№ 148
гр. Варна, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000139 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София, чрез ю.к. С., срещу
осъдителната част на решение № 259/20.11.2024г., постановено по ГД № 210/2024г. по описа
на Шуменския окръжен съд, както и по насрещна ВЖ на Р. Х. С., чрез адв.Н. Д. - ШАК и
адв.Г.С., член на САК, срещу отхвърлителната част от исковете съгласно обжалваното
решението на ШОС.
Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, гр.София,
обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която съдът е осъдил застрахователното
дружество да заплати в полза на Р. Х. С. обезщетение за понесените от него вреди от ПТП, в
размер общо на 15 166,60 лева, от които 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
търпени от ищеца в резултат на преживени болки и страдания от получените увреждания
както и 166,60 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение
на получените травматични увреждания, резултат на ПТП, настъпило на 03.10.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 02.11.2022г. до окончателното заплащане.
Намирайки обжалваното решение в осъдителната част за неправилно и необосновано
застрахователят претендира неговата отмяна изцяло. На първо място се навеждат доводи за
допуснато неправилно приложение нормата на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът е определил
завишен базов размер на обезвредата за понесените неимуществени вреди, преди отчитане
коефициент за степен на съпричиняване, до размера от 45 000 лева. /без приспадане на
изплатените извънсъдебно 21 000 лева и приноса от 20%/ Въззивникът намира, че събраните
гласни доказателства противоречат на обективните медицински данни, а освен това при
съобразяване на показанията съдът допуснал нарушение нормата на чл.172 ГПК като не
1
отчел заинтересоваността на свидетелите. Излага, че ищецът не е претърпял втора операция
до момента като такава не е и наложителна, с което въззивникът обосновава извод за
допуснато неоснователно обезщетяване на бъдещо несигурно събитие. Поддържа, че
изплатената извънсъдебно сума в размер на 21 000 лв. /неим.вреди/ е достатъчна да
компенсира справедливо вредите, претърпени от ищеца.
На следващо място въззивникът счита, че съдът неправилно е приложил нормата на
чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като в случая коефициентът на принос на ищеца за настъпилите вреди
следва да се определи в размер поне 50%. В тази връзка излага оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения във връзка със събиране на допустимите доказателства
по делото, изразяващи се в отхвърляне искането на страната за повторна КСМАТЕ както и
за събиране на гласни доказателства посредством разпит на водача на л.а.„Фиат“ за
изясняване механизма на ПТП, вкл. дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. Моли
съда да отмени решението в осъдителната му част и вместо него да постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Прави искане по доказателствата, съобразно изложените в жалбата оплаквания.
В срока за отговор е постъпило становище на Р. Х. С. за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал. 2 Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.). В условие на евентуалност прави възражение за
прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответната страна ю.к.
възнаграждение.
Едновременно с отговора Р. Х. С. депозира и насрещна въззивна жалба, чрез
процесуалните си представители адв.Д. и адв.С., срещу решението на ШОС, в частта в която
съдът е приел наличието на съпричиняване от ищеца и искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, е
отхвърлен за разликата до претендираните 45 000 лв., след отчитане 20% принос на
пострадалия, както и доброволно изплатеното от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 21 000 лв., или въззивникът обжалва за разликата от 9 000
лв. С въззивната му жалба се обжалва и решението по отношение на имуществените вреди в
размер на 166,60 лв., който иск счита, че следва да бъде уважен изцяло до претендираните
499,80 лв. Претендират се и законните лихви върху обжалваните главници, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 02.11.2022г. до окончателното им изплащане на
осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът намира решението в обжалваната му част за неправилно и необосновано.
Основните оплаквания се свеждат до това, че въпреки правилно определения от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди, неправилен се явява изводът за наличие на
съпричиняване от пострадалото лице, доколкото такъв извод противоречи на събраните по
делото доказателства, в т.ч. и на заключението по допуснатата КСМАТЕ. Излага подробни
съображения и доводи във връзка с механизма на ПТП и изхождайки от последния счита, че
пострадалият би получил тези телесни увреждания дори с правилно поставен
обезопасителен колан, в какъвто смисъл са и изводите на вещите лица в приетата по делото
КСМАТЕ.
Оспорва същевременно основателността на депозираната от застрахователя въззивна
жалба, в т.ч. касателно искането по доказателствата, като моли съда да остави същото без
уважение. Претендира се отхвърляне на жалбата на ответното дружество, респ. да бъде
уважена насрещната въззивна жалба като моли съда да отмени първоинстанционното
решение в отхвърлителната част и да постанови друго, с което на ищеца да бъдат присъдени
допълнително 9 000 лв. – неимуществени вреди, както и 499,80 лв. – имуществени вреди,
ведно със законна лихва върху главниците от 02.11.2022г. до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за пред двете инстанции.
2
Не се правят искания по доказателствата.
В срока за отговор е постъпил отговор по насрещната жалба, с който
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД, чрез ю.к. С., изразява становище за
неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение, респ. да бъде уважена
депозираната от застрахователя въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски, в т.ч.
във връзка с насрещната въззивна жалба.
Във въззивното производство всяка от страните поддържа жалбата си и оплакванията
срещу насрещната жалба. Претендират се сторените разноски.
За да се произнесе по жалбите въззивният състав констатира, че производството е
образувано по искова молба на Р. Х. С., от *****, чрез адв.Н. Д. против ЗД Евроинс АД,
гр.София, с която се иска осъждане застрахователя да заплати обезщетение за търпени
неимуществени и имуществени вреди, резултат на претърпяно от ищеца ПТП, на 03.10.2022
г., около 17.55 ч. по път І-7, при км. 98+336 (южния разклон за с.Хитрино, обл.Шумен), при
което Н.К. при управление на л.а. „Фиат“, модел „Добло“ с рег. № *****, поради
несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция се ударил с предна част в
задната част на л.а. „Ауди 80“ с рег. № Н *****, който отхвърлен напред удря с предната си
част спрелия пред него л.а.„Ланчия Зета“, който от своя страна удря спрелия пред него л.а.
„Хонда ЦР В“. В исковата молба се твърди, че в резултат на удара пътуващият на задната
седалка в л.а.„Фиат Добло“ ищец получил травматични увреждания, изразяващи се във
фрактура на лъчева кост на лява предмишница и фрактура на стилоидния израстък на
лакътна кост на лява предмишница. След престой в болницата и извършена операция е
изписан и лечението му е продължило при домашни условия. Твърди, че възстановителния
период не е приключил - изпитва постоянна болка в лява гривнена става и лакът, има
ограничени движения на този крайник. Твърди, че към датата на ПТП за лекия автомобил,
управляван от Н.К., е имало валидна полица по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Ищецът твърди, че отправил до ответното дружество
застрахователна претенция за възмездяване на понесените неимуществени и имуществени
вреди, получена от ответника на 02.11.2022г. Съобщава, че ответното дружество му
изплатило застрахователно обезщетение в размер на 22 166.20 лв., включващо обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 21 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1 166.20 лева. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му
заплати допълнително сумата от 45 499.80 лв., от които 45 000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди и 499.80 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираните обезщетения от датата на уведомяване на ответника–
02.11.2022г. до окончателното й изплащане.
С отговор в законовия срок ответникът ЗД Евроинс АД оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че претендирания размер над изплатеното от него
извънсъдебно, е прекомерен. Не оспорва наличието на застрахователна полица №BG/07/12
********** по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фиат“, модел
„Добло“ с рег.№***** с покритие към датата на ПТП на 03.10.22г.; не оспорва отправената
претенция от увреденото лице по реда на чл.380 от КЗ. Оспорва механизма на ПТП и вината
на водача на л.а.„Фиат Добло“ като въвежда и възражения за съпричиняване от пострадалия
Р. С., който пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва и понесените от ищеца
неимуществени вреди както и, че ищецът не се е възстановил към настоящия момент. Моли
за отхвръляне изцяло на исковете, евентуално, след определяне на приноса на ищеца за
настъпилите вреди, редуциране на обезщетението.
Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните
доказателства, в пределите на въззивното производство, очертани от жалбите и
депозираните отговори, въззивният състав намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
3
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по
допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по
делото определение №164/26.03.2025г. по въззивното дело.
Предмет на въззивното производство е постановеното от ОС -Шумен решение изцяло
съобразно очертания с жалбата на застрахователя интерес. Независимо от обжалване на
присъдения размер обезщетение изцяло, не е предмет на производството основанието за
ангажиране отговорността на застрахователя спрямо процесното застрахователно събитие,
доколкото не се спори наличието на валидно правоотношение по застраховка ГОА за
процесния застрахован при ответника автомобил; не се оспорва настъпилото ПТП и
понесените от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, тъй като застрахователят е
определил и изплатил извънсъдебно 21 000 лева неимуществени вреди и 1 166.20 лева –
имуществени вреди. Спорът се концентрира относно определения от първата инстанция
размер обезщетение над изплатените доброволно на ищеца от застрахователя, съобразно
приложимата материална разпоредба на чл.52 ЗЗД, евентуално преценка от съда приноса на
увредения за настъпилите вреди поради липса на поставен предпазен колан към момента на
настъпилото произшествие. Имуществените вреди се обжалват от страните единствено с
оглед приложената от съда редукция на обезщетенията поради приноса на увредения
съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. /други основания за обжалване на този размер не са обсъдени в
жалбите/ Съответно, по насрещната въззивна жалба се претендира по-висок размер на
обезщета отново по съображения правилното приложение нормата на чл.52 и чл.51, ал.2 от
ЗЗД.
Поради извършеното извънсъдебно плащане на част от претендираните обезщетения,
въззивният състав не обсъжда отново коментираните в първоинстанционното решение
доказателства относно правоотношението, произшествието и механизма му, релевантни към
основанията за ангажиране отговорността на застрахователя.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД, обезщетението при непозволено увреждане обхваща всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от същото. Съгласно чл.52 ЗЗД, съдът
определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. По тълкуването и
приложението на чл.52 ЗЗД, дадено с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е
указал по задължителен за съдилищата начин, че понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на доказани конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а
именно възрастта на увреденото лице, характерът на увреждането, обстоятелствата, при
които е настъпило, причинените физически и морални страдания, интензитета и
продължителността на болките и страданията и всякакви други относими обстоятелства,
почерпени от конкретния спор. Съгласно константната практиката на ВКС, обективирана в
множество решения /напр. решение № 233/20.12.2016 г. по т. д. № 3586/2015 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014 г. по т.
д. № 3040/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016 г. по т. д. № 2056/2015 г. на
ВКС, ТК, І т. о. и др./, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане следва да се отчитат и обществено-икономическите отношения в страната към
момента на увреждането, израз на които са приетите лимити на застрахователна отговорност
съгл. чл.492 КЗ. Дори да нямат самостоятелно значение по отношение принципа на
справедливост, лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от съда
4
заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по
предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
Справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна
на съда на точен паричен еквивалент на болките, емоционалните, физическите и психически
страдания, понесени от пострадалото лице. Критериите за определяне на справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди са изброени, макар неизчерпателно в цит. по -
горе ППВС №4/68г., като допълнително следва да бъдат съобразявани както определените
нормативно застрахователни лимити, така и икономическата конюнктура. Тези критерии
обаче, съдът следва да приложи към конкретния правен спор, с оглед изискването за
мотивиране на съдебният акт, т.е. да съобрази тяхното наличие по конкретното дело, като
мотивира изводите си съобразно фактическата обстановка, приета за доказана от него.
Всички тези обстоятелства са били обсъдени от първоистанционния съд при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Неоснователно съдът намира възражението на
застрахователя във въззивната жалба, че за да определи обезвредата по чл.52 ЗЗД съдът бил
отчел едно бъдещо несигурно събитие – извършването на втора операция за премахване на
поставения имплант. Съобразно мотивите, съдът не е дал превес на това обстоятелство
между останалите, а го е обсъдил единствено като възможна бъдеща вреда, изразяваща се в
нова медицинска интервенция във връзка с извода си за възстановяване на ищеца от
получените травми и съгласно т.1 от ППВС №4/1968г. за обезщетяване на всички вреди,
които са настъпили или ще настъпят в резултат от непозволеното увреждане.
От съвкупния анализ на събраните доказателства въззивният съд достига до идентични
фактически и правни изводи: Безспорни са получените при ПТП на 03.10.22г. телесни
увреждания от страна на ищеца Р. С. като пътник в процесния автомобил Фиат Добло,
управляван от водача Н.К.. Същият е стоял зад шофьора, на задната седалка. Автомобилът, в
който е пътувал ищецът, е четвърти в поредица от спрели пред него три автомобила.
/верижна катастрофа/ Същият се е ударил в л.а. Ауди 80, съответно той в л.а.Ланча Зета и
последният в предходно стоящ Хонда ЦР В. В резултат на сблъсъка, съобразно отразеното
във фиш за спешна медицинска помощ от 03.10.2022г., ищецът е получил фрактура на лява
гривнена става и му била поставена шина. След транспортирането в МБАЛ -Шумен,
Ортопедично отделение, било констатирано счупване на долна част на лакътна и лъчева
кост на левия горен крайник. Извършена била операция за репозиция, вътрешна фиксация и
поставяне на метална остеосинтеза /заключваща плака с 9 винта/ на радиуса на лявата
гривнена става. Ищецът е изписан на 07.10.22г. като е продължил лечението си в домашни
условия.
Съобразно изготвената медицинска част на заключението, при произшествието ищецът
освен фрактура на гривнената става е претърпял и фрактура на лъчева кост на типично
място. Вещото лице посочва като среден срок за възстановяване от увреждането от 2 до 4
месеца, което съвпада и с показанията на изслушаните свидетелски показания относно
състоянието на ищеца след изписването му. Заключението посочва, че към датата на
изготвянето му пациентът е възстановен – фрактурата на лъчевата кост е напълно
консолидирана. Движенията в областта на гривнената става и лява предмишница са
възстановени в пълен обем, вкл. захватът на лявата ръка. Посочва се, че при промяна на
времето и тежък физически труд е възможна проявата на непостоянна болка в областта на
травмата. Вещото лице посочва още, че установената мускулна слабост при движение
/сгъване/ на четвърти и пети пръст, не може да бъде свързано категорично с увреждането от
ПТП, предвид и заварените други заболявания на лицето. Посочено е още, че е възможна
операция за изваждане на метала от лявата ръка, едва след което може да се направи пълен
анализ за възстановяване на крайника, но няма данни за наложителността от такава
интервенция. За да даде това заключение вещото лице се базира и на представена актуална
рентгенография на ищеца от 10.10.2024г.
5
Същевременно от изслушаните показания на водените от ищеца св.Ел.Янкова и
св.Сидика С., които съдът кредитира независимо от основанията за приложение на чл.172
ГПК, доколкото са налице съвпадения със заключението на медицинската експертиза и
останалите събрани по делото доказателства, ищецът е претърпял операция за поставяне на
метална плака в лявата ръка /гривнена става/ на 06.10.2022г. като е изписан на 07.10.2022г.
Около 20 дена бил с поставен гипс на ръката, което налагало всички ежедневни дейности да
бъдат подпомогнати от близките му – обличане, тоалет, хранене. Изпитвал силни болки и
страдания в непосредствения период от 20-30 дни /до месец/ след катастрофата, а след това с
постепенно затишие на болката. По време на домашното си лечение ищецът приемал
обезболяващи медикаменти и бил изнервен от безпомощността си. И двете свидетелки
сочат, че Р. изпитвал болки в продължение на година, но съдът не кредитира тези показания,
доколкото същите не намират опора в медицинската експертиза и по арг. от чл.172 ГПК,
доколкото свидетелите са заинтересовани от изхода на спора. Не се установява както от
експерта, така и от свидетелските показания ищецът да е провеждал рехабилитация за
възстановяване на крайника. Същевременно, не се установяват и други увреждания,
предпоставени от претърпяното ПТП. Установената мускулна слабост на два от пръстите на
лявата ръка не могат да бъдат свързани с процесното произшествие.
Не са налице и категорични данни за това дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан към момента на ПТП. Вещите лица не са установили типичните за поставения колан
следи по тялото на ищеца. Не се установява и срязване на колана, което също би било
индиция за ползването му от пътника. В същото време отбелязват, че счупването на
лъчевата кост на ръката е симптоматично /типично/, защото се получава при типичен
механизъм , а именно при падане от ръст, но и при ПТП, когато, ако човек е в съзнание,
посяга да се предпази с ръката си от удара. Ако ръката е огъната назад с ъгъл повече от 40
градуса, по линията на натиска се чупи именно лъчевата кост на китката. /случва се както
при ПТП при пътниците, така и при падане или политане на човек напред, т.н. дорзифлексия
– огъване на китката назад над 40 градуса/ Вещите лица посочват като безспорно
обстоятелството, че левият крайник на ищеца е поел тежестта на удара и именно това е
причината за претърпяната типична фрактура. От автотехническата част на експертизата
пък се установява, че автомобилът се е движел с висока скорост – около 80 км/ч, което
предполага, че при наложилото се рязко спиране, ищецът с голяма вероятност се е подпрял
на ръката си. Същият сочи, че е спял като внезапно се е облегнал на предната седалка.
При отчитане възрастта на ищеца /на 60г./ към датата на ПТП, получените травматични
увреди, които са обусловили поне 4 месечно възстановяване, съпроводено с болки и
страдания, особено интензивни през първия месец от увреждането; приема на аналгетици и
обезболяващи; притесненията от необходимостта да бъде ползвана чужда грижа за
определен период от време в ежедневието на ищеца, а и притесненията от това, че не може
да полага труд и да издържа семейството си; неудобствата от претърпяната оперативна
намеса за поставяне на остеосинтеза на мястото на фрактурата, съдът намира че
определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 45 000 лева съответства на
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД за еквивалентност и справедливост. Този
размер съответства и обществено-икономическата обстановка в страната към 2022г., чиято
еманация са и приетите лимити на отговорност на застрахователя.
От тази сума следва да бъдат приспаднати изплатените на ищеца извънсъдебно 21 000
лева, обезщетение за неимуществени вреди, при което в полза на пострадалия се дължат
останалите 24 000 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на
вредите от увреденото лице, вкл. оплакванията в жалбата за определяне от съда приноса на
ищеца в размер на едва 20% /от твърдени 50%/. Не са установени основания за завишаване
размера на приноса на ищеца. Нещо повече, въззивният състав намира, че не се установява
6
изобщо основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за редуциране на обезщетението, тъй като липсват
категорични доказателства дали ищецът е бил с или без предпазен колан, а още повече по
какъв начин ползването на такъв би се отразило на получените увреждания.
Съгласно ППВС №17 от 18.11.1963г., нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД предвижда
обезщетението за вреди от непозволено увреждане да се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. Счетено е, че от значение за приноса е наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и
вина. Съдебната практика е константна и е намерила отражение в постановените по реда на
чл.290 ГПК решение №78/10.07.2014 г. по т. д. 1982/2013 г. по описа на ВКС, I TO, решение
№ 169/28.02.2012 г. по т. д. 762/2010 г. по описа на ВКС, II TO, решение № 117/08.07.2014 г.
по т. д. 3540/2013 г. по описа на ВКС, I TO, решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. 172/2011 г. по
описа на ВКС, II TO и др., с които е прието, че при преценка основателността на сезиращо
възражение за съпричиняване съдът е длъжен да обсъди поведението на пострадалия, да
прецени дали последното се намира в причинна връзка с настъпване на злополуката и с
търпените вреди. При установен принос съдът следва да съпостави поведението на
увредения с това на деликвента като отчете тежестта, вида и броя на нарушенията, довели
до настъпване на вредоносния резултат, включително реалния принос на всяко нарушение за
реализирането на увредата. Приносът на пострадалия следва да е винаги конкретен,
поведението му следва да се намира в причинна връзка, като е без значение дали е виновно.
Преценката следва да е конкретна за всеки конкретен случай и да е обоснована от
установената от съда фактическа обстановка и механизъм на деликта.
Нито от заключението на АТЕ /л.125 и сл./, нито от устното изслушване на вещото
лице, може да бъде направен категоричен извод за това дали пътникът на задна лява седалка
/зад шофьора/ е бил с поставен предпазен колан, независимо от оборудването на конкретния
автомобил с триточкови колани на петте места. Ударът е настъпил внезапно и рязко
/автомобилът се е движил с висока скорост при сблъсъка си във внезапно спрял пред него
друг автомобил/, поради което логично и житейски оправдано ищецът е понесъл
инерционните сили на превозното средство и на тялото си като се е подпрял на ръката си
било на предна седалка, било на други детайли от автомобила, с обърната назад ръка.
/дорзифлексия/ Липсва каквото и да е въведено от застрахователя друго противоправно
поведение на пострадалия, което да обоснове възражението за принос. Същевременно
вещите лица, които не установяват категорично дали ищецът е бил без поставен предпазен
колан сочат, че с или без такъв, последният не обезопасява главата и крайниците на пътника,
които се движат свободно в купето като са подвластни на задействалите се при удара
инерционни сили. В отговора на т.10 от заключението е посочено, че горните и долните
крайници на водача и пътниците не се обхващат или фиксират от стандартния
триточков колан и наранявания на същите са възможни при възникване на ПТП. Още
повече, че в случая се касае за облягане на китката на лявата ръка, поради което е без
значение дали коланът е позволявал леко /до 10 см./ отклонение на тялото напред и встрани.
Вещите лица са заявили единствено, че при отчитане силата на понесения удар, при
употреба на колан е следвало да се установят типични при челен удар /със скорост около 83
км/ч/ травми от притискане на опънатия колан и увреждания в конкретни анатомични
области на тялото, каквито не са установени, т.е. че от медицинска гледна точка ищецът по-
вероятно не е ползвал предпазен колан. Сведения за поставен колан от пътника Р. С. се
съдържат единствено в досъдебното производство като изявления на самия ищец, които
съдът не може да обсъжда. /заключение на л.125 и сл./ Затова въззивният съд преценява, че
съвкупността от доказателства не установява причинно-следствената връзка между
поведението на ищеца и получените увреждания, което сочи на неоснователност на
възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД. Намира за ясно и категорично установено от експертизата,
че липсва каквото и да е ограничение в свободното движение на тялото на ищеца, дори при
спазване изискването на чл.137а ЗДвП и правилно поставен предпазен колан. Отсъстват
7
категорични данни, че правилното използване на такъв в конкретния случай би изключило
удар в областта на ръката и получената типична фрактура в гривнената става.
Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо
само ако са събрани категорични доказателства за обусловеност или улесняване на вредите
от действие или бездействие на ищеца, а в случая това не е така, поради което въззивният
съд намира за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите
от самия ищец. В тази насока е и утвърдената практика /напр. решение № 60117 от
1.02.2022г. на ВКС по т.д.№667/2020 г., II т. о., ТК, решение № 27 от 22.06.2022 г. на ВКС по
т. д. №239/2021 г., I т. о., ТК/. Оплакването на застрахователя във въззивната жалба се оказва
неоснователно и затова въззивният съд не следва да редуцира какъвто и да е размер от
обезщетението, определено като справедлив еквивалент на понесените от ищеца болки и
страдания, пряк и непосредствен резултат само от застрахователното събитие.
Същевременно, основателна се явява въззивната жалба на пострадалия, която е именно в
смисъл, че пред съда не е установен приноса му за настъпилите вреди, което обуславя и по-
висок размер на обезщетенията.
По отношение на имуществените вреди не е имало спор нито относно размера,
нито основанието им. В отговора на исковата молба застрахователят не е оспорвал тази
претенция, а във въззивната жалба оплакванията му касаят единствено размера й, обоснован
с приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Извършването на разходите за закупуване на импланта,
съгласно заключението на САМЕ /на л.133/ е бил необходим за провеждане на оперативното
лечение – закупуването на титаниева заключваща плака за долния край на лъчевата кост с
анатомично оформен контур, до размера по фактурата от 04.10.2022г. /на л.77/ При
приспадане на заплатените извънсъдебно 1 166.20 лева, на ищеца се следва заплащане
допълнително на 499.80 лева.
Съответно, по отношение на неимуществените вреди, след приспадане на
платените 21 000 лева, застрахователят дължи остатъка от 24 000 лева.
За да отхвърли за разликата до претенцията от 45 000 лева съдът е отчел
извършеното от застрахователя извънсъдсебно плащане, но в тази част решението не е
предмет на обжалване, видно от очертаните с жалбата на Р. С. предметни предели /за сумата
единствено от 9000 лева/.
Върху сумите се дължат и законните лихви от уведомяване на застрахователя, за
която начална дата не се спори, че е 02.11.2022г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.429, ал.3 вр.чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.
