Р Е Ш Е Н И Е №
.........
гр. П., 22.06., 2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и
трети май ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Петър
Петров
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 208 по описа за 2016 година , за да се
произнесе взе предвид следното
Обективно и субективно съединени искове са с правно основание по чл. 124,ал.1 ГПК, вр.
чл.26,ал.1 и ал.2 ЗЗД ,вр. чл.152 , евентуално вр. с чл.209 от ЗЗД, и по чл. 108 от ЗС.
В окръжния съд е постъпила ИСКОВА МОЛБА вх. Рег.
№ 12906/ 21.11.2016г, подадена от Р.И.А., ЕГН- **********, с адрес: ***,
против: „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул.“Ц.***“ бл. 14- партер и „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З. , бул.“Ц. *****“ № 1 А.
С исковата молба и молба-
уточнение от 13.09.2017 г. към нея, са с
предявени от ищеца Р.И., обективно и
субективно съединени искове срещу различни ответници , а именно:
Първо:
Иск предявен от Р.И.А. против: „ ***“ ООД за прогласяване за нищожна
сделката по договор за покупко- продажба на недвижим имот обективирана в Нотариален акт № 104, том ІV,
рег. 4676, нот. дело № 46/ 18.12.2009г на Нотариус Р.И., тъй като е сключена в
противоречие със закона - чл.152 от ЗЗД,
чл.209 от ЗЗД; евентуално тъй като договорът е привиден- сключен не с цел
прехвърляне собствеността на имота, описан в него , а с цел обезпечаване на
отпуснати кредити от „Х****“ АД ЕИК *** гр. С., а именно: Договор за заем № НСТ
-4411-0071-2 от 16.04.2007г., обезпечен с учредена договорна ипотека №
117/2007г и договорна ипотека № 131/ 2007г – Нотариус Р.И.и на договори за
гаранция СТХ 4411-0071-2/16.04.2007г и СТХ 4411-0076-0/08.11.2007г. – сключени
с ответното дружество „***„ ООД
Вторият иск е предявен
от Р.И.А. против „ ***“ ООД : да признае за установено по отношение на „***” ООД,със седалище: гр.С.З. , бул.”Ц. *****” №1А, с
ЕИК ***, представлявано от В.Т.Г. ЕГН **********, че Р.И.А. ЕГН ********** ***.
е собственик НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.651.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.П.,п.к.5800, ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване:За друг вид
производствен, складов обект, със стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 11079 (единадесет хиляди нула
седемдесет и девет), квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при съседи: 56722.651.11,
56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9, 56722.651.17, а съгласно документ за собственост представлява: незастроен поземлен
имот №11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет) от кв.605 (шестстотин и
пет), по кад.план от 1994г. на гр.П., с площ на имота 4070 (четири хиляди и
седемдесет) кв.м, трета категория, находящ се в строителните граници на гр.П.,
в местността „В***”, при съседи: имот № 11076 на „Х***” ЕООД, имот №11129-
общински, от две страни улица и река и ДА ОСЪДИ „***” ООД,със седалище:
гр.С.З. , бул.”Ц. *****” №1А, с ЕИК *** да
предаде на Р.И.А. владението върху този имот.
Исковата молба е вписана на 17.02.2017г, видно от отбелязването
върху нея от Службата по вписванията – гр.П., с Вх. рег. № 1507, акт.242, т.2
дело № 542.
Твърденията
на страните:
В
исковата молба се твърди ,че Нотариален акт № 104 , том ІV, рег. № 4676, нот.
Дело № 466 от 18.12.2009г. на Нотариус Р.И., рег. № 083, съдебен район на РС- П.
е недействителен на основание чл. 26 от ЗЗД, вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД.
Твърди се ,че посоченият Нот акт не отговаря на действителната воля на
страните, тъй като договорът е сключен не с цел прехвърляне собствеността на
имота, описан в него , а с цел обезпечаване на отпуснати кредити от „Х****“ АД
ЕИК *** гр. С., а именно: 1.Договор за
заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г.,който е обезпечен: с учредена договорна ипотека № 117/2007г ;
договорна ипотека № 131/ 2007г – Нотариус Р.И.; учредена договорна ипотека №
117, том 3, рег. № 10946, нот. дело № 443 / 17.04.2007г на нотариус И.Д. ; Договор за гаранция № СТХ-4411-0071-2, от 16.04.2007г.;
2. Договор за заем № НСТ -4411-0076-0 /
08.11.2007г, обезпечен с учредена договорна ипотека № 58, том ХІІ, рег. №
362978, нот. дело № 1968/ 19.11.2007г на Нотариус И.Д. обезпечен с учредена
договорна ипотека № 24, том 5, рег. № 5684, нот. дело № 592/16.11.2007г на
Нотариус Р.И., както и с Договор за
гаранция №СТХ 4411.-0076-0 / 08.11.2007г.
Сочи
се в исковата молба, че Договорите за заем са сключени с „Х****“ АД, а
договорите за гаранция са сключени между три страни, като едната страна , като
едната страна са заемателите по договор аз заем, втората –заемотадателят „Х****“
АД и от трета страна – ответника по делото „***“ ООД. Твърди се в ИМ, че
съгласно говорите за финнансова услуга- гаранция (т.2), ответното дружество „***“
ООД се е задължило спрямо „Х****“ АД , да изплаща задълженията на заемателите в
случай ,че те не извършат дължимите по договорите за заем погасителни вноски в
продължение на шест поредни месеца. В този случай, заемодателят „Х****“ АД се
задължило да предяви иска си първо към заемателите и поръчителите и ако не бъде
удовлетворено да иска плащане от далото гаранция дружество“***“ ООД.
Твърди
се също от ищеца ,че по силата на т.8 от договорите за финансова услуга –
гаранция, страните се съгласили, че в случай ,че „***“ ООД извърши , каквото и
да е плащане( цялостно или частично) по гаранцията, то има правото да встъпи в
правата на „Х****“ АД спрямо заемателите в съответствие с договора за заем, в
т.ч. и спрямо обезпеченията по него, като предприеме всички предвидени в закона
мерки за събиране на вземанията си от заемателите.
Твърди
се също в исковата молба, че Договор за заем № НСТ-4411-0076-0 / 08.11.2007г е
обезпечен освен с посочените договорни ипотеки , но и с Договор за гаранция №СТХ
4411.-0076-0 / 08.11.2007г. сключен между заемателите, заемодателя и далия
гаранция та „***“ ООД. Условията по договора за гаранция са същите : ответното дружество „***“ ООД се
е задължило спрямо „Х****“ АД , да изплаща задълженията на заемателите в случай
,че те не извършат дължимите по договорите за заем погасителни вноски в
продължение на шест поредни месеца. В този случай, заемодателят „Х****“ АД се
задължило да предяви иска си първо към заемателите и поръчителите и ако не бъде
удовлетворено да иска плащане от далото гаранция дружество“***“ ООД. По силата
на т.8 от договора за финансова услуга – гаранция, страните се съгласили, че в
слчуай ,че „***“ ООД извърши , каквото и да е плащане( цялостно или частично)
по гаранцията, то има правото да встъпи в правата на „Х****“ АД спрямо
заемателите в съответствие с договора за заем, в т.ч. и спрямо обезпеченията по
него, като предприеме всички предвидени в закона мерки за събиране на вземанията
си от заемателите.
Твърди
се от ищеца, че с процесните договори за гаранция е налице сключено съглашение,
с което предварително , в деня на сключване договорите за заем, е уговорен
между страните друг начин за удовлетворяване на кредитора, извън посочените в
закона ипотека ,залог или поръчителство, което съглашение съгласно чл. 152 ЗЗД
е недействително.
