№ 148
гр. гр.Н.есебър, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20212150101533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
ЗЗД.
Образувано е по повод искова молба вх. № 5830/15.11.2021 г. на В.И.К. ЕАД с
ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр. Б., квартал „П.”, улица „Г.В.В.”
№ 3, ет. 4, представлявано от Г.Й.Т., срещу Т. С. С., БУЛСТАТ *********, гражданка
на Руската федерация, родена на ********** г., с адрес: гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с
„С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с ид. № *************, с която се иска от съда да осъди
ответницата да му заплати сумата от 90,61 лева – главница, представляваща сбор от
неизплатени главници по фактури за ползвани услуги за водоснабден обект с адрес
гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с „С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с ид. № *************, и съгласно
издадени фактури в периода 25.10.2018 г.-28.10.2019 г., с отчетен период по фактури
18.10.2017 г. – 30.09.2019 г.; сумата от 24,33 лева, представляваща мораторна лихва за
забава на всяко от фактурираните вземания за периода от 25.11.2018 г. до 15.11.2022 г.;
както и законната лихва върху главницата от 90,16 лева от датата на подаване на
исковата молба - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
сторените съдебни разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги с абонатен № 745058, за
водоснабден обект с административен адрес: гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с „С.М.“ № 2, ет.
3, ап. С22, с ид. № *************. Като основание за възникване на качеството
„потребител на ВиК услуги“ за ответницата се посочва споразумение по чл. 59, ал. 3 от
Общите условия на дружеството. Твърди се, че по повод възникналото облигационно
отношение между страните са предоставяни ВиК услуги от ищеца по силата на
публично оповестените от него общи условия, като отчитането им за процесния период
се осъществявало по електронен път, посредством използване на мобилно устройство.
Поради сезонния характер на водоснабдения обект, отчитането се извършвало два пъти
1
годишно, като след него се издавала фактура. Ответникът не изпълнил задълженията
си за заплащане на потребените за обекта услуги, по издадени фактури в периода
25.10.2018 г. до 28.10.2019 г., а именно сумата от 63,66 лева – непогасен остатък по
фактура № **********/25.10.2018 г., падежирала на 24.11.2018 г. и сумата от 26,95
лева - непогасен остатък по фактура №**********/28.10.2019 г., падежирала на
27.11.2019 г. Предвид изложеното, за ищеца възникнал интерес от водене на
настоящото съдебно производство. Претендира се и лихва за забава в размер на 24,33
лева и представляваща сбор от дължимата лихва върху сумата от 63,66 лева за периода
от 25.11.2018 г. до 15.11.2022 г. и дължимата лихва върху сумата от 26,95 лева за
периода от 25.11.2018 г. до 15.11.2022 г. Представят се писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото не е депозиран писмен
отговор от страна на ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител – адвокат Д.М. от БАК, с който исковете се оспорват като
неоснователни и недоказани. Излагат се съображения за недоказаност на претенциите,
реално потребените количества вода, тяхната стойност и начинът на отчитане.
Оспорват се представените от ищеца писмени доказателства – споразумение и справка-
извлечение.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не
изпраща представител. Депозира писмено становище, с което взима становище по
хода, проекта за доклад и по съществото на спора, като се представяписмено
доказателство. Моли, за уважаване на исковете и претендира разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответницата, в открито съдено заседание поддържа
представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание - чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По делото е представен нотариален акт № 129, том VII, рег. № 6384, н.дело №
1150 от 04.09.2013 г. по описа на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие –
РС Несебър, рег. № 110 при НК /л. 53-54 от делото/, видно от който ответницата С. е
придобила собствеността по отношение на апартамент № С22, прдставляващ
самостоятелен обект с ид. № ************* по КККР на гр.Н.., с адрес на имота в
гр.Н.., к.к. Слънчев бряг – З., ет. 3, ап. С 22, в равни дялове със съсобственика
Екатерина Сергеевна Алексеева.
Видно от представени от ищеца фактури № ********** от 25.10.2018 г. и №
********** от 28.10.2019 г. /л. 7-8 от делото/, за посочения апартамент била открита
партида с аб. № 745058 към В.И.К. ЕАД. От справка извлечение от електронния карнет
за посочения аб. номер /л. 6 от делото/ е видно, че на монтирания в имота водомер са
правени отчитания за периодите 18.10.2017 г. – 11.10.2018 г.; 12.10.2018 г. – 25.03.2019
г. и 26.03.2019 г. - 30.09.2019 г. При първото отчитане данните са дадени „от клиента“,
а при последващите две водомерът е „видян“, като при първото отчитане за водомер
1715/714 първото старото показание е било 95 куб. метра, а новото – 129 куб. м., при
второто отчитане старото показание е било 129 куб. метра, а новото – 129 куб. метра, а
при третото отчитане старото показание е било 129 куб. метра, а новото – 138 куб.
метра. От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като
2
по фактура № ********** от 25.10.2018 г. били начислени 90,42 лева за потребена
вода, а по фактура № ********** от 28.10.2019 г. – 26,95 лева за потеребените в
съсобствения на ответницата обект услуги.
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР цената за услугата доставяне
вода на потребителите към 2019 г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на
отпадъчните води – 0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. Към
2018 г. тези цени били в следните размери: 1,335 лв. за доставяне на вода, 0,380 лв. – за
отвеждане и 0,559 лв. за пречистване, съгласно Решение № Ц-34 от 15.12.2017 г. на
КЕВР. Видно от фактурите различните цени през различните периоди са съобразени.
Съгласно представено от ищеца споразумение /л. 9 от делото/, съсобствениците
Алексеева и С., на основание чл. 59 и чл. 62, ал. 2 от ОУ на ВиК – гр. Б., са заявили, че
желаят „потребител“ и титуляр по партидата на ап. С 22 да бъде ответницата С..
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира предявеният иск за
доказан по своето основание.
В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД е да докаже
наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на
вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период
до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и,
че ответницата е собственик на имота. Ищецът следва да докаже и размера на
претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
С оглед анализа на представените писмени доказателства и твърденията на
страните, за съда се налага извода, че до съсобствения на ответницата имот и за
процесния период е доставено и фактурирано количество вода. Не се спори по делото,
че между страните са съществували облигационни отношения по договор за доставка
на услуги от ВиК, предвид което и съдът приема, че ответницата е потребител на вода
за съсобствения си водоснабден обект. Действително, с отговора на исковата молба е
направено общо оспорване на съдържанието на представените от ищеца частни
документи – справки и фактури, но след анализа им и съпоставянето им с останалите
доказателства по делото, съдът намира, че същите отразяват вярно, посочените в тях
обстоятелства. Още повече, видно от исковата молба, по издадените фактури са
постъпили частични плащания от страна на ответницата, което следва да се цени от
съда като признание от нейна страна за действителното потребление на количества
вода и тяхното остойностяване. Наред с изложеното, следва да се отбележи, че общите
условия, при които се доставят услуги от ищеца са публично оповестени и обвързват
ответницата.
В случая действително отчитането на процесния водомер за обекта на
ответницата е станало на 11.10.2018 г., 25.03.2019 г. и на 30.09.2019 г. Както се
установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от публично оповестените Общи условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани по отчитания, извършени именно през есента на 2018
г. и 2019 г., като видно от отчитането от пролетта на 2019 г. не е имало потребени нови
количества вода за обекта. С оглед обстоятелството, че в процесния случай се касае за
обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно логично отчитането да се
извърши при условията на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, като подобно отчитане е
изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В
3
противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнози
количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на
реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане е извършено в рамките
на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ и са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответницата, като е отчетено действително потребеното количество вода.
Следователно оспорванията на особения представител на ответницата за неправилно
отчитане на водомера в отсъствието на ответницата са несъстоятелни. Правата на
ответницата са били запазени, като в нейно присъствие, през периодите на
пребиваването в имота е извършено реално отчитане на потреблението в собствения
ѝ водоснабден обект, съобразно представената по делото справка.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и процесните фактури
– на 25.10.2018 г. и 28.10.2019 г. - в рамките на до един месец от отчета, като по арг. от
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, сумите по фактурите са станали изискуеми 30 дни
след издаването им, съответно на 25.11.2018 г. и 28.11.2019 г.
Очевидно, за процесния апартамент, е въведено т. нар. електронно отчитане, при
което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е
допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер
и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. При съобразяване на посочените
разпоредби, съдът намира, че отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира, като се приеме, че отчитането на водомерите е извършено от служител на
ВиК, след лично възприемане на снетите показания, предвид което и фактурираните
количества вода са реално потребени от ответницата.
По горните съображения, съдът намира, че събраните доказателства
недвусмислено доказват отчитането от инспектор Кисова, при наличен достъп до
водомерите и по данни на потребителя, на действително потребените количества вода
от ответницата за съсобствения процесен водоснабден обект, като за част от
вземанията по фактурите дори е постъпило частично плащане от ответницата.
Действително от представения по делото нотариален акт се установява, че
процесният водоснабден обект е съсобствен в равни дялове на ответницата и
Екатерина Сергеевна Алексеева, но за съда се налага извод, че титуляр на партидата и
задължено спрямо ищцовото дружество лице се явява само ответницата. Съгласно
клаузата на чл. 57, ал. 4 от публично обявените ОУ на ищеца, обвързващи ответницата,
когато правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от
едно от тях, В и К операторът открива партида и потребителски номер на лицето,
ползващо имота, съгласно писмено споразумение с потребителите или с
пълномощника. Независимо посочените в представеното от ищеца споразумение
основания за сключването му, видно от съдържанието му, същото съставлява именно
такова по чл. 57, ал. 4 от ОУ, предвид което и за потребител на услугите, заплащане на
които се претендира в настоящото производство, и единствен титуляр на партидата
следва да се приеме именно ответницата. По делото не се спори, че тя е фактическият
ползвател на обекта; нито тя, нито съсобственика на обекта са декларирали, че
партидата следва да се заведе на двете съсобственички, разделно. По изложените
съображения и доколкото по делото не се установява друг реален ползвател на
процесния водоснабден обекти като се съобрази сключеното от съсобствениците
4
споразумение, съдът приема, че ответницата С. се явява единствено задължено лице за
процесните вземания на ищеца.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на
ответницата са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неизплатените задълженията възлиза общо на 90,61 лева, предвид
приетите от водния регулатор цени на услугите за съответните периоди и ищцовите
твърдения за извършени частични плащания от ответницата по процесните фактури.
Налага се извод за основателност и доказаност по размер на предявения иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, предвид което същият следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, съдът приема
същия за изцяло основателен и доказан, доколкото не са ангажирани доказателства за
плащане на дължимите остатъци от фактурираните суми и начислената лихва касае
главницата по всяка фактура от датата на падежа до 12.11.2021 г. След извършени от
съда математически действия по умножаване и събиране, посредством калкулатор за
изчисляване на законна лихва с интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html установи дължимите мораторни лихви в общ
размер от 22,95 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. Сумата
представлява сбор от дължимите обезщетения за забава на уважените главници,
изчислени за съответните периоди – от относимия падеж до датата на исковата молба,
изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. За претендираната горница от 22,95 лева до пълния заявен
размер на претенцията от 24,33 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Като последица от уважаване на главната претенция, в полза на ищеца следва да
се присъди и законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба –
12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите, в размер на 345,80 лева по настоящото дело. Така определения размер на
дължимите разноски съответства на уважената част от претенцията от 113,56 лева,
съотнесена към общия размер на предявените искове – 114,94 лева, като съдът приема
за доказани по делото разноски в общ размер от 350 лева /вкл. 100 лева – дължима
заплатена държавна такса, 150 лева – внесен депозит за възнаграждение за особен
представител на ответника, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Съдът, като
съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, Наредба за заплащането
на правна помощ, материалния интерес по делото и ниската фактическа и правна
сложност на делото, намира, че за осъщественото в полза на ищеца процесуално
представителство от юрисконсулт следва да определи възнаграждение в минималния
размер от 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на Руската федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с „С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с
ид. № *************, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във. вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да
заплати на В.И.К. ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Б.,
5
кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.
4, представлявано от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 90,61 /деветдесет
лева и шестдесет и една стотинки/ лева, представляваща незаплатена стойност по
издадени фактури № ********** от 25.10.2018 г. и № ********** от 28.10.2019 г., за
доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с
„С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с ид. № *************, аб.№ 745058, с отчетен период
18.10.2017 г. – 30.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 12.11.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Т. С. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на Руската федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с „С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с
ид. № *************, на основание чл. 86 от ЗЗД, да заплати на В.И.К. ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Ген. Владимир
Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано от
изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 22,95 /двадесет и два лева и деветдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва, както следва: сумата от 18,06
лева за периода от 25.1.2018 г. до 11.11.2021 г. и сумата от 4,89 лева за периода от
28.11.2019 г. до 11.11.2021 г., изключая периода 13.03.2020 г.-13.05.2020 г., съгласно
чл. 6 от ЗМДВИП, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 22,95 лева до пълния
претендиран размер от 24,33 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. С. С., БУЛСТАТ *********, гражданка на Руската федерация,
родена на ********** г., с адрес: гр.Н.., к.к. С.Б. кв. З., к-с „С.М.“ № 2, ет. 3, ап. С22, с
ид. № *************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на В.И.К. ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Ген.
Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, представлявано
от изпълнителния директор – Г.Й.Т., сумата от 345,80 /триста четиридесет и пет лева
и осемдесет стотинки/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна
инстанция.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца,
както следва: IBAN: BG53 CECB 9790 1006 1553 00, ЦКБ – клон Б., BIC: CECBBGSF.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок
от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6