№ 16473
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б.ИВ.С.
при участието на секретаря Г.ЦВ.Г.Ш.
като разгледа докладваното от Б.ИВ.С. Гражданско дело № 20221110140163
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от "В" ЕООД, ЕИК ******** срещу „*******“
ЕООД, ЕИК ********, с която се иска осъждането на ответника да заплати на
ищеца 7000,00 евро, главница по договор за заем от 11.08.2020 г., с правно
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 700,00 евро възнаградителна лихва по
чл. 2 от Договора, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 635,00 евро,
обезщетение за забава за периода 02.09.2021 г. до 25.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът излага твърдения, че между страните възникнали облигационни
правоотношения, породени от сключен на 11.08.2020г. договор за заем, по
силата на който превел по банков път на ответното дружество сумата от
7000.00 евро. Сочи се, че съгласно клаузите от договора сумата е следвало да
бъде върната в срок до 01.09.2021г.. Сочи, че на основание чл. 2 от договора
заемополучателт дължи и договорна лихва в размер на 5% годишно, която
възлиза на 700.00 евро. Поддържа, че поради неизпълнение на договора
ответникът е изпаднал в забава за периода 02.09.2021 г. до 25.07.2022 г.,
поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 635,00 евро.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, а и след това по делото не е постъпил отговор
на исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
1
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, чл. 79, ал.1 вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор. Той се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието едната страна да получи сума срещу
задължение да върне на другата и сумата бъде предадена от заемодателя на
заемателя. За да има валидно правоотношение по договор за заем следва
освен да се постигне съгласие между страните за съществените елементи на
договора, то следва да има и реално предаване на сумата, предмет на
договора. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на самата
сделка. Договора за заем се счита за сключен от момента в който
заемодателят даде, а заемополучателя получи сумата/заместимата вещ, а не от
момента на постигане на съгласието. Основанието на което се сключва един
договор не може да се презумира, не се презумира основанието на което е
дадена сумата. То подлежи на доказване от страната, която се позовава на
него.
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи валидно правоотношение по договор за заем, тоест че страните са
постигнали съгласие ищецът да предостави на ответника определена сума
пари срещу задължение на ответника да я върне, както и че сума е предадена.
(В този смисъл: Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. на ВКС, І-во
Т. О. Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 69/24.06.2011 г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ-то Г. О.;
Решение № 174/23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
Решение № 143/12.04.2011 г. по т.д. № 63482009 г. на ВКС, ІІ-ро Т. О., всички
те, постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
От контекста на изложеното следва, че ищецът следва да докаже че е
предоставил на ответникът процесната сума срещу задължението на
ответника да я върне.
По делото е приложен договор за заем от 11.08.2020г. по силата на
който ищецът в качеството му на заемодател се задължава да преведе на
ответникът в качеството му на заемател сумата от 7000.00 евро, а ответникът
се задължил да върне заетата сума до 01.09.2021г.
От представеното по делото банково извлечение е видно, че на
11.08.2020г. от сметката на ищеца е направен превод в размер на 7000 евро.
Не се установява обаче сумата да е предадена на ответника.
Както беше посочено по-горе следва да се установи в условията на
пълно и главно доказване предаването на сумата. Ищецът не успя да установи
този елемент от фактическия състав на договора за заем. Нито от
приложеното банково извлечение нито от заключението на допуснатата
2
съдебно-счетоводна не се установи, че сумата е предадена на ответника.
Следва да се държи сметка, че в представеното извлечение не е
посочено по коя банкова сметка е преведена сумата, а вещото лице не е могло
да установи дали този превод е извършен към ответника.
При това положение съдът намира, че искът подлежи на отхвърляне.
Предвид резултата по главния иск при условие че не се установява, че
ищецът е предал в заем процесната сума, на него не му се дължи и договорна
лихва както и обезщетение за забава.
По отношение на разноските.
При този изход на производството ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "В" ЕООД, ЕИК ******** срещу „*******“
ЕООД, ЕИК ********, искове за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 7000,00 евро, главница по договор за заем от 11.08.2020 г., с
правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата 700,00 евро възнаградителна
лихва по чл. 2 от Договора, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
635,00 евро, обезщетение за забава за периода 02.09.2021 г. до 25.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3