Сочи
се също така от ищеца, че след като са
започнали да изпитват затруднения в изплащането на заемите, възползвайки се от
уговореното в точка 8б от договорите за гаранция, кредиторът „Х****“ АД ги е принудил
да прехвърлят собствеността на посочено от него лице - „***“ ООД, свързано и контролирано от него, имотите
описани в нотариалните актове , за да избегнат обявяването на кредитите за
предсрочно изискуеми и изнасяне имотите на публична продан. След като отминели
затрудненията на заемополучателите и месечните плащания станели редовни, „***“
ООД щял да върне обратно имотите, като
за целта са сключени предварителни договори за обратно изкупуване в определен
от кредитора срок. Сочи се също така от ищеца, че между страните по Нот. акт.№
104/ 18.12.2009г – Нотариус Р.И.е сключен на същата дата, преди изповядването
на сделката пред нотариуса и Предварителен договор за покупко – продажба на
недвижим имот, с който „***“ ООД се задължава да прехвърли обратно
собствеността на имота на ищеца . По силата на т.04 ,б от предварителния
договор, срокът за сключване на окончателен договор ще бъде удължаван с още
един месец, в случай ,че дължимите за съответния месец по погасителния план
вноски по договори за заем и гаранция сключени между купувачите от една страна
и от друга - „Х****“ АД и „***“ ООД не са постъпили в срок и в пълен
размер. Също така ищцата твърди, че по
силата на т.04,в) от сключения предварителен договор, страните се съгласили ,че
ако погасителните вноски по договорите
за заем и договорите за гаранция не постъпят в срок и в пълен размер ,договорът
се прекратява ,считано от последния ден на „този месец“
С
оглед така изложените твърдения, ищецът счита ,че между страните са налице заемни
правоотношения, обезпечени освен с учредени договорни ипотеки, но и с договори
за гаранция, по които ответникът „***“ ООД е страна. Сочи се ,че според ищеца,
Нот. акт № 104/ 18.12.2009г – Нотариус Р.И., обективиращ продажбата на
процесния недвижим имот е нищожен ,тъй
като противоречи на разпоредбите на чл. 152 ЗЗД и чл.209 от ЗЗД ,поради
уговорката за обратно изкупуване. Счита ,че сделката е недействителна - и като
,привидна защото не отразява истинската воля на страните по нея , а прикрива
договор за обезпечаване на заеми.
В
ИМ се твърди ,че на 16.11.2011г. с нот. акт № 107 ,том V, рег. № 8478, н.д.
756/ 2011г на Нотариус П.Ц. , ответното дружество „***“ ООД е продало процесния
недвижим имот на М.Б.М. *** за сумата 39 500 евро. Сочи се също, че от
своя страна М.М. на 22.11.2011г.с Нот. акт. № 118, томV, рег. № 8671, нот. дело
№ 774/ 211г на Нотариус П.Ц. , продала на ответника „***“ ООД процесния
недвижим имот за сумата 120 000 евро. Ищецът счита ,че тъй като първата
сделка с която имотът е купен от „***“ ООД е нищожна, то последващите купувачи
– М.М. и ответникът „***“ ООД не са придобили собствеността, като
действителният собственик на имота е именно ищецът – Р.И.А..
С исковата молба са представени като
писмени доказателства следните преписи от документи: Нот. акт
№ 104/ 2009г, Предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от
18.12.2009г.; молба- нареждане от 18.12.2009г. , Нот. акт. № 107/ 16.11.2011г
на Нотариус П.Ц. ; Нот. акт № 118/
22.11.2011г том.5 на Нотариус П.Ц. ,
Договор за Заем НСТ-4411-0081-2/16.04.2007г.; Договор за заем № НСТ-4411-0076-0 / 08.11.2007г; Догор за
гаранция от 16.04.2007г, Договор за гаранция от 08.11.2007.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответника „***“ ООД е постъпил отговор
на исковата молба.
С отговора ответникът изразява становище,че предявеният срещу него
ревандикационен иск с основание по чл.
108 от ЗС, сам по себе си е принципно допустим, но разгледан по същество се
явява неоснователен, по следните съображения:
Възразява се от ответника, че правата си върху имота „***” ООД получил
от М.Б.М. на 22.11.2011г. за сумата от 120 000-сто и двадесет хиляди евро,
платени по сметка (по левова равностойност от 234 700 лв). Като последица
ответникът „***” ООД гр.С.З. признава твърдението в ИМ ,че владее имота от
деня на изповядване на сделката 22.11.2011г. и до настоящия момент. Посочва
се също в отговора ,че и понастоящем „***“
ООД е във владение на имота, като през
изминалия период от време-22.11.2011г. -23.11.2016г, никой не е обезпокоявал владение му с фактически и/или правни
действия.
За претенциите на ищцата и за предхождащите нейни правоотношения с други
лица ответникът заявява, че не знаел и
не бил информиран, тъй като в противен случай не би инвестирал усилия и
средства в този имот. Покупката на имота била извършена със съдействието и посредничеството на
агенция за недвижими имоти „К****.” ООД. Управителят на агенцията им е показал
няколко подобни имота. Ответникът твърди, че след като е одобрил процесния
имот е подписал пълномощно на агенцията
за снабдяване на документи. Сключил и посреднически договор. Дори на името на
агенцията внесъл известна сума, която после агенцията е превела на продавача
като част от цената.
Посочва
се също така в отговора на ИМ, че за целите на сделката, „***“ ООД се снабдил
от Агенция по вписванията към Министерството на правосъдието нарочен документ -
„Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот” изх.№
6057/22.11.2011г.. от който се вижда историята на имота десет години назад. Там
претенции на ищцата не били отбелязани,
нито пък права на трети лица или пречки от друго естество, които да го
информират за евентуални подобни претенции, за които едва от исковата молба.
В противовес на това, което ищцата твърди, че „никой не е могъл да
придобие право на собственост при наличие на нищожност и че правото на
собственост върху процесния имот било останало нейно”, ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла в наша полза придобивна давност,
тъй като
-
„***” ООД
е добросъвестен приобретател на процесния имот, защото не е знаел за
съществуването на проблематиката, инвокирана от ищцата с настоящия иск;
-
„***” ООД е получил владението върху
имота на 22.11.2011г. на правно основание, годно да го направи собственик
- изповядан от нотариус П.Ц. нотариален
акт 118 т.V рег.№ 8671 Нот.д.№ 774 / 2011 г. с реквизити на АВ вх.№
19368/22.11.2011г. акт№ 39 том 51 дело№ 10610/2011г.
-
„***” ООД не е знаел и не е могъл да знае, че
праводателя му, а още по-малко предшестващите праводатели на праводателя му (с
които няма и не е имал връзка) са имали някакъв дефект в правата си.
-
предписаната от закона Форма на придобиване
на правата - нотариален акт (съгл. чл.18 от ЗЗД) е била спазена.
Т.е. налице са всички изискуеми от
закона предпоставки, за да се направи извода, че „***” ООД от 22.11.2011г. е
ДОБРОСЪВЕСТЕН ВЛАДЕЛЕЦ на процесния имот. Това необезпокоявано от
никого добросъвестно владение е продължило до 23.11.2016г - пълни пет години,
до подаване на исковата молба.
С отговора на исковата молба ответникът „***“
ООД ,заявява че освен това, на основание чл.82 от ЗС „***” ООД може да
присъедини и владението на праводателя си М.Б.М., която е била във владение на
имота от 16.11.2011г. до 22.11.2011г., когато съответно предаде владението на
нас. Поради това, с отговора на ИМ „***” ООД
се позовава на добросъвестно владение, продължило от 16.11.2011г.
до 23.11.2016г. - ПЕТ години и седем дни.
Ответникът
посочва, че добросъвестното владение на „***” ООД не е било прекъсвано или дори
само смущавано от някого, каквото твърдение отсъства и в исковата молба.
В този смисъл моли съда да уважи
възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност, вследствие на
което „***” ООД е станал собственик на процесния имот по давностно владение и
да отхвърли иска на това основание. Ответникът с отговора се позовава и на
презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал.2 от ЗС, която според нещо ищецът
не се е опитал да обори.
По отношение на иска за прогласяване нищожност
на договора, обективира в Нот. акт № 104 / 18.12.2009г, ответникът възразява, че видно от фактическите твърдения на ищеца,
липсват елементите от ФС на чл.152 от ЗЗД, тъй като : „***“ ООД не
е кредитор на продавача „ЕТ“А****“ и липсва предварително уговорка с кредитора, по
договора за заем – „Х****“ АД. Сочи също,че в случая е налице последващо
съглашение между страните за удовлетворяване на кредитора по начин различен от първоначално
уговорения, което не е забранено от закона /datio in solutum/
Възразява се също така
, че сделката по продажбата на процесния имот е сключена между търговци: „ЕТ“ А****“
и „***“ ООД, не е нищожна на основание чл. 26 ЗЗД ,вр. с чл.209 от ЗЗД , тъй
като в случая се прилага специалната разпоредба на чл.333 от ТЗ, която допуска
продажба с уговорка за изкупуване между търговци.
С отговора на ИМ ответникът „***“ ООД е
представил следните писмени доказателства: . Удостоверение за вписвания и заличавания за имот с изх.№6057 от
22.11.2011г. Министерството на правосъдието, Агенция по вписванията. (доказвам изследването на имота за тежести
за период от 10 години назад във връзка с придобиването му на 22.11.2011г.)2/.
Договор за посредничеството при продажбата на недвижим имот от 22.11.2011г. (доказвам намирането на имота на свободния
пазар и съдействието на посредник за това)3/ Пълномощно от 22.11.2011г,
между В.Т.Г. и С.К. И. нотариално заверено от нотариус П.Ц. с район на действие PC П. с
рег.№467. (доказвам предоставянето на
обем права па управителя па посредническата агенция за недвижими имоти, който
пълномощник документално обезпечаваше извършването па сделката.)4/.
Скица на поземлен имот №11281 от 22.11.2010г. на служба по ГКК град П., (доказвам снабдяването па актуални документи
за имота непосредствено преди изповядването на сделката па 22.11.2011г.) 5/.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №118, T.V, рег.№8671,
нот.дело№774 от 2011г. на нотариус П.Ц. с район на действие PC П. с
рег.№467. (доказвам придобиването на
процесния имот на 22.11.2011г.) 6/. Преводно нареждане от 21.10.2011г.
за сумата от 7 000,00лв. (доказвам
заплащането на задатък чрез посредника); 7/ Преводно нареждане от
22.11.2011г. за сумата от 227 700,00лв. (доказвам
заплащането па цената по сметка на продавача) 8/. Удостоверение от НАП с
изх.№150201100323779 от 21.11.2011г. (доказвам
проверката за публични задължения на името па продавача) 9/.
Споразумение във връзка с покупко-продажба на недвижим имот град П. ОТ
22.11.2011г. (доказвам заплащането на
задатъка от посредника към продавача)
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответника „***“ООД
е постъпил отговор на исковата молба.
С
отговора се изразява становище по основателността на предявените искове.
По иска за обявяване нищожността на
нотариалния акт за покупко продажба на процесния недвижим имот ,ответникът
възразява ,че двата договора
(със сигнатура № СТХ) за предоставяне на финансова услуга - гаранционна
сделка, които са сключени от ищцата с „***“ ООД съответно на 16.04.2007 г. и
на 08.11.2007 г.,не попадат в нито една от двете хипотези, визирани в
разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД.
Сочи се в отговора ,че липсва общата
предпоставка на двете хипотези на нормата на чл. 152 от ЗЗД понеже: „***“ ООД и Р.А. в правоотношенията помежду си нямат качествата съответно
на кредитор и длъжник, тъй като
отношенията им не са основани на заемно правоотношение, вземането по което да
бъде обезпечено с ипотека или залог.
-
Възразява
се също ,че не е имало никаква предварителна
уговорка по смисъла на чл. 152 от ЗЗД между тях в качеството на кредитор
и длъжник,което е видно от датите , на които са сключени договорите за
гаранция, договорите за заем и от друга страна – Нот. акт № 104/ 12.18.2009г.
С отговора ответникът „***" ООД заявява, че между
дружеството и ищцата Р.А. не е имало никакви други (в т. ч. „предварителни“)
уговорки, освен съдържащите се в предмета и останалите договорни клаузи на
сключените два договора за гаранция № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и № СТХ-
4411-0076-0 от 08.11.2007 г.
По предявения иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-
продажба на недвижим имот, с отговора на ответника ***“ се възразява че
страните не са целели и между тях не е
имало нито заявено, нито скрито намерение за сключване на договор за продажба с
уговорка за изкупуване - а целта и
фактическите им действия са били изцяло в посока да сключат две отделни
и независими помежду си сделки: първа сделка за закупуване на имот и последваща
във времето сделка за неговата продажба на по-висока цена с цел реализиране на
печалба.
Възразява се също с отговора, че дори и ако двете отделни
правоотношения (процесният Нотариален акт за продажбата на имота и
предварителният договор за продажба по чл. 19 от ЗЗД) бъдат разгледани „заедно
в съвкупност като един договор за продажба с уговорка за изкупуване“ - то ответникът счита, че, разпоредбата на чл. 209 от ЗЗД е неприложима
в отношенията между „***“ ООД и
ЕТ „А***“. Приложима в подобен случай би била нормата на чл. 333 от Търговския закон, явяваща се специална спрямо - и в този смисъл
дерогираща - посочената от ищцата в нейната искова молба разпоредба на чл. 209
от ЗЗД. В този
смисъл, дори и в хипотеза на допускане за наличие на такъв вид продажба в
процесния случай - то следва тази продажба да се приеме за действителна и
валидно сключена, доколкото е спазена изискуемата по чл. 333 от Търговския
закон писмена форма.
Моли
съда, да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло иска на Р.А. като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 373 от ГПК от ищеца е подадена допълнителна искова молба.
В допълнителната искова молба, се поддържат всички направени с ИМ
фактически и правни твърдения, развиват се съображения ,във връзка с отговорите
,постъпили от ответниците.
В срока по чл.
373,ал.1 от ГПК от ответниците са постъпили допълнителни отговори на исковата
молба.
С допълнителните отговори ответниците поддържат всички възражения и
фактически твърдения ,направени с отговора ,както и доказателствените си
искания.
Ответникът „***“ ООД уточнява с допълнителния отговор ,че единственото правоотношение между „***“
ООД и ЕТ ,А***“, освен това по процесния договор за продажба, е основано
на сключените между тях договори за гаранция, вземането на „***“ ООД по които,
изразяващо се в заплащането на гаранционни премии по реда на чл. 04 от
договорите, не е обезпечено по никакъв начин, в това число и с ипотека, за да
бъде обосновано евентуално твърдение за наличието в този случай на някоя от
хипотезите по чл. 152 от ЗЗД.
Във връзка с горното, с
допълнителния отговор ответникът
прави и следното уточнение относно
правния характер на сключените между страните два договор за гаранция: Предметът
на дейност на „***” ООД включва „гаранционни сделки” (по смисъла на чл.
3, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗКИ; както и в съответствие с
терминологията и обсега на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 2 на ЗДДС). По
тези договори „***" ООД поема, срещу заплащане, да носи риска за изплащане
на суми към „Х****” АД, който като размер и обслужване , зависят от
неудовлетворения остатък на вземането на „Х****” АД от неизрядните му длъжници
-бъдещо несигурно събитие.
Сочи се също така в допълнителния отговор, че в конкретния случай,
посочените договори за гаранция със сигнатури (съответно) № СТХ-4411-0071-2 от
16.04.2007 г. и № СТХ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г., по които „***" ООД е
страна, са сключени във връзка с паричните заеми, предоставени от „Х****"
АД на солидарните длъжници Р.И.А., ЕТ ,А**“, С.А.А. и „А. " АД (ЕИК: ***)
по реда на договорите за заем със сигнатури (съответно) № НСТ-4411-0071-2
от 16.04.2007 г. и № НСТ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г. С оглед на
гореизложеното, още веднъж заявява,
че „***“ ООД няма качеството кредитор по смисъла на чл. 152 от ЗЗД по отношение
на ЕТ ,А.
С определение по чл. 374 от ГПК съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад, който им е
съобщен. В дадения от съда срок не са постъпили възражения, поради което
докладът е приет за окончателен. Като
трето лице помагач на ответниците е конституирана М.Б.М..
В първото по делото
заседание, ищцата е заявила ,че поддържа предявените искове , като се твърди, че с договора се цели удовлетворяване
на кредитора – ответника „***“ ООД по начин, различен от предвидения в закона. В хода на съдебното дирене, ищцата заявява,че „Х****“ АД на практика
не е привел на заемателите по двата договор за заем цялата
сума, както и ,че от своя страна ответникът „***“ ООД не е изпълнил
задълженията си по двата договора за гаранция, да погасява настоящите и бъдещи
задължения по двата договора за заем с „Х****“
АД. Поради това, задълженията на заемателите не се било намалило дори с един
лев, нито пък със сумата 39 000 лева, която е платила третото лице – М.
при покупката на процесния имот. Ищцата обяснява в първото по делото
заседание,че близо три години са заплащали на двете дружества на практика
двойна вноска, след което през 2009г започнали да изпитват затруднения, поради
намаляване работата в строителния бранш. Поради това не можели да плащат
вноските по договорите за заем и за гаранция, в резултат на което И.Б. и К.Г. я убедили, че вместо за да избягнат съдия
изпълнител, трябва да прехвърлят имота, като с продажната сума ще погасят
настоящи и бъдещи задължения към „Х****“ АД . После ищцата твърди ,че започнали
изпълнителни дела и се установило ,че
никаква част от задълженията им не е погасена. Твърди ,че имотите им са
иззети без да бъде намалено задължението им /на заемополучателите/ по двата
договора за заем сключени с „Х****“ АД.
В открито заседание, ответникът чрез процесуалния си представител адв. Н.М.
признава обстоятелството, че процесния имот, предмет на ревандикационния иск се
намира във владение на ответното дружество от деня на изповядване сделката пред
нотариуса 22.11.2011г. Поддържат се всички направени възражения и реплики с
отговорите на исковата молба , включително и възражението за изтекла придобивна
давност в качеството му на добросъвестен владелец,присъединил владението и на
праводателя си.
П.ският Окръжен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е безспорно установено,видно от приетите като писмени доказателства
документи, представени с исковата молба два договора за заем и два договора за
предоставяне на гаранция(л. 11-18), следното:
На 16.04.2007 г. между „Х****“ АД от една страни и от друга- „А. “АД , ЕТ“А. – 90- Р.И.“, Р.И.А. и С.А.А. като заематели е
сключен Договор за заем № НСТ – 4411 – 0071-2, по силата на който ищецът предоставя на заемателите ( като солидарни
длъжници) паричен заем в размер на 880 000 евро при условията на
договора.Страните са приели, че
предоставената в заем сума ще бъде използвана за пълно и окончателно
погасяване на задълженията на заемателите по Договори № НСТ – 4411- 0060 -4
( размер от 288 419 евро) и № НСТ-
4411 – 0049 – 8 ( в размер на
230 000 евро), покупка на недвижим имот 8 в размер на 230 000 евро , делови нужди на заемателите
в размер на 102 815 евро, за заплащане на от заемателите на първоначална премия по
договора, сключен с „***“ООД за гарантиране задълженията към „Х****“АД в размер на 45 000 евро.Крайният срок
за погасяване на заема е 15. 04. 2022 г.
За обезпечаване на задължението по договора за заем в размер на
880 000 евро Р.И.А. и С.А.А. са учредили договорна ипотека върху недвижими
имоти, подробно описани в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173
от 17.04. 2007 г. на нотариус Р.И.с рег. № 083 на НК и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 117, том трети, рег. № 10946, нот.д.№ 443/
17.04.2007 г. на нотариус И.Д. с рег. №039 на НК.
За обезпечаване
вземането на „Х****“ АД по посочения договор за заем,на 16.04.2007 г. между: „А. “АД , ЕТ“А. -90 – Р.А.“,Р.И.А. , С.А.А. и ЕТ А. -90-Р.И.“ от една страна , от друга - ответникът
„***“ООД и от трета страна - „Х****“ АД, е сключен Договор за гаранция № СТХ- 4411-
0071-2, по силата на който със
съгласието на кредитора на заемополучателите, „***“ООД е предоставило на заемодателя
по Договора за заем № НТС -4411-0071-2/ 16.04.2007г, финансова гаранция, като
се задължава към заемодателя „Х****“ АД , в случай, че заемателите не извършат
дължимите и изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на
шест поредни месеца, „***“ООД да започне да отговаря пред заемодателя по Договора
за заем за заплащането на задълженията на заемателите, съгласно погасителния
план , като кредиторът се задължава първо да предяви иска си срещу заемателите
и поръчителите и едва ако не бъде удовлетворен, да предяви иск срещу „***“ООД.
Страните са уговорили начините и сроковете за плащане по договора за
гаранция в чл.4 , като срокът на действие на договора до окончателното плащане на задълженията от заемателите към по
договора за заем. В т. 04 от Договора за гаранция, страните са се съгласили, че
за предоставената им от ответника „***“ ООД ,гаранция дължат възнаграждения: еднократна
първоначална премия в размер на 45 000 евро, към момента на първото
предоставяне на средства по Договора за заем/ с Х****“ АД/; ежемесечни премии , изчислени в размер
на 0.0032% от размера на непогасената главница на Заемат към дадения момент,
умножено по броя на оставащите месеци до крайния срок на погасяване на
заема. Договорен е срока за плащане на ежемесечните
премии; при извършване на предплащане, заемателите са се задължили да
заплащат премия в размер на 0.10% от
размера на предплащането, умножено по броя месеци изминали от датата са
сключване договора за гаранция до момента на приемане преплащането , но не по-
малко от 7.50% от размера на предплащането. Страните са договорили ,че
платените премии не подлежат на връщане, независимо от това дали гаранцията ще
бъде ефектирана или не,както и независимо от това дали са усвоени всички
средства по заема.
В т. 07,б.“б“ от Договора за гаранция, страните са се споразумели, че
заемателите се задължават да възстановят на „***“ ООД всички суми платени към „Х****“
АД по гарацията в срок от два работни дни след извършването на всяко, което и
да е плащане, както и да възстановят на гаранта направените разноски в срок до
два дни. Договорени са неустойки в случай на неизпълнение от страна на
заемателите
На 08.11.2007г , между „Х****“ АД от една страни и от друга- „А. “АД , ЕТ“А. – 90- Р.И.“, Р.И.А. и С.А.А. като заематели е
сключен Договор за заем № НСТ – 4411 – 0071-2, по силата на който ищецът предоставя на заемателите ( като солидарни
длъжници) паричен заем в размер на 120 000 евро при условията на
договора.Страните са се съгласили че
предоставената в заем сума ще бъде използвана, както следва: 41 000
евро – за делови нужди на заемателите; 70 000 евро – лихвен резерв; 9000
евро – за залащане от заемателите на първоначалната премия по договора сключен
от тях с „***“ ООД, за гарантиране задължението към „Х****“ АД. Съгласно т.
3.3 от Договора, заемодателят „Х****“ АД предоставя на заемателите средствата по договора за заем, чрез банков
превод на равностойността на сумата в
български лева по обменен курс 1.95 лева за 1.00 евро
Крайният срок за
погасяване на заема е 15. 04. 2022 г. съгласно т.5.1 от
Договора за заем е 15.12.2022година.
За обезпечаване на
задължението по договора за заем в размер на 120 000
евро Р.И.А. и С.А.А. са учредили договорна ипотека върху недвижими имоти,
подробно описани в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 131, том втори, рег. № 1718, н.д.№ 173
от 17.04. 2007 г. на нотариус Р.И.с рег. № 083 на НК и Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 117, том трети, рег. № 10946, нот.д.№ 443/
17.04.2007 г. на нотариус И.Д. с рег. №039 на НК.
На 08. 11. 2007 г. между: „А. “АД , ЕТ“А. -90 – Р.А.“,Р.И.А. , С.А.А. и
ЕТ А. -90-Р.И.“ от една страна , от
друга - ответникът „***“ООД
и от трета страна - „Х****“ АД,
е сключен Договор за гаранция № СТХ- 4411- 0071-2, по силата на който със съгласието на
кредитора на заемополучателите, „***“ООД е предоставило на заемодателя по Договора
за заем № НТС -4411-0076-0/ 08.11.2007г, финансова гаранция, като се задължава
към заемодателя „Х****“ АД , в случай, че заемателите не извършат дължимите и
изискуеми плащания по заема в техния пълен размер в продължение на шест поредни
месеца, „***“ООД да започне да отговаря пред заемодателя по Договора за заем за
заплащането на задълженията на заемателите по погасителния план на заема, като
кредиторът се задължава първо да предяви иска си срещу заемателите и
поръчителите и едва ако не бъде удовлетворен, да предяви иск срещу „***“ООД.
Страните са уговорили начините и сроковете за плащане по договора за
гаранция в чл.04 , като срокът на действие на договора до окончателното плащане на задълженията от заемателите към по
договора за заем.
Страните са уговорили начините и сроковете за плащане по договора за
гаранция в т.04 , като срокът на действие на договора до окончателното плащане на задълженията от заемателите към по
договора за заем. В т. 04 от Договора за гаранция, страните са се съгласили, че
за предоставената им от ответника „***“ ООД ,гаранция дължат възнаграждения: еднократна
първоначална премия в размер на 9 000 евро, към момента на първото
предоставяне на средства по Договора за заем/ с Х****“ АД/; ежемесечни премии , изчислени в размер
на 0.003% от размера на непогасената главница на Заемат към дадения момент,
умножено по броя на оставащите месеци до крайния срок на погасяване на
заема. Договорен е срока за плащане на ежемесечните
премии; при извършване на предплащане, заемателите са се задължили да
заплащат премия в размер на 0.10% от
размера на предплащането, умножено по броя месеци изминали от датата са
сключване договора за гаранция до момента на приемане преплащането , но не по-
малко от 7.50% от размера на предплащането. Страните са договорили ,че
платените премии не подлежат на връщане, независимо от това дали гаранцията ще
бъде ефектирана или не,както и независимо от това дали са усвоени всички
средства по заема.
В т. 07,б.“б“ от Договора за гаранция, страните са се споразумели, че
заемателите се задължават да възстановят на „***“ ООД всички суми платени към „Х****“
АД по гаранцията в срок от два работни дни след извършването на всяко, което и
да е плащане, както и да възстановят на гаранта направените разноски в срок до
два дни. Договорени са неустойки в случай на неизпълнение .
С Решение от
07.01.2015 г. по ТД № 1/ 2014 г. по описа на ПОС са отхвърлени като
неоснователни, предявените от Р.И.А. и С.А.А.
