна, обаче, показанията в тази част не противоречат с останалия
събран доказателствен материал, доколкото и от представеното и приобщено по
делото уведомление за щета, и от заключението на вещото лице по САТЕ, се
установява, че при попадане в неравността, намираща се на платното за движение,
е отскочил камък, като именно по този начин са настътпили уврежданията по
процесния автомобил. С оглед на изложеното, по делото се доказва пълно и
главно, че ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като
липсата на протокол за ПТП не опровергава този извод, доколкото настъпването
4
на събитието в причинна връзка с наличието на необезопасена дупка на пътното
платно се установява несъмнено от всички писмени и гласни доказателства по
делото.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на твърдения от ищеца механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо,
при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме,
че процесните вреди са настъпили именно при описания от ищеца механизъм на
ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48, т.
2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането на
републиканските пътища в границите на градовете е задължение на съответната
община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в рамките на
урбанизираната територия на гр. София, поради което отговорност за
поддържането му в изправно състояние носи Столична община. Лицата, които
стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък
срок, като в рамките на населените места служби за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т.
1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка
несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно /доколкото именно при попадане на
автомобила в несигнализираната и необезопасена неравност на платното за
движение е отскочил, посочения и показанията на свидетеля Г. и в представеното
уведомление за щета камък, по който именно начин са настъпили уврежданията
по процесния автомобил *********/, съществуването на която се дължи на
противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в
нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил възложеното му
задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го поддържа в изправно
състояние, а при наличие на препятствие на него – да го обозначи. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер. Неоснователно е възражението на ответника, че доколкото не се
5
установява, дали уврежданията са причинени от намиращата се на платното за
движение неравност /дупка/ или от намиращ се на същото платно камък, то
отговорността на ответника за възстановяване на щети, причинени от твърдяното
в исковата молба проишествие, не следва да бъде ангажирана. В тази връзка
следва да се повтори, че законодателят изрично е предвидил задължение за
лицата, които стопанисват пътя /в процесния случай Столична община/, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по
него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като в рамките на
населените места служби за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират изправността и състоянието на пътната настилка, пътните
съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради
което и по сила на горепосочената разпоредба, именно ответникът е следвало да
следи за наличие на препятствия по пътя /където е реализирано проишествието/,
включително неравности на платното за движение /дупки/ и наличие на камъни
и/или други препятствия, които може да застрашат здравето и имуществото на
лицата, участващи в движението, като създаде организация за своевременното им
сигнализиране, обозначаване и отстраняване. Като не е изпълнил това свое
задължение, ответникът е реализирал противоправно поведение, което обуславя
възможност за ангажиране на гражданската му отговорност за причинени в
резултат на бездействието му вреди.
От представените по делото писмени доказателства (уведомление –
декларация за щета, опис на претенция, възлагателно писмо, опис - заключение,
фактури) се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили
вреди на застрахования при ищеца автомобил *********, които съгласно
експертните изводи са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на настъпване
на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени
са били необходими 456,04 лв. Към тази сума следва да се прибавят обичайните
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
471,04 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият съдебен
състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на евентуалност
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
6
лек автомобил *********.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил ********* да е допринесъл с поведението си за настъпване на
вредоносния резултат от реализираното на 02.06.2020 г., събитие. Не се събраха
7
доказателства, от които да се установи, че водачът е управлявал процесния
автомобил с несъобразена с пътните условия скорост. Същевременно от събраните
по делото доказателства се установи, че неравността на платното за движение и
намиращите се на същото препятствия не са били сигнализирани. Установи се
също, че пътната настилка била мокра, поради валежи в дните преди инцидента,
което допълнително би заструднило водача на лек автомобил ********* да
възприема наличието на неравности и препятствия на платното за движение.
Обстоятелството, че водачът е познавал пътя /доколкото посочи, че е преминавал
по него, предвид близостта му до мястото, където живее/, респективно, че следва
да е знаел за наличието на дупки по платното за движение, не може да обуслови
извод, че същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат,
доколкото задължение на ответника е да поддържа пътищата, намиращи се на
територията на Столична община, като неизпълнението на това задължение не
може да влече негативни последици за водачите и да създава за тях задължение
да познават намиращите се на платното за движение дупки, още повече, че в
конкретния случай се установи, че пътната настилка била мокра, а дупката, в
която попаднал лек автомобил ********* била пълна с вода, което попречило на
водача да я възприеме.
Следователно съдът приема, че направеното с отговора на исковата молба
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основателен и доказан до пълния
предявен размер от 471,04 лева, респективно следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
8
експертиза в размер на 300,00 лева, за заплатен депозит за разпит на свидетел при
режим на призоваване в размер на 60,00 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 168,00 лева.
Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, макар
своевременно заявено, се явява неоснователно, доколкото претендирания от
ищцовото дружество размер на адвокатско възнаграждение е по-нисък от
минималния предвиден в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, такъв, за съответния вид работа.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Столична
община, БУЛСТАТ *****, адрес ******** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Бенковски“ № 3 сумата от 578,00 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *****, адрес ********, да
заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 471,04 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер
44012132014028/2020 г., за ПТП, настъпило на 02.06.2020 г., в гр. София, ж.к.
Хаджи Димитър, пред бл. 28, между вх. Б и вх. В, в резултат на виновно
противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /05.05.2021 г./ до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *****, адрес ********, да
заплати на „„ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 578,00 лв.,
представляваща разноски в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10