№ 51
гр. Дулово, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
при участието на секретаря Христина М. Стоева
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20233410100538 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от *****, представлявано
от управителя **** против ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***,
представлявано от ****.
С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.чл.79
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от *** лв./**** лева/, дължима
по договор за изграждане на отоплителна инсталация, за което е издадена Фактура №
***/16.12.2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В исковата си молба ищецът твърди, че през месец ноември 2022г. управителят на
търговското дружество-ответнике поискал от ищеца да му бъде изпратена оферта за
изграждане на отоплителна инсталация в жилищна сграда в с. ***. Чрез приложението за
съобщениа „VIBER“ на ответника била изпратена оферта включваща необходимите
материали и монтаж, общо за 6 100 лева. Управителя на ответното дружество уведомил
ищцовата страна по телефона, че приема офертата и им възлага извършването на работата.
През месец декември 2022г. ищеца изпълнил възложената му работа, за което била издадена
и изпратена на ответника фактура № ****г. на стойност 6 100 лв. с ДДС.
Първоначално ответника заплатил в брой сумата от 2 000 лева, а след многократни
настоявания от страна на ищеца заплатил на 28.06.2023г. по банков път сумата от 1 500
лева. За останалата част от 2 600 лв. са водени с ответника много разговори за заплащането
й, но като причина за неизпълнение на задължението било посочено неполучаването на
гаранционна карта. Отказвал да се срещне с представител на ищеца за да получи
гаранционната карта и да подпише приемо-предавателният протокол.
До датата на подаване на исковата молба остатъка от *** лева по фактура № ****г.
не бил заплатен от ответника.
Ищеца счита, че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Претендира и законна лихва върху главницата. Претендира деловодни разноски. Излага
подробни съображения.
Ответника ****, не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не е изразил
1
становище по допустимостта и основателността на предявения иск, не е направил
доказателствени искания, не е представил писмени доказателства.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява
процесуалният му представител адв. ***, която поддържа исковата молба. В хода по
същество заявява, че ответникът е заплатил след образуване на делото 2 100.00 лв., която
сума представлява частично плащане на исковата претенция. Представя доказателство за
извършено плащане по банков път на 28.11.2023г. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., представляваща
неизплатената част от претендираната сума ведно със законната лихва, и да отхвърли иска в
останалата част поради настъпило плащане в хода на производството. Претендира
присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
За ответника в откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването не се
явява представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени и приети като доказателства: заверено копие на фактура №
****г., издадена от ****, заверено копие на Платежно нареждане за кредитен превод от
28.06.2023г., заверено копие на Приемо-предавателен протокол за изграждане на нова
отоплителна станция от 07.03.2023г. и заверено копие на гаранционна карта № ***,
издадена на 07.03.2023г.
От същите безспорно се установява, че ответникът е възложил на ищеца, а ищецът е
изградил отоплителна инсталация в жилищна сграда в с.Върбино, общ.*** на стойност 6 100
лева с ДДС, за което била издадена процесната фактура № ****г. По тази фактура
ответникът е направил две плащания в брой и по банков път, в общ размер от 3 500.00 лева.
От общо дължимата сума от 6 100 лева, към датата на подаване на исковата молба останала
неизплатена сума в размер на 2 600 лева, която предмет на настоящото осъдителна
претенция. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника.
Не се спори, че в хода на процеса – на 28.11.2023г., ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 2 100 лева /л.31 от делото/.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи
при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни
облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се
явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави
договорените услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние
да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключен договор. Безспорно се установява, че предмета на договора е получен от
ответника, ето защо, последния дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че
предявения иск е доказан, както по основаване, така и по размер.
В съдебната практика е прието, че фактурата може да бъде приета като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за изработка между
страните доколкото в самата фактура фигурира описание на услугата и използваните
материали по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване.
2
Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика
по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен
договор между две страни във връзка с търговски отношения между тях и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката или услугата, стойност начин на плащане, данните на двете страни, време и място
на сключване на договора. Процесната фактура издадена от ищеца съдържа всички изброени
реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното тя валидно установява
претендираното вземане.
Издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото
възнаграждение - чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в
забава. Издаването на фактурата обективира изпълнението на данъчното задължение, а
изпращането й на получателя - волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв
случай данъчният документ има и облигационната последица на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед извършеното в полза на ищеца от ответника в хода на процеса – на
28.11.2023г. плащане на сумата от 2 100.00 лв., което се явява частично погасяване на
претендираният размер от *** лв., иска следва да се уважи като основателен и доказан за
размера от 500.00 лв. В останалата част до претендираният размер от *** лв., иска следва да
бъде отхвърлен поради извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 664.00 лв., представляваща сторени деловодни разноски в
настоящото исковото производство, а именно: 104.00лв –държавна такса за образуване на
исковото производство и 560.00лв.-адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***,
представлявано от ****, да заплати на „*****, представлявано от управителя ****, сумата
от ***/лева, представляваща неизплатена част от цената по договор за възлагане,
обективиран във Фактура № ****г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.11.2023г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищеца „*****, представлявано от управителя ****
против ответника ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***,
представлявано от ****, иск с правно основание с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, за
горницата над 500.00 лв. до претендираният размер от *** лв., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, общ.***,
представлявано от ****, да заплати на „*****, представлявано от управителя ****, сумата
от 664.00 лв./шестстотин шестдесет и четири лева/, представляваща направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
3
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
4