иск за установяване недействителността на договорите за заем: № НСТ – 4411-
0071-2 от 16.04. 2007 г. № НСТ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.) и договорите за
гаранция № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и № СТХ-4411-0076-0 от 08.11.2007
г., като сключени без основание и на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД като
привидни по отношение на действителния кредитор по тях. Със същото решение е
отхвърлен като неоснователен предявения от Р.И.А. и С.А.А. иск за прогласяване
на нищожността на договорна ипотека, отразен в Нотариален акт № 131, том втори,
рег. № 1718, н.д.№ 173/ 17.04.2007 г. на нотариус Р.И.като обезпечаващ нищожен
договор за заем № НСТ – 4411- 0071-2/ 16.04.2007 г. и за прогласяване на същата
договорна ипотека на основание чл.170 от ЗЗД за недействителна. Решението е
влязло в сила, потвърдено е от ВТАС , след което с определение от 24.11.2015 г.
на МКС по т.д.№ 2996/ 2015 г. решението на ВТАС не е допуснато до касационно
обжалване.
„Х****“АД е предявил срещу „А. “АДа, Р.И.А. и С.А.А частични
искове ,с основание по чл. 422 ,ал.1 от ГПК за 150 000 на основание договор за заем НСТ4411-0071-2/ 16.04.2007г и
за 180 000 евро , по който е образувано т.д. № 193/ 2013г по описа на ОС- П.,
което е висящо пред ВКС.
Безспорно е между страните и се
установяват, от приетите като писмени
доказателства по делото, представените с исковата молба преписи от Нот. акт №
104/ 18.12.2009г на нотаниус Р.И.,
Нот.акт № 107/ 16.11.2011г. на Нотариус Р.И., Нот. акт. № 118/
22.11.2011г. и нот. акт № 119/ 22, следните обстоятелства:
С Нотариален акт № 104/ 18.12.2009г., том 4, рег. № 4676, Нот. д. № 466
на Нотариус Р.И., с район на действие – РС гр. П.(л. 20,21), че на
18.12.2009г. ЕТ“А***“ , представлявана
от собственика Р.И.А. като продавач е продал на „***“ ООД, ЕИК*** ,
представляван от К.Л.Г. , съгласно Пълномощно рег. № 7114/07.12.2009г – нот.
заверен подпис, следния имот, собственост на ЕТ „А. - 90-Р.И.“: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.651.10
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П.,п.к.5800,
ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов обект, със
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 11079 (единадесет хиляди
нула седемдесет и девет), квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при
съседи: 56722.651.11, 56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9,
56722.651.17, а съгласно документ за собственост представлява: незастроен
поземлен имот №11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет) от кв.605
(шестстотин и пет), по кад.план от 1994г. на гр.П., с площ на имота 4070
(четири хиляди и седемдесет) кв.м, трета категория, находящ се в строителните
граници на гр.П., в местността „В***”, при съседи: имот № 11076 на „Х***” ЕООД,
имот №11129- общински, от две страни улица и река, срещу заплащане на продажна
цена в размер на 74 000 лева. Съгласно т.2 от Договора за покупко продажба
на недвижим имот, материализиран в Нот акт№ 104/ 18.12.2009г – Нотариус Р.И.,
страните са се съгласили, че купувачът „***“ ООД превежда по банков път продажната цена от 74 000 лева , от
името и за сметка на продавача, на „Х****“ АД, с основание“ за погасяване на
настоящи и бъдещи задължения на Р.И.А. към „Х****“ АД по договори: № НТС
-4411-0071-2/ 16.04.2007г, СТХ- 4411- 0071-2/16.04.2007гм№ НСТ – 4411 –
0071-2/08.11.2007г.; № СТХ- 4411- 0071-2/08.11.2007г.“.
В т.6 от посочения нотариален акт, продавачът ЕТ“А***“ е декларирал, че
имотът предмет на договора за продажба не е обременен с други тежести освен
вписаната ипотека в полза на „Х****“АД, която обезпечава ликвидни и изискуеми
задължения на декларатора към „Х****“АД в общ размер на 989 319.88 евро към датата на
съставяне нотариалния акт.
Видно от приетия като писмено доказателство копие от Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижим имот (л.22), неоспорен от
ответниците, на 18.12.2009г., между „***“
ООД, представлявано от К.Л.Г. , като пълномощник на И.А.Г. ,като продавач и от
друга страна като купувач - ЕТ“ А**“ е сключен предварителен договор на
основание чл.19 от ЗЗД. Предмет на
договора е процесния имот ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.651.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П.,п.к.5800,
ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов обект, със
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 11079 (единадесет хиляди
нула седемдесет и девет), квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при
съседи: 56722.651.11, 56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9,
56722.651.17, а съгласно документ за собственост представлява: незастроен
поземлен имот №11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет) от кв.605
(шестстотин и пет), по кад.план от 1994г. на гр.П., с площ на имота 4070
(четири хиляди и седемдесет) кв.м, трета категория, находящ се в строителните
граници на гр.П., в местността „В***”, при съседи: имот № 11076 на „Х***” ЕООД,
имот №11129- общински, от две страни улица и река;
В т.02 от предварителния
договор е вписано ,че продавачът се легитимира ,като
собственик на имота с Нот. акт. № 104, т.4, рег. № 4676, нот. д. 466/ 2009г на
Нотариус рег. № 083 на НК. Договорената продажна цена е 41 300 евро без
ДДС, платима в пълен размер в деня на изповядване на сделката пред нотариус. В
т.04. страните са се съгласили ,че крайният срок за сключване на окончателния
договор в нотариална форма е не по-
късно от 14:00ч. на 15-ти юни 2010г.
Страните са се съгласили, че срокът за сключване на окончателния
договор ще бъде удължаван с още един месец, в случай че дължимите за
съответния месец погасителни вноски по договори за заем и гаранция№ НТС
-4411-0071-2/ 16.04.2007г, СТХ- 4411- 0071-2/16.04.2007гм№ НСТ – 4411 –
0071-2/08.11.2007г.; № СТХ- 4411- 0071-2/08.11.2007г.“., сключени между
купувачите от една страна и от друга – „Х****“ АД и „***“ ООД са постъпили в
срок и в пълен размер.
В случай ,че през някой месец погасителните вноски по горепосочените
договори не постъпят в пълен размер или в срок, страните по предварителния
договор са се съгласили,че той прекратява своето действие, считано от последния
ден на „този месец“/декември 2009г/.
В т.07 от договора, продавачът „***“ ООД се е задължил през срока на
действие на предварителния договор да не прехвърля собствеността върху
недвижимия имот на трети лица, различни от купувачите.
Безспорно се установява по делото, че с Нот. акт № 107/ 16.11.2011г.,
том.5, рег.№8475, нот.д. № 765 на нотариус П.Ц. рег-№467 на НК, ответното дружество „***„ ООД
е продало на М.Б.М. *** процесния недвижим имот, предмет на иска по чл.108 от ЗС, за сумата 39 000
евро без ДДС, която купувачът се е задължила да преведе на продавача по
посочените банкови сметки.
Не се спори между страните, видно от приетото като писмено
доказателство по делото копие от Нот. акт № 118/ 22.11.2011г.,на нотариус П.Ц. , том 5, рег. № 8671, н.д. 774/ 2011г, че на 22 ноември 2011г. третото лице М.Б.М. е
продала на ответното дружество „***“
ООД, представлявано от управителя В.Т.Г., недвижимия имот, предмет на
ревандикационния иск по настоящото дело
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.651.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П.,п.к.5800,
ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов обект, със
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 11079 (единадесет хиляди
нула седемдесет и девет), квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при
съседи: 56722.651.11, 56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9,
56722.651.17, за СУМАТА 120 000 евро,платени от купувача по банков път
преди подписването на договора, обективиран в нотариалния акт.
От приетите като писмени доказателства по делото, копия от: Договор за
посредничество при продажба на недвижим имот от 22.11.2011г. „ авизо местен превод“ от 21.10.2011г.(л.
74,79) се установява ,че ответникът „***“ ООД е възложил на фирмата „К****.“
ООД да посредничи при продажбата на
процесния недвижим имот, срещу което възложителят се е задължил да изплати на
посредническата фирма комисионна в размер на 3600 лева , от които 1800 лева при
изповядване на сделката пред нотариуса и 1800 лева при окончателното изготвяне
на ПУП за имота. На 21.10.2011г. ответното дружество „***“ ООД е привело по
сметката на посредническата фирма сумата 7 000 лева, с основание – депозит
за имот 56722-651-10(л.79)
Видно от приетото като писмено доказателство копие от „авизо местен
превод“ от 22.11.2011г.(л.80), „***„ ООД е превело по банков път сметката
на продавача на имота М.М. в „У.Б. “
сумата 227 700 лева, с посочено
основание на плащането „ покупка на имот 56722.651.10 . Видно от копие
на преводно нареждане от 23.11.2011г.(л.83), „***“ ООД е превело по сметката на
посредническата фирма „К****.“ ООД сумата 1800 лв.- част от договорената
комисионна за извършената посредническа услуга при покупката на процесния имот.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото, копие от
Споразумение с дата 22.11.2011г.,представено от Нотариус П.Ц. , съдържащо се в
нот.дело № 774/2011г.(л.187) продавачът
на процесния имот М. Б. , „***“ ООД и фирмата посредничила при продажбата на
имота „К****.“ ООД са се съгласили, че депозитът от 7000 лева, преведен от
купувача на посредническата фирма, следва да се счита за плащане на М.М. по договор за покупко продажба на
процесния имот.От приетата капо писмено доказателство справка в имотния
регистър, съдържаща се в нотаиралното дело се установява , че към 22.11.2011г,
когато е изповядана сделката по нот. акт № 118/ 22.11.2011г. при Нотариус П.Ц. ,
няма вписани искови молби и възбрани.
Във връзка с направените от ответника „***„ ООД възражения и реплики,
че добросъвестно е придобил имота на основание годно да го направи собственик,
съдът е допуснал до разпит двама свидетели. От показанията на св. Е.Л. се
установява, че през 2010г. фирмата е
решила да разшили търговската мрежа на „***“ ООД в Северна България и тъй като
предмета на дейност включва продажба на
селскостопанска техника, ориентирали се към обл.П..За целта се свързали с
местна посредническа агенция „К.“, чиито представител ги развеждал да оглеждат
подходящи имоти, които да преустроят в място за продажби. Спрели се на имот от
около 4 дка на пътя П. – Д. М. . Практика на фирмата била преди да купят имот,
задължително да проверят има ли тежести, има ли претенции спрямо имота. Посредничествата
фирма чрез адвокат снабдила дружесвото със съответното удостоверение.След
закупуването на имота от физическо лице – жена ,фирмата веднага предприела
действия по преустройството му за нуждите й, но все още не бил приет градоустройствения
план.Междувременно довели геодезисти за да видят какви подходи и естакади
следва да бъдат изградени, поради наличието на денивелация. Около две години след покупката ,управителят
на дружеството съобщил, че са му се обадили за някакви претенции към този имот.
Свидетелят дава показания ,че имотът и до момента се владее от дружеството и
никой не е предприемал някакви действия спрямо него.
Свидетелката С.С. дава показания ,че през 2011г е работила като
сътрудник на управителя на „***„ООД, а сега вече е на по- висока позиция. Твърди
,че през 2011 дружеството търсело да купи имот в П..За целта използвало посредническа
агенция, която им била препоръчана.
Собственичката на агенцията „К.“ –С.ги водела на огледи, разгледали няколко
места. Избрали за покупка имота заедно, тогава имаше още един колега, който
починал. Предпочели имот, който е на главния път Русе – С., защото държали
местоположението на имота. Имотът бил около 4 дка, празен. Няколко седмици продължили огледите за
избор на имоти, като във връзка с това идвала четири пъти в гр. П.. Св.С.дава
показания ,че посредническата агенция е
ползвала услугите на някакъв адвокат който да провери има ли имота тежести и
претенции спрямо него. Получили такъв документ, че имотът е чист. Нищо
смущаващо не е имало при покупката и дружеството не е имало притеснения относно имота. След покупката на имота служител, който бил
натоварен основно с дейностите по този имот, прекарал доста време в П.. Правени
са срещи с архитекти, геодезисти, за да се провери как ще бъдат изградени
комуникациите и всичко във връзка с вътрешно строителството на голяма база на
този имот. Тогава изчаквали, тъй като имало нещо във връзка с
градоустройствения план. Повече от две години след покупката на имота от „***“
ООД, разбрала, че някой се е свързал с управителя на „***“ ООД и му казал, че ще повдигне спор относно
собствеността на имота. Тогава управителят на „***“ ООД решил, че към този
момент, спира действията по по-нататъшното строителство. Свидетелката твърди,
че Имотът понастоящем се намира в „***“ ООД. Никой фактически не е пречил да упражняват правото на собственост
, а ответното дружество, насочило усилията си към строителството на други бази.
Не са имали някакви пречки да строят или да влизат в имота.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът приема следното от ПРАВНА СТРАНА:
Спорът по обективно съединените при условията на евентуалност искове ,с
правно основание по чл. 26,ал.1 и ал.2 ЗЗД,поради противоречие със закона - във вр. с чл.152 от ЗЗД , във вр. с чл. 209 от ЗЗД се явява преюдициален
спрямо предявения осъдителен иск за собственост с основание по чл.108 от ЗС,
поради което съдът следва първо да се произнесе по тези искове.
1.По иска за установяване нищожността на Договор за покупко-
продажба на недвижмим имот, обективиран в Нотариален акт № 104/ 18.12.2009г.
,том 4, рег. №4686, но.д. №466/2009г на Нотариус Р.И., поради противоречие със
закона , с основание по чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр. чл.152 от ЗЗД:
Съгласно чл. 152 от ЗЗД съглашение, с което се уговаря предварително, че ако
задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както
и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за
удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е
недействително.
Сключеният договор за продажба на недвижим имот, материализиран в Нот. Акт № 104/18.12.2009г като такъв ,не може да бъде отнесен към хипотезите на чл. 152 от ЗЗД. На първо място,
ответникът „***“ ООД не е кредитор по
договор за заем , сключен с ищцата, който да е обезпечил вземането си по някой
от предвидените в закона начини.
Видно от съдържанието на двата договора за гаранция,
произтичащото от тях правоотношение между ответника „***“ ООД и ищцата,
действаща като ЕТ „А. - 90-Р.И.“ се изразява в задължение за заплащане на
гаранционни премии по реда на т. 04 от договорите, което обаче не е обезпечено
с който и да било от предвидените в законите начини.
Договорът за
продажба на имота не съдържа уговорки от
вида на посочените в тази правна норма . Соченото противоречие с нормата на чл. 152 от ЗЗД е несъстоятелно, тъй като договорът не съдържа уговорки,които биха
могли да бъдат отнесени към тази законова разпоредба.
Не е налице задължителното условие за „предварителност“ по чл.152 ЗЗД. Уговорката
по чл. 152 ЗЗД трябва да предхожда или да съвпада по време с договорите за заем
и договорите за ипотека, съответно с
договорите за гаранция, сключени с ответника „***“ ООД.
От приетата фактическа обстановка се установява ,че съгласието за продажба на
процесния имот, не предхожда, нито съвпада по време със сключването на
договорите за заем № НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и № НСТ-4411-0076-0 от
08.11.2007, сключени с „Х****“ АД, и договорите за ипотека отразен в нот. Акт № 131 том 2 рег.№ 1718/ нот.д.№ 173/
17.04.2007 г. на нотариус Р.И.и на договор за ипотека
,отразен в нот. Акт № 24 том 5 рег.№ 5684
нот.д.№ 592 от 16.11.2007 г. на нотариус Р.И.. Съгласието за продажба на
процесния имот на ответника „***“ ООД също така нито съвпада ,нито предхожда по
време ,датата на която са сключени двата договора за финансова услуга –
гаранция №
СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и № СТХ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,,
обезпечаващи изпълнението по посочените договори за заем.
Това съгласие е постигнато на 18.12.2011г
- повече от две години след сключването
на посочените договори за заем и възникване на паричните задължения по тях, в това число и след настъпване
падежите на дължимите погасителни вноски и възнагражденията по договорите за гаранция. Самата ищца не отрича, че имотът е продаден след
като започнали да изпитват затруднения,
да погасяват договорите за заем, сключени с „Х****“АД ,както и да заплащат
договореното възнаграждение на „***“ ООД по договорите за гаранция, като за тях
– заемателите било въпрос на чест да погасяват редовно задълженията си. Тоест,
имотът е продаден на „***“ ООД след като вземанията по посочените договори за
заем на „Х****“ АД са станали изискуеми
за сумата 989 319.88 евро , което изрично е посочено и вт. 6 от
Нотариалния акт № 104/ 18.12.2009г. Договорено е ,че продажната цена на имота,
купувачът ще преведа от името и за сметка на продавачите на кредитора по
договорите за заем „Х.**“АД, за погасяване на дължимите вноски.
