Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81
гр. Сливен, 30. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и
четвърти юни, две
хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора
ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 62 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 108 от 28.02.2020 г. по АНД № 1776 / 2019
г. по описа на Районен съд – Сливен, е отменено Наказателно постановление /НП/
№ 16-0804-001247 от 26.07.2016 г., издадено от Началника на Група в Сектор
Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с което на Р.Й.Г., за нарушение на чл.
638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ/ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, е наложена глоба в размер на 400 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал
касационният жалбоподател ОД на МВР – Сливен, който го обжалва в срок. В
жалбата се развиват съображения, че решението на Районния съд е незаконосъобразно.
Твърди се, че деянието, за което е наложена санкция, е доказано и че в случая
приложение намира давностният срок по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.
Счита, че абсолютната давност, изключваща административно-наказателното
преследване, не е изтекла. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде
отменено, а НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба – Р.Й.Г., редовно
призована, се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде
оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е направил правилна преценка на
доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за
установена, се базира на тях. Установено е, че на 18.06.2016 г. около 19:40 ч.
в г. С. на б. „Ц. С.“, Р.Й.Г. е управлявала лек автомобил с Рег. № ********, за
който след справка е било констатирано, че няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката. В съставения на
18.06.2016 г. АУАН актосъставителят е приел, че водачът Г. е нарушила чл. 638,
ал. 3 от КЗ. Въз основа на съставения АУАН, на 26.07.2016 г. е издадено
процесното НП. В НП е възпроизведено съдържанието на акта. От наказващия орган
е прието, че водачът Г. виновно е нарушила чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Въз основа на приетата фактическа обстановка и
правилно прилагане на закона, първоинстанционният съд е стигнал до правилни
правни изводи като с решението си е отменил НП.
Касационната инстанция споделя мотивите на съда, че
конкретното нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е доказано от представените по
делото доказателства.
Правилно е прието от Районния съд, че е налице
изтичане на давността за извършеното нарушение. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г., постановено по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК
на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, давността е период от време, определен от
закона, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената от
закона възможност да го осъществи. Давността се прилага служебно, като
държавата губи материалното си право да наложи наказание на дееца и да изпълни
вече наложеното му наказание, като се погасява наказателната отговорност. С
диспозитива на същото тълкувателно постановление изрично е прието, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в НК.
Погасяването на наказателното преследване е уредено в
глава девета от НК. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната давност,
при която административнонаказателното преследване се изключва – липсва уредба
аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК. Настоящият състав счита, че
следва да разгледа приложимостта на тази разпоредба, с оглед изричното
препращане, визирано в чл. 11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи
отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при
посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.
Съгласно приложимата към настоящия случай разпоредба
на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. Давността спира, когато започването или
продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос
с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните
органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Видно от
съдържанието на цитираните норми, за изтичането на предвидената от законодателя
абсолютна погасителна давност се следи, само когато се установи, че не е
изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК.
В конкретния случай, деянието е извършено на
18.06.2016 г. Чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от НК сочат, че давността спира и се
прекъсва с всяко действие, предприето срещу лицето. В случая давността е
прекъсната с изпращането на покана за получаване на НП на 28.07.2016 г., което е
последното осъществено действие от наказващия орган по наказателно преследване.
Няма доказателства, че след тази дата наказващият орган е извършил действия, с
които да спре или прекъсне давността. С оглед изложеното, са налице
предпоставките за прекратяване на административнонаказателното производство,
посочени в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като от датата на изпращане на покана за
получаване на НП на 28.07.2016 г. до датата на връчване на НП на наказаното
лице – 27.11.2019 г., е изтекъл срок, по-голям от 3-годишния, предвиден в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, а в този период не са
предприети действия от надлежните органи спрямо лицето, срещу което е насочен
актът, и следователно обикновената погасителна давност за административнонаказателно
преследване е изтекла.
С оглед горните съображения, твърденията в жалбата се
явяват неоснователни, поради което и решението на Районния съд следва да бъде
оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108 от 28.02.2020 г., постановено по АНД №
1776 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: