Р Е
Ш Е Н
И Е
№174
гр. Ботевград, 10.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря Маринела Йончовска, като
разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 1476 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба, ведно с молба – уточнение, от „*****“ ЕАД срещу М.Е.М. и А.Г.К. са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 430, ал. 1 от ТЗ – за сумата от 885,11 лв. – главница по Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ
– за сумата от 161,97 лв. – договорна
лихва за периода от 17.06.2016 г. до 11.09.2017 г.; 3.) с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД –
за сумата от 0,12 лв. – лихвена надбавка
за забава за периода от 11.09.2017 г. до 11.09.2017г. и 4.) с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД – за сумата от 102,80 лв. – заемни
такси.
Банката ищец твърди, че на 17.06.2016 г. е сключила
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица с *****. Банката предоставила по разплащателна сметка на клиента
си кредитен лимит в размер на 1000 лв. С подписването на договора *****приел и
Общите условия на Банката. Предоставеният кредитен лимит се олихвявал с 0 % за
първите три месеца. За останалия период кредитът се олихвявал с променлив
лихвен процент – 21,95 % (или 0,061 % на ден). Лихвеният процент се определял
от 6 – месечния SOFIBOR. Валидността на картата
съвпадала със срока на ползване на кредита, като падежната дата била всяко 20-то число на месеца. Минималната сума за револвиране
на кредита се определяла от размера на погасената част. През м. февруари 2017
г. кредитополучателят Кунчев спрял плащанията, като към 11.09.2017 г. имал
просрочие от общо 171 дни. Поради преустановяването на плащанията и съгл. ОУ от
11.09.2017 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което клиентът бил
уведомен. От същата дата започнали да се начисляват и санкциониращи лихви. На
08.04.2017 г. кредитополучателят *****починал. Неговата наследница отв. А.К. продала наследството на баща си на отв. М.Е.М.. Двамата ответници също били поканени да
заплатят дължимите към Банката суми, но плащания не постъпили. Срещу ответниците
било заведено заповедно производство, по което била издадена Заповед по чл. 410 ГПК от 03.10.2017 г. по гр. д. № 63782/2017 г. по описа на СРС за процесните
суми. Впоследствие постъпило възражение и от двамата длъжници срещу издадената
заповед. По същество искането към съда е да признае за установено, че
ответниците дължат на банката ищец процесните суми. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок
по чл. 131 ГПК двамата ответници са депозирали отговори. По същество
ответниците считат исковете за неоснователни. Кредитополучателят загинал при
пожар. Същият имал сключена застраховка «Живот» в полза на банката ищец. Така
Банката щяла неосноватено да се обогати като веднъж получи претендираните суми
от застрахователя, а втори път от ответниците.
В откритото съдебно заседание страните, редовно
призовани, не се явяват и не се представляват. Ищецът изразява писмено
становище по същество в предварително депозирана молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.06.2016 г., неразделна част
от който са приложените Общи условия, кредитополучателят ***** е получил револвиращ кредит в размер на 1000 лв., осигурен чрез
кредитна карта DSK MaxiCard, при лихва 0 % за първите 3 месеца от сключване на договора, а за
остатъка от срока при променлив лихвен процент, който при сключване на договора
е 21,95 % годишно. Уговорено е, че падежът на всяка месечна вноска настъпва на
20-то число от съответния месец.
От погасителния план се установява, че кредитът е
следвало да се погаси на 12 вноски, като първите три от тях в размер на 83,33
лв., а останалите по 91,14 лв.
Съгласно заключението на ССчЕ,
кредитът в размер на 1000 лв. е усвоен от ***** на 17.06.2016 г., като е
преведен по негова разплащателна сметка. Погасяването се извършвало чрез
револвиране от същата разплащателна сметка, а когато по нея нямало наличност,
кредитополучателят внасял пари на каса. Посочени са конкретно извършените шест
вноски, като последната от тях е на 23.02.2017 г. Вещото лице е констатирало по
счетоводни данни на ищеца, че редовното погасяване на кредита е преустановено
на 20.03.2017 г., а кредитът е отнесен в просрочие на 11.09.2017 г. В
заключение се сочи, че непогасената главница по кредита е 885,11 лв., дължимата
договорна лихва е 161,97 лв., надбавката за забава е 0,12 лв., дължимите заемни
такси възлизат на 102,80 лв., както и се дължат 25 лв. – съдебни разноски.
Видно от Удостоверение за наследници изх. №
3-1967/21.04.2017 г., изд. от Община Русе, кредитополучателят ***** е починал
на 08.04.2017 г., като е оставил единствен свой наследник отв.
А.К..
Съгласно Договор за продажба на наследство от
24.04.2017 г. отв. А.Г.К. е продала на М.Е.М. цялото
си наследство, останало от покойния й баща *****.
От представените Сертификат № В000344227216061,
Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за
застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, Нареждане за периодични преводи
с бъдеща дата на изпълнение, Общи условия, се установява, че същите действително
касаят кредит на името на *****, но в размер на 50 000 лв. Т.е.
коментираните писмени доказателства се отнасят до договор, различен от
процесния, поради което съдът не ги обсъжда в детайли.
Според заключението по допълнителната ССчЕ по застрахователен договор № В000344227216061 са
извършени две плащания от „*****“ ЕАД към „*****“ ЕАД, съответно в размер на
18,50 лв. и 0,70 лв.
От Нотариални покани изх. № 07-20-01339/14.07.2017 г.
и изх. № 07-20-01319/12.07.2017 г. и разписките към всяка от тях се установява,
че същите са връчени надлежно на ответниците А.Г.К. и
М.Е.М., с което предсрочната изискуемост на процесния кредит им е съобщена.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно практиката на ВС
и ВКС кредиторите на наследството не са страна по договора за продажба на
наследство, поради което не могат да бъдат ощетени от сключването му. Тъй като
се касае за частно правоприемство, длъжниците не могат да се сменят без
съгласието на кредитора, респ. налице е не заместване в дълг, а встъпване в
дълг. Поради изложеното наследникът продавач не се освобождава от задължението
си спрямо кредитора на наследството, а остава солидарно задължен с купувача на
наследството. Изложеното обосновава извод за неоснователност на възражението
относно пасивната процесуална легитимация на отв. А.Г.К., продавач на наследството на кредитополучателя.
За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) сключен договор за
банков кредит между „*****“ ЕАД и
кредитополучателя; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита (усвояване на
кредита); 3.) настъпила изискуемост на процесните вземания; 4.) основание и
размер на всяко от процесните вземания.
Между кредитополучателя ***** и „*****“ ЕАД е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 17.06.2016 г.
В рамките на възникналото
договорно правоотношение, банката е била изправна
страна, тъй като е
изпълнила основното си задължение, а именно предоставила е сумата по кредита в
размер на 1000 лв.
Задължението на
кредитополучателя е признато и извънсъдебно чрез конклудентни действия,
доколкото същият до 23.02.2017 г. е
извършвал погашения, включително чрез инкасиране на парични суми.
На 08.04.2017 г. кредитополучателят е починал. Съвсем
скоро след неговата смърт, а именно на 24.04.2017 г. единствената му наследница
А.Г.К. се е разпоредила с наследствените си права, като е продала цялото
наследство, останало от покойния й баща, на втория ответник М.Е.М.. Разпореждането
с наследствени права по естеството си представлява приемане на наследството,
поради което банката ищец е насочила претенциите си към приелия наследството
наследник А.Г.К. и към приобретателя М.Е.М. като
носител на материалните права.
С нотариални покани,
надлежно връчни на двамата ответници, последните са надлежно уведомени за
настъпване предсрочната изискуемост на процесния кредит. Следователно
предсрочнта изискуемост на неизплатения остатък от кредита действително е
настъпила.
В договора за револвиращ
кредит чл. 1, ал. 3 е уговорена възнаградителна лихва, а в чл. 9 от същия,
както и в чл. 52 от Общите условия, страните са уговорили заемни такси. Вещото
лице по СсчЕ е изичслило, че непогасената
главница по кредита е 885,11 лв., дължимата договорна лихва е 161,97 лв.,
надбавката за забава е 0,12 лв., дължимите заемни такси възлизат на 102,80 лв.
Съдът кредитира заключението като аргументирано и изчерпателно.
Ответниците се бранят с основното възражение, че за кредитополучателя
***** е била сключена застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“. По тази застраховка застраховащ било ищцовото дружество „*****“ ЕАД, спрямо което
застрахователят „*****“ ЕАД гарантирал задължението на ***** (застрахован) по
кредита. От представения документ „Съгласие за включване в групата на
застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков
кредит“ е видно, че същият касае кредит на стойност 50 000 лв., осезаемо
надхвърлящ стойността на процесния револвиращ кредит.
Затова и договорената между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕАД застрахователна сума е в
размер на 50 000 лв. От изложеното следва, че коментираната застраховка
касае друг договор за кредит на *****, различен от процесния.
Тук е мястото да се отбележи, че видно от двете нотариални покани ***** е бил
задължен спрямо кредитора „*****“ ЕАД по няколко договора за кредит. По делото
обаче не са ангажирани доказателства, че е сключена застраховка „Живот“,
свързана именно с процесния банков кредит.
Поради всичко гореизложено предявените искове се
явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в общ размер на 425,00 лв. (четиристотин
двадесет и пет лева), от които: 25 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за експертизи;
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и
направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева), от които: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че М.Е.М. ЕГН: ********** и А.Г.К. ЕГН: **********
дължат солидарно на „*****“ ЕАД с ЕИК: *****сумата от 885,11 лв. (осемстотин осемдесет и пет лева и единадесет стотинки),
представляваща главница по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 17.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от 12.09.2017 г. до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 161,97 лв. (сто
шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
17.06.2016 г. до 11.09.2017 г.; сумата от 0,12
лв. (дванадесет стотинки), представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 11.09.2017 г. до
11.09.2017г. и сумата от 102,80 лв. (сто
и два лева и осемдесет стотинки), представляваща заемни такси, за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК от
03.10.2017 г. по гр. д. № 63782/2017 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Е.М. ЕГН: **********
и А.Г.К. ЕГН: ********** да заплатят на „*****“ ЕАД с ЕИК: *****сумата от 425,00 лв.
(четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноски в исковото
производство, от които: 25 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за
експертизи; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство, от които:
25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :