Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 43
09.03.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 94 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Бургас, ЕИК *********, адрес: ул. „Александровска“ № 26,
представлявана от инж. Чанка Коралска – за кмет съгласно Заповед №
3480/18.11.2019 г., против Решение № 2745/28.10.2019 г. по гр. дело № 816/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което въззивната община е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица”, пл. „Позитано” № 5, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. ”Екзарх
Йосиф” № 8, ет. 1 – адвокат Златина Билянова, сумата от 915, 68 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470417171730600 на увредено лице по застраховка „Каско Стандарт“ за
имуществени вреди, причинени на 16.06.2017 г. от клон на дърво, паднал върху
лек автомобил на застрахования, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 01.02.2018 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлен обратният иск на Община
Бургас против третото лице помагач „Ситамекс Гардънс” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Страхил“ № 6, вх. 2, ет. 2, представлявано
от управителя Мюмюн Фаиков Юмеров, за заплащане на сумата от 915, 68 лева, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за поддържане на зелената
система от 23.06.2015 г.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилни изводи и тълкувания на факти и
доказателства по делото и в
нарушение на процесуалния закон. Навеждат
се доводи, че нанесените върху застрахования автомобил щети не са причинени в резултат
от бездействие на Община Бургас, която е положила дължимата грижа по
поддръжката на дървесния вид в състояние, безопасно за гражданите, като с
договор от 23.6.2015 г. е възложила на третото лице-помагач дейността по
поддържане и почистване на съществуващи озеленени площи, включително и
декоративната дървесна растителност в Район Освобождение, където се намира
процесното дърво. Оспорва се като неправилен изводът на съда, че Общината е
отговорна за поддържането на дърветата и че не е провела пълно и главно
доказване на обратния иск. Поддържа се, че от заключението на вещото лице по
изготвената лесотехническа експертиза се е установило, че причините за падането
на клона са извън обхвата на ангажиментите, които Общината има към дървесния
вид. Счита, че в противоречие с представените доказателства съдът е приел, че
общината не е положила дължимата грижа за поддържане на дървото без да вмени
вина на изпълнителя, който се е задължил по силата на клаузата на т. 17 от
раздел V от договора до всеки първи понеделник от месеца да представя доклад за
необходимите дейности. Твърди се, че такъв доклад за необходимост от извършване
на дейности по поддръжка на процесното дърво до община Бургас не е пристигал,
не е съобщавано за необходимост от съгласуване и степенуване по важност на
действия относно поддръжката на това дърво, нито е констатирана нужда от
извършването им, за дървото не е изготвяна и количествено стойностна сметка,
която да послужи за възлагане на дейност по поддръжка, които задължения са
задължение на изпълнителя по договора. Поддържа се, че при установяване на
някакво неизпълнено задължение, стоящо в прерогативите на Общината, би следвало
да се ангажира и регресната отговорност на дружеството, на което е възложена
цялата дейност по поддръжката на зелената система в този район, а в противен
случай следва да се отхвърли исковата претенция. Намира, че при липсата на
категорични данни за причините за падане на клона би следвало върху изпълнителя
по договора да се възложи отговорността за възстановяването на щетите поради
неизпълнени ангажименти, довели до настъпване на негативния резултат. Посочва,
че съдът не е взел предвид възраженията за наличието на случайно събитие и
непреодолима сила, за което Община Бургас не следва да отговаря. Счита за
релевантен въпросът кой е причинител на щетите. Намира, че е налице
обстоятелство, изключващо възможността да се ангажира отговорност от Община
Бургас. Твърди се, че отчупването и падането на клона върху паркиран автомобил
може да е резултат от неспазване на правилата за резитба на декоративни
дървета. Излагат се доводи, че в обжалваното решение не е направено дължимото
тълкуване на всички доказателства и не са обсъдени в пълнота причините и
условията за настъпване на инцидента, което е довело до необоснован и незаконосъобразен
извод на съда.
Въззивната Община моли съда отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявения главен иск и евентуално да уважи предявения обратен иск срещу
третото лице помагач. Претендира за присъждане на направените пред двете
инстанции съдебно-деловодни,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемото Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” АД, чрез чрез адвокат Златина Билянова – с пълномощно на л. 21
по делото. Излага доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноските,
сторени във въззивното производство, за
което представя доказателства.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото
лице-помагач „Ситамекс Гардънс” ООД, което е получило препис от жалбата на
07.01.2020 г. по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В съдебно заседание въззивната Община се представлява
от юрисконсулт Димитров, който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото
застрахователно дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа
отговора на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззиваемото
дружество „Ситамекс Гардънс” се представлява от управителя
Мюмюн, който оспорва въззивната жалба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на “ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица”, пл. ”Позитано” № 5, против Община Бургас, със седалище: гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 26, за присъждане на сумата от 915,
68 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 470417171730600
на увредено лице по застраховка „Каско Стандарт“ за имуществени вреди,
причинени на 16.06.2017г. от клон на дърво, паднал върху лек автомобил на застрахования,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на
01.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор,
с който ответникът е оспорил предявената претенция, направил е искане за
конституиране на „Ситамекс Гардънс” ООД като трето лице помагач и е предявил
срещу него евентуален обратен иск за сумата от 915, 68 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение
на договор за поддържане на зелената система от 23.06.2015 г.
Предявени са
главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД
и евентуален
обратен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД.
По делото е представен констативен
протокол от 20.06.2017 г., съставен и подписан от комисия в състав: Маргарита
Костадинова Станев – главен специалист в сектор „Зелена система“ при Община
Бургас, и И.Д.Д. – собственик на лек автомобил „Опел
Сигнум“ с рег. № *******. В него е констатирано, че на 16.06.2017 г. на територията
на Дирекция „ЦАУ Освобождение“, ж. к. “Славейков“ в гр. Бургас, на паркинг до
блок 6, при силен вятър върху лек автомобил „Опел Сигнум“ с рег. № ******* е паднал клон от дълготрайно декоративно дърво, като са
причинени следните материални щети върху автомобила: компрометирана цялост на
най-външния пласт – боята е с одрасквания. Приложени са четири снимки на
автомобила с падналия върху него клон.
По делото е представена извадка от регистъра на Община
Бургас за подадени сигнали на телефон 112, от която е видно, че на 16.06.2017 г.
в 10:07 часа И.Д. е подал сигнал, че голям клон за е
паднал върху автомобил на паркинга до блок 6 в комплекс “Славейков“, за което е
съставен протокол на 0.06.2017 г. от М. Станева.
По делото е представена справка прогнозата за времето за
периода от 21 часа на 15.06.2017 г. до 21 часа на 16.06.2017 г., изготвена от
НИМХ при БАН – филиал Варна, от която е видно, че за източна България се очаква
слаб до умерен югоизточен вятър.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията
на свидетеля И.Д. (собственик на застрахованото имущество), които съдът
кредитира като надеждни и добросъвестно изложени. От тях се установява, че
свидетелят бил на работа в 09:00 ч., когато му се обадили да му съобщят за
настъпило застрахователно събитие с личния му автомобил. Той се прибрал и
видял, че върху автомобила му, който бил паркиран пред блока, е паднал клон с
диаметър около 18 - 20 см. в основата, дълъг по дължината на целия автомобил и
обхващащ двете му страни. Разказва, че сигнализирал компетентните служби, които
му дали разрешение за премахване на клона и заедно с няколко човека го свалили
от автомобила и го оставили на земята. Свидетелят не си спомня да е имало
изсъхнали части по дървото или по клона. Заявява, че времето е било много тихо.
Посочва, че клонът не е бил отрязан, а отчупен.
По делото е извършена съдебно-лесотехническа експертиза,
която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена. От нея се
установява, че процесното дърво, от което е паднал клонът, е от семейство
Бобови, като към момента на огледа през юни 2019 г. дървото е в добро
фитосанитарно състояние, без следи от загнивания на корените и ствола. Не са
забелязани следи от увреждане на корените и на ствола. Към момента клонът е бил
отстранен в основата чрез равно изрязване, но мястото не е било замазано с боя
и затова са започнали гнилостни процеси. Вещото лице заявява, че към момента не
може да се даде заключение за конкретната причина за счупване на клона, тъй
като е изминало доста време – възможна е както външна намеса, така и
метеорологични условия.
Представена е фактура № 13080/22.07.2017 г., издадена от
оторизирания за ремонта „Експрес сервиз“ ООД, от която се установява, че ремонтът
на увредения лек автомобил „Опел Сигнум“ с рег. № ******* – таван, заден капак, облицовка
задна броня, две задни врати, е на стойност 915, 68 лева.
По делото е извършена съдебно-автотехническа оценъчна
експертиза, която съдът кредитира като
обоснована и компетентно изготвена. От нея се установява, че за отстраняването
на щетите по лек автомобил „Опел Сигнум“ с рег. № *******, причинени от падналия върху него
клон, са извършени ремонтни дейности за сумата от 915, 68 лв., която е
съобразена с пазарните цени и с тези по Наредба № 24/ 08.03.2006г. за
задължителното застраховане и методиката за уреждане на претенции за
обезщетение за вреди, причинени на МПС.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че на 13.09.2017 г. по силата на действащ договор за застраховка
„Каско Стандарт” – полица № 4704175901000077/26.04.2017 г. по заведената щета №
470417171730600 ищцовото застрахователно дружество е изплатило на увреденото
лице Иван Дойчев Димитров застрахователно обезщетение в размер на 915, 68 лв.
На 14.11.2017 г. на ответната община е връчена регресна
покана от ищцовото дружество за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение.
По делото е представен договор от 23.06.2015 г., от който се
установява, че Община Бургас е възложила поддържането на озеленените площи,
крайуличното озеленяване, декоративната дървесина и пр. на ДДЗД „Албиция“,
учредено от „Ситамекс Гардънс“ ООД – с дял от 90% и „Фидус-плант“ ООД – с дял
от 10%. В разпоредбата на чл. 17 от раздел V е предвидено задължение на
изпълнителя до всеки първи понеделник на месеца да представя доклад за
необходимите дейности по договора.
За да уважи предявения главен иск, съдът е приел, че в качеството си на собственик на
дървото като част от зелената система на града на основание чл. 50 от ЗЗД
ответната Община Бургас отговаря за причинените от това дърво имуществени
вреди, като причините, предизвикали отчупването на клона, са ирелевантни предвид
безвиновния характер на отговорността. За да отхвърли предявения обратен иск,
съдът е намерил, че не е проведено пълно главно доказване процесният деликт да
е в причинно-следствена връзка с неизпълнение на конкретно договорно задължение
на „Ситамекс Гардънс“ ООД, тъй като по делото не се установява по несъмнен
начин причината за отчупването на клона.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
По главния иск:
С въззивната жалба не се оспорва обстоятелството,
че ответникът-въззивник е собственик на процесното дърво, което е част от озеленяването
на територията на Община Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна
и не е обусловена от наличието на виновно поведение на делинквента, а от
обстоятелството, че делинквентът е собственик на вещта, от която са произлезли
вредите. В тази насока неотносими към предмета на делото са изложените във
въззивната жалба доводи, че Община Бургас няма вина за настъпване на процесните
щети.
Собственикът на вещта може да се освободи от отговорност за
причинените от нея вреди само когато вредите са резултат на непреодолима сила, на
изключителната вина на пострадалия или на изключителна вина на трето лице (т.
10 от Постановление № 7 от 30.12.1959 г., Пленум на ВС). Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест Община Бургас е следвало да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на някое от тези правоизключващи възражения. По делото
обаче не се установява каква в била причината за падането на клона. В частта, в
която е посочено, че клонът е паднал при силен вятър, констативният протокол от
20.06.2017 г. не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а и това
обстоятелство се опровергава от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Заключението на вещото лице по извършената
съдебно-лесотехническа експертиза също не дава отговор на въпроса относно
причината за падането на клона. Следователно по делото не се установява да е
налице обстоятелство, което да е годно да изключи отговорността на собственика
на вещта, от която са произлезли вредите.
По тези съображения съдът намира, че предявеният главен иск
с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД е основателен, поради което следва да бъде уважен.
По
обратния иск:
За
да бъде уважен предявеният обратен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, е необходимо да се
установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
Действително облигационно правоотношение между страните; 2. Виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; 3. Претърпени от
ищеца вреди – претърпени загуби и/или пропуснати ползи; 4. Пряка причинна
връзка между неизпълнението на ответника и претърпените от ищеца вреди.
От събраните по делото доказателства
не се установява да е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от
страна на ответника, което да се намира в пряка причинна връзка с претърпените
от ищеца имуществени вреди. Разпоредбата на чл. 17, раздел V от договора за обществена поръчка от
23.06.2015 г. предвижда задължение на изпълнителя до всеки първи понеделник на
месеца да представя доклад за необходимите дейности по договора. Доколкото
причините за падането на клона остават неизяснени, не може да се направи
обоснован извод, че за процесното дърво е било необходимо извършването на
някакви дейности, които да налагат представяне на доклад от изпълнителя по
договора за обществена поръчка. Ето защо не може да се приеме, че падането на
клона се дължи на неизпълнение на договорно задължение на ответника по обратния
иск.
По изложените съображения съдът
намира, че предявеният обратен иск се явява неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните
изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемото застрахователно дружество
има право да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съобразно направеното искане и
представените доказателства за извършването им. Въззиваемото дружество по
обратния иск не е направило искане за разноски и не е представило доказателства
за извършването им, поради което такива не следва да му се присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
2745/28.10.2019 г. по гр. дело № 816/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК *********, с адрес:
ул. „Александровска“ № 26, да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Триадица”, пл. „Позитано” № 5, сумата от
300, 00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.