№ 5051
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:П. С.
като разгледа докладваното от П. С. Гражданско дело № 20201110144130 по
описа за 2020 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба, предявена от “Ф-МА“ ЕАД, ЕИК
*********, за осъждане на Д. К. Н., ЕГН **********, сумата от 5481,32 евро,
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2012 г.,
ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 492,41 евро за периода от 20.8.2019 г. до 19.7.2020 г., наказателна лихва в размер
на 31,68 евро за периода от 20.8.2019 г. до 19.7.2020 г., законна лихва за забава в размер на
6,1 евро за периода от 20.7.2020 г. до 23.7.2020 г. и 60 евро – разходи при изискуем кредит.
Претендират се разноски.
Настоящия състав намира така предявените искове за недопустими поради липса на
абсолютна процесуална предпоставка, а именно - подведомственост на българските
съдилища.
Видно от извършената в настоящото производство справка „НБД“, по отношение на
ответника се установява, че последният е регистрирал настоящия си адрес в Кралство
Великобритания, като обстоятелството, че съдебният призовкар не е открил лицето на
адреса му в гр.София, в резултат на което е станало необходимо назначаването на особен
представител, означава, че Д.Н. е напуснал територията на Република България и към
настоящия момент спорът между страните е придобил международен елемент.
Същият следва да бъде разрешен при приложението на действащите източници на
международно частно право, като в настоящия случай относими са Споразумението за
оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския
съюз и Европейската общност за атомна енергия от 12.11.2019г. („Споразумението“) и
Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета („Регламентът“).
Съгласно чл.67, пар.1, б. „а“ от Споразумението в Обединеното кралство, а така също и в
държавите членки в ситуации, засягащи Обединеното кралство, по отношение на съдебни
1
производства, образувани преди края на преходния период, и по отношение на производства
или искове, които са свързани с такива съдебни производства съгласно членове 29, 30 и 31
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета (73), член 19 от
Регламент (ЕО) № 2201/2003 или членове 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета
(74), се прилагат разпоредбите относно компетентността от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
Разпоредбата на чл.2, б. „д“ предвижда, че „преходен период“ означава периодът, предвиден
в член 126, който от своя страна определя, че същият започва да тече от датата на влизане в
сила на споразумението и приключва на 31 декември 2020 г.
Имайки предвид че настоящото производство е образувано в рамките на преходния период,
а именно - 11.09.2020г. /датата на подаване на исковата молба/, то отношенията между
страните следва да бъдат уредени въз основа на нормите на Регламент 1212/2012г. ЕС.
Съгласно чл.1 от Регламента същият се прилага по граждански и търговски дела,
независимо от естеството на съда или правораздавателния орган, като чл.18, пар.2 урежда
компетентността на съдилищата на държавите членки на ЕС по отношение на производства,
образувани срещу физическо лице - потребител. Според цитираната разпоредба, иск срещу
потребител може да бъде предявен само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят. Ответникът безспорно има качеството „потребител“, доколкото
в настоящото производство се разглежда претенция, основана на договор за потребителски
кредит, който не се отнася за търговска или професионална дейност на лицето, тъй като
подобно предназначение на кредита не е уговорено между страните. Изводът, че ответника
има качеството „потребител“, се подкрепя и от трайната съдебна практика на СЕС, съгласно
която договорите, сключени, извън и независимо от всякаква търговска или професионална
дейност или цел, единствено с цел задоволяване на собствените лични потребителски нужди
на едно лице, попадат в предвидения от посочения регламент специален режим на защита на
потребителя, разглеждан като по-слабата страна, докато такава защита не е оправдана в
случай на договор, който има за цел търговска или професионална дейност (Решение от 20
януари 2005 г„ Gruber, С-464/01, EU:C:2005:32, т. 36, Решение от 25.01.2018г., С-498/16).
Имайки предвид че Д.Н. има качеството „потребител“ и е установил местоживеенето си в
Обединеното Кралство Великобритания, то с оглед на цитираната уредба на
международното частно право и въз основа на посочената съдебна практика на СЕС, е
налице неподведомственост на българските съдилищата да разгледат настоящия спор, тъй
като компетентен да го разгледа е съдът във Великобритания, което изключва възможността
същият да бъде разрешен от българските съдилища в отсъствие на икономически по-слабата
страна и в нарушение на императивните правила на европейското право.
За пълнота на изложеното следва да бъде отбелязано, че българското национално право
също урежда специален протекционен режим на потребителите, като с изменението на
разпоредбата на чл.113 от ГПК беше предпочетено сезирането на съда по настоящия адрес
на потребителя, вместо по постоянен адрес. По този начин се цели защита в по- голяма
2
степен на правата и интересите на икономически по-слабата страна в облигационната
връзка. Настоящият адрес на ответника не е в Република България, поради което
разглеждането на подадената искова молба в настоящото производство, би довело до
нарушаване правото на потребителя да упражни адекватно и надлежно правото си на
защита.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №44130/2020г. по описа на СРС, 25-ти състав,
образувано по искова молба “Ф-МА“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. К. Н., ЕГН
**********, като недопустимо, поради неподведомственост на спора на съд в Република
България.
Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3