№ 55
гр. Разград, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100754 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 493, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С искова молба от Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. Раковски, общ. Разград, ул.
***, чрез пълномощника му адв. С. Н. при АК – Разград, със съдебен адрес:
гр. Разград, пл. „Момина чешма“, кино „Димитър Благоев“, северен вход, стая
№ 3, против “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец,
ул. „Сребърна“ № 16 адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16,
се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7344,00 лв. главница ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования извършител на ПТП, ако е по-
ранна или от деня на предявяване на застрахователната претенция съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното плащане на главницата, както и сумата
от 500,00 лева за разноски, претендирани съгласно чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ
ведно със законна лихва от 22.11.2019 г. до окончателното им плащане.
Претендира деловодни разноски по делото.
Ищецът твърди, че на 30.06.2020 г. той и съпругата му Г.А. Р.а пострадали
при ПТП на път от републиканската пътна мрежа гр. Бяла – гр. Попово на км.
21 +500. Участници в ПТП били три МПС: участник 1-ППС с peг. № ***,
марка „Ленд Ровер“, собственост на „Агроком” ООД с ЕИК *********, с
водач С.П.А. с ЕГН **********, живущ в гр. ***; участник 2-ППС с peг. №
***, марка ДАФ, собственост на „Транс Груп-България” ООД с ЕИК
*********, с водач И.Х. Й.ов с ЕГН **********, живущ в гр. ***. Участник
3-ППС с рег. № № ***, марка „Фолксваген Транспортер“, собственост на
ищеца и управлявано от него.
Ищецът сочи, че единствената причина за ПТП са действия на водача С.П.А.,
който управлявал автомобила си с превишена скорост и навлязъл в лентата за
1
насрещно движения, по която се движел ищеца, предизвикайки челен сблъсък
с управлявания от ищеца автомобил, в който се намирала и съпругата на
ищеца Г.А. Р.а. За процесното ПТП било образувано наказателно
производство, а именно ДП № 247-ДП-99/2020 год. на РУ МВР - Бяла, вх. №
3846/20 год. на Районна прокуратура - Русе. Твърди се, че поради неритмично
и несвоевременно разследване, досъдебното производство още не било
приключило.
Твърди се, че вследствие на произшествието ищецът и съпругата му получили
многобройни и дълготрайни увреждания. За тези увреждания ищецът
предявил отделна застрахователна претенция пред ответника за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, за което била образувана
преписка - щета № 1000/20/*********.
Ищецът сочи, че за автомобилът, с който било извършено деянието, от което
пострадал ищеца и бил увреден до неизползваемост автомобилът на ищеца,
имало сключен договор за гражданска отговорност със Застрахователна
компания „Алианц България” АД и издадена Застрахователна полица №
BG/01/119002739036 с валидност от 09.10.2019 год. до 08.10.2020 год., която
обхващала във времето и деянието, от което бил увреден автомобила му.
Ищецът посочва, че собствения му автомобил бил разрушен изцяло до степен
на неизползваемост. За нуждите на разследването той бил иззет като
веществено доказателство, за което бил съставен протокол за огледа и
оставен на съхранение в двора на Противопожарната служба в гр. Русе.
Автомобилът му бил върнат въз основа на постановление на наблюдаващия
прокурор от 03.06.2021 год. На 14.06.2021 год. ищецът получил автомобила
си и с репатриращ автомобил, откарал го до дома си в с. Раковски. За превоза
на катастрофиралия автомобил заплатил сумата от 344,00 лв. на
репатриращото ТД „Виктори Каре“ ЕООД от гр. Русе. По искане на ответника
от негова страна бил извършен оглед на автомобила на 01.02.2022 год.
Ищецът към момента на произшествието оценява стойността на
автомобила на 7000 лева. 3а щетите по автомобила и разходите за
транспортирането му след катастрофата той предявил пред ответника отделна
застрахователна претенция в размер на 7344 лева ведно със лихви и разноски,
която била заведена като щета с № 1000/22/727/500023. За предявяването на
застрахователната претенция ищецът ангажирал адвокат, на който заплатил
възнаграждение в размер на 500 лева, като поискал и тази сума да му бъде
заплатена съгласно чл. 493, ал. 1, т.4 от КЗ. С писмо № 2-101-4101-
314/13.01.2022 год. ответникът поискал ищеца да представи допълнителни
документи. Независимо от забавянето на досъдебното производство, ищецът
представил съществуващата документация на ответника, макар че ищеца
нямал такова задължение.
Ищецът твърди, че до настоящия момент ответникът отказва да определи и
заплати обезщетение по претенцията му съгласно чл. 496 от КЗ. Ищецът
посочва, че има право да получи от застрахователя обезщетение за
имуществените ми вреди, които оценява на 7344,00 лева главница и законната
лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования извършител на ПТП, ако е по
ранна или от деня на предявяване на застрахователната претенция съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ.
В подадения писмен отговор ответникът изразява становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва наличието на
2
валиден застрахователен договор, сключен за л.а. „Ленд Ровър" с peг. № ***,
обективиран в Застрахователна полица № BG/01/119002739036. Оспорват се
изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва се посочения в
исковата молба механизъм на ПТП и причините за неговото настъпване.
Оспорва се твърдението за противоправно поведение от страна на водача на
л.а. „Ленд Ровър" с peг. № *** С.А., респ. за извършени от негова страна
нарушения на ЗДП. Оспорва се твърдението, че С.А. има вина за настъпване
на процесното ПТП. Твърди се, че в исковата молба не се сочи какви правила
за движение същият е нарушил, като липсват и доказателства, които
безспорно да установяват, че процесното ПТП е настъпило единствено заради
негово виновно и противоправно поведение. Не се спори, че във връзка с
ПТП е образувано досъдебно производство, неприключило до момента, т.е.
ответникът сочи, че причините за настъпването му и поведението на
участниците не се изяснени до момента. Поради което на този етап се оспорва
наличието на всички предпоставки за фактическия състав на непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, без което не може да се ангажира отговорност.
Независимо, че вината се предполага до доказване на противното, сочи че
останалите предпоставки, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна
връзка, подлежат на доказване от ищеца. До установяване на наличието на
всички елементи от фактическия състав на деликта, които да обосноват
отговорност на водача на л.а. „Ленд Ровър", оспорва се качеството на ищеца
като „увредено лице“ по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ.Оспорват се вида и
размера на твърдените имуществени вреди. Твърди се, че са налице три
искове за имуществени вреди с общо размер на 7844 лв., а именно: иск в
размер на 7 000 лв. — претенция за твърдяна от ищеца стойност на вредите по
л.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***; иск в размер на 344 лв. -
претенция за твърдян от ищеца разход за репатриране на л.а. Фолксваген
Транспортер с peг. № ***; иск в размер на 500 лв. - претенция за твърдян от
ищеца разход за предяване на застрахователна претенция. Оспорва се по
основание и размер исковата претенция в размер на 7 000 лв. Твърди се, че
делото не са представени доказателства относно размера на вредите по
процесния автомобил, т.е. не става ясно дали сумата в размер на 7 000 лв.
представлява стойност, необходима за ремонтиране на увредената вещ или
представлява стойността на увреденото имущество, тъй като е налице тотална
щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Поради което есе моли да се укаже на
ищеца да уточни иска си. Изразява се становище за прекомерност на
поисканата от ищеца сума, както и противоречие с принципа, заложен в чл.
386, ал. 1 от КЗ. Оспорва се по основание и размер исковата претенция в
размер на 344 лв. Твърди се, че посоченият разход за репатриране на
автомобила не е пряко свързан с процесното ПТП, т.е. липсва
причинноследствена връзка между събитието и твърдяната вреда. Твърди се,
че подобен разход не е сторен във връзка с указанията на ответника за
запазване на вещта или доказване на застрахователната претенция. В
условията на евентуалност, оспорва се иска по размер, като се твърди
прекомерност. Оспорва се по основание и размер исковата претенция в
размер на 500 лв. Счита се, че претендираното обезщетение не произтича
пряко от деликта и не е необходим разход с оглед предявяването на
застрахователна претенция. Твърди се опростена процедура, неизискваща
специални знания, както и необходимост от правна помощ. Сочи се, че
претендираните разходи не попадат в хипотезата на чл. 493, ал. 1, т. 4 от КЗ,
съответно предявената претенция е неоснователна. Отделно се сочи, че от
3
представения договор за правна защита и съдействие не се установява за
какво точно е предоставена юридическа услуга. В условия на евентуалност се
оспорва размера на претендираната сума от 500 лв., като се твърди
прекомерност. Предвид неоснователността на главните искове се оспорва
основателността на акцесорните искове за обезщетение за забава.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно
и поотделно, приема следното от фактическа:
На 30.06.2020 г. ищецът и съпругата му Г.А. Р.а пострадали при ПТП на път
от републиканската пътна мрежа гр. Бяла – гр. Попово на км. 21 +500.
Участници в ПТП били три МПС: участник 1 – ППС с peг. № ***, марка
„Ленд Ровер“, собственост на „Агроком” ООД с ЕИК *********, с водач
С.П.А. с ЕГН **********, живущ в гр. ***; участник 2 – ППС с peг. № ***,
марка ДАФ, собственост на „Транс Груп-България” ООД с ЕИК *********, с
водач И.Х. Й.ов с ЕГН **********, живущ в гр. ***. Участник 3 – ППС с рег.
№ № ***, марка „Фолксваген Транспортер“, собственост на ищеца и
управлявано от него.
С определение по НОХД № 209 по описа за 2022 г. на Районен съд – Бяла е
одобрено споразумение, с което обв. С.П.А. с ЕГН **********, се признал за
виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, а именно за това че на 30.06.2020 г. на второкласен път II-51 (гр. Попово -
гр. Бяла), в района на км. 21,500 до 21+800, в Черковна, обл. Русе, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ленд Ровер
Рейндж Ровер Спорт“ с рег.№ ***, с посока на движение към гр.Бяла, обл.
Русенска, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП:
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за
категория „В“ - извън населено място - 90 km/h.“; чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни летни -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне.“, в резултат на което по непредпазливост
причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на три лица,
както следва:
1.Средна телесна повреда на Н. Н. Р. от с. Раковски, обл.Разград, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник и десен долен
крайник, за срок повече от 30 /тридесет/дни, поради счупване на лява
ключица, счупване на дясно колянно капаче, счупване на дясна
голямопищялна кост в близкия край, увреждания на вътреставни меки
структури (медиален мениск и ставен хрущял) на дясна колянна става,
наложило оперативно лечение, хронична нестабилност на дясна колянна
става, тромбоза в бедрена и илиячна вени вдясно.
2.Средна телесна повреда на Г.А. Р.а от с. Раковски, обл.Разград, изразяваща
се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; поС.но
разстройство на здравето, неопасно за живота; трайно затрудняване на
движенията на шията, снагата, десен горен крайник и десен долен крайник, за
4
срок повече от 30/тридесет/дни, поради счупване на втори и четвърти шийни
прешлени, счупване на лявата дъга на трети шиен прешлен, счупване на
второ-девето ребра в ляво, гръден капак, счупване на гръдната кост, колекция
от кръв по предна гръдна стена, колекция от кръв и въздух в плевралните
пространства, колекция от въздух в медиастинума, контузии на белите
дробове, фрактура-луксация на дясна лакетна става, довела до тежка
флексионна контрактура на същата, счупване на дясна бедрена кост,
наложило метална остеосинтеза, разкъсване на дясна артерия феморалис,
остра кръвозагуба, наложила кръвопреливане.
3.Средна телесна повреда на М.И.Ч. от гр. Плевен, обл. Плевен, изразяваща се
в разстройство на здравето, временно опасно за живота и в трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30/тридесет/ дни,
поради счупване на 1-7-мо ребра вдясно и 1-во, 5-то и 7-мо ребра вляво,
субтотален пневмоторакс вдясно, наложил оперативни интервенции, контузии
на белите дробове двустранно, подкожен емфизем вдясно.
Със споразумението обвиняемият е приел да му бъдат наложени наказания.
За автомобила, управляван от С.П.А., имало сключен договор за гражданска
отговорност със Застрахователна компания „Алианц България” АД и издадена
Застрахователна полица № BG/01/119002739036 с валидност от 09.10.2019
год. до 08.10.2020 год.
Видно от заключението по назначената от съда автотехническа и оценъчна
експертиза, разходите за възстановяване на щетите, нанесени на товарния
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** при ПТП, настъпило на
30.06.2020 г, изчислени по средни пазарни цени са 13428,57 лв. Вещото лице
посочва, че е възможно разходите да бъдат и по-високи от изчислените в
зависимост от автосервиза, в който ще се прави ремонта. Съобразявайки
промените в съС.ието на пазара на автомобили втора употреба, вещото лице
сочи, че действителна стойност на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. №
*** към 30.06.2020 г. е в размер на 7000 лева. Като се има предвид
настъпилите деформации по автомобила, отчитайки технико-икономическите
показатели при извършване на ремонта му и експлоатационните изисквания
към него, се прави извод, че възстановяването на т.а. „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** и бъдещата му експлоатация по предназначение е
технически невъзможно и икономически неизгодно. Според заключението
във вида, в който се е намирал т.а. Фолксваген Транспортер след
произшествието, отделните му възли, агрегати и детайли, нямат отделна
пазарна стойност, понеже са били взаимно свързани в товарния автомобил.
Според вещото лице отделните възли, агрегати и детайли биха имали пазарна
стойност и тя би могла да бъде установени при условие, че те не са
взаимносвързани в един механизъм – автомобил. Счита обаче, че е
необходимо пълното разглобяване на товарния автомобил на отделни възли,
агрегати и детайли, тяхното почистване и последващо установяване на
техническото им съС.ие с цел определяне на пазарната им стойност, каквото
може да се извърши едва след заплащане на вложения автомонтьорски труд.
Освен това вещото лице сочи, че детайлното разкомплектоване на излязло от
употреба МПС трябва да се прави от монтьори на лицензирани площадки, за
да се намали количеството опасни вещества в отпадъците при последващо
третиране, а процеса на разкомплектоване следва да бъде съобразен с всички
екологични и санитарно-хигиенни изисквания, съгласно действащото
законодателство и Наредбата за третиране на отпадъците от моторни
5
превозни средства. Допълнително сочи, че акумулаторите, гориво-смазочните
материали (масло, антифририз), фреона от климатиците, гумените и
пластмасовите елементи и др. са опасни отпадъци по смисъла на
законодателството, създаващи риск за човешкото здраве и за околната среда,
поради което е забранено да се изхвърлят в общите контейнери с битова смет.
Според вещото лице едва след пълното разглобяване на автомобила и
дефектовка на всеки едни детайл (преглед на всеки един детайл от
специалист, при който да се установи експлоатационната му годност) може да
се отговори на въпроса кои от всички са годни части и каква е стойността им.
Поради това вещото лице сочи, че не може да определи каква е
експлоатационната годност на запазените части от автомобила, колко точно
са те и каква е стойността им. В с.з. сочи, че стойността за предаване в
автоморга е около 600,00 лева.
От приложения протокол за оглед е видно, че автомобила, управляван от
ищеца, е иззет като веществено доказателство, а после му е върнат след
постановление на прокурор от 03.06.2022 г. На 14.06.2021 год. ищецът
получил автомобила си и с репатриращ автомобил го откарал до дома си в с.
Раковски. За превоза му заплатил сумата от 344,00 лв. на репатриращото ТД
„Виктори Каре“ ЕООД от гр. Русе. По искане на ответника от негова страна
бил извършен оглед на автомобила на 01.02.2022 год. За предявяването на
застрахователната претенция ищецът ангажирал адвокат, на който заплатил
възнаграждение в размер на 500 лева, като поискал и тази сума да му бъде
заплатена съгласно чл. 493, ал. 1, т.4 от КЗ. С писмо, получено от ответника
на 22.12.2021 г. ищецът поискал изплащане на обезщетение, а след изискана
допълнителна информация, ищецът предоставил на ответника такава,
получена чрез известие за доставяне на 21.01.2022 г.
От правна страна:
Предявеният иск по чл. 493, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ е частично
основателен и доказан. За да бъде осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно
съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл
или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ е за
обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни
действия на лице, обхванато от действието на застраховка "Гражданска
отговорност". За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е
налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото
лице, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията по чл. 380 от КЗ.
Не се спори относно наличието на валидна застрахователна полица по
застраховка “Гражданска отговорност” за л.а. “Ленд Роувър” с рег. № ***,
обективиран в Застрахователна полица № BG/01/119002739036.
С определение по НОХД № 209 по описа за 2022 г. на Районен съд – Бяла е
одобрено споразумение, с което обв. С.П.А. с ЕГН ********** се е признал
за виновен, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а” вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от
6
НК. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Поради това възраженията срещу
виновността на дееца, поддържани с отговора на исковата молба, не подлежат
на преценка от настоящия състав, тъй като се обхващат от задължителната
сила на влязлата в сила присъда, каквото е определението, с което се
одобрява споразумението на основание чл. 383, ал. 1 от НПК.
Поради това съдът приема, че на 30.06.2020 г. по непредпазливост
застрахован при ответното дружество, в това число и ползувателят на
застрахованото имущество, причинил ПТП, при което са нанесени
имуществени вреди по процесното МПС, а именно ППС с рег. № ***, марка
„Фолксваген Транспортер“, собственост на ищеца. Съдът намира, че с оглед
дадената от наказателния съд правна квалификация на престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „а” вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, явяващо се и деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, е налице обвързаност на съда и относно
настъпилите от деликта вреди по процесното МПС.
Собственикът на увредения автомобил заявил претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение до ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност”,
като такова не е изплатено в срока, посочен в закона.
От назначената от съда експертиза се установява, че разходите за
възстановяване на щетите, нанесени на товарния автомобил „Фолксваген
Транспортер“ с рег. № *** при ПТП, настъпило на 30.06.2020 г., изчислени по
средни пазарни цени, са 13428,57 лв. Съобразявайки промените в съС.ието на
пазара на автомобили втора употреба, вещото лице сочи действителна
стойност на т.а. „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *** към 30.06.2020 г. в
размер на 7000 лева. Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към
датата на събитието. Поради това с оглед заключението, което съдът
кредитира като обективно и компетентно, се обуславя извод за наличие на
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Следователно при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта
към момента на застрахователното събитие, от която се приспада стойността
на запазените части, а именно сумата от 600,00 лева, която според вещото
лице може да бъде получена след предаване на увреденото имущество в
автоморга. В този смисъл искът по чл. 439, ал. 1, т. 2 от КЗ е основателен и
доказан до размера от 6 400,00 лева, като за разликата до предявения размер
от 7000 лева е неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 493, ал. 1, и т. 4 от КЗ: Дължими от застрахователя са и
разумно направените разходи във връзка с предявяване на претенция по т. 1 -
3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
Представените доказателства сочат, че ищеца е сторил разноски за
репатриране на автомобила в размер на 344,00 лева (л. 15), както и адвокатско
възнаграждение за изготвянето на застрахователна претенция пред ответника
в размер на 500,00 (петстотин) лева, които са направени във връзка с
предявяване на претенцията по чл. 439, ал. 1, т. 2 от КЗ, а съдът приема, че
7
ответника дължи заплащането им, доколкото представляват обичайни
разноски, свързани с претенцията на ищеца.
Предвид уважаване на исковете по чл. 493, ал. 1, т. 2 и по чл. 493, ал. 1, т.
4 вр. с чл. 432, ал. 1 от КЗ основателни се явяват акцесорните искове за
мораторна лихва. В чл. 497 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
изтичане на срока от 15 работни дни от представяне на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496 от КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. По реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ застрахователят
може да изисква само онези доказателства за обстоятелства, относими към
основанието и размера на претенцията, за които е налице обективна
възможност за представяне от увреденото лице. В случая е налице подадена
застрахователна претенция от ищеца, чиято дата не се оспорва, а именно
22.12.2021 г. Съобразно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да
откаже да изплати обезщетение, когато към претенцията е приложен протокол
от ПТП, какъвто е и настоящият случай. Поради това съдът намира, че
началния срок на изискуемост на мораторна лихва е от 06.01.2022 г. по
предявените искове.
По разноските: По делото е представен договор за правна помощ, в който
изрично е уговорено заплащането на безплатна адвокатска услуга. В тези
случаи възнаграждението се определя от съда съобразно минималните
размери по Наредба № 1/2004 г., които в случая с оглед обективно
съединените искове и проведените с.з. е общо 1600,00 (хиляда и шестотин)
лева.
Ответникът също прави искане за присъждане на направените от тях
разноски, а именно 150,00 лева по внесения депозит във връзка с назначената
експертиза, както и 1920,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Съобразно уважената претенция ответникът дължи заплащането на 1514,00
лева на пълномощника на ищеца.
Ищецът дължи на ответника сумата от 201,88 лв. за адвокатско
възнаграждение. Действително той е освободен от заплащане на такси и
разноски, но това се отнася за разноските, дължими във връзка със
събирането на доказателства по делото. Не може да се освободи страна от
заплащане на разноски, извършени от другата страна за адвокатско
възнаглаждение. В този смисъл при частично отхвърляне на иск ищецът
дължи заплащане на направените ответното дружество разноски съразмерно
на отхвърлената част за адвокатско възнаграждение.
Ответникът дължи заплащане по държавна такса и за съдебни разноски
съобразно уважената част на исковете, а именно 740,23 лева, от които 306,00
лева за държавна такса по предявените искове, а останалите във връзка с
назначената от съда експертиза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. Раковски,
общ. Разград, ул. ***, сумата от 6400,00 (шест хиляди и четиристотин лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. Фолксваген
Транспортер с peг. № ***, причинени виновно от С.П.А. при ПТП на
30.06.2020 г. при управление на лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер
Спорт“ с рег. № ***, за който към датата на ПТП е имало валидна
застрахователна полица по застраховка “Гражданска отговорност”,
обективирана в Застрахователна полица № BG/01/119002739036, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
считано от 06.01.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над
уважения до претендирания размер от 7000,00 (седем хиляди) лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. Раковски,
общ. Разград, ул. ***, сумата от 844,00 (осемстотин четиридесет и четири
лева), представляващи направените разходи във връзка с предявяване на
претенция по чл. 493, ал. 1 от КЗ за репатриране на л.а. Фолксваген
Транспортер с peг. № *** и заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвянето на застрахователна претенция пред ответника, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената сума,
считано от 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, ДА ЗАПЛАТИ на процесуалния представител на ищеца
адв. С. Д., сумата