№ 28
гр. гр. Добрич, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично при закрити врати заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20213200900143 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по подадена от “АЛМЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ж.к.“***“ №75, чрез
упълномощения адв.Д.П. молба за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество „РЕМИН“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“***“ №11, поради
неговата неплатежоспособност.
В молбата се твърди, че молителят е кредитор на ответното дружество по
силата на неформални договорни отношения, обективирани във фактури за
покупко-продажба на стоки и услуги, издадени между страните, за периода
2015г. - 2017г. Молителят „АЛМЕР" ЕООД е продавач и доставчик на стоки и
услуги, а „РЕМИН" ЕООД е купувач и получател на стоки и услуги, които са
предмет на отделните доставки. За посочения по-горе период продавачът е
доставил, а купувачът е приел от продавача доставката на стоки и услуги.
Продавачът е издал, осчетоводил и връчил, а купувачът е приел всички
издадени между страните фактури. Въпреки коректното изпълнение от страна
на молителя на задължението му за доставка на договорените стоки и услуги,
търговско дружество „РЕМИН" ЕООД е заплащало със закъснение само
1
частично дължимите суми по издадените фактури, като е спряло окончателно
плащането на 13.03.2018г. Молителят е предявил съдебна претенция за част
от задълженията, като длъжникът е осъден да заплати с Решение
№20140982/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №34719/2020г. по описа на 57-
ми състав на СРС сума в размер на 38 337.52 лв. Ведно със задълженията си
по основание и размер съгласно съдебното решение, „РЕМИН" ЕООД има
непогасени задължения към „АЛМЕР" ЕООД в размер на 40 833.37лв.,
обективирани в справка и потвърдени от длъжника с писмо за потвърждаване
на задължения към 31.12.2017г. с изх. № 102/11.06.2018г. Дължимите, но
непогасени задължения на „РЕМИН" ЕООД към „АЛМЕР" ЕООД са в общ
размер на 79 170.89 лв.
Страните са били в състояние на трайни търговски отношения, като в
подкрепа на осъществените доставки от дружеството – молител на длъжника
е обстоятелството, че в периода на доставките, както и след този период,
длъжникът е потвърдил с писмо за потвърждаване на задължения към
31.12.2017г. с изх. № 102/11.06.2018г., извършвал частични плащания към
„АЛМЕР" ЕООД и е потвърдил задълженията си в отговора на исковата
молба, депозирана по гр.д.№34719/2020г., 57 състав по описа на СРС. От
представените документи е видно, че „АЛМЕР" ЕООД е редовен доставчик
на длъжника „РЕМИН" ЕООД, ЕИК 12470735. Множеството доставки,
платени суми и признанието на задълженията сочат, че в периода на издаване
на процесиите фактури, между страните са били налице трайни търговски
отношения, съгласно които „АЛМЕР" ЕООД доставя стоки, а длъжникът ги
заплаща. Впоследствие длъжникът е спрял да изпълнява надлежно
задълженията си към „АЛМЕР" ЕООД.
Според молителя ответникът „РЕМИН" ЕООД към момента на подаване на
настоящата молба, не е в състояние да изпълни изискуемите си парични
задължения в общ размер на 79 170.89 лв., заедно с натрупаната законна
лихва за забава, поради сериозни финансови затруднения и липса на
ликвидни средства. Изложените обстоятелства недвусмислено сочат, че
„РЕМИН" ЕООД е спряло плащанията по свои безусловни и изискуеми
парични задължения, произтичащи от търговски сделки, считано от датата
13.03.2018г., която е най-късната възможна начална дата на
неплатежоспособност. Фактът на спиране на плащанията по презумпция
говори за наличие на състояние на неплатежоспособност. Наличие на това
2
състояние се установява и от предварителен анализ и оценката на
имущественото състояние на дружеството.
Към датата на депозиране на настоящата молба конкретното финансово
състояние на длъжника не може да бъде установено от молителя. Въпреки
това, предвид липсата на плащания от страна на длъжника към молителя,
както и поради наличието на източници от общодостъпен характер се прави
заключение, че длъжникът е неплатежоспособен. На молителя не му е
известно длъжникът да разполага с материални запаси и суровини, каквито
той дори да има, са непостоянна величина и няма гаранция, че съществуват в
момента на завеждане на молбата, няма гаранция дали се намират в складове
на длъжника, дали са годни, дали не са предприети действия на разпореждане
с тях, не е ясно какъв вид са, какво е количеството им, не е ясно
местонахождението им, възможността за продажбата им, изобщо не е ясно
какво се случва с тези, а и евентуални други активи от имуществото на
длъжника. Това фактическо състояние разкрива, че дори длъжникът да
разполага с краткотрайни активи и те бъдат продадени, то това не би
подобрило неговата платежоспособност, тъй като от сумата от продажбата
дружеството може да заплати частично отделни свои задължения, но пак ще е
неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да обслужва всички свои
задължения. Предвид това търговско дружество „РЕМИН" ЕООД е изпаднало
и се намира във фактическо състояние на неплатежоспособност към момента,
в който безспорно се установява, че е спряло плащанията по свои изискуеми
парични задължения, произтичащи от сключени търговски сделки, считано
най-късно от 13.03.2018г. Затрудненията на дружество „РЕМИН" ЕООД
относно извършване на плащания на кредиторите му не са с временен
характер и фактическото състояние на неплатежоспособност е устойчиво и с
продължителност във времето.
Ответникът „РЕМИН“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който
обосновава становище за отсъствие на предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо дружеството, съответно за
неоснователност на молбата.
На първо място се оспорва размера на задължението към молителя,
посочен в молбата му. Твърди се, че напрактика същият е удвоен, тъй като
вземанията веднъж се претендират на основание съдебно решение
№20140982/17.06.2021г. по гр.д.№34719/2020г. на СРС и втори път на
3
основание фактурите, които са предмет на същото съдебно производство.
Съответно вземането е образувано като сбор между двете основания, които
напрактика са еднакви. Това се установява от доказателствата, които сам
молителят е представил. В представената от молителя покана размерът на
задължението, посочен от него е 40833,38 лв. Съответно в счетоводството на
ответника задължението е в размер на 40833,42 лв.
Посоченото в молбата съдебно решение №20140982/17.06.2021г. по гр.д.
№34719/2020г. на СРС не е влязло в сила. Задължението, на което молителят
основава молбата си за откриване на производство по несъстоятелност е
спорно между страните и е предмет на висящ съдебен спор. „РЕМИН“ ЕООД
е подало въззивна жалба срещу това решение, а молителят е поискал неговото
допълване.
Не отговоря на истината твърдението, че ответникът е спрял окончателно
плащанията на 13.03.2018г. След тази дата са направени още седем плащания
към „АЛМЕР“ ЕООД, като последното е от дата 17.12.2019г. Това е видно и
от представените от молителя доказателства.
Не отговоря на истината твърдението, че дружеството има сериозни
финансови затруднения и липса на ликвидни средства, поради което е спряло
плащанията на свои безусловни и изискуеми задължения. На първо място,
задължението на молителя е спорно. Освен това „РЕМИН“ ЕООД изпълнява
задълженията си по търговските сделки, по които е страна. С отговора се
прилагат платежни документи с много по-късна дата, от които се виждат
плащания към контрагенти и държавата. Фактът, че са спрени плащанията
към един контрагент, защото се оспорва дължимостта на претендираните
суми, не може по „презумпция“ да „говори за наличие на състояние на
неплатежоспособност“, както твърди молителя. Дружеството няма никакви
непогасени публични задължения, за което обстоятелство се представя
справка от НАП към 22.10.2021г.
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че банковите сметки на
„РЕМИН“ ЕООД са запорирани именно от молителя, като обезпечение на
иска му предмет на цитираното дело. По тях има налични средства, които са
блокирани.
Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните
писмени доказателства и заключенията на съдебно-счетоводните експертизи,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Дружеството-ответник „РЕМИН“ ЕООД със седалище гр.Добрич е
регистрирано като търговец през 2007 г. с вписване в търговския регистър,
воден първоначално в ДОС. През 2008 г. дружеството е пререгистрирано в
търговския регистър, воден от Агенция по вписванията с ЕИК ********* –
вписване с рег. №.20080423115918.
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
търговец по подадена молба по чл.625 ТЗ, следва да бъде доказано на първо
място, че лицето, което е сезирало съда има качеството на негов кредитор по
търговска сделка, както и че в тежест на ответника по молбата са възникнали
парични задължения по тази търговска сделка, които да са изискуеми. Наред с
това следва да бъде установено и настъпване на предвиденото в закона
основание за откриване на производство по несъстоятелност за търговец,
който не е капиталово търговско дружество, а именно, че търговецът е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като
мотивирано, пълно, изготвено в обхвата на компетентност на вещото лице, се
установява, че между молителя и длъжника са възникнали облигационни
отношения, обективирани в представените по делото фактури, издадени от
„АЛМЕР“ ЕООД. Във всяка от фактурите е посочена дата на плащане и
съответно е установен падежът на вземането по всяка от тях, поради което е
налице и доказана изискуемост на всички вземания на ищеца по процесните
фактури. Общият размер на задълженията за главница е 40833,37 лева.
Вещото лице по ССчЕ докладва, че този размер на задължението е формиран
в счетоводството на молителя „АЛМЕР“ ЕООД, съответно в счетоводството
на ответника „РЕМИН“ ЕООД е с размер 40833,41 лева. Това разминаване в
незначителен размер от 0,04 лв. може да се дължи на закръгляния, които не са
от съществено значение и се получават обикновено при счетоводното
отразяване на осъществени частични погашения, с частични преводи без
вписано конкретно основание.
Въз основа на тези надлежно установени по делото фактически положения
съдът приема, че дружеството – молител се легитимира надлежно като
кредитор на ответното дружество с вземания, произтичащи от сключени
между страните търговски сделки, установени по основание и размер. При
това молителят е активно легитимиран да иска откриване на производство по
5
несъстоятелност спрямо длъжника.
Следва да се посочи, че молителят не е представил доказателства в
подкрепа на твърдението си, че длъжникът е осъден да му заплати определена
парична сума с Решение №20140982/17.06.2021 г., постановено по гр.д.
№34719/2020г. по описа на 57-ми състав на СРС. Вида в който е представено
посоченото съдебно решение /л.25 по делото/, със заличени данни, не дава
информация за страните и предмета на спора.
По отношение на неплатежоспособността като основание за откриване на
производството по несъстоятелност следва да се посочи следното:
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние
на търговеца, което съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността
му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение
към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се
приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че
невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида
на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на
задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и
че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца (арг. от
чл. 631 ТЗ).
Предприятието трябва да може да посрещне плащанията на т.нар.
краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са
тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен
краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за
способността на предприятието да погаси т.нар. крактосрочни задължения
следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно
действащо предприятие поема плащанията си. Като принципът е, че
дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява
своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа.
Краткотрайните /текущите/ активи на предприятието /т. нар. оборотен
6
капитал/, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от
един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес,
при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източник на средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие. Предвид горното, с
оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл.608, ал.1
ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните / текущи
задължения, на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на
тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък период от време
в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето
защо, от икономическите показатели водещи относно преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
За установяване финансовото състояние на длъжника е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза /л.242-267/, чието заключение не е оспорено
от страните и е кредитирано от съда като обосновано и мотивирано. Вещото
лице докладва, че счетоводството на ответника е водено редовно, като
считано до финансовата 2018г. за дружеството са налице и заверки от
регистриран одитор.
Вещото лице установява, че към 30.09.2021г. ответникът има задължения
към доставчици в размер на 137 000 лв. В общата стойност на пасивите,
задълженията на дружеството със значителна стойност са били такива
възникнали във връзка с получени аванси и задължения към финансови
институции. Към 30.09.2021г. публичните задължения на дружеството са
били в размер 22 000 лв., от които 5 000 лв. задължения към осигурителни
предприятия и 17 000 лв. данъчни задължения. В хода на извършената от
експерта проверка ответното дружество е представило извлечение от
данъчната си сметка към дата 22.10.2021г., от което се установява, че към
посочената дата публичните задължения с произход осигурителни вноски и
данъчни задължения са погасени.
По баланс към 30.09.2021г. активите на дружеството са, както следва:
7
17000 лв. – ДМА /основно машини и съоръжения/ и 630 000 лв. -
краткотрайни активи, от които 357 000 лв. – материални запаси, 214 000 лв. –
вземания и 59000 лв. – парични средства.
Вещото лице докладва, че ответното дружество не е спряло плащанията. За
последните три финансови години се установява, че не е налице ръст на
задълженията към доставчиците, а е налице спад с всяка следваща година.
Задълженията към персонала са изплащани периодично, като считано към
31.12.2020г. и 30.09.2021г. не са налице неплатени дължими месечни
възнаграждения. Публичните задължения също се изплащат периодично, като
към датата на изготвяне на експертизата същите са погасени изцяло.
В резултат на установяване на горните факти относно активите и пасивите
на ответното дружество, вещото лице дава стойности на коефициентите за
ликвидност за изследваните години /2016г.- 2021г./, както следва:
Коефициент за обща ликвидност – 2,18, 2,49, 1,699, 8,177, 10,033, 4,599. Или в
периода 2016г. – 30.09.2021г. по отношение на общата ликвидност на 1 лв.
задължение ответното дружество е разполагало с ликвидни активи в порядъка
от 1,70 лв. до 10,03 лв., при приет норматив единица. Коефициент за бърза
ликвидност – 1,50, 1,864, 0.979, 5,749, 7,367, 1,993. Така в периода в периода
2016г. – 30.09.2021г. по отношение на бързата ликвидност на 1 лв.
задължение ответното дружество е разполагало с бързо ликвидни активи в
порядъка от 0,98 лв. до 7,367 лв. Съответно към 31.12.2020г. дружеството е
разполагало с 10,03 бързо ликвидни активи, а към 30.09.2021г. с 1,99 бързо
ликвидни активи. Коефициент за незабавна и абсолютна ликвидност – за
периода са в порядъка от 0,43 лв. до 0,99 лв. Показателят за финансова
автономност е определен за периода на изследваните години /2016г.- 2021г./:
1,278, 1,280, 0,779, 7,511, 9,300, 3,752, а за финансова задлъжнялост на: 0,783,
0,781, 1,283, 0,133, 0,108, 0,267.
Вещото лице докладва, че имуществото на ответното дружество е
достатъчно, за да покрие паричните му задължения, като този извод е
направен на базата на всички негови парично оценими активи, в т.ч. и
дългосрочните, които са в незначителна стойност. Налице е запазена
бързоликвидна имуществена маса, с която да се погасят изискуемите
задължения на длъжника, без да бъде засегната неговата основа дейност. Не е
налице декапитализация на дружеството. Стойността на собствения капитал е
положителна величина. Според заключението са налице предпоставки за
8
влошаване на финансовото състояние на длъжника, предвид наличието на
спад в отчетените приходи от основната му дейност и отчетените в края на
периода отрицателни финансови резултати. Считано от началото на 2021г.
дружеството не извършва активна икономическа дейност и не отчита приходи
от продажби от основната си дейност.
За установяване на реалната ликвидност на краткотрайните активи е
допусната и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза /л.291-297/.
Съгласно заключението по експертизата, краткотрайните активи на
дружеството, които по балансова стойност са в размер на 357 000 лв., в т.ч.:
материали – 204 000 лв., продукция – 8 000 лв. и предоставени аванси –
145 000 лв., са с пазарна стойност към датата на изготвяне на заключението в
размер на 474 606 лв., в т.ч.: материали – 307 606 лв., продукция – 12 000 лв. и
предоставени аванси – 145 000 лв.
Въз основа на заключението за пазарната стойност на краткотрайните
материални активи на ответното дружество, вещото лице по допълнителната
ССчЕ /л.328-341/ дава стойности на коефициентите за ликвидност към
31.12.2021г., както следва: коефициент за обща ликвидност – 12,759;
коефициент за бърза ликвидност – 3,966; коефициент за незабавна и
абсолютна ликвидност – 0,448. Показателят за финансова автономност е
определен на 12,121 при приет норматив 0,33, а за финансова задлъжнялост
на 0,083 при общ норматив единица.
В заключение следва извода, че в конкретния случай не се установява
наличието на предпоставката спиране на плащанията. Не се спори, че
задълженията, за които молителят е издал представените по делото фактури
не са погасени. Съгласно становището на ответника посочените задължения
се оспорват по основание и размер, като се считат недължими, поради което и
неплащането му не следва да се приема като спиране на плащанията. За
наличието на неплатежоспособност не е достатъчно длъжникът да не плаща
свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Както в случая се установява от експертизите, не е налице неспособност на
ответното дружество да погасява задълженията си. Имуществото на длъжника
е достатъчно за покриване на задълженията му към кредиторите. Молителят в
качеството си на кредитор разполага с възможността да принуди ответното
дружество да изпълни паричните си задължения, като използва
процесуалните средства на индивидуалното принудително изпълнение,
9
установени в ГПК.
Доколкото установените въз основа събраните и проверени по делото
доказателства критерии, приложими към основанието по чл.607а, ал.1 ТЗ, не
обосноват извод за неспособност за плащане, а сочат на нежелание за такова
плащане, подаденото искане по чл.625 ТЗ от молителя – кредитор на
ответното дружество "АЛМЕР" ЕООД следва да бъде оставено без уважение.
Страните не претендират разноски.
По гореизложените съображения и на основание чл.631 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на “АЛМЕР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район ***, ж.к.“***“ №75, с правно основание
чл.625 в.вр.чл.607а, ал.1 в.вр.чл.608, ал.1 от ТК за откриване на производство
по несъстоятелност на ответното дружество „РЕМИН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“***“ №11,
поради неговата неплатежоспособност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10