Видно от постигнатото между страните по
сделката съгласие по т. 2 Договора , обективиран в нот. акт № 104/
18.12.2009г., тази прехвърлителна сделка е валидна и не прикрива съглашение по
чл. 152 от ЗЗД. По същността си представлява
последваща уговорка за даване вместо изпълнение, каквато уговорка законът
не забранява, предвид възможността на страните да уговорят изпълнение на нещо
различно от първоначално договореното. В договора изрично е посочено ,че“
продажната цена на имота от 74 000 лева, купувачът „***“ ООД превежда от името и за сметка на продавачите
по банков път към „Х****“ АД с основание „погасяване на настоящи и бъдещи
задължения на Р.И.А. към „***„ АД по договори № НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007
г. и № НСТ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.) № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и №
СТХ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,“
Съобразно
принципа на свобода на договарянето,
закрепен в чл.9 от ЗЗД, страните могат да уговарят изпълнение , различно от
първоначално уговореното, като престират нещо различно от дължимото. По
същество, това представлява последващо споразумение за погасяване на вече
възнигнало облигационно задължение, чрез даване вместо изпълнение със
съгласието на кредиторите. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика
на ВКС в решенията : № 277/ 13.07.2009г по гр. д. № 1107/ 2009г ВКС ІІ г.о.; №
144/ 24.04.2009г по гр.д. № 4782/ 2008г. ВКС,ІІг.о.; № 92/ 06.04.2012г по гр.д. № 761/2011г ВКС
ІІІ; Реш.№144/ 24.04.2009г по гр.д. 4728/ 2008г ВКС ІІ., Решение №246/21.05.2009г
по гр.д. № 982/ 2008г на ІІг.о. ВКС, Реш №873/ 18.112009г. по гр.д. № 653/
2002г на ВКС ІІ г.о.
Ето
защо и последвалият договор за продажба на имота на трето, различно лице, не е нищожен като привиден.
Не
е проведено главно и пълно доказване на твърдяната от ищеца симулация
/абсолютна или относителна/, поради което този иск е неоснователен. Договорът
за продажба
на недвижм имот, материализиран в Нот.акт № 104/ 18.12.2009г , Нотариус Р.И.не
прикрива предварително съглашение за удовлетворяване на кредитор на продавача, по
начин, различен от този предвиден в закона, поради това, че дори да е налице
съглашение, то е последващо възникването на главното задължение .
С оглед горните изводи предявеният
иск по чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 от ЗЗД е неоснователен следва да се отхвърли.
2.По евентуално предявения иск
за прогласяване нищожността на процесния договор за продажба на недвижим имот,
като провиворечащ на закона, с основание по чл. 26,ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.209 ЗЗД:
Действително
от доказателствата по делото се установява ,че договорът за продажба на
недвижимия имот, обективиран в Нот. акт № 104/ 18.12.2009г , Нотариус Р.И.и
Предварителен договор за продажба на недвоим имот са сключени между едни и същи страни „ЕТ „А. -90- Р.И.“ и
„***“ ООД и на една и съща дата – 18.12.2009г. От съдържанието на предварителния договор се установява ,че в т.04 от същия, страните са се съгласили,
окончателният договор да бъде сключен по нотариален ред не по късно от 14:00ч.
на 15 юни 2010 година. Същевременно в б“б“ на същата клауза, страните са се
съгласили, срокът за сключване на окончателния договор да бъде удължаван с един
месец, в случай ,че купувачът изплаща
дължимите за съответния месец погасителни вноски по договорите за заем и договорите за гаранция № НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и №
НСТ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.) № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и №
СТХ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г.,, сключени с „Х****“ АД и с „***“ ООД, в срок
и в пълен размер.
В б.“в“ на същата
клауза, страните са се съгласили ,че
ако в някой месец погасителните вноски по посочените договори за заем и
гаранции не постъпят в пълен размер,предварителният договор прекратява
своето действие, считано от последния ден на този месец(декември 2009)
Двата
договора разгледани съвместно биха могли да се разглеждат, като продажба на
недвижим имот, с уговорка за изкупуване.
Видно от клаузите на предварителния договор, изчерпателно и точно са
регламентирани условията и сроковете, в които
правото на изкупуване може да бъде упражнено, съответно - условията при които това право се
погасява.
Съдът намира ,че в случая договорът за
продажба на процесния недвижим имот, чиято нищожност се претендира от ищцата на
основание чл. 26.,ал.1, вр. чл. 209 от ЗЗД е сделка сключена между търговците
ЕТ“А. - 90-Р.И.“ от една страна и от друга „***“ ООД, в кръга на упражняваната дейност, поради което сделката е търговска, по
аргумент от чл. 286 от ТЗ. Поради това ,разпоредбата на чл.209 от ЗЗД е неприложима.,тъй като в случая се прилага
разпоредбата на чл.333 от ТЗ, който допуска сключването на търговска сделка с
уговорка за изкупуване. Договорът за
продажба на имота и Предварителния договор са
сключени в предвидената писмена
форма, като е определен срока в който правото на изкупуване може да бъде
упражнено, след който срок това право се погасява. Ето защо сключените сделки са действителни и
обвързват страните, поради което искът с основание по чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр.чл.
209 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
3.По евентуалния иск с правно
основание по чл.26,ал.2 от ЗЗД,за обявяване за нищожен договора за покупко –
продажба на недвижмия имот, обективиран в Нот. акт № 104/ 18.12.2009г, като
привиден:
Ищцата
твърди, че с процесния договор за продажбата на недвижим имот е нищожен, тъй като не отразява
действителната воля на страните, чиято цел не е да се прехвърли собствеността , а да се
обезпечат вземанията на кредитора „Х****“ АД по двата договора за заем : № НСТ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и №
НСТ-4411-0076-0 от 08.11.2007 г. обезпечени с: договорни ипотеки № 131/
17.04.2007г. на нотариус Р.И., договорна ипотека Д 117/ 17.03.2007т на нотариус
И.Д. ,както и двата договора за гаранция
сключени с „***“ООД № СТХ-4411-0071-2 от 16.04.2007 г. и № СТХ-4411-0076-0 от
08.11.2007 г.
Предявеният
иск не е за установяване на абсолютна симулация, каквито доводи се съдържат в
писмената защита, а за установяване на относителна симулация с правна
квалификация чл. 26, ал.2, предл. пето вр. чл. 17 от ЗЗД, при което ищцата
следва да докаже,
че страните по атакувания договор не са желали настъпването на правните
последици от продажбата на процесния недвижим имот -
прехвърляне на собствеността, а вместо това са желали правните последици
на друга, прикрита сделка /договор за обезпечаване заем сключен между ищцата и трето лице „Х****“ АД
и уговорка за обезпечаване на връщането му. В този случай следва да се
приложат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност. Следва да бъдат доказани конкретните параметри
на прикритата сделка, за да е възможно произнасяне на съда по отношение на
нейната действителност.
В тежест на ищцата е да докаже, че страните по атакувания договор не са желали
настъпването на правните последици от продажбата на недвижимия имот, а вместо това са
желали правните последици на друга, прикрита сделка -уговорка за обезпечаване изпълнението на задълженията
по договорите за заем с “Х****“ АД, което съглашение също според ищцата е
непозволено от закона.
Нотариалният акт за
сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила
удостоверява фактите, които са се осъществили пред
нотариуса: явяването на страните по сделката или техните представители пред
нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласни със
съдържанието на прочетения акт. Страната
, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да
докаже пълно (по несъмнен начин) твърдените от нея различни факти. При
абсолютната симулация страните осъществяват външно фактическия състав на
договора, за да създадат привидност пред третите лица, че са обвързани от него,
но са съгласни, че във вътрешните им отношения остават необвързани. Съгласно
разпоредбата на чл. 164 и чл.165 ГПК, за разкриване на привидно съгласие в
писмен документ е необходимо обратно писмо, съответно „начало на писмено
доказателство” или изрично съгласие на насрещната страна за допускане до разпит
на свидетели. Такова съгласие ответниците по делото не са дали.
По делото не е
представено и обратно писмо, нито е доказано изгубването или унищожаването, му. Не са представени и доказателства волята на страните по сделките да е
включвала нещо различно от това да се прехвърли собствеността върху процесния
имот на купувача, по цената и при условията посочени в нотариалния акт, в който
тя е обективирана. Безспорно е установено ,че владението върху имота е
предадено от ищцата на продавача, който съответно се е разпоредил с него след
три години през м. ноември 2011г. , и по
настоящем се владее от трети по ред приобретател - ответното дружество „***“
ООД, което го е придобило с договор за продажба – Нот. акт №119, то. 5, рег. №
8671, нот. дело 1774/ 2011г на нотариус П.Ц. , - район на РС- П. без някой да
му спори и пречи и преди вписването на
иска за установяване на привидността
От изложението в исковата молба и от събраните
доказателства по делото е видно, че ищцата, действаща като едноличен търговец
ЕТ“А**“, е била наясно с предмета на сделката, съдържанието на насрещните права
и задължения, както и с правните последици на сделката – прехвърляне на собствеността
. Тя е имала съзнанието, че прехвърля собствеността, за да погаси с продажната
цена на имота свое изискуемо и ликвидно задължение по договор за заем , сключен
с трето лице, което не е страна по договора за продажба на процесния имот. Установява се от доказателствата по делото
,че ответникът „***“ ООД е продал имота на третото лице М.М. , след като е
изтекъл крайния срок за обявяване на
предварителния договор за окончателен.
Ето защо, съдът приема че договорът за
продажба на недвижим имот, обективирана в Нот.акт № 104/ 18.12.2007г,т.4, н.д.
466/2009г на нотариус Р. Илиева, рег. №083 на НК, не е привиден. Предвид тези
изводи, предявеният евентуален иск с
основание по чл. 26,ал.2 ,вр. с чл.17 ЗЗД, за обявяване процесния договор за
нищожен ,като привиден е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По осъдителния иск с
правно основание по чл. 108 от ЗС, предявен срещу ответното дружество „***“ ООД:
Ищцата обосновава
претенциите си за собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
56722.651.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П.,п.к.5800,
ул.Западна индустриална зона, с площ по
скица 4108 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин
на трайно ползване:За друг вид
производствен, складов обект, със стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 11079 (единадесет хиляди нула
седемдесет и девет), квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при съседи: 56722.651.11,
56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9, 56722.651.17, а съгласно документ за собственост представлява: незастроен поземлен
имот №11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет) от кв.605 (шестстотин и
пет), по кад.план от 1994г. на гр.П., с площ на имота 4070 (четири хиляди и
седемдесет) кв.м, трета категория, находящ се в строителните граници на гр.П.,
в местността „В***”, при съседи: имот № 11076 на „Х***” ЕООД, имот №11129-
общински, от две страни улица и река, с
твърдението ,че Договорът за продажба на имота, обективиран в Нот. акт № 104/
18.12.2009г , н.д. № 466/ 18.12.2018г на Нотариус Р.И.е нищожен на основание
чл. 26 от ЗЗД. Поради това счита,че купувачът „***“ ООД не е придобил
собствеността върху имота. Поради това,
твърди , че последвалата верига от покупко продажби на същия имот: с,Нот. акт.
№ 107, н.д. № 765/ 2011г. – нотариус П.Ц. с който „***„ ООД е продал имота на Маела Б.М.,
както продажбата на имота на ответника „Опкиком“ Нот.
акт № 118/ 22.11.2011г. нот. д. № 774/2011г. нотариус П.Ц. , също са нищожни.
Следва да се отбележи изрично, че нищожността на
придобивното основание на продавача, не поражда нищожност на последващия
договор за покупко- продажба на същия имот, с който е прехвърлен на друго лице.
В този случай би била налице хипотезата на прехвърляне на имот от несобственик,
което обаче не води до нищожност на самата сделка. Сделката ако е извършена в предвидената от
закона форма не е нищожна, но няма да има придобивно действие за купувача. Настоящият случай не е тъкъв, тъй като
предяленият иск за прогласяване нищожността на процесния договор за покупко –
продажба е неоснователен се отхвърля.
Предвид отрицателния изхода на делото по преюдициалния
спор относно претендираната нищожност на договора за покупко – продажба на
процесния недвижим имот с Нот. акт. № 104/ 18.12.2009г.н.д. 466 , нотариус Р.
Илива, неоснователна се явява и претенцията на ищцата, че купувачът по тази
сделка - ответникът „***“ ООД не е станал собственик на имота. Сделката е
валидна, произвела е прехвърлителното си действие. Ето защо и последвалите договори за
покупко- родажби на имота на
третото лице М.М. и на ответното дружество „***“ ООД са
действителни, осъществени в предвидената от закона форма като са произвели
прехвърлителното си действие по отношение собствеността върху имота. Безспорно се установи по делото ,че ответното
дружсетво „***“ ООД по силата сключения
с третото лице М.М. договор за покупко продажба на недвижим имот, Нот. акт.№
118/22.11.2011г., том 5, рег. 8671, нот.д. № 774/ 2011г. – нотариус П.Ц. е придобил собтвеността върху процесния
недвижим имот, който владее и до момента на валидно правно основание.
По изложените съображения,
предявеният от Р. И.А. иск, за
признаване за установено, че тя е собственик на имота, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56722.651.10 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр.П.,п.к.5800, ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:За друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет), квартал
605 (шестстотин и пет), парцел (две),
при съседи: 56722.651.11, 56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9,
56722.651.17, и осъждане на ответното дружество“***“ ООД да предаде на ищцата Р.И. владението върху този имот,
следва да бъде отхвърлен, тъй като е неоснователен.
При този изход на делото, върху ищцата следва да бъдат възложени
направените от ответника „***“ ООД в това производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
7 680 лева, съгласно доказателствата по делото и представения списък.
Ответникът „***“ ООД не е предсавил доказателства за направени от него
деловодни разноски , поради които такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, П.ският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р.И.А., ЕГН- **********, с адрес: ***, против: „***“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ц.***“ бл. 14- партер ИСК ,на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 152 ЗЗД, за прогласяване за нищожна сделката – договор за покупко – продажба на
недвижим имот от 18.12.2009г. , обективиран в
Нотариален акт № 104 , том ІV, рег. № 4676, нот. Дело № 466 от
18.12.2009г. на Нотариус Р.И., рег. № 083, съдебен район на РС- П., като е сключен в противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ,КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Р.И.А., ЕГН- **********,
с адрес: ***, против: „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.“Ц.***“ бл. 14- партер ИСК , на основание чл. чл.
26,ал.1 ЗЗД, вр. чл. 209 ЗЗД. за прогласяване за нищожна сключената между
страните сделка – договор за покупко – продажба на недвижим имот от
18.12.2009г. , обективиран в Нотариален
акт № 104 , том ІV, рег. № 4676, нот. Дело № 466 от 18.12.2009г. на Нотариус Р.И.,
рег. № 083, съдебен район на РС- П., като е сключен в противоречие със закона, с
уговорка за обратно изкупуване.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от Р.И.А., ЕГН- **********,
с адрес: ***, против: „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул.“Ц.***“ бл. 14- партер, ИСК на основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД, вр. чл.17 ЗЗД., за обявяване за недействителна сделката, сключена между страните, сделка
- договор за покупко – продажба на недвижим имот от 18.12.2009г. , обективиран
в Нотариален акт № 104 , том ІV, рег. №
4676, нот. Дело № 466 от 18.12.2009г. на Нотариус Р.И., рег. № 083, съдебен
район на РС- П., като привиден, като според ищцата привидността на договора се
изразява в това ,че договорът не цели
прехвърляне собствеността върху имота, а да обезпечи отпуснати кредити от „Х****“ АД ЕИК ***, р. С.
по Договор за заем № НСТ -4411-0071-2 от 16.04.2007г. и Договор за заем
НСТ-4411-0076-0 / 08.11.2007г, обезпечени с договорни ипотеки и договори за
гаранция № СТХ-4411-0071-2 и №СТХ 4411.-0076-0 /
08.11.2007г.
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, превения от Р.И.А., ЕГН- **********, с
адрес: ***, против: „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З. , ул.“Цар Симеон“ № 1А, представлявано от управителя В.Т.Г.,
ИСК ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ищцата Р.И.А. е собственик НА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56722.651.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-56/18.09.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр.П.,п.к.5800, ул.Западна индустриална зона, с площ по скица 4108 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:за
друг вид производствен, складов обект, със стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 11079 (единадесет хиляди нула седемдесет и девет),
квартал 605 (шестстотин и пет), парцел (две), при съседи: 56722.651.11,
56722.651.12, 56722.651.19, 56722.651.9, 56722.651.17, а съгласно документ
за собственост представлява: незастроен поземлен имот №11079 (единадесет хиляди
нула седемдесет и девет) от кв.605 (шестстотин и пет), по кад.план от 1994г. на
гр.П., с площ на имота 4070 (четири хиляди и седемдесет) кв.м, трета
категория, находящ се в строителните граници на гр.П., в местността „В***”, при
съседи: имот № 11076 на „Х***” ЕООД, имот №11129- общински, от две страни улица
и река и за ОСЪЖДАНЕ на „***” ООД,
ЕИК ***, ДА ПРЕДАДЕ на Р.И.А. ВЛАДЕНИЕТО
ВЪРХУ ТОЗИ ИМОТ, на основание по чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА
Р.И.А.,
ЕГН- **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ООД ***“ ООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. С.З. , ул.“Цар Симеон“ № 1А, представлявано
от управителя В.Т.Г., направените в това производство деловодни разноски в
размер на 7 680 лева,за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Апелативния съд гр. Велико Търново.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: