ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№739
Град Пловдив 08.04.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
–ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав, в закрито заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа
докладваното административно дело № 868 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Подаден е
на основание чл.292 от АПК отрицателен установителен
иск от Г. Б. П. *** чрез адв.Л.М., против Районен съд
– град Пловдив, ЕИК000471778, с който е направено искане да се признае за
установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност публично вземане- държавна
такса в размер на 103.00 лева. В подаденият до съда иск се сочи, че е образувано
и водено срещу ищеца изпълнително производство, за които има образувано
изпълнително дело №20188190403522 по опис на ЧСИ Л.М., с район на действие
ОС-Пловдив. В тази връзка се излагат и редица аргументи, че сумата не е
дължима, защото е погасена поради изтекла давност още към момента на издаване
на изпълнителен лист, с което е погасено правото на кредитора за принудително
осъществяване на притезанието.
Подадената
искова молба е недопустима, поради
следните за това съображения:
Безспорно е,
че в настоящият случай се касае за ликвидно публично вземане по смисъла на
чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК- данъци и общинска такса, установена със закон. Установяването
им е съгласно влязло в сила съдебно решение по гражданско дело №1307/1998г на Районен
съд-гр.Пловдив-XVII гр. състав. За тяхното принудително
събиране е било образувано и се е водило изпълнително дело №20177590400018 по опис на ЧСИ Н.В., а понастоящем е под
№20189190403522 по опис на ЧСИ Л.М.. Така за принудителното събиране на вземането е било издадено
Съобщение за доброволно изпълнение изх.№447/14.02.2017година.
В последствие с изх.№34558/26.11.2018г. на ЧСИ М. е бил уведомен за наложена
обезпечителна мярка- запор върху банкова сметка ***. Ищецът сочи, че е поискал
произнасяне от ЧСИ като публичен изпълнител за погасяване поради изтекла
давност на публичното задължение, което възражение не е било разгледано с
нарочен акт, както и че е депозирал жалба срещу наложените обезпечителни мерки
до Директора на ТД на НАП-Пловдив, която не е била администрирана. Във връзка с
така образуваното и провеждано изпълнително производство по ДОПК, с подадената
искова молба се иска от съда да бъде признато за установено, че не подлежат на
изпълнение задълженията, определени с издадения в полза на Районен съд-Пловдив
изпълнителен лист от 14.05.2007г., както и че за него не съществува задължение
за заплащане на посочените суми заедно с начислените лихви и разноски поради
изтекла абсолютна погасителна давност.
В настоящият
случай, независимо от характера на задължението, което безспорно е публично, то
не е спазен съответният за това ред за защита срещу провежданото публично
изпълнение. Производствата по установяване на задълженията за данъци и тези по
обезпечаване и събиране на публичните вземания, вкл. възложени на частните
съдебни изпълнители, се уреждат от ДОПК. В конкретния случай следва да бъде
преценен характерът на задължението, което представлява публично задължение. По
силата на нормата на чл.268 т.1-3 от АПК изпълнителни основания по този кодекс
са единствено решения на административните съдилища, а не и на общите
граждански съдилища. Съответно следва да се съобрази и разпоредбата на чл.270
от АПК, която сочи, че има едновременност на водените изпълнителни
производства, образувани по АПК, когато са налице висящи такива изпълнителни
производства, образувани по ГПК и по ДОПК. Независимо от това, характерът на
настоящото задължение следва да бъде преценено като публично задължение,
изпълнителното производство по което се провежда по реда на ДОПК. Съответно редът
за защита срещу принудително изпълнение по ДОПК е този, регламентиран в чл. 266
и сл. от ДОПК. След като е налице предвиден в ДОПК специален ред за защита на
правата на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение на публично
държавно вземане, е недопустимо процесните права да се упражняват по общия ред на АПК, и
по-конкретно чрез предявяването на отрицателен установителен
иск по чл. 292 от АПК. В тази връзка се налага изводът, че щом длъжникът
разполага със специален ред, за да защити правото си, се изключва правният
интерес от установителния иск. Положителна
процесуална предпоставка за предявяването на установителен
иск е наличието на интерес от предявяването му. Спрямо правата, които могат да
бъдат защитени по друг ред, установителният иск е субсидиарна форма на защита. В случая жалбоподателят може
да направи възражението си за изтекла погасителна давност пред частният съдебен
изпълнител /което той е направил, но същият не се е произнесъл по него/ и при
евентуален отказ, може да го направи пред органа по чл.226, ал.1 от ДОПК като
защита срещу действията на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение на
публично вземане, както и евентуално в производството пред административния съд
по чл.268 от ДОПК. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, изложена в Определение № 5965/ 26.04.2013г. по адм. дело № 4218/2013г. на ВАС на РБ
- Осмо отделение. В съответствие с изложените по-горе мотиви във връзка
с недопустимостта на предявения от жалбоподателя иск по чл. 292 от АПК,
настоящият състав приема, че подадената искова молба като процесуално
недопустима следва да бъде върната, а производството по делото да бъде
прекратено
Ето защо на
основание чл.130 от ГПК вр. чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подаденият на основание чл.292 от АПК от Г. Б. П.
*** чрез адв.Л.М.,против Районен съд – град Пловдив,
ЕИК000471778, с който е направено искане да се признае за установено, че не
дължи поради изтекла погасителна давност публично вземане- държавна такса в
размер на 103.00 лева;
ПРЕКРАТЯВА производството
по Административно дело №868/2019година по опис на Административен съд
–Пловдив- ХХVIII състав;
Определението
не е окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба в 7 -мо
дневен срок от съобщаването му пред ВАС по реда на АПК.
СЪДИЯ: