Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 241 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Дирекция „Инспекция по труда” - Русе против решение №260228/14.06.2021г.,
постановено по а.н.д. №2122/2020г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено наказателно постановление (НП) №18-001518 от 30.10.2020г., издадено от директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, с което на „Марибор-Строй“ ЕООД за
нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2 000 лева и е осъдена ДИТ – Русе да заплати на „Марибор-Строй“ ЕООД
сумата от 350 лева за направени в производството разноски. Като касационни
основания жалбоподателят релевира неправилност на решението поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени решението на РС - Русе и
да постанови ново решение, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба - Марибор-Строй“
ЕООД, чрез процесуален представител адв. П. И., в депозиран по делото писмен
отговор вх. №273454/09.07.2021г. по описа на РС – Русе оспорва основателността
на същата. В проведеното по делото открито съдебно заседание заявява, че не
претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане. По същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното в касационното
производство решение, РС - Русе е отменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е приел, че предвид допуснати съществени пропуски в
процедурата по установяване на административното нарушение не биха могли да се формират
ясни и категорични изводи в подкрепа на обстоятелството, че лицето, посочено в
наказателното постановление Валентин Семов П. е престирало работната си сила в
трудово правоотношение с работодател – санкционираното лице.
Решението на въззивния съд, като
краен резултат, е правилно.
На първо място настоящият състав на
съда не споделя извода на въззивната инстанция, че в хода на административнонаказателното
производство по съставяне на АУАН и издаване въз основа на него на оспореното пред
районния съд наказателно постановление е било допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, по-конкретно че жалбоподателят е бил лишен от правото да
изложи възражения по съставения срещу него АУАН. АУАН е съставен и връчен на
надлежно упълномощено лице на 04.09.2020г. Действително, на 09.09.2020 г.
„Марибор – Строй“ ЕООД е подало до директора на ДИТ – Русе искане по чл.415г от КТ за сключване на споразумение по чл.415г от КТ по издадения му АУАН. На
23.09.2020г. е било сключено споразумение по чл.415г от КТ, но впоследствие, с
решение от 09.10.2020 г., това споразумение не е одобрено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с оглед на което
е последвало и издаването на оспореното пред РС – Русе наказателно
постановление. Искането на „Марибор – Строй“ ЕООД по чл.415г от КТ за сключване
на споразумение по чл.415г от КТ по издадения му АУАН е депозирано пред
директора на ДИТ – Русе след изтичане на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, поради
което не може да се приеме, че наказаното лице е било препятствано по някакъв
начин да упражни правото си на възражение, от което право то не се е
възползвало въпреки предоставената му възможност. На следващо място, за
административнонаказващият орган не съществува нормативно установено задължение
да уведоми нарушителя, че сключеното споразумение не е било одобрено и едва
тогава да пристъпи към издаване на наказателно постановление, нито пък отказът
за одобряване на споразумението новира вече изтеклият срок за възражение по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Касационната инстанция обаче споделя заключението
на въззивната инстанция, според което, предвид събраните доказателства, не би
могло обосновано да се приеме, че ответникът по касационната жалба е осъществил
от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в,
ал.2, във вр. с чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. За да е налице нарушението,
вменено на санкционираното дружество, на първо място следва да се даде отговор
на въпроса съществувало ли е трудово правоотношение между лицето, посочено в
наказателното постановление В.
С. П., като работник, и наказаното дружество,
като негов работодател. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Контролният орган
на инспекцията следва безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови
задължения от страна на работника на определено работно място, с определено
работно време, трудово възнаграждение и пр., т.е. да установи наличие на всички
елементи, определящи правоотношението като трудово.
В случая обаче тези обстоятелства не
са безспорно установени. Районният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, като е достигнал до обоснования
извод, че в показанията си служителите на ДИТ – Русе, извършили проверката на
обекта за контрол, не твърдят да са видели посоченото в АУАН и НП лице В. П. да
е работил на проверявания обект при извършената проверка. Следователно, в
случая обвинението се подкрепя единствено от съдържащата се в
административнонаказателната преписка декларация по чл.399 от КТ, вр. с чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК на
посоченото в АУАН и НП лице – В. П., в която обаче има редица противоречия,
задрасквания и поправяния, поради което и правилно не е била кредитирана от
съда. Съдържанието на декларацията действително се опровергава и от дадените в
хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция показания на В. П.,
разпитан в качеството му на свидетел по делото, както и от представената в хода
на производството пред АНО писмена
декларация на лицето от 01.09.2020г., в която В. П. заявява, че след като е
било прекратено трудовото му правоотношение с „Марибор – Строй“ ЕООД, считано
от 28.07.2020г., от страна на дружеството-работодател не му е била възлагана
работа и той не е осъществявал трудова дейност на проверявания обект след тази дата.
Според свидетелските му показания на датата на проверката /22.08.2020г./ се е намирал
на обекта, защото отишъл да си вземе инструментите, които бил оставил в края на
месец юли при прекратяване на трудовото му правоотношение. Тогава не ги взел
тогава, тъй като нямал нужда от тях и заминавал на почивка. Тези твърдения на
св.П.
се подкрепят и от показанията на св.М., който заявява, че по време на проверката видял П. да
попълва декларация на стълбището и му казал, че не трябва да я попълва, тъй
като към тази дата вече не работел при „Марибор – строй“ ЕООД. Пред съда св. М. потвърждава и заявената от П.
причина, поради която бил на обекта в този ден. При тези данни по делото,
вмененото на дружеството деяние се явява недоказано, а оспореното пред районния
съд наказателно постановление – необосновано и незаконосъобразно.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260228/14.06.2021 г., постановено по АНД №2122/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: