№ 83
гр. Пловдив , 26.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20215000600278 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.
С Определение № 260273 от 22.04.2021 г. по ЧНД № 108/2021 г.
Старозагорският окръжен съд е потвърдил постановление от № 284 от
25.02.2021 г. на Окръжна прокуратура – С.З., с което на основание чл.243,
ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.3 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № ** г. по описа на НСлС – С., образувано и водено
срещу неизвестен извършител, в частта за престъпление по чл.220, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Недоволен от определението на съда е останало ощетеното юридическо
лице УМБАЛ „П.“ АД – С.З., което чрез адв. К.М. го е обжалвало с искане за
отмяна, поради неговата незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост, като се отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство и се върне делото на прокурора за продължаване
на разследването.
Жалбоподателят намира, че по делото не е било проведено всестранно и
пълно разследване, като се налага извършването на допълнителни
процесуално-следствени действия. Счита, че определението на окръжния съд
е необосновано и немотивирано, защото в него не е извършен цялостен
анализ на всички събрани по делото доказателства, които в своята съвкупност
1
спомагат за разкриване на обективната истина по случая. Не е обърнато
внимание на това, че въз основа на подписаните от свидетелите Д., В., С. и Х.
поредица от неверни и неистински документи, последните са били
използвани пред съда за получаване на облага от непроведените
допълнителни СМР, която не се следва. Тя е получена от последния свидетел
по повод на образуваните изпълнителни дела и преведените му чрез ЧСИ от
сметката на болницата близо 300 000 лева, които не са били възстановени
обратно и др.
На Окръжна прокуратура – С.З. е съобщено по надлежния ред за
постъпилата жалба, но не е изразено становище.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в
жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на
атакуваното определение, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице с
нужната процесуална легитимация, което изисква разглеждането й по
същество.
Наказателното производство е образувано първоначално с
постановление от 17.12.2018г. като ДП № ** г., по описа на ОСлО при ОП –
С.З., като е водено срещу длъжностно лице, което в периода от 2009г. – 2012г.
в гр. С.З., в условията на продължавано престъпление, съзнателно е сключило
неизгодни сделки и с това е произлязла вреда за УМБАЛ „П.“ АД – С.З. –
престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл.26, ал.1от НК.
Впоследствие с постановление от 10.06.2019г. на Главния прокурор на
РБ разследването е било възложено на НСлС – С., където е било водено като
ДП № **г.
По време на воденото разследване са разпитани множество свидетели,
изискана е нужната относима по случая документация и е назначена
комплексна, съдебно-техническа, строителна и счетоводна експертиза.
С постановление на Окръжна прокуратура – С.З. № 284 от 25.02.2021г.
наказателното производство по ДП № **г. е прекратено частично на
2
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.3 от НПК в частта за
извършването на престъпление по чл.220, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като
делото е изпратено по компетентност на РП – С.З. за продължаване на
разследването за престъпление по чл.316 от НК.
Съдебното производството пред първоинстанционния съд,
законосъобразно е било разгледано по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК по
жалба на юридическото лице УМБАЛ „П.“ АД – С.З. срещу постановлението
на Окръжна прокуратура – С.З. за частично прекратяване на наказателното
производство. В случая юридическото лице има правен интерес от подобно
обжалване, независимо дали прекратяването е на реабилитиращо или на
нереабилитиращо основание. Достатъчно е това прекратяване на
наказателното производство, макар и частично по отношение на естеството на
разследваната престъпна деятелност, да прегражда пътя на тяхната по-
нататъшна защита в наказателния процес.
Противно на изложените съображения в жалбата, окръжният съд
обосновано е счел за правилно установена, описаната в атакуваното
постановление фактическа обстановка, която отговаря на събраните до
момента гласни и писмени доказателства, възприемайки я в атакуваното
определение /л. 28 - 34/, като е ненужно нейното повтаряне от въззивната
инстанция, а само да се акцентира на най-важните изводи.
На първо място, изпълнителните директори на МБАЛ/УМБАЛ „П.” АД,
гр. С.З., са били съответно:
- в периода 11.09.2000 г. до 13.11.2009 г. – д-р К.Б.;
- в периода 13.11.2009 г. – 24.01.2012 г. – д-р Н.К.;
- в периода 24.01.2012 г. – м. 16.09.2013 г. – д-р П.А..
На второ място, с ЕТ „А-Г. Х.” е бил сключен Договор за СМР №
МБАЛ/С.З./2009/01 от 21.05.2009 г. с предмет „Ремонт на І и ІІ детско
отделение на МБАЛ „П.. д-р Ст. К.”, гр. С.З.” – по Проект „К.Б.”.
На трето място, според чл. 2 от горепосочения договор, стойността на
СМР/СРР/КРР възлиза на 199 816, 80 лв. с ДДС, като не подлежи на корекции
3
и в случай, че изпълнителят надхвърли договорената стойност, разходите за
надвишаването са за негова сметка.
На четвърто място, на 02.09.2009 г. обектът е приет с Протокол за
установяване годността за ползване на обект „Ремонт на I и II детско
отделение – К.Б.”, подписан от седемчленна комисия с председател
регионалният координатор на Регионално звено за изпълнение на Проект
„К.Б.”.
На пето място, МТСП е заплатило на ЕТ „А-Г. Х.” изпълнените СМР с
фактура № **********/04.06.2009 г. – авансово плащане в размер на 39 963,
36 лв. с ДДС, с фактура № *********/13.08.2009 г. – междинно плащане в
размер на 78 378, 14 лв. с ДДС, и с фактура № **********/10.11.2009 г. –
окончателно плащане в размер на 83 160, 04 лв. с ДДС. Последната сума е
изплатена от през 2010 г. чрез „Б.“ АД /л.78 – л.81, т.1 от д.п./.
На шесто място, между МБАЛ „П.“ АД, гр. С.З., и ЕТ „А-Г. Х.“ не е
сключван писмен договор за извършване на допълнителни СМР.
А според действащата нормативна уредба към 2008 г. – 2009 г. с
разпоредбите на чл.41, ал.1, вр. чл.14, ал.7 от ЗОП /отм./ и чл.31, ал.1, вр. чл.1,
ал.2, т.1 и чл.2, ал.1, т.1 от НВМОП, възлагането на СМР следва да бъде
винаги въз основа на писмен договор.
На седмо място, със Заповед № 519/27.11.2012 г. на д-р А., като
Изпълнителен директор на УМБАЛ „П.”АД била сформирана Комисия, в
която влизали служители в болницата /медицински сестри, счетоводител,
отговорник за стопанските дейности/ и представители на ЕТ „А-Г. Х.”.
Комисията следвало да провери всички СМР, извършени от ЕТ „А-Г. Х.” на
територията на болницата в периода м. февруари 2008 г. – края на 2009 г., да
изготви доклад, констативни протоколи и актове за извършени СМР.
На осмо място, в периода 18.12.2012 г. – 22.12.2013 г. са съставени
Протоколи образец 19 за установяване завършването и заплащането на
натурални СМР, отнасящи се до различни обекти в МБАЛ „П.”.
Паричният размер на описаните в Протокол образец 19 от 18.12.2012 г.
4
СМР, за чието изпълнение претендира ЕТ А-Г. Х.“, съпоставен с реалната
пазарна обстановка в страната през 2009 г. и сравнен с паричната стойност на
предлаганите за изпълнение идентични СМР /единични цени за единица обем
бруто площ/ от други строителни фирми са преценени за нормални, според
заключението на комплексна съдебно-техническа, строителна и счетоводна
експертиза от 02.09.2019 г.
Наказателното производство по делото е образувано срещу длъжностно
лице, което в периода 2009 г. – 2012 г. в гр. С.З., в условията на продължавано
престъпление, съзнателно е сключило неизгодни сделки и с това е произлязла
вреда за УМБАЛ „П.” АД, гр. С.З. – престъпление по чл. 220, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК
Правилно е преценено, че в конкретния случай, въз основа на подробно
изложената фактология на инкриминираните събития, не би могло да се
установи наличието на престъпление по чл.220 от НК или по чл.219 от НК.
За съставомерността на деянието по чл.220 от НК е необходимо да се
установи, че определено длъжностно лице съзнателно, т.е. умишлено е
сключило неизгодна сделка и от това е произлязла значителна вреда за
стопанството, учреждението, предприятието или организацията, които
представлява. А сключването на подобна сделка, в резултат на която са
произлезли значителни вреди по непредпазливост, представлява
престъпление по чл.219, ал.1 от НК.
При престъплението по чл.219, ал.1 от НК се изисква проявата да е
осъществена от длъжностно лице, на което е възложено ръководенето,
управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество
или му е възложена работа. А самото изпълнителното деяние се изразява в
неполагането на достатъчно грижи от дееца спрямо това имущество или по
повод на възложената му работа.
За целта трябва да се установят в какво се изразяват конкретните права
и задължения на дееца, какво точно е извършил, респ. не е извършил, за да
настъпят, в резултат на неправомерното му поведение, значителни вреди за
предприятието или стопанството.
5
Докато за престъплението по чл.219, ал.2 от НК се изисква деецът,
въпреки задълженията си, да не упражни достатъчно контрол върху работата
на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането
на обществено имущество, като са последвали значителни щети на
предприятието или на стопанството.
Престъплението по чл.219, ал.1 или ал.2 от НК се счита за довършено с
настъпването на престъпния резултат, който може да се изрази в значителна
повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или щети за
предприятието или стопанството.
От събраните материали по делото, действително не може да се направи
извод, че са налице и съставомерните признаци на деяние по чл.282 от НК.
Тази разпоредба се намира в Глава осма от НК – „Престъпления против
дейността на държавни органи, обществени организации и лица с публични
функции”, каквито качества болницата не притежава. И това е така, защото
УМБАЛ „П.” АД, макар и да е с 81 % акционерно участие на държавата в
капитала на дружеството, не е субект на публичното право, а частноправен
субект, който извършва стопанска дейност.
Ръководните правомощия на изпълнителния директор, по силата на
договора за възлагане на управление, са съвкупност от права и задължения
във връзка с управлението и представителството на болницата и опазване на
нейното имущество, т.е. като натоварен със стопански функции, не може да
бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК.
Въз основа на направения подробен и пълноценен анализ на всички
събрани доказателства, съдът обосновано е счел, че по делото не се
установява Изпълнителният директор МБАЛ „П.” АД да е възложил устно на
ЕТ „А-Г. Х.” да извърши СМР на територията на болницата. Твърденията на
свидетелите Х. и В. в тази насока остават изолирани и не се подкрепят от
други доказателства по делото.
Действително, по делото са приложени изготвени Протоколи образец 19
за установяване завършването и заплащането на натурални СМР въз основа
на Заповед № 519/27.11.2012 г. на д-р А., в качеството му на Изпълнителен
6
директор на УМБАЛ „П.” АД. Но те са съставени в периода 18.12.2012 г. –
22.12.2013 г. и се отнасят до различни обекти в болницата. И освен тези
протоколи, не са налице други писмени доказателства, с които те да бъдат
сравнени, за да позволи преценката, доколко отразеното в тях е обективно и
съответства на действителността.
Показанията на разпитаните свидетелите, подписали тези протоколи, не
са достатъчно конкретни и пълни, поради изминалото немалко време от
инкриминираните събития. Още повече и след като свидетелите Д. и Г. са
били медицински сестри, т.е. нямат необходимата квалификация, за да могат
техните показания да са категорични и изчерпателни по отношение на
извършени СМР.
Въз основа на гореизложеното, правилно е споделено виждането на
прокурора, че по делото не са налице доказателства за това, че са сключени
сделки между МБАЛ „П.” АД и ЕТ „А-Г. Х.” и какви са били техните
параметри. По тази причина няма възможност същите да бъдат анализирани в
икономически и правен аспект, включително и да се обсъжда тяхната
изгодност, респ. неизгодност за болницата.
Друг важен елемент за съставомерността на деянието, като
претендираната от жалбоподателя настъпила значителна вреда, също не е
налице. Никой от изпълнителните директори на болницата не е разпореждал
плащане на ЕТ „А-Г. Х.”, поради което и последният е завел множество
граждански дела срещу УМБАЛ „П.” АД /т.3, т.7, т.8 и т.16 от ДП/.
Видно от Доклад № 20-24- 28/20-24-36/08.02.2010 г. на Инспектората
при М.з. /л.3 – л.53, т.6 от ДП/, предоставената от същото министерство през
2007 г . – 2009 г. целева субсидия за капиталови разходи в общ размер на 7
776 140 лв. е била изразходвана от МБАЛ „П.“ по предназначение, съгласно
сключените договори. Не са установени и закононарушения, свързани с
извършените СМР на територията на болницата.
От АДФИ е изискан и Доклад № ФИ4СЗ-0011/01.11.2011 г. /л.85 – л.90,
т.6 от ДП/, в който също не са били установени закононарушения, свързани с
извършени СМР на територията на болницата.
7
Друг акцент от жалбата, предмет на обсъждане и пред настоящата
инстанция, съставляват изложените съображения, че на УМБАЛ „П.” АД са
нанесени щети за близо 300 000 лв. и че тази вреда е свързана с
изпълнителните действия от ЧСИ по повод решение на Старозагорския
окръжен съд, потвърдено от Пловдивския апелативен съд, преди посочените
актове да бъдат отменени от ВКС. Жалбоподателят счита, че това е
значителната вреда, претърпяна от него, тъй като свидетелят Х. е получил
посочената сума. Впоследствие болницата, въпреки издадения обратен
изпълнителен лист и образуването на повече от десет изпълнителни дела
срещу Х., не е успяла до момента да си възстанови тази сума.
Безспорно е установено по делото, че с Решение № 385 от 14.12.2016 г.,
по т.д. № 211/2015 г. на Старозагорския окръжен съд, УМБАЛ „П.” АД е
осъдена да заплати на ЕТ „А-Г. Х.” сумата от 197 147,15 лв. с ДДС,
съставляваща възнаграждение за приети с протокол обр. 19 от 18.12.2012 г.
СМР в обект „Ремонт на I и II д.о. при УМБАЛ „П.” АД, извършени от ЕТ „А-
Г. Х.”, ведно със законната лихва върху главницата от 197 147,15 лв., считано
от 03.07.2015 г., до окончателното й изплащане /л.40 – л.51, т.3 от ДП/.
Същото е потвърдено с Решение № 296 от 03.11.2017 г., по в.т.д. №
289/2017 г. на Пловдивския апелативен съд /л.53 – л.56, т.3 от ДП/.
Но с Решение № 82 от 09.08.2019 г., по т.д. № 1206/2018 г. на ВКС, ІІ
т.о., въззивното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с
което е отхвърлен искът на ЕТ „А-Г. Х.” срещу УМБАЛ „П.” АД с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 197 147,15 лв. за
допълнително възложени СМР, специфицирани в протокол от 18.12.2012 г.
Това решение е приложено от съда /л.17 – 26 от ЧНД №108/2021г. на СтОС/.
В това решение са изложени подробни мотиви за това, че изводът на
въззивния съд за наличието на сключен договор за изработка между страните,
е в противоречие с материално правните норми на чл.120а от ЗОП от 2004 г.
/в ред. ДВ, бр.37 от 05.05.2006 г./. Сключването на договор за извършването
на СМР представлява договор за строителство и с оглед плащанията по него,
има императивни изисквания за провеждане на обществена поръчка.
Непровеждането на такава е в нарушение на посочената по-горе императивна
8
забраняваща норма, което е основание за нищожността на такъв договор,
предвидено в чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
В обобщение и според настоящата въззивна инстанция, напълно
обосновани се явяват изводите в обжалваното постановление, затова че не
може да се направи извод за сключени неизгодни сделки между МБАЛ „П.”
АД и ЕТ „А-Г. Х.” и че отношенията между тях имат гражданско-правен
характер, което изключва намесата на държавното обвинение.
Описаните действия на ЧСИ, от които жалбоподателят твърди, че е
претърпял вреди, не могат да се вменят във вина на някой от изпълнителните
директори на болницата, нито да бъдат предмет на настоящото наказателно
производство.
Въззивният съд споделя становището, че всички въпроси свързани с
предмета на доказване по делото са били изяснени, като на досъдебното
производство са уточнени отделните детайли по случая, предвид неговата
специфика и отдалечения период на разследваните събития.
В обжалваното постановление подробно и задълбочено са обсъдени
всички събрани по делото доказателства, като са обосновани направените
фактически и правни изводи. Затова и се явяват несъстоятелни, отправените
оплаквания от жалбоподателя УМБАЛ „П.” АД, гр. С.З. за липсата на техен
пълноценен анализ и че за изясняване на фактическата обстановка се налага
събиране на нови такива.
Предвид гореизложеното, обосновани и законосъобразни са мотивите
на постановление № 284/2018 г. от 25.02.2021 г., с което Окръжна
прокуратура – С.З. е прекратила частично наказателното производство по ДП
№ ** г. по описа на НСлС – С., в частта, касаеща извършено престъпление по
чл.220, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, с посочено основание по чл.24, ал.1, т.1 от
НПК.
Но некоректна се явява преценката на прокурора, съобразявайки
предвидените към инкриминираната 2009 г. по-благоприятни по смисъла на
чл.2, ал.2 от НК, наказания за престъпленията по чл.219 и чл.220 от НК /в ред.
до ДВ, бр.26/2010г., лишаване от свобода, съответно до три и до пет години/,
9
спрямо приложимостта на разпоредбата на чл.80, ал.1, т.3 НК, според която
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено
в продължение на десет години.
Досъдебното производство е било образувано с постановление на ОП –
С.З. от 17.12.2018г. с обект сключени неизгодни сделки в условията на
продължавано престъпление в периода от 2009г. – 2012г. Съгласно чл. 80,
ал.3, пр. посл. от НК, при продължаваните престъпления давността за
преследване започва да тече от прекратяването им, т.е. 10 годишната давност
би изтекла в края на 2022 г. Дори и да се приеме, че инкриминираните
събития по сключване на неизгодни сделки са завършили в края на 2009г.,
след като наказателното производство е образувано на 17.12.2018г., отново
към този момент не изтекла обикновената десетгодишна давност за
наказателно преследване, т.е. с оглед на прекъсването й, приложима се явява
нормата на чл.81, ал.3 от НК за абсолютната давност.
Това обстоятелство очевидно е убягнало от вниманието на окръжния
съд в атакуваното определение и следва да се констатира от настоящата
въззивна инстанция служебно, като се отмени съдебният акт и
постановлението на прокуратурата единствено в тази им част по отношение
на възприетото прекратително основание по чл.24, ал.1, ал. 3 от НПК.
Въпреки тази корекция, се налага изводът, че депозираната жалба с
искане за отмяна на постановлението за прекратяване и връщане на делото за
допълнително разследване, трябва да бъде оставена без уважение, а
определението на първоинстанционния съд в частта му за преценката за
наличието на основанията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК – потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно, поради което и на основание чл.
243, ал. 8, вр. ал.6, т.1 и т.2 от НПК, Апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260273 от 22.04.2021 г. по ЧНД № 108/2021
г. на Старозагорския окръжен съд, единствено в частта с която е потвърдено
постановление № 284 от 25.22.2021 г. на Окръжна прокуратура – С.З. за
прекратяване на наказателното производство по ДП № ** г., по описа на
10
НСлС – С., на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.3 от НПК, като
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата му част за частично прекратяване на
наказателното производство, касаеща извършено престъпление по чл. 220,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от
НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11