Въз основа на тези изложеното, решението се явява неправилно и следва да бъде
отменено в обжалваните части. Поради основателност на въззивната жалба на ищеца, нему
се следват претендираните за първа и въззивна инстанция разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
Страната е претендирала определяне на адв.възнаграждение съгласно чл.38 от ЗА, за което
са представени писмени доказателства по отношение договарянето му и регистриране по
ЗДДС на упълномощеното лице.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на Съда на Европейския
съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, въведените с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите,
минимални размери на адвокатските възнаграждения и национална правна уредба, според
която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС и националният съд следва да откаже да ги прилага.
Следователно, при преценка размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК и при
определяне на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от
посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.
8
Както е прието в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о.,
посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка с оглед цената на представените
услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съдът
следва да съобрази и принципното правило на чл.36 от ЗАдв., че възнаграждението следва
да бъде обосновано и справедливо. При съобразяване действително извършените от
пълномощника на ищеца процесуални действия, фактическата и правна сложност на спора,
която не се отличава от водени множество сходни дела /от пълномощника/, при липса на
повдигнати правни въпроси, съдът определя възнаграждението за първа инстанция в размер
на 2 500 лева с ДДС. /а и с оглед извършено извънсъдебно плащане на значителна част от
обезщетенията от застрахователя/ За втора инстанция съдът намира за справедливо
възнаграждение в размер на 1 500 лева с ДДС, които се дължат на пълномощника на ищеца.
Същевременно, с оглед освобождаването на ищеца от такси и разноски по делото, съобразно
увеличения размер на обезщетенията, застрахователят следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса за първа инстанция в размер на още 373.34 лева по сметка на
ОС -Шумен. Ответникът следва да заплати и дължимата по въззивната жалба на ищеца
държавна такса за въззивното производство съобразно обжалваемия интерес, или сумата от
186.66 лева по сметка на АС-Варна, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №259/20.11.2024г., постановено по гр.дело №210 по описа за
2024г. на Окръжен съд -Шумен, в частите, в които са отхвърлени исковете на Р. Х. С., ЕГН
**********, от *****, срещу ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, София, за разликата над 15
000 лева до 24 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от ищеца неимуществени
вреди в резултат от ПТП, настъпило на 03.10.2022г., причинено от Н.К. при управление на
л.а. Фиат Добло с ДК№*****, както и в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетението за
имуществени вреди в резултат от същото събитие -разходи за закупуване на медицинско
изделие, за разликата над присъдените 166.60 лева до претендираните 499.80 лева, а така и в
частта за присъдените в полза на застрахователя разноски, като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на Р. Х. С., ЕГН
**********, от *****, допълнително обезщетение за понесени от ищеца неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП на 03.10.2022г., причинено виновно от Н.К. при
управление на л.а. Фиат Добло с ДК№*****, в размер на още 9 000 лева /явяващи се разлика
над присъдени 15 000 до 24 000 лева/ над присъдените от първата инстанция 15 000 лева,
ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на 02.11.22г. до окончателното
изплащане на задължението както и сумата от допълнително 333.20 лева, представляваща
разноски за закупуване на медицинско изделие /имуществена вреда/, във връзка със същото
увреждане, явяващи се разлика над присъдените 166.60 лева до претендираните 499.80 лева,
ведно със законната лихва от 02.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на
осн.чл.432 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната част, в която ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК
*********, София е осъдено да заплати на Р. Х. С., ЕГН **********, от *****, обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 03.10.2022г., в размер на 15 000 лева както
и за присъдените имуществени вреди в размер на 166.60 лева, ведно със законните лихви,
считано от уведомяване на застрахователя на 02.11.22г. до изплащане на задължението.
В останалата част, в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата
9
над 24 000 лева до претендираните с иска 45 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на адв.Н. Н. Д.,
САК, със сл.адрес в гр.София, ул.Позитано №2, ет.3, възнаграждение за оказана на ищеца
безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв. в размери, както следва: за първа
инстанция допълнително 580 лева /над присъдените 1920 лева/ и за въззивна инстанция 1
500 лева с ДДС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -Шумен допълнителна държавна
такса за първа инстанция, съобразно уважения размер на исковете, в размер на 373.34 лева,
на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК *********, София да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд -Варна държавна такса за
въззивна инстанция в размер на 186.66 лева, съобразно уважения размер, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10