Номер 295406.11.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТрети въззивен граждански състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Николай Грънчаров
Гюлфие Яхова
Секретар:Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20201200501106 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Български
пощи“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр.София,п.код 1700, ул.“Акад.Стефан Младенов“№1, бл.31,против решение
№4219/01.06.20г на РС-Благоевград по гр.д.№2733/18г, с пр. осн.чл. 258 и сл.
ГПК.
С атакуваното решение в полза на ищците са присъдени търсените
обезщетения за неимуществените вреди по реда на чл.200 КТ, ведно с
разноските по делото, като работодателя е осъден да заплати на РС
следващите се държавни такси и разноски от бюджета.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и уважаване на исковите претенции,
ведно със всички произтичащи от това последици.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакувания акт и настоява за неговото потвърждаване, за което подробно се
аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
1
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа
обстановка.Поради това настоящият състав намира за безпредметно
детайлното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В
тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора и събраните
доказателства първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че
ищцовия баща(вж.у-нието за н-ци) е работил по трудово правоотношение във
въззивното дружество на длъжността „шофьор пощенски
автомобил(вътрешнорегионален маршрут) към ОПС, той и огняр“, когато на
27.04.17г около 7,15ч, отивайки на работа паднал на стълбищната площадка в
жилищната кооперация в Благоевград, ул.“М.Бунева“№8, в резултат на което
получил тежка черепно-мозъчна травма и фрактура – вдясно, странично на
главата, както и контузионен бял дроб, хемоторакс, фрактура на 2-ро ребро
вдясно по аксиларна линия.По тези въпроси не се спори, както и че на
11.05.17г пострадалия починал вследствие горното падане и получените при
него увреждания.
С протокол №5103-01-18/28.07.17г ТД-Благоевград на НОИ е
разследвала злополуката, при която не са установени причините за
падането,но е констатирано нарушение на две наредби подробно описани(вж.
и декларацията за трудова злополука №07/30.06.17г от работодателя).С
влязло в сила на 22.08.17г(вж. писмото на л.12) разпореждане
№20927/02.08.17г на НОИ въпросната злополука е призната за трудова по см.
на чл.55, ал.2 КСО, станала при придвижване по обичайния път от основното
място за живеене до работното място на починалия.
Видно от представената застрахователна преписка н-ците на починалия
работник Л.ББ. са получили застрахователно обезщетение по задължителната
застраховка „Трудова злополука“, сключена на 07.04.17г между работодателя
и ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД.
Според съдебно-счетоводната експертиза на въззиваемите са изплатени
общо 26 539,32лв, от които:на Т.ББ. – 13 598,66лв, от които 658лв
2
обезщетение на имуществени вреди, а останалите са за овъзмездяване на
неимуществени вреди; за Д.ББ.а – 12 940,66лв обезщетение за неимуществени
вреди(вж.справка №2).Вещото лице е категоричен, че макара работодателя да
е застраховал работниците си, в т.ч. и Л.ББ., под лимитите на чл.8 от
Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска
„трудова злополука“,застрахователя е изплатил на н-ците на починалия,
цялата сума,за която го е застраховал работодателя.
Анализирани са и свидетелските показания, които описват подробно
отношенията между починалия баща и двамата въззиваеми, както и търпените
от всеки един от тях неимуществени вреди след неговата смърт.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките от
фактическият състав на предявения иск по чл.200 КТ, уважавайки изцяло
предявените искове при строго съблюдаване изискванията на ал.4.
Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от настоящият
състав,вкл. игнориращите доводите и възраженията на работодателя, тъй като
са основани на закона, теорията и константната съдебна практика.
Очевидно необходимостта въззиваемите да живея без обичаният си
баща, а също начина по който е лишен от живот, предизвикват неизмерими
душевни терзания.Изхождайки от характера и естеството на уврежданията
им, интензитета на болките и страданията у всеки ищец, тяхната
продължителност, а така също и обществено установените критерии за
справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ползвани към
11.05.17г, настоящия състав счита, че на Т. и Д. ББ.и РС, след приспадане по
арг. на чл.200, ал.4 КТ на вече платеното от застрахователя, правилно е
присъдил исканите суми, представляващи обезщетение за търпените
неимуществени вреди от смъртта на техния баща.
Така определените суми съответстват на характера и тежестта на всички
увреждания, пряка и непосредствена последица от трудовата злополука и са
съобразени с конкретните индивидуални и субективни изживявания на всеки
въззиваем, както и възрастта на починалия. Отговарят още на икономическите
условия и стандарта в страната и ищцовото населено място към датата на
уврежданията.
3
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за неправилност на
атакуваното решение, обосновани с твърдения за нищожност на
разпореждане №20927/02.08.17г, настоявайки за подлагането му на косвен
съдебен контрол.Според доктрината и константната съдебна практика
разпореждането за установяване на трудова злополука(и професионално
заболяване) е елемент от обективната и безвиновна отговорност на
работодателя по чл.200, ал.1 КТ и се издава по строго определен ред.От една
страна същия представлява индивидуален административен акт относно
факта на трудовата злополука, а от друга е официален документ,
удостоверяващ материализираните в него факти.Наличието на влязло в сила
административен акт(вж. разпореждане №20927/02.08.17г на НОИ и писмо на
л.12), признаващ злополуката за трудова, по арг. на чл.302 ГПК е
задължителен за настоящия състав и е пречка за преразглеждането на въпроса
за трудовият й характер в настоящия процес.Недопустимо е и подлагането му
на косвен съдебен контрол, с оглед проверка предпоставките за признаването
на трудовата злополука.Следва да се отбележи, че косвения съдебен контрол
по см. на чл.17, ал.2 ГПК е възможен инцидентно само при възражения срещу
индивидуалния административен акт от трети лица за административния
процес, защото не са участвали в същия и не са могли да защитят правата
си.Докато работодателя в случая е участвал в производството по издаването
на атакуваното разпореждане, без да се е възползвал от правните
възможности за неговото оспорване.Напротив, в отговора си на исковата
молба изрично заявява, че не оспорва факта на злополуката и
“квалификацията й като приравнена на трудова съгл. ал.2 на чл.55 от
КСО“.Последното поставя под въпрос и допустимостта на инцидентното
оспорване на горното разпореждане, впредвид заявяването му за първи път
пред въззивната инстанция.Дори обаче да се счете за надлежно въведено, по
вече изложените съображения, то не намира опора в закона и данните по
делото. За пълнота следва да се отбележи, че не се установиха и
предпоставки,вкл. при служебната проверка, опровергаващи неговата
валидност, респ. водещи до нищожността му(вж.Р319/22.06.10г по гр.д.
№204/09г, ІІІ ГО; Р2714/05/13.12.05г по гр.д.№2149/04г, ІV ГО; Опр.
№239/14.02.14г по гр.д.№6184/13г, ІV ГО на ВКС и др.).
В контекста на изложеното атакувания акт се явява правилен и
4
законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателя дължи на въззиваемите
направените по делото разноски пред настоящата инстанция, които според
доказателствата възлизат общо на 1500лв за адвокатско
възнаграждение(вж.договора за правна защита и съдействие и списъка по
чл.80 ГПК).
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4219/01.06.20г на РС-Благоевград по гр.д.
№2733/18г.
ОСЪЖДА „Български пощи“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София,п.код 1700, ул.“Акад.Стефан Младенов“№1, бл.31,да
заплати на Т. Л. Б. и Д. Л. Б. , живущи в Благоевград, ул.“М.Б.“№8, сумата от
1 500лв, представляващи направени по делото разноски пред настоящата
инстанция за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5