Р Е Ш Е Н И Е № 260301
11.05.2021 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 29.01.2021г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 1092 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Д.С.И. излага в исковата си молба, че с Г.С.Д. са брат и сестра. Твърди, че
баща им С. Д. Б.си поставил при стоматолог в гр.Сливен зъбни импланти, а скоро след това, през 2019-та година, на обща
среща между тримата, те- децата му, решили да му подарят, за рождения му ден,
зъбна горна мостова протеза, която да се постави върху имплантите.
Уговорили се да си поделят разходите и
двамата се обърнали към зъботехническа лаборатория и й възложили
изработката. Изделието било направено и възлязло на 400лв., за което била
издадена фактура, а стойността била заплатена изцяло от И.. Същият твърди, че
въпреки изрично поетия от сестра му ангажимент, тя не му е възстановила
половината от нея /200лв./.
Твърди се също, че баща им починал на 26.09.2019г., което принудило Д. ***
от Черноморието, където работела, за погребението му. В планиране на същото тя
и И. провели среща в центъра на гр.Сливен, в кафене „Кристал“ с ръководителя на
погребална агенция „Кабрини“. На същата били
уговорени подробностите по този тъжен ритуал, а брат и сестра постигнали устна
договореност разходите за него да се поемат по равно от двамата. Същите
възлезли на общо 900лв., за които била издадена нарочна фактура. И. заплатил
своята ½ част от тях- 450лв., но тъй като сестра му не престирала на погребалната агенция другата половина макар,
че била изчакана известно време, той внесъл в полза на изпълнителя и останалите
450лв. Въпреки постигнатото помежду им съгласие за понасяне на разходите обаче,
Д. не му възстановила следващата й се половина.
Нещо повече- по твърдение на ищеца, тя „го вкарала“ в допълнителни разходи.
В тази връзка той излага, че приживе баща им си закупил жилище-апартамент в
гр.Сливен, входа към което представлявало таванско помещение. Също, че му
предоставил последното за безвъзмездно ползване още през 2004-та година и той
от онзи момент постоянно и несмущавано го владял. Първоначално го ремонтирал и
обзавел, а след това, при престой в гр.Сливен, го ползвал за преспиване. В опит
да направи това и след смъртта на баща си обаче установил, през м.ноември
2019г., че патроните на вратите на таванското помещение са сменени от сестра
му, без тя да го уведоми за това. Чувствайки се самостоятелен владелец на
помещението И., със съдействието на ключар, сменил патроните на бравите със
свои, нови, а за да осуети бъдещи посегателства, по препоръка на специалиста,
поставил скъпи патрони, за което заплатил 200лв., като му била издадена
фактура. И. счита, че този разход е наложен единствено и само от поведението на
сестра му и поради това се обърнал за съдействие към съда, подавайки заявление
по чл.410 от ГПК. С него освен тези 200лв. поискал да бъде разпоредено
на сестра му да му заплати и половината от стойността на зъбната протеза/200лв./
и половината от разходите за погребението на баща им/450лв./. Това било сторено
и в производството по ч.гр. № 100/2020г. Сливенски районен съд издал заповед за
изпълнение. Д. обаче не само, че не престирала, но и
подала възражение и това мотивирало И. да предяви искове съда с решение да
установи, че му дължи сумите, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане; също, че му дължи и сторените от
него в заповедното производство разноски.
Претендира разноски в исковото производство.
На ответницата бе връчен препис от исковата молба и в своевременно
подадения писмен отговор тя оспорва исковете, както и фактите, на които са
основани. Изключение прави признанието
на ищцовото твърдение, че тя е подменила секретния
патрон на таванското помещение, но въпреки това Д. счита, че не дължи търсената
от нея сума като разход за последващата подмяна,
осъществена вече от брат й. Също така, отрича двамата да са се уговоряли да си поделят разходите за погребението на баща
им, както и за изработената преди смъртта му зъбна мостова протеза.
Също претендира деловодни разноски.
В съдебно заседание страните не постигнаха спогодба и не промениха заетите
в писмен вид позиции. И. поддържа исковете, а Д.- доводите си против тях.
След като обсъди събраните по делото
доказателства съда приема, че са установени следните факти:
От документа, представляващ лист № 20 от материалите по делото е видно, че Д.С.И.
и Г.С.Д. са брат и сестра - деца на баща им С. Д. Б.; също, че последния е
починал в гр.Сливен на 26.09.2019г., за което на следващия ден е съставен акт №
1117.
Погребението на Б.е извършено от погребална агенция „Кабрини“ООД гр.Сливен и е струвало 900лв., включващи
разходи за организацията му; траурни потреби и транспорт, а сумата е заплатена
от Л. И.. Тези факти съда приема за установени не само от ангажирано от
последния писмено доказателствено средство- фактура №
**********, но и гласно такова, също осигурено от него- чрез разпита на
свидетеля Х. К., управител на дружеството. От показанията му съда приема, че
той се познава както с ищеца, така и с ответницата, а дори и е приятел с тях,
от повече от 20 години. Също, че един ден Д. му се обадила по телефона;
съобщила му, че баща й е намерен мъртъв и го помолила да отиде на място, защото
тя в момента е извън града. Още, че свидетеля именно е организирал и извършил
погребението, като преди същото, в деня, следващ този на телефонното обаждане
от ответницата, се е състояла среща между него, И. и Д.,***, в кафене „Карамел“
на площад „Левски“. На нея са обсъдени
подробностите по погребението и при калкулиране на разходите те възлезли на
950лв., от които ищеца дал на К.„на ръка“ 250лв. От казаното от този свидетел съда
приема и че ищеца и ответницата се уговорили да си поделят разходите за
погребението, както и да си поделят разходите и за зъбни импланти
на баща им. Също, че горницата до 950-те лева- 700лв., му била заплатена, чрез
банков превод, около месец по-късно от И., след като К.му съобщил, че сестра му
не е направила никакво плащане. Именно с изчакване неосъществилото се плащане
от ответницата свидетеля обясни, а от там- съда си го изясни, факта на по-късната
дата на издадената от погребалната агенция фактура от датата на погребението и
на плащанията, извършени от ищеца.
Съдът дава вяра, при това напълно, на показанията на този свидетел. От една
страна, логично изглежда на обсъдените по-горе уговорки/разговори между брат и
сестра да не присъстват много лица- предвид естеството им, а и тъй като само те
са наследници на починалия. От друга, показанията се подкрепят от показания на
друг свидетел, макар те да не са преки, а опосредствени.
Свид.Т. П., също без родство със страните заяви, че Д.И.
й е споделял, че преди да се извърши погребението на баща му, със сестра му са
се разбрали да си поделят разходите за това. Така също, увереността да приеме
горните факти за доказани съда получи от обстоятелството, че свидетеля е
приятел и с двете страни по делото, при това от дълго, дълго
време. Ето защо и при липса на доказателства за обратното, се налага
констатацията, че той е равно отдалечен от всеки от двамата, т.е. показанията
му са безпристрастни и точно пресъздават случили се в миналото факти. В този
смисъл съда кредитира и документа, представляващ л.№ 52 от делото- платежно нареждане
от 30.09.2019г. Вярно е че, както акцентира ответницата, има известно
разминаване в датите на съставяне на този документ; на документа, представен за
доказване плащане на сумата 250лв., дадени все за извършеното погребение на
бащата на страните по делото, но въпреки това съда приема, при това без
съмнение, за доказано, че платената за това сума е твърдяната от ищеца, както и
че той е осъществил плащането. В тази връзка може да се отбележи, че е
безспорен по делото поне факта, че наследодателя на ищеца и ответницата все пак
е погребан; че тази дейност е заплатена, при това не малко платена, т.е. не е
евтина!, както и че е извършена от общ познат на И. и Д.. От друга страна,
последната не ангажира доказателства, с които да обори ищцовото
твърдение, подкрепено с коментираните доказателства, че на толкова е възлязъл
тъжния ритуал. Поради това съда не може да сподели възраженията й в тази
връзка.
Освен споменатите свидетели бяха разпитани и други, а те дадоха показания главно
във връзка с иска за обезщетение за имуществени вреди на стойност 200лв.
Съдията-докладчик установи от показанията на свид.П.,
че ищеца е ползвал таванското помещение към апартамента на баща си в гр.Сливен,
самостоятелно, от 2004-та година, като постепенно във времето му е направил
ремонт и го е обзавел. Също, че през м.ноември 2019г. установил, в опит да пренощува
на път за семинар, че патроните на бравите са подменени и поради това,
ползвайки уменията на ключар, ги заменил с нови, за което заплатил 200лв.
Според съда тази стойност следва да се счита безпротиворечиво
установена по делото, защото освен данните в този смисъл, получени при разпита на
тази свидетелка, за нея свидетелства и самия майстор, извършил подмяната, който
при това в съдебно заседание потвърди своето авторство на документа, наречен
касова бележка, издадена на 23.11.2019г.-л.№ 15 от делото, поради което съда я
преценя като годно доказателствено средство, и
кредитира.
Показанията на свид.
М. М. Х., син на ответницата, бяха в смисъла, че всъщност той- свидетеля, е
ползвал преимуществено таванската стая, а ищеца е правил това само периодично-
когато е преспивал за вечер в събота срещу неделя, преминавайки през гр.Сливен.
Това на пръв поглед противоречие на тези показания с показанията на свид.Т. П. всъщност може би има логично обяснение- Д.И. е
ползвал, както свидетелства Т. П., таванското от 2004-та година, а година- година
и половина преди смъртта си С. Б.е дал ключ за него и на Х., който пък се е
възползвал от открилата се възможност.
На 23.10.2019г. е била издадена, от СМТЛ“ФИНЕС –ДЕНТ“ЕООД гр.Айтос – като
доставчик, на получателя Д.С.И., фактура №********** на стойност 400лв. с ДДС,
за зъботехническа изработка на горна еднотипова
мостова протеза. Съдът приема, че сумата е платена, тъй като счетоводния
документ е придружен от фискален бон от същата дата.
По заявление от м.01.2020г. по чл.410 от ГПК в СлРС
е образувано ч.гр.д.№ 100/2020г., в производството по което на Д.С.И. е
издадена заповед за изпълнение /№18/ 17.01.2020г./, с която на Г.С.Д. е разпоредено да му заплати 450лв. за организация на
погребение на общия наследодател С. Б.; 200лв.- половината от платена от мъжа
стойност на мостова протеза, предназначена за подарък на общия наследодател и
също 200лв.- представляваща обезщетение за вреди, произлезли от действия на
жената, изразяващи се в подмяна на ключалка на таванско помещение.
Срещу заповедта е депозирано немотивирано възражение по чл.414 от ГПК.
От документът, представляващ лист № 6 от делото е видно, че на 26.05.2019г.
С. Б.е завещал в полза на дъщеря си Г.Д. свое имущество и макар за съда по настоящото
дело да не е съвсем ясно дали това е универсално завещание или само завет, е
категорично, че сред завещаното имущество е и апартамент гр.Сливен, на бул. Ц.
С.“ бл…., вх…., , ет…, ап….. Завещанието е обявено на 21.10.2019г., от
нотариус.
Видно от документа, представляващ л.№ 41 от делото –нот.акт
№ 149/ 2019г., за собствеността на недв.имоти, придобити
по завещание, принадлежности към апартамента са таванско помещение /№6/ и
избено /също №6/.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са три иска, за установяване съществуването на парични вземания,
за които по-рано във времето е издадена заповед за изпълнение. Те са допустими,
а становището на съда по всеки от тях е следното:
Първият е с цена 450лв. Ищецът твърди, че след смъртта на баща им С. Б.заплатил
за погребението му 900лв., от които очаквал след това да получи от ответницата
половината, защото такава била уговорката им. Д. обаче отрича последната да е
постигана, макар да признава, че брат й е заплатил изцяло стойността. Довод
против иска е не само липсата на уговорка, а такъв е и твърдението на
ответницата, че плащайки цялата сума, ищеца е изпълнил един свой нравствен дълг
и поради това не може да търси нищо от нея. Явно е, че Д. се позовава на
разпоредбата на чл.55 ал.2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/,
съгласно която не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един
свой нравствен дълг.
Съдията-докладчик ще отбележи на първо място, че според него няма нищо
нравствено в това да се позовеш на чл.55 ал.2 от ЗЗД в хипотеза като тази по
иска с цена 450лв. От друга страна, позоваването не намира опора и в закона.
Така е, защото погребението на починал родител е не само нравствено, но и
задължение по закон за децата му. Макар с навършването на пълнолетие едно лице
вече да не е дете, то в отношенията си с родителя си остава такова и поради
това продължава да носи съответните права и задължения, които закона- Семейния
кодекс, свързва с това му качество. Така, децата са длъжни да уважават своите
родители, баба и дядо и да им помагат, а пълнолетните деца са длъжни да се
грижат за своите възрастни или болни родители- чл.124 ал.4 и ал.5 от СК.
Впрочем, дори и да се налага погребението на възрастен родител да се
възприема като само нравствен дълг, то следва да се отбележи, че явно в случая
и Д. е чувствала такъв. Така е, защото след като узнала за смъртта на баща си
тя телефонирала на свой познат, притежаващ погребална агенция в Сливен, като го
помолила да отиде на място, защото тя самата е извън града. След това и
осъществила лична среща с него, на която е присъствал и ищеца и на която били
уговорени подробностите за осъществяване на тъжния ритуал и стойността му. В
този смисъл са безпристрастните показания на свидетеля К., дългогодишен приятел
както на И., така и на Д..
От друга страна, както смъртта, така и погребението на Б.са категорично
установени факти по делото. Има си хас да оставиш
непогребан родителя си! Така също, и плащането на стойността на погребението е
безспорен по делото факт- както защото е признато от ответницата, така и защото
бе категорично доказано с ангажираните от ищеца доказателства. Вярно е, че
съществува известно разминаване в датите на смъртта на наследодателя и датите
на съставяне на платежните документи, удостоверяващи плащането на разходите за
погребението, но така или иначе всички тези вече посочени обстоятелства-
смъртта на Белелиев, погребението му и заплащането на
разходите за това са доказани факти. Кога точно, на коя дата, е било извършено
плащането, не е от съществено значение, щом все пак е осъществено. Този
категоричен извод се налага от няколко доказателства, като „кръга от тях се затваря“ с показанията на
свид. К.. Според съда, няма защо да буди съмнение
казаното от него, че е получил, чрез две престации,
необходимата сума, представляваща стойността на погребението, от И., защото той
няма никакъв интерес да лъжесвидетелства- в случай, че не е получил плащане, то
никога и няма да го получи – защото при такава негова претенция евентуалния
длъжник веднага би се позовал на протокола от съдебното заседание, в който са
удостоверени показанията на К., а той безспорно е официален свидетелстващ
документ.
След като разходите са 900лв., а наследниците са двама и са брат и сестра, то
всеки от тях следва да заплати половината от тях- съгл.чл.5 ал.1 от Закона за
наследството /ЗН/, децата на починалия наследяват при равни части. След като
цялата сума е дадена на изпълнителя само от единия негов наследник, то другия
се обогатява за негова сметка. Налага се тази законова и житейска
несправедливост да се поправи, а това може да се получи чрез уважена на иска.
По втория иск: цената му е 200лв. и представлява половината от сумата,
заплатена за изработване на зъбна мостова протеза. Той също е основателен и
доказан. Така е, защото по делото са налични множеството доказателства в
подкрепа такъв извод; те са както писмени, така и гласни. Тук трябва да се
посочи издадената на 23.10.2019г., от СМТЛ“ФИНЕС –ДЕНТ“ЕООД гр.Айтос – като
доставчик, на получателя Д.С.И., фактура №********** на стойност 400лв. с ДДС,
за зъботехническа изработка на горна еднотипова
мостова протеза. Съдът прие, че сумата е платена, тъй като счетоводния документ
е придружен от фискален бон от същата дата. Вярно е, че ангажирания от ищеца
свидетел М.С.М. не успя да си спомни при разпита му в съдебно заседание Д.И. да
му е поръчвал изработка на зъбна протеза за баща си, но тази липса на спомен не
може да разколебае извода на съда за основателност на иска. Както сам свидетеля
посочи, на ден в лабораторията се получават по 10-15 поръчки, което означава
поне 200-250 на месец или 3000 годишно. Логично е при това положение свидетеля
да не е в състояние да посочи всяка или поне някоя конкретна/отделна поръчка, при
това дадена повече от година назад във времето. Важно е обаче според съда, че
свидетеля заяви, че ищеца, като заболекар, многократно
му е давал поръчки. При това положение е обяснимо, че И. се е обърнал именно
към тази зъботехническа лаборатория за изработването на мостова протеза на баща
си. Може с увереност да се отбележи, че е ноторно
известно обстоятелството, че зъболекарите работят във времето постоянно с избрана
от тях лаборатория, на която вече са се доверили по въпросите за качеството и срочността на изпълнение на поръчките.
От друга страна, решително участие при формиране на извода на съда за
основателност на втория иск отново имат показанията на свид.
К., който недвусмислено заяви при разпита му, че „На срещата между нас тримата,
за която вече казах, стана дума и за това, че се правят импланти
за подарък за рождения ден на баща им и че ще си поделят разходите за тях.“
Впрочем, тези показания се подкрепят и от показанията на свидетеля П., макар
последните да са опосредствени. Вярно е, че свидетеля
К.говори за импланти, докато ищцовото
твърдение е за мостова протеза, но това не е значим факт- не бива от лице без
нужната квалификация /заботехническа/ да се иска
съвсем точен изказ!
Протезата е изработена, но нещастно стечение на обстоятелствата е осуетило
ползването й - бащата на страните по делото е починал без да дочака рождения
син ден, когато е трябвало да му бъде подарена. След като разходите за нея са
400лв., а наследниците са двама и са брат и сестра, то всеки от тях следва да
заплати половината от сумата- съгл.чл.5 ал.1 от ЗН, децата на починалия наследяват
при равни части. Тъй като цялата сума е дадена на изпълнителя само от единия наследник,
то другия се обогатява за негова сметка. Налага се тази законова и житейска
несправедливост да се коригира, а това може да се получи чрез уважаване на
иска.
Двете суми:450лв. и 200лв., ще бъдат присъдени ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба- защото последната кани към
изпълнение, а това ще рече, че поставя длъжника в забава. Законната лихва е
обезщетение за вредите, които кредитора на паричното вземане търпи от тази
забава. Тъй като настоящото исково производство се предхожда от заповедно, то
за дата на подаване на исковата молба следва да се счита деня, когато е депозирано пред съда заявлението по
чл.410 от ГПК- чл.422 ал.1 от ГПК.
По третият иск- по него ищеца също успя да докаже, че обстоятелства, на които
се позовава, а именно- че е ползвал таванското помещение към апартамента на баща
си дълги години, както и че след смъртта на последния патроните за бравите на
вратите, водещи към него, са били подменени от сестра му. За да си осигури
отново достъп, той е заменил поставените от Д. патрони с нови, които са на стойност
200лв. Тази сума би представлявала претърпени от Д. имуществени вреди, но в
случая не е, защото видно от датата на издадената от майстора-ключар касова
бележка, манипулацията е осъществена на 23.11.2019г. Наследодателят на И. е завещал
апартамента си в гр.Сливен, бул.“Ц. С.“бл….вх…., ап.1…2 на дъщеря си Д. на 16.05.2019г. и е починал на
26.09.2019г., а със смъртта му е открито наследството му- чл.1 от ЗН. Така
също, съгл.чл.13 от този нормативен акт, всяко лице което е навършило 18г.,
може да се разпореди със своето имущество за
след смъртта си чрез завещание. Завещанието е обявено, от нотариус, на
21.10.2019т. Т.е., налага се безпротиворечивия извод,
че И. е подменил патроните на бравите за таванското помещение когато собственик
на последното вече е бил друго лице, а не баща му- в случая е ответницата. Т.е.,
тя е действала правомерно, когато след смъртта на Б.е подменила патроните на
тези брави- по този начин се е разпоредила със своя вещ както намери за добре.
По тези причини пък действията на ищеца не заслужават търсената от него защита
от съда- с последващата подмяна на патроните той не е
понесъл вреди. Защото със смъртта на баща му със сигурност е преустановено и
действието на правата, които Б.приживе му е бил дал за ползването на таванското
помещение. Това дори не е вещното право на ползване, а всъщност е така да се
каже право на обитаване. Тъй като последното не е било запазено от наследодателя- завещател като тежест в съставеното
от него завещание, И. няма права до го осъществява след като собственическите
права са придоби от друго лице, което не желае това ползване-обитаване да
продължава занапред във времето. Ето защо третия иск съда ще отхвърли като
неоснователен.
По въпроса за разноските- претендират се и от двете страни, а с оглед изхода
на делото както ищеца, така и ответницата, имат право на такива- ал.1 и ал.3 на
чл.78 ГПК.
И. направи разноски в размер на 425лв., от които: 125лв. – доплатена държавна
такса и 300лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат. Поради това съразмерно
уважената част от исковете му се следва сумата 325лв. Тук съда ще коментира, че
в общия обем на разходи на ищеца не включва сумата 30лв., макар тя да е внесена
от него, тъй като не бе ползвана поделото- внесена е като депозит за свидетел,
но изплащането й не е поискано до момента. Така също, не е възможно съда по
исковото производство да присъди на ищеца направените от него разноски в
заповедното производство- за заплатена държавна такса, тъй като тази сума не
фигурира в заповедта за изпълнение; в последната въобще не фигурира никаква
сума за разноски.
Разноските на Д. са 150лв. –заплатено от нея възнаграждение на пълномощника
й –адвокат. Поради това й се следват, съразмерно отхвърлената част от исковете,
35.30лв.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА на осн.чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК за
установено, че Г.С.Д. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.Ел. Х. дължи на Д.С.И. с
ЕГН: ********** и съдебен адреса***, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 450лв. /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща половината от цената, платена от мъжа на погребална
агенция, за осъщественото през 2019-та година погребение на баща им С. Д. Б.,
б.ж. на гр.Сливен, поч. ….г., за която сума е
издадена от СлРС, в производството по ч.гр.д.№
100/2020г., заповед за изпълнение № 18/17.01.2020г.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
ПРИЕМА на осн.чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК за
установено, че Г.С.Д. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.Ел. Х. дължи на Д.С.И. с
ЕГН: ********** и съдебен адреса***, на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД сумата 200лв. /двеста лева/,
представляваща половината от цената, платена през 2019-та година от мъжа на заботехническа лаборатория през 2019-та, за изработената
през същата година горна мостова зъбна протеза, предназначена за подарък баща
им С. Д. Б., б.ж. на гр.Сливен, поч. …г., за която
сума е издадена от СлРС, в производството по ч.гр.д.№
100/2020г., заповед за изпълнение № 18/17.01.2020г.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от 15.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д.С.И. с ЕГН: ********** и съдебен
адреса*** с пр.осн.чл.45
от ЗЗД да бъде прието, на осн.чл.422 ал.1 и чл.415
ал.1 от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД, за установено, че Г.С.Д. с ЕГН: **********
и съдебен адресат адв.Ел. Х. му дължи сумата 200лв., за
която е издадена от СлРС, в производството по
ч.гр.д.№ 100/2020г., заповед за изпълнение № 18/17.01.2020г. и която представлява
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,равняващи се на стойността
на поставените от мъжа през м.11.2019г. патрони, с които са подменени поставени
преди това от жената, патрони на бравите на вратите на таванското помещение към
апартамент №… в гр.Сливен, бул.“А.С.“№…, вх…., ет…..
ОСЪЖДА Г.С.Д. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Ел. Х. да заплати на Д.С.И. с ЕГН: ********** и
съдебен адреса*** на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,
направените от последния разноски по делото, съразмерно уважената част от
исковете- 325лв. /триста двадесет и пет лева/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Д.С.И. с ЕГН: ********** и съдебен
адреса*** да му бъдат присъдени сторените от него разноски в заповедното
производство- ч.гр.д.№ 100/2020г. на СлРС.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН: ********** и съдебен адреса*** да
заплати на Г.С.Д. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Ел.
Х. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК, направените от
последната разноски по делото, съразмерно отхвърлената част от исковете-
35.30лв. /тридесет и пет лева и тридесет стотинки/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: