№ 3712
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110207274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ АД срещу наказателно
постановление № 92-02-21/24.04.2024г., издадено от Главен секретар на
Агенция по вписванията, с което на жалбоподателя „*********“ АД е
наложено на основание чл. 118 ал.1 т.2 ЗМИП административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.63
ал.6 ЗМИП. В жалбата се оспорват фактическите констатации в акта. Твърди
се, че е изтекъл абсолютния давностен срок за реализиране на
административно-наказателна отговорност. Иска се от съда да отмени
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява
от адв.С.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 26.02.2024г. Е. Тодорова съставила на „*********“ АД АУАН за
1
нарушение на чл.63 ал.6 ЗМИП.
При идентично фактическо описание на нарушението е съставено и НП
№ 92-02-21/24.04.2024г.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Видно от приложената към доказателствата по делото заповед АУАН е
изготвен от овластено за това лице.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т.е. в
административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността, като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, съгласно чл.24, т.3 от НПК давността е една от предпоставките,
при наличието на които наказателното производство следва да бъде
прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на
определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се
преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение
на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска
обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват
изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар.
абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и
сл. на Наказателния кодекс. В частност, в процесния случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК –
административнонаказателното производство следва да се счита погасено по
2
давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок,
надвишаващ четири години и половина, считано от датата на извършване на
нарушението.
Видно от доказателствата по делото – АУАН – нарушението се твърди да
е извършено на 01.06.2019г., като независимо от спирането и прекъсването на
сроковете, касаещи давността, този давностен срок е изтекъл на 01.12.2023г..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/24.04.2024г.,
издадено от Главен секретар на Агенция по вписванията, с което на
жалбоподателя „*********“ АД е наложено на основание чл. 118 ал.1 т.2
ЗМИП административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000
/хиляда/ лева за нарушение на чл.63 ал.6 ЗМИП.
ПРЕКРАТЯВА образуваното административно наказателно
производство, по което е издадено Наказателно постановление № 92-02-
21/24.04.2024г., издадено от Главен секретар на Агенция по вписванията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3