Р Е Ш Е Н И Е
№
176
Гр.
Перник, 07.10.2021 година.
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло И.
при съдебния секретар А.М., като
разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 334 по описа за
2021 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/.
Образувано е по жалба на В.И.В.
с ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.В.М. от АК Перник, с адрес ***, ****, ***** против Решение №
770116**** от 18.06.2021 година, издадено от Директора на ТП Перник на НОИ, с
което е отхвърлено възражение вх. № 1012-13-65 от 19.05.2021 година срещу
Разпореждане №
770116**** от 15.04.2021 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.
Жалбоподателят счита
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за незаконосъобразни,
поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от датата на подаване на заявлението пред ТЕЛК.
Моли съда да отмени оспореното решение на директора на ТП – Перник на НОИ и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване, с
начална дата на отпуснатата пенсия 24.02.2021 година. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят В.И.В.
редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат В.В.М. от АК Перник, който поддържа жалбата по изложени в
нея и в съдебно заседание съображения. Моли съда да отмени оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът – директор на Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт редовно призован не се
явява, представлява се от К.Б. – началник на отдел „Административен“, която оспорва
жалбата по подробно изложени в съдебно заседание съображения. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
вх. № 2112-13-107 от 16.03.2021 година в ТП Перник на НОИ, настоящия
жалбоподател В.И.В. е поискал отпускане на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Към заявлението е приложено
Експертно решение ****от заседание ****.2021 година на ТЕЛК II състав общи
заболявания към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. Перник, с което по
подадена молба – декларация № 1689 от 17.06.2019 година и след преглед е
извършено освидетелстване на В.И.В. – настоящ
жалбоподател, както и му е определена оценка на работоспособността /вид
и степен на увреждане – 50 % трайно намалена работоспособност/ с дата на
инвалидизиране 24.02.2021 година и срок до 01.02.2023 година – две години.
Решението на
ТЕЛК е получено от освидетелстваното лице срещу подпис на 01.03.2021 година.
Решението на
ТЕЛК е потвърдено с Решение № 0712 от заседание 006 от 22.03.2021 година на медицинска
комисия при ТП Перник на НОИ и няма данни да е обжалвано.
Решението на
ТЕЛК, видно от извършеното отбелязването от РЗИ Перник е влязло в сила на
15.03.2021 година.
С Разпореждане №
**********, № 3/прот. № N01141 от 15.04.2021 година на ръководител „ПО“ в ТП Перник
на НОИ, на настоящия жалбоподател е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване в размер на 255 лева, считано от 24.02.2021 година –
дата на инвалидизация.
Видно от
приложения приемно – предавателен протокол разпореждането е получено от настоящия
жалбоподател на 19.05.2021 година и е обжалвано единствено в частта му относно
определянето на началната дата на отпускане на личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване пред Директора на ТП Перник на НОИ.
С Решение № 770116**** от 18.06.2021 година, издадено
от Директора на ТП Перник на НОИ е отхвърлено възражение вх. № 1012-13-65 от
19.05.2021 година срещу Разпореждане № 770116**** от 15.04.2021 година на
длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. В решението са възприети изцяло
констатациите на пенсионния орган относно началната дата на отпускане на
пенсията, като е посочено, че съгласно чл. 94, ал. 1
от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Предпоставките за придобиване правото на пенсия за ИОЗ, съгласно чл. 73 от КСО
за жалбоподателя са били налице към 24.02.2021 година – началната дата на
инвалидизиране според Експертното решение на ТЕЛК и най – ранната дата, от
която може да бъде отпусната пенсията е датата на придобиване на правото – 24.02.2021
година.
Решението е съобщено на адресата си на 30.06.2021 година,
видно от известие за доставяне, а жалбата срещу него е подадена чрез ТП Перник на
НОИ на 05.07.2021 година и е заведена под вх. № 1012-13-65#4 от същата дата.
При така установените факти, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е решение на ръководителя на ТП Перник
на НОИ, постановено по реда и при условията на чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „а“ от КСО, т. е. актът е издаден от административен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Спазена е
изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият е
подписан от издателя си, а в жалбата не са повдигнати възражения по валидността
на оспорения акт, нито са наведени конкретни доводи за нарушаване на
административнопроизводствени правила при неговото постановяване.
При преценка
съответствието на проверяваното решение с материалния закон следва да се
отчете, че между страните по делото няма спор относно правото на жалбоподателя
на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО.
Единственият спорен въпрос по делото е правен и той е от коя дата следва да
бъде отпусната тази пенсия за инвалидност. Жалбоподателят счита, че пенсията
следва да й бъде отпусната от 17.06.2019 година – датата, на която е подал молба
– декларация до ТЕЛК, като се позовава на изпълнение условията на чл. 94, ал. 3
от КСО.
В случая административният
орган намира за приложима нормата на чл. 94, ал. 1
от КСО (приложима редакция към датата на разпореждането – доп. ДВ, бр.
99 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година), според която „Пенсиите и
добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако
заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата.
Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им“.
Директорът на ТП Перник на НОИ счита, че пенсията на настоящия жалбоподател не
може да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението до ТЕЛК, тъй като
към тази дата правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване още не е
било възникнало, тъй с като ЕР на ТЕЛК е определена дата на инвалидизиране 24.02.2021
година.
Настоящият
съдебен състав намира, че административният орган правилно е приложил закона,
като е определил датата 24.02.2021 година като начална дата за отпускане на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя. В случая
административния орган правилно е разграничил условията за придобиване правото
на пенсия от правилата за датата на нейното отпускане. Безспорно жалбоподателя
придобива право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване съобразно
условията на чл. 74, ал. 1
от КСО – загубена работоспособност и осигурителен стаж, придобит до
датата на инвалидизирането, по – голям от 5 години.
В конкретния
случай, от съдържанието на жалбата срещу разпореждането на ръководителя на „ПО“
при ТП Перник на НОИ, с което е отпусната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на настоящия жалбоподател, може да се направи извод, че последния е
поискал определянето на началната дата за изплащане на пенсията да бъде
съобразено със специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО, или така началната дата да е тази на заявлението
– декларация за освидетелстване, депозирана до ТЕЛК, по която се е развило
административното производство, приключило с издаването на ЕР ****от заседание ****.2021
година на ТЕЛК II състав общи заболявания към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр.
Перник. Следва да се има предвид, на първо място, че нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО се прилага само за пенсиите за
инвалидност, когато не са налице случаите на чл. 94, ал. 1
от КСО, тоест, когато поради каквато и да било причина е пропуснат
двумесечният срок по ал. 1. Прилагането на тази по – благоприятна начална дата
на изплащане на пенсията е обвързано от разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО в редакцията на ДВ бр. 102 от 2018
година, в сила от 01.01.2019 година, както със срок на депозиране документите
пред ТП на НОИ, така и с конкретно ограничение, свързано датата на
инвалидизиране. В случая, настоящия жалбоподател действително е подал документи
за отпускане на пенсия към 16.03.2021 година, или в рамките на едномесечния
срок от изтичане за нея срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК, което му е връчено на
01.03.2021 година. Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО обаче, поставя ограничение, свързано с
датата на инвалидизиране, като посочва, че пенсията за инвалидност се отпуска
от датата на подаване на заявлението – декларация до ТЕЛК, при спазване на
посочения едномесечен срок, но не по – рано от датата на инвалидизиране.
Следователно и дори и да са изпълнени останалите елементи от посочената
хипотеза на чл. 94, ал. 3 от КСО, то най – ранната дата, от която в случая
може да се отпусне пенсията е датата на инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК –
24.02.2021 година, която именно дата е посочена като начална такава за
изплащане на пенсията и в процесното разпореждане за отпускането. Посоченото
ограничение в нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО е в съответствие с цитирания по – горе
текст на разпоредбата на чл. 73, ал. 1
от КСО, предвиждащ, че правото на пенсия за инвалидност се поражда
от момента на инвалидизирането. Следователно и напълно законосъобразен ще бъде
отказът да се отпусне пенсия от дата, която предхожда датата на пораждане на
правото на пенсия въобще, доколкото противното ще е в противоречие с принципа
по чл. 73, ал. 1
от КСО. Както е посочил и Върховния административен съд в Решение №
№ 5507/2016 година, постановено по адм. дело № 14734/2015 година не е възможно
в противоречие с нормата на чл. 74, ал. 1 от КСО да се отпусне пенсия
от една по – ранна дата, предхождаща датата на възникване на самото право на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка посочената съдебна
практика от жалбоподателя предхожда изменението на нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО – в сила от 01.01.2019 година, която норма преди изменението действително е
предвиждала като начална дата за отпускане на пенсията за инвалидност
единствено датата на която е подадено заявлението – декларация пред ТЕЛК,
поради което не е приложима към настоящия казус. В действащата редакция на нормата
на чл. 94, ал. 3 от КСО е предвидено, че извън случаите по ал. 1
пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на
подаване от лицето на заявление – декларация до териториалната експертна
лекарска комисия (ТЕЛК), но не по – рано от датата на инвалидизиране, съответно
– от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите
документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на
експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия по
отношение на правоимащото лице. Действително нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО е специална
и се прилага извън случаите на ал. 1 на чл.
94, ал. 1 от КСО. В случая, правилно административният орган е отчел
факта, че настоящия жалбоподател е депозирала заявлението си за отпускане на
лична пенсия за инвалидност в рамките на едномесечния срок от датата на
придобиване на правото на пенсия за инвалидност, а именно от датата на
инвалидизиране, посочена в ЕР на ТЕЛК от 24.02.2021 година, поради което и правилно
и при приложение на тази по – благоприятна законова хипотеза, в сравнение с
втората хипотеза на чл. 94, ал.
1, пр. 2 от КСО, пенсията на жалбоподателя е била отпусната от
датата на инвалидизация – 24.02.2021 година, а не от датата на подаване на
документите за пенсиониране. Поради това и законосъобразно е била определена
началната дата на изплащане на пенсията.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган, поради
което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно. Оспорването му е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без
уважение направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал.
4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. с ЕГН **********
***, чрез адвокат В.В.М. от АК Перник, с адрес ***, ****, ***** против Решение № 770116****
от 18.06.2021 година, издадено от Директора на ТП Перник на НОИ, с което е
отхвърлено възражение вх. № 1012-13-65 от 19.05.2021 година срещу Разпореждане № 770116**** от
15.04.2021 година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, като
неоснователна.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН ********** ***, ул. ****,****,****да заплати на
Националния осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: