Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260220 Дата 13.10.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:        Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Нели Богданова

в съдебно заседание на 6 октомври 2021 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 728 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

От дружеството „К.*С.“ ООД е обжалвано Решение № 260026 от 04.09.2020 г., постановено от П.окръжен съд по т. д. № 976/2019 г., с което исковете на това дружество против „Е.Б.Е.“ ЕАД за заплащане на сумата от „общо 501 820,56 лева, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 12.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от „К.*С.” ООД и продадена на „Е.Б.Е.” ЕАД електрическа енергия за месеците ноември 83 346,88 лв. и декември 89 363,21лв. 2016 г., месеците октомври  76 808,31 лв., ноември 51 810,04 лв. и декември 59 060,39 лв. 2017 г. и месеците октомври 43 862,97 лв., ноември 47 487,09 лв. и декември 50 081,68 лв. 2018 г., като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от „Е.Б.Е.” ЕАД по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор № *** от 15.08.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 101 716,46 лв., както следва:

         за месец ноември 2016 г. - дължима сума в размер на 24 934,62 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 83 346,88 лв. /търсената преференциална цена за продадените количества ел.енергия в този месец/ за периода от 01.01.2017 г. /падежа за плащане/ до 12.11.2019 г. /датата на ИМ/;

         за месец декември 2016 г. - дължима сума в размер на 25 964,96 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 89 363,21 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 592,52 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2 874,78 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 15 238,51 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 73 933,53 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец ноември 2017 г. - дължима сума в размер на 10 246,87 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 51 810,04 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 12.11.2019 г.

         за месец декември 2017 г. - дължима сума в размер на 11 172,26 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 59 060,39 лв. за периода от 01.02.2018 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец октомври 2018 г. - дължима сума в размер на 80,17 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 765,57 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец октомври 2018 г. - дължима сума в размер на 4 513,25 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 43 097,40 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 12.11.2019 г.;

         за месец ноември 2018 г. - дължима сума в размер на 4 577,24 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 47 487,09 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 12.11.2019 г.;

за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 4 396,06 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 50 081,68 лв. за периода от 01.02.2019 г. до 12.11.2019 г,

като неоснователни“.

В полза на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД са присъдени разноски, в размер на сумата 1 150 лева, а решението е било постановено при участието на „Н.е.к.“ ЕАД – като привлечено от „Е.Б.Е.“ ЕАД трето лице помагач.

Основният спорен въпрос, поставен както в поддържаните от ищеца твърдения, така и със заявените от ответника и третото лице помагач възражения, е, дали в процесния период се е дължало изкупуване по преференциални цени на цялото количество, произведено от ФЕЦ на ищеца електрическа енергия или – само на количествата до НСП.

Отказът на „Е.Б.Е.“ ЕАД да заплаща изкупуваната електроенергия над НСП на преференциални цени се основава на Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР. С това решение на КЕВР е било определено нетното специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, като максимална граница, до която на преференциална цена ще се изкупува енергията от възобновяемите източници.

Според ищеца, размер на „нетно специфично производство“ за процесния период е нямало, тъй определящото този размер Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е било отменено с влязлото в сила Решение № 4937 от 20.07.2017 г., постановено от АССГ по адм. д. № 3247/2016 г.

Между страните няма спор, че отношенията им във връзка с продажбите през процесния период са били съобразени с посоченото последващо Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР (л. 60 и сл.), затова единственото поддържано в процеса правно основание за уважаването на иска е било твърдението, че това последващо Решение на КЕВР е неправилно и нищожно.

Както валидността, така и правилността на това решение са предмет на съдебен контрол – адм. д. № 3659/2019 г. по описа на Административен съд, С. град, 70-ти състав, образувано по жалби на ищеца и други производители на електрическа енергия.

Решенията на КЕВР обаче, подлежат на предварително изпълнение (чл. 13, ал. 9 ЗЕ) и независимо от обжалването на Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г., този административен акт – за процесния период – е уреждал отношенията между страните във връзка с размера на продажната цена на електроенергия от възобновяеми източници.

При това положение въпросът за цената, по която е следвало да се заплаща произведената от ищеца електрическа енергия – дали изцяло по преференциална цена или пък количествата, надвишаващи НСП, да се заплащат по цена за излишък, е решен и поддържаните от жалбоподателя доводи против правилността и валидността на Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, при наличие на заявеното от самия него оспорване на административния акт по съдебен ред, понастоящем не могат да бъдат обсъждани (чл. 17, ал. 2, изр. 2-ро ГПК). Косвеният контрол за нищожност на административен акт е недопустим, щом върху акта понастоящем се упражнява пряк съдебен контрол – вж. в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2013 г. ВКС, ОСГК.  

Затова преценката на Апелативния съд е, че материалните предпоставки за уважаване на иска са липсвали и заявените осъдителни претенции не е можело да бъдат уважени.

Заключението по назначената в процеса Съдебно – техническа експертиза (л. 174 и сл.) е потвърдило и впоследствие неоспорения от ищеца факт, че за една част от процесния период – за времето от 0:00 ч. на 14.10.2017 г. до 23:59 ч. на 31.12.2017 г. и от 0:00 ч. на 17.10.2018 г. до 23:59 ч. на 31.12.2018 г. ищецът е продавал произведената от него електрическа енергия над НСП не на ответника, а на  купувача „ЕВН Т. С. И. Ю.“ ЕАД.

Продажбите на този различен от ответника купувач са извършени изцяло в съгласие с чл. Глава ІХ, Раздел VІІ ЗИ и процесния договор (чл. 1, ал. 1, предл. 4-то от изключенията) и никакво задължение за плащане на тази продадена на трето лице електроенергия, на каквито и да било цени, ответникът няма. Затова, независимо от размера на нетното специфично производство /НСП/, определен с Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР, в тази нейна част претенцията е била неоснователна и поради недоказаната материална легитимация на ответника искът – по отношение на посочените периоди – е подлежал на отхвърляне.

 На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение, независимо че е постановено преди приключването на съдебния спор по адм. д. № 3659/ 2019 г. по описа на Административен съд, София град, 70-ти състав, е материално съобразено с допуснатото от закона предварително изпълнение на нормативната регулация по Решение № СП – 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР и – като правилно – ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) към подробните мотиви на П.окръжен съд.

 

На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, в полза на ответника по жалбата „Е.Б.Е.“ ЕАД ще се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата 450 лева.

Държавна такса в размер на сумата 10 949.98 лева в настоящото производство не е внасяна от „Е.Б.Е.“ ЕАД, нито „искове, предявени от ЕВН ЕС“ са били разглеждани. Затова, в тази негова част – за присъждане на сумата от общо 11 399.98 лева, искането за присъждане на разноски не може да бъде уважено.

 

Затова Пловдивският Апелативен съд

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026 от 04.09.2020 г., постановено от П.окръжен съд по т. д. № 976/2019 г.

 

ОСЪЖДА дружеството „К.*С.“ ООД, ЕИК **********, да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, възнаграждение за юрисконсулт, в размер на сумата 300 (триста) лева.

 

Настоящото решение е постановено при участието на „Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ********, като трето лице, привлечено от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК **********.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.