РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. П., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М. Янч. М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20213130200422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 46/30.11.2021г., издадено
от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните
Варна, с което на М. В. Ч., ЕГН ********** за нарушение по чл.132, ал.1, т.6
от ЗВД на основание чл. 416, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева и за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД на основание
чл. 420а, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
В жалбата се сочи, че въззивницата преди няколко години се е
отписала, като земеделски производител, като продала голяма част от
животните си и до днешни дни не е гледала повече от пет овце. Няколко
години след като продала животните дошъл един човек, който искал да
регистрира животни на нейно име, като я убедил, че няма да има никакъв
проблем. Тя се съгласила и така през 2021г. била посетена от комисия, която
се интересувала за регистрираните животни, които липсвали. По отношение
на наложените и глоби, счита същите за нереални, тъй като не е притежавала
процесните животни.
Жалбата която е подала е написана саморъчно и в голямата си част
неграмотно без да се посочва номера на обжалваното наказателно
постановление, но АНО е приел, че същата е по повод Наказателно
постановление № 46/30.11.2021г., издадено от д-р К. Г. М. – Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните Варна, поради което и съдът
счита, че следва да приеме същата, като насочена именно към него.
1
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните -
Варна, редовно и своевременно призована, се представлява от гл.
юрисконсулт Г. Г.ев. В пледоарията си заявява, че желае наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли и
за определяне на юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-П., редовно призована, не
изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 21.07.2021 г. е била извършена справка във Вет. ИС на БАБХ и е
било установено, че в животновъден обект с per. № ***, собственост на М. В.
Ч. са регистрирани 5 бр. кози и 32 бр. овце и 10 бр. говеда.
При извършена проверка на 29.07.2021 г. в животновъден обект с peг. №
*** с адрес на обекта: с. Ж., община П., област Варна, на М. В. Ч. в
качеството си на собственик на животновъдния обект е установено, че същата
е извършила следните нарушения:
-липса на 29 (двадесет и девет) броя овце с идентификатори:
100037000197186, 100037000197187, 100037000197189, BG03D0037119,
BG03D0108033, BG03D0204741, BG03D0262152, BG03D0268119,
BG03D0269766, BG03D0269766, BG03D0269785, BGD300478501,
BGD300478502, BGD300478503, BGD300478504, BGD3004785025,
BGD300478506, BGD300478507, BGD301902686, BGD30I902687,
GD301902688, BGD301902689, GD301902690, BGD301902691,
BGD301902692, BGD301902693, BGD301902694, BGD30I902695,
BGD301902696, BGD301902699, 5 бр. кози с идентификатори :
BG03D0314102, BG03D0314105, BG03D0314106, BG03D0314107,
BG03D0316374 и 10 бр. говеда с идентификатори : BG30858778, BG30858779,
BG30859279, BG30859280, BG30859281, BG30859282, BG30859283.
BG30859284. BG30859286, BG30859291, като за липсващите в обекта
животни същата не е уведомила писмено или по електронен път
регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта преди транспортиране,
промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат
на идентификация;
-отглежда в животновъден обект с peг.№ *** отглежда 4(четири) броя овце
на възраст над шест месеца, на които не е извършена официална
идентификация.
В следствие на горните констатации св. д-р Р. П. К. приел, че Ч. не е
изпълнила задължението си като собственик да уведоми писмено или по
електронен път регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ обекта преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, както и е отглеждал домашни животни на
2
възраст над шест месеца, на които не е извършена официална идентификация,
за което съставил на собственика на обекта акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 41/29.07.2021 г., който бил връчен и
подписан от жалбоподателят на 17.08.2021г. без възражения.
Възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили и въз основа на
така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
В хода на делото са представени: извадка от Регистър на обекти с
епизоотично значение, справка от регистър ОЕЗ във вет. ИС на БАБХ към
28.07.2021г., длъжностна характеристика на Р.К. актосъставител и
длъжностната характеристика на Директора на областна дирекция по
безопасност на храните - Варна /ОДБХ/, доклад от проверка на място на
идентификацията и регистрацията на животните.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
свидетелските показания на актосъставителя Р. П. К., както и приобщените по
делото писмени доказателства – НП, АУАН и представените в съдебно
заседание доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Провадийски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, че в
проверения на процесната дата обект с peг.№ ***, собственост на М. В. Ч.,
находящ се в с.Ж., общ.П., обл.Варна са били регистрирани 5 бр. кози и 32
бр. овце и 10 бр. говеда, които са били със съответната официална
идентификация.
Установява се от доказателствата по делото и че собственик на
проверявания обект към датата на проверката е въззивника. При извършената
проверка било установено, че от наличните животни по извършена справка
във Вет. ИС липсват 29 бр. овце и 5 бр. кози и 10 бр. говеда. Освен това било
установено, че в процесния обект се отглеждат 4(четири) броя овце, на
възраст над шест месеца, на които не е извършена официална идентификация.
Всичко това се потвърждава от разпита на актосъставителя по акта и
приложените по делото писмени доказателства.
Констатациите в АУАН и НП се потвърждават и от приложените по
делото доклад от проверка на място на идентификацията и регистрацията на
животните (ИРЖ) /секторно законодателство и кръстосано съответствие/,
както и регистъра на обекти с епизоотично значение към датата на
3
проверката.
Съдът не споделя становището на въззивника, че животните не са били
нейни, а на лице, което е искало да ползва нейната регистрация,
доказателства в която полза не бяха събрани.
По делото са представени доказателства, установяващи материалната и
териториална компетентност на АНО, а именно длъжностни характеристики.
Както в АУАН, така и в НП са посочени датата и място на
нарушението, като за дата на нарушението е приета датата на извършената
проверка, а за място на нарушението- животновъден обект с peг. № *** с
адрес на обекта: с. Ж., община П., област Варна.
Жалбоподателят е признат от Административно наказващият орган
(АНО), че е извършил две деяния, за които законодателят е предвидил
административно наказателна отговорност – по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД и по
чл. 132, ал.1, т.1 от ЗВД. Деянията са формални, тъй като за да бъдат
съставомерни, не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат.
Обоснован е изводът, че от обективна страна е осъществен съставът на
административното нарушение, предвидено в текста на чл. 137 от ЗВД, с
която се задължават собствениците на животновъдни обекти да подадат
заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, по
чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД, съответно-в срок не по-късно от 24 часа преди
транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове,
които подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация,
писмено или по електронен път чрез Интегрираната информационна система
на БАБХ по чл. 51, ал. 3 да уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ
животновъдния обект, както и да подписват и съхраняват паспортите на едри
преживни и еднокопитни животни и ги представят при поискване на
контролните органи.
Наказващият орган е определил и наложил административно наказание
„глоба“, на основание чл.416, ал.1 от ЗВД в размер на 200 лева за
нарушението по чл. 132, ал.1, т.6 от ЗВД и „глоба“ на основание чл.420а, ал.1
от ЗВД в размер на 300 лева за нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗВД.
Санкциите са определени към законовия минимум, който е съобразен с
материалното и най-вече здравословно състояние на въззивника. Така
определените размери на наказанията в пълна степен отговаря и на целите на
наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН. Определените санкции ще въздейства
предупредително върху останалите членове на обществото и ще окажат
възпитателен ефект и към подведеното под отговорност лице.
Предвид на така изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно издадено в тази
му част, поради което следва да бъде потвърдено. При цялостния контрол за
законосъобразност не се установиха допуснати съществени нарушения на
4
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон от
страна на наказващия орган. Наказващият орган е отчел, че нарушението е
извършено за първи път. Не са налице основания за приложението на чл. 28
от ЗАНН, тъй като липсват данни нарушението да е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните такива, а и следва да се има предвид, че
става въпрос за не един брой неидентифицирано животно, с оглед на бума на
заразени животни в страната с болести по домашните животни, приложението
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, не намира приложение.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност и процесуалният
представител се е явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта
следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Воден от гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46/30.11.2021г.,
издадено от д-р К. Г. М. – Директор на Областна дирекция по безопасност на
храните Варна, с което на М. В. Ч., ЕГН ********** за нарушение по чл.132,
ал.1, т.6 от ЗВД на основание чл. 416, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба
в размер на 200 лева и за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗВД на основание
чл. 420а, ал.1 от ЗВД е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА М. В. Ч., ЕГН ********** с адрес: с.Ж., общ.П., обл.Варна
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Областна дирекция по безопасност на храните
5
Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Варна от страните в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6