№ 43
гр. гр.Велинград, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Административно
наказателно дело № 20245210200349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д ЗАНН
Образувано е по жалба от А. С. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
Сърница, ул. „ Свобода“ № 72, против наказателно постановление № 2024-
367-06-96 от 27.09.2024 г., на Началник група в РУ Велинград при ОД на МВР
– Пазарджик, с молба същото да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения.
Излагат се в жалбата, доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП
свързан с нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН и с
пропуск от страна на АНО да състави АУАН и да изследва приложението на
хипотезата на „маловажен случай“ по ЗАНН. В открито съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя се явява лично, като поддържа
изложеното в жалбата.
Представител на ответника, Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ
Велинград не се явява. В писмено становище се моли жалбата да бъде
оставена без уважение и да се потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатство възнаграждение. Моли да им се
1
присъдят разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 01.04.2024г., в 12:47 часа, от мобилен номер **********, А. С. К.,
извършва обаждане към ЕЕН 112, в което заявява, че полицейски служител
М.С. изнудва него и съпругата му за пари, и че върху него е осъществен
полицейски тормоз. Насочен е да подаде жалба в съответно РУ, след което
съобщава, че и преди е подавал жалби до Дирекция „Вътрешна сигурност“-
МВР, но не съобщава срещу него, да са извършени никакви конкретни
действия, в деня на обаждането.
Във връзка с постъпили от РУ Велинград материА. относно случая, в РП
Пазарджик е образувана преписка вх. № 2311/2024 г.. Било е възложено
извършването на проверка на Дирекция „Вътрешна сигурност“. С докладна
записка peг. № 9585р-268/05.06.2024 г. към материА.те по така възложената
проверка е била присъединена преписка по сигнал с peг. № 312р-
8117/04.04.2024 г. на ДВС-МВР, тъй като касаела подадена жалба с рег. №
312000-6543/01.04.2024 г. от А. К. за извършени в спрямо него неправомерни
действия от същия служител на РУ Велинград като посочения в сигнала на
тел.112. На 21.08.2024 г. е издадено постановление за отказ да се образува
досъдебно производство по прокурорска преписка вх. № 2311/2024 г.. В
мотивите си прокурора е изложил, че не са нА.це данни за извършено
престъпление от общ характер от компетентността на Районна прокуратура -
Пазарджик. Изложено е, че не са се събрА. данни да е било извършено
престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК-принуда. Държавния обвинител е
сметнал, че с действията, които са извършили полицаите, К. не е бил насочен
нито към активност, нито към пасивност - да извърши, да пропусне или да
претърпи нещо противно на волята му /фактически или юридически значимо/,
чрез изброените начини в обсъждания законов текст - чрез употреба на сила,
заплашване или злоупотреба с власт. За пълнота е изложено още, че не е нА.це
извършено престъпление и по чл. 287 от НК. С оглед гореизложеното и
съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.1 НПК, прокурора е постановил отказа
от образуване на досъдебно производство. От друга страна е счел, че е
мислимо и се дължи обсъждане на поведението на К. - подадения сигнал на
телефон 112 - през призмата на чл. 326 от НК и Закона за национална система
2
за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Прокурора е стигнал
до извода, че на 01.04.2024 г. в продължение на 02:24 минути А. К. е използвал
ЕЕН 112 в нарушение на едноименния закон. А чл. 28, ал. 2 от същия
предвижда, че при нарушаване на установената забрана в ал. 1, гражданите
носят административнонаказателна отговорност. Съгл. чл. 29 и 30 контролът е
възложен на МВР. В чл. 32 пък е предвидено, че при установяване на
нарушения по този закон, съответните служители от МВР съставят АУАН.
Наказателното постановление се издава от съответния АНО по реда на ЗАНН.
В случая е намерил, че преценката дА. е извършено такова нарушение се
дължи от съответните АНО – Директор на ОД МВР – Пазарджик или
оправомощени от него длъжностни лица. Държавния обвинител е приел, че с
оглед на малозначителността на извършеното, деянието макар и да
кореспондира и на норма от НК - чл. 326, ал. 1 не съставлява престъпление по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК - то не е обществено опасно. Препис от
постановлението е изпратено до Директора на ОД МВР – Пазарджик за
преценка относно ангажирането на административнонаказателна отговорност
на А. С. К..
След получаване постановлението на прокурора АНО е извършил
проверка по преписка с Вх. 785500-4667/2024 по описа на ДВС- МВР,
образувана във връзка с направеното обаждане към ЕЕН 112, като се
установило, че лицето е използвало линията за спешни повиквани не по
предназначение, тъй като са събрани данни, че К. не е имал нужда от помощ,
че повикването не сочи спешност, освен че е отправил искане полицай
Съртев, да бъде уволнен. Установено е също, че към спешния телефон е
подадена невярна информация- не са събрани никакви данни, които да
кореспондират с истинността на заявеното, че лицето е бил тормозен и търсен
неправомерно на 01.04.2024г. и 03.04.2024г., напротив за полицейските
служители е било нА.це основание, документирано по надлежния ред, да го
потърсят и да му бъдат снети сведения. Невярно се оказва и твърдението, че е
изнудван за пари, в сведението си заявява, че не е имал предвид буквалния
смисъл, а уронване на репутацията му и впоследствие претърпяване на
финансови загуби, което също не е потвърдено.
С оглед извършената проверка на 27.09.2024 г.. година е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което е описано нарушението –
на 01.04.2024г., в 12:47 часа, от мобилен номер **********- ползван от А. С.
3
К., който извършва обаждане към ЕЕН 112, в което заявява, че полицейски
служител М.С. изнудва него и съпругата му за пари, и че върху него е
осъществен полицейски тормоз, насочен е да подаде жалба в съответно РУ,
след което съобщава, че и преди е подавал жалби до Дирекция „Вътрешна
сигурност“- МВР, не съобщава срещу него, да са извършени никакви
конкретни действия, в деня на обаждането. Посочено е, че с действията си,
лицето А. К. използва Националната система за спешни повиквания с единен
европейски номер 112, за да предава неверни и заблуждаващи съобщения, с
което виновно е нарушил чл.28, ал.1 от ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНА
СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ
НОМЕР 112, поради което, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.38, ал.1 от
ЗНССПЕЕН 112 му е наложена глоба в размер на 2000лв..
В съдебно заседание свидетелката К-В.В., живее на семейни начала с
жалбоподателя излага, че през м.април 2024 г., г-н Съртев служител на МВР в
гр.Сърница сам или придружен с друг човек, започнал да посещава дома на
свидетелката. Твърди, че влизал със влозм и търсел жалбоподателя, за да му
връчи документи. Сочи, че г.н. Съртев настоявал да връчи лично на
жалбоподателя въпросните документи, поради което пи нейно съгласие да ги
получи, той отказал. Сочи, че след като споделила с жалбоподателя, той се
обадил на тел.112, защото не знаел към кого да се обърне. Твърди, че за случая
пред м. Април 2024 г. г-н Съртев е бил сам при посещенията си в къщата й.
Излага, че тъй като няма в къщи звънец вратата е отключена, при което г-н
Съртев директно я отваря без да почука, без да вика, а директно отваря
вратата и вика „А. къде си“. В отговор тя излизала и му казвала „няма го А. в
момента, преди 20 минути тръгна на курс, имате му телефонния номер
обърнете се към него, ако обичате напуснете“. Твърди, че след подадените от
жалбоподателя няколко сигнА. към тел. 112 г-н Съртев е спрял да ги посещава.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – наказаното лице, срещу обжалваем акт, в срока на
обжалване на наказателното постановление, поради което разглеждането на
жалбата е допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
4
Съгласно чл. 32, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112, наказателното постановление
се издава от директора на дирекция "Национална система 112" или от
директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или
от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая обжалваното НП е
издадено от Началник група в РУ - гр. Велинград.
Видно е, че същият не попада след лицата, които по силата на закона
имат право да издават НП за нарушения по ЗНССПЕЕН 112. По делото не е
доказано, органът, който е издал НП да е оправомощено длъжностно лице по
смисъла на чл. 32, ал.2 от ЗНССПЕЕН 112, въпреки че още при насрочване на
делото са му дадени указания да представи всички доказателства,
обосноваващия законосъобразността на издадения акт. При това положение,
материалната компетентност на органа издал НП се явява недоказана и съдът
следва да приеме, че НП е издадено при липса на такава, което води до
отмяната му.
Посоченото обстоятелство представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и се явява абсолютно основание за отмяна на
обжалваното НП, поради което обсъждане на другите предпоставки,
обосноваващи законосъобразността му се явява ненужно.
С оглед на изложеното съдът намира, че актът се явява съставен от
длъжностно лице без съответна материална компетентност, който порок е от
категорията на съществените нарушения на процесуалните правила, които
налагат отмяна на наказателното постановление, поради изначално опорочена
процедура на административнонаказателното производство.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски. С оглед разпоредбата на чл.
8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.),
фактическата и правна сложност на делото, факта, че по делото са проведени
две открити съдебни заседания, съдът намира възражението за прекомерност
на претендираното адвокатство възнаграждение, за основателно, като в полза
5
на жалбоподателя следва да се присъди сумата в размер на 500лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление 2024-367-06-96 от 27.09.2024 г.,
на Началник група, в РУ Велинград, при ОД на МВР – Пазарджик, с което на
А. С. К., с ЕГН: **********, и адрес: гр. Сърница, ул. „ Свобода“ № 72, на
основание чл.53 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
и чл.38 ал.1 от Закона за национална система за спешни повиквания с Единен
Европейски Номер 112, му е наложена глоба, в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пазарджик ДА ЗАПЛАТИ на А. С. К., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Сърница, ул. „ Свобода“ № 72, сумата в размер на 500
лв., разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6