№ 46
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.а
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100108736 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати
сумите от 29 613,01 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.04.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, 4 875,49 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2020 г. до
08.07.2021 г. и 155,18 лв. санкционна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 12.10.2018 г.
ИЩЕЦЪТ- БАНКА ДСК АД, ЕИК **** твърди, че на 17.04.2018 г. е сключила с Н. А. К.
договор за кредит за текущо потребление за сумата от 35 000 лв., която е изцяло усвоена при
преференциален лихвен процент в размер на 6,25 % към датата на сключването. На
05.05.2020 г. кредитополучателят преустановил изпълнението на задълженията си и поради
продължила повече от 90 дни забава са му начислени и санкционно лихви на основание чл.
18.2 от ОУ към договора. Твърди, че към момента има неизпълнено задължение за главница,
възнаградителни лихви и неустойки в размер както следва: 29 613,01 лв. главница, 4 875,49
лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 08.07.2021 г. и 155,18 лв.
санкционна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 12.10.2018 г. като претендира ответникът да
бъде осъден да заплати изцяло задължението като заявява, че обявява кредита за предсрочно
изискуем с връчването на преписа от исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ- Н. А. К., ЕГН **********, чрез назначения особен представител адвокат
Д. Я. от САК, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че договорът е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, т.9, т.9а, т.12 ЗПК и моли съда да
отхвърли претенциите като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди наведените
доводи, намира за установено следното:
1
Между страните няма спор, че на 17.04.2018 г. са сключили договор за кредит за
текущо потребление. Видно от съдържанието на договора, в чл. 1 от него е установено, че
банката предоставя на кредитополучателя и настоящ ответник сумата от 35 000 лв. за срок
от 120 месеца като падежната дата за всяка вноска е пето число на месеца. Кредитът се
ползва при преференциални условия по програма ДСК Партньори Плюс, предвид което
дължимата възнаградителна лихва е в размер на 6,25 % годишно, при ГПР от 6,57 %.
Приложимият лихвен процент е променлив ( чл. 8 от договора) и се формира от 6-месечния
SOFIBOR 0,163%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана надбавка от 6,087 %. Лихвеният процент се изменя с промяната на 6-месечния
SOFIBOR по реда и условията предвидена в чл.7.1 и сл. от ОУ. Тук подробно е разписано,
че лихвеният процент се променя два пъти в годината на 15.01. и 15.06. съгласно
котировката на 6-месечния SOFIBOR, която се обявява два работни дни преди посочените
дати на страницата на БНБ. Предвидени са съответни правила в случай, че публикуването се
забави, както и ако посоченият индекс престане да съществува. В чл. 7.6 са предвидени
последиците при неизпълнение на условията за получаване на преференциален лихвен
процент. В чл. 12 от договора изрично е посочено, че с подписването му,
кредитополучателят декларира, че е получил предварителната информация по чл. 5 ЗПК, а в
чл. 14.2 от ОУ е предвидено, че по време на действие на договора кредитополучателят има
право при поискване да получи безвъзмездно информация за състоянието на кредита под
формата на извлечение по сметка за извършените плащания и погасителен план за
предстоящите плащания, както и информация за движението по разплащателната сметка, по
която се обслужва кредита.
Към представения договор и ОУ са приложени още и заявка за ползване на преференциален
лихвен процент по кредит за текущо потребление, както и условията на ползваната от
кредитополучателя програма, включително погасителен план и справка за таксите по
кредита.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото се
установява, че сумата по процесния кредит е усвоена изцяло на 18.04.2018 г. Последното
плащане от страна на кредитополучателя в изпълнение на договорните му задължения е от
05.05.2020 г. като общо той е погасил сумата от 9 636,44 лв., от които 5 386,99 лв. главница,
4 247,42 лв. възнаградителна лихва и 2,03 лв. санкционна лихва. Към 28.03.2022 г.( датата на
връчване на преписа от исковата молба) по кредита са налице 23 броя просрочени вноски за
периода от 05.05.2020 г. до 05.03.2022 г.) като задължението за главница по тях е в размер на
4 020.89 лв., а за възнаградителна лихва – 7 717,50 лв. Размерът на задълженията на
ответника към 09.07.2021 г.( датата на подаване на исковата молба) е 29 613,01 лв. главница,
4 875,48 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 08.07.2021 г.
(претендирания) и 155,18 лв. санкционна лихва за периода от 05.10.2018 г. до 12.10.2018 г.(
претендирания).
При така установените факти по делото, съдът намира следното от правна страна:
2
Възникналото правоотношение по договора за кредит се регулира от нормите на ЗПК,
които са императивни и за приложението им съдът следи служебно.
От представените писмени доказателства, в частност договор за кредит и приложимите
към него ОУ е видно, че процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
и не се констатират нарушения по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1
т. 7-9 ЗПК. В тази връзка неоснователно е възражението на ответника, че липсата на
приложен към доказателствата формуляр по смисъла на чл. 5 ЗПК за предоставяне на
предвалителна информация на потребителя за подлежащия на сключване договор за банков
кредит съставлява нарушение на чл. 10, ал.1 ЗПК и съответно води до нищожност на
договора по силата на чл. 22 ЗПК. Действително по делото не е представен формуляр по чл.
5, ал.2 ЗПК, за предоставянето на предварителната информация на кредитополучателя, но в
чл. 12 от договора за кредит същият изрично е заявил, че е получил тази информация, като е
положил подписа си. Автентичността на договора не се оспорва от ответника и съответно
това заявление следва да се кредитира от съда. В тази връзка следва да се има предвид,
формулярът по чл. 5 ЗПК не е част от елементите на договора по смисъла на чл. 10, ал.1
ЗПК, доколкото се касае за предварително изготвени документи и действия, които касаят
преддоговорни отношения. В същото време и правилото на 147а, ал.5 ЗЗП не се отнася до
формуляра по чл. 5 ЗПК, а само до общите условия към договора за кредит и не следва да се
тълкува разширително.
Отделно от горното неоснователно е и възражението на ответника, че договорът е нищожен
поради нарушаване на правилото на чл. 11, т. 9 и т.9а. Видно от съдържанието на процесния
договор в него е посочен лихвеният процент по кредита, условията, приложими по
отношение на лихвения процент и референтният индекс, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, както и е посочено при какви обстоятелства се губи правото на определения
първоначално лихвен процент. ( вкл. в ОУ, които съставляват неразделна част от договора
на основание чл. 11, ал.2 ЗПК). Неоснователно и твърдението, че в договора липсва клауза,
която да отговаря на изискването на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК- такава клауза е предвидена в
общите условия към договора в чл. 14. 2, като същите са подписани на всяка страница от
кредитополучателя и съставляват неразделна част от договора на основание чл. 11, ал.2
ЗПК.
С оглед горното съдът намира, че сключеният договор за банков кредит е валиден и
обвързва страните с постигнатите в него договорки доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява и наличие на относими( приложени) неравноправни клаузи
по смисъла на ЗЗП. Съдът намира за нищожна поради противоречие със закона само
клаузата на чл. 18.2 от ОУ, която предвижда, че при забава от страна на кредитополучателя,
кредитодателят има право на санкционна лихва в размер на договорения лихвен процент
плюс надбавка за забава в размер на 10 %. Посочената клауза противоречи на
императивното правило на чл. 33 ЗПК, но този извод води само до частична нищожност на
3
договора, като нищожната клауза се замества автоматично от установеното нормативно
правило и следва да се приеме, че за забава ответникът следва да дължи лихва в размер на
законната върху просрочената част от главницата.
От мотивите на т. 18 от ТР № 4 от 18.04.2014 г. се извежда принципното положение, че
предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него
за предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили и обективните факти, които
страните по общо съгласие са уговорили, че ще обуславят възникването на правото на
банката да обяви кредита за изискуем преди изтичане на уговорения срок. Исковата молба
също може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост
се обявява на длъжника.
От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на връчване на
преписа от настоящата искова молба – 28.03.2022 г. са налице 24 броя неплатени вноски по
процесния договор за кредит т.е. налице са обективните предпоставки за обявяването му за
предсрочно изискуем на основание чл. 18.2 от ОУ. Препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея е връчен на длъжника, чрез назначения му особен представител по
реда на чл. 47 ГПК. Особеният представител има същите права и задължения, които има и
упълномощеният такъв, с изключение на правата, за упражняването на които се изисква
специално упълномощаване. Затова връчването на книжа и документи на особения
представител, назначен по реда на чл. 47 от ГПК има същото действие, както и връчването
на упълномощен представител т. е. връчването ще породи предвиденото в закона
процесуално действие, но ако от него произтичат и материални последици те ще се считат
валидно настъпили. ( арг. и от решение № 198/18.01.2019 година, постановено по т. д. №
193/2018 година и решение № 86/27.10.2020 година, постановено по т. д. № 2118/2019
година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о.).
С оглед горното следва да се приеме, че процесният кредит е обявен от банката за
предсрочно изискуем на 28.03.2022 г. и като се съобрази заключението на приетата и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: 29 613,01 лв. главница, 4 875,48 лв. възнаградителна лихва за периода
от 05.05.2021 г. до 08.07.2021 г. и 8,94 лв. санкционна лихва за периода от 05.10.2018 г. до
12.10.2018 г. (върху просрочената главница към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост и съобразно претендирания период, изчислена служебно с
https://www.calculator.bg). Съответно претенциите следва да се уважат до посочените
размери, като тази за присъждане на санкционна лихва следва да се отхвърли за сумата над
8,94 лв. до пълния предявен размер от 155,18 лв.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на направените от него разноски в
хода на производството на основание чл. 78, ал.1 ГПК както следва: 4 367,23 лв. деловодни
разноски. Съдът намира, че предвид характера на делото разноските за юрисконсултско
4
възнаграждение следва да се определят на 150 лв., съответно при условията на чл. 78, ал.1
ГПК следва да му се присъди сумата от 149,36 лв. Ответникът не е реализирал разноски в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, Н. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Правец, кв. **** със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез особен представител адвокат Д.
Я. от САК да заплати на БАНКА ДСК АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. **** следните суми на основание договор за кредит за текущо потребление от
17.04.2018 г.: 29 613,01 лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.07.2021 г. до окончателното изплащане, 4 875,48 лв.-
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2021 г. до 08.07.2021 г. и 8,94 лв.- санкционна
лихва за периода от 05.10.2018 г. до 12.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за санкционна
лихва за сумата над 8,94 лв. до пълния предявен размер от 155,18 лв. за периода от
05.10.2018 г. до 12.10.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Н. А. К., ЕГН ********** да заплати на БАНКА
ДСК АД, ЕИК **** сумата от 4 367,23 лв. деловодни разноски и 149,36 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5