№ 42
гр. Раднево, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четвърти април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100543 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Г. срещу Х.
Д. Г., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите,
свързани с пътуване на тяхното дете извън страната и снабдяване с
необходимите за това документи на детето, чието правно основание е чл.
127а, ал. 2 СК, съединен с иск по чл. 150 СК за увеличение на издръжка
на дете.
Производството е първоначално образувано по искова молба на А. М.
Г., действаща чрез адв. Д., срещу Х. Д. Г., с която е предявен иск за развод по
чл. 49, ал. 1 СК и искане за заместващо съгласие по чл. 127а, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответника са заживели на семейни начала през 2011 г. в
Испания, като на ****** г. се родил синът им Н. Х. Г.. Твърди, че лятото на
2018 г. се върнали в България и сключили граждански брак на 18.07.2018 г. в
гр. Пещера. Твърди, че през месец септември 2018 г. отново се върнали в
Испания, където живели в с. Масанаса и където било семейното им жилище, а
там живели заедно с родителите на ответника, негово дете от предходна
връзка и негова племенница. Твърди, че след сключване на гражданския брак
и връщане в Испания започнали между тях скандали и проблеми, като била
подложена често на психически и физически тормоз. Твърди, че на 13.01.2019
г. ответникът й нанесъл телесна повреда на публично място, като се наложило
намеса на органите на реда и получила закрила заедно с детето в
1
специализиран център за настаняване там, където пребивавали 6 месеца.
Твърди, че на ответника била постановена забрана за 1 година да ги
доближава, бил му определен временен режим на лични отношения с детето и
издръжка от 180 евро. Твърди, че през месец юли 2019 г. се върнала в
България заедно с детето и заживели в с. Сърнево, в нейна къща, където
живяла и нейната майка. Твърди, че детето било записано на детска градина,
тя започнала работа, а майка й им помагала. Твърди, че ответникът не се
интересува от детето, като за 3 години веднъж не го потърсил, въпреки да се
връщал често в гр. Пещера. Твърди, че липсата на комуникация между
родителите я затруднява административно, не можела да поднови
международния паспорт на детето, респективно да напуснат страната и да му
осигури по-добър живот. Твърди, че детето ще бъде първи клас, ще са нужни
повече средства за него, въпреки ответникът редовно да плащал от 2020 г. по
160 евро месечно издръжка на детето. Твърди, че всичко това се отразило
негативно на детето и го записала към ЦОП в Раднево за получаване на
социална услуга. Твърди, че бракът й с ответника е формален, нямал онези
неща, които законът изисква от един брак, за да съществува пълноценно.
Поради което иска да бъде прекратен брака им чрез развод, без произнасяне
по въпроса за вината, като се предоставят на нея родителските права над
детето и се определи местоживеене на детето при нея, а на ответника се
определи конкретен режим на лични отношения с детето и да се осъди да
заплаща издръжка от 400 лева месечно, а ищцата след прекратяване на брака
да продължи да носи брачното си фамилно име Г., както и да се даде
заместващо съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за
пътуването му в чужбина. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Х. Д. Г..
По делото е представено влязло в сила решение за развод по исков ред
между страните на Първоинстанционен съд № 3 в Катароха, Испания, с което
са определени и мерки спрямо детето, в това число и издръжка в размер на
170 евро. В последното съдебно заседание е прекратено производството по
делото досежно иска за развод по исков ред с правно основание чл. 49, ал. 1
СК и съпътстващите го искания за предоставяне на родителски права, лични
отношения и местоживеене на детето, а е останало висящо относно искането
за издръжка в размер на 200 евро месечно, което се явява иск за увеличение
на предходно определената издръжка от испанския съд.
2
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти следното:
Не е спорно между страните, че са родители на детето Н. Х. Г., родено на
****** г. в Испания, към момента малолетно лице.
По отношение на искането с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:
Не е спорно, че от 2019 г. комуникацията между родителите е до
крайност разрушена, такава не се води и съответно бащата на детето не е дал
декларация съгласие за пътуване на детето в чужбина.
Производството по чл. 127а от СК е един от най-важните въпроси
относно упражняването на родителските правомощия в светлината на
гарантиране правото на детето на свободно придвижване и напускане на
пределите на РБ. Според чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република
България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се
придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели”, а чл.
35, ал. 1, изр. 2 КРБ предвижда, че „това право може да се ограничава само
със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и
свободите на други граждани”. Правото на свободно движение в рамките на
държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, §2 от
Договора за Европейски съюз. Съгласно Конвенцията за правата на детето,
всяко дете има право на свободно придвижване извън пределите на страната,
в която живее, с оглед обогатяване на неговия мироглед, запознаване с чужди
култури и други образователни и лични цели. Отново в Конвенцията, в чл. 10,
т. 2 е записано, че правото на децата да напускат която и да е стрА. подлежи
само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве
или морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция (Решение № 10052 от 12.11.2002 г.
на ВАС по адм. д. № 6474/2002 г., V о.). По делото не се установи да са
налице някои от посочените ограничения.
От доста време вече Република България е член на ЕС, чието основно
право е свободно пътуване на хората. Отделно от това достъпът до пътуване е
значително улеснен и достъпен масово за хората през последните
десетилетия. Това се потвърждава и от обстоятелството, че родителите на
3
детето са живели в Испания, то е родено там, а ответникът дори все още е в
чужбина. Безспорно в интерес на всяко дете е да може да пътува, да обогатява
културата си и езиковите си познания. В тази връзка съдът намира, че няма
никакви причини и конкретни обстоятелства, които да изключват правото на
детето да пътува в чужбина. А именно защото за пътуване в чужбина е нужно
съгласие на двамата родителите, а ответникът не е дал такова по съответния
начин, то е закономерно постановяването на заместващо от съда на основание
чл. 127а, ал. 2 СК. Тези мотиви на съда са изцяло в интерес на детето, който
интерес е водещ критерий при разрешаване на спорове, касаещи деца.
Съгласно т.1 на ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС съдът може да разреши
по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в
чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е
определяем. В тази връзка съдът намира, че следва да се даде разрешение на
детето да пътува без съгласието на бащата до навършване на пълнолетие и до
страните от Европейското икономическо пространство, Швейцария и
страните от Балканския полуостров, като се изключи изрично пътуване на
детето до страни, в които има обявен военен конфликт или се води
официално обявена по международните правила война, с оглед защита на
неговото здраве.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови
акт на спорна съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие
на бащата по отношение снабдяването с всички необходими документи на
детето, свързани с визовия режим, изискванията на граничните и консулските
власти при МВР и МВнР за пътуване на детето в чужбина, и за пътуването на
детето извън страната до страните от Европейското икономическо
пространство, Швейцария и страните от Балканския полуостров, като се
изключи изрично пътуване на детето до страни, в които има обявен военен
конфликт или се води официално обявена по международните правила война,
за срок до навършване на пълнолетие на детето.
По отношение на иска за увеличение на издръжката с правно
основание чл. 150 СК:
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило
пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на
4
родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл.
150 от СК следва да е налице и трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г., в този смисъл Решение
№ 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 ГПК).
В случая е видно, че с решението на първоинстанционния съд в
Катароха, Испания, е определена издръжка на детето от 170 евро, което е
стА.ло на 06.03.2020 г. /виж решението на л.103 и сл./. Видно е от посочените
в исковата молба обстоятелства от ищцата, че ответникът от месец април
2020 г. започнал да плаща издръжка от 160 евро месечно, които изплащал
редовно и към момента. Обаче от 2020 г. до 2023 г. животът е ноторно
известно, че поскъпна изключително много, не само в България, а и в цяла
Европа. Само ще се посочи статистиката на инфлационните процеси през
последните 2 години, обявени на интернет страницата на Евростат:
-https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-
surveys/economic-forecasts/autumn-2022-economic-forecast-eu-economy-turning-
point_en - за 2022 година инфлация в размер на 9,3% за ЕС и 8,5% за
Еврозоната,
-https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-
surveys/economic-forecasts/winter-2023-economic-forecast-eu-economy-set-avoid-
recession-headwinds-persist_en - прогнозна инфлация за зимата на 2023 г. от
6,4% за ЕС и 5,6% за Еврозоната.
Според данните на НСИ за годишната инфлация в България същата за
март 2023 г. спрямо март 2022 г. е 14.0%.
Поскъпването на цените е осезаемо за всички граждани и обект на
множество мерки на редица правителства последните години.
Само от тази гледна точка са налице променени обстоятелства, а
отделно от тях и детето постъпи в първи клас през текущата учебна 2022-2023
година, а започването на училище значително увеличава разходите по всяко
едно дете.
Няма данни за дохода на бащата Х. Г., а същият не е представил
никакви документи за доходите си, въпреки да участва в процеса чрез
представяне на други доказателства /решението за развод/. От
5
обстоятелствата, изложени в решението на Първоинстанционния съд в
Катароха, е видно, че ответникът е баща и плаща издръжка и на друго дете
От представените писмени доказателства /служебна бележка на л.14/ е
видно, че майката А. Г. получава месечно около 1000 лв. От социалния
доклад на ДСП-Раднево е видно, че майката А. Г. е заминала да работи за
Германия, като няма данни за дохода й там, но следва да се предполага, че
същият е по-висок от дохода, който е имала в България.
Детето е на 7 години и половина, няма данни да страда от някакви
заболявания или да има специални потребности, които да изискват
допълнителни средства.
Като се вземе предвид живота в България, където детето живее и се
отглежда в момента от своята баба по майчина линия, следва да се определи
издръжка на детето около 450 лева месечно, от които бащата да поеме по-
голямата част, като родителят, който не полага непосредствени грижи за
детето. Ще се отчете и обстоятелството, че бащата не осъществява режим на
лични отношения с детето, прекъснал е връзката, тоест не прави разходите,
типични по време на осъществяване на лични отношения с детето. Затова
съдът намира, че постановената от Първоинстанционния съд в Катароха
издръжка от 170 евро, равняващи се приблизително на 340 лева, са адекватни
към момента за нуждите на детето, което не налага увеличаване на
издръжката на 200 евро месечно. Тези изводи на съда не противостоят на
определената издръжка от 170 евро през 2020 г., която спрямо стандарта на
живот и най-вече на покупателната им способност в България към онзи
момент е била повече от нужната. Следва да се има предвид, че издръжката
следва да бъде поносима от даващия, а не само да държи сметка на интереса
на детето. Затова съдът намира, че искът за увеличение на издръжката следва
да се отхвърли.
По разноските:
Следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата разноските по делото – 25 лв. за държавна такса за
искането по чл. 127а СК и сумата от 300 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.07.2022 г.,
което е съразмерно на уважената част от исканията и общо платеното
адвокатско възнаграждение.
6
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а, ал. 2 СК, детето Н. Х. Г., роден на
****** г., ЕГН **********, да пътува извън Република България до страните
от Европейското икономическо пространство, Швейцария и страните от
Балканския полуостров, като се изключи изрично пътуване на детето до
страни, в които има обявен военен конфликт или се води официално обявена
по международните правила война, за срок до навършване на пълнолетие на
детето, само със съгласието на своята майка А. М. Г., ЕГН **********, като
във връзка с това РАЗРЕШАВА на майката А. М. Г., ЕГН **********, да се
снабдява с всички необходими документи, свързани с визовия режим,
изискванията на граничните и консулските власти при МВР и МВнР за
пътуване на детето Н. Х. Г., роден на ****** г., ЕГН **********, в чужбина.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 150 СК за
увеличение на предходно определена издръжка на детето Н. Х. Г., роден на
****** г., ЕГН **********, от 170 евро на 200 евро/400 лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Пещера, ул. ********,
да заплати на А. М. Г., ЕГН **********, с адрес с. Сърнево, община Раднево,
ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в
размер на 325 лв. (триста двадесет и пет лева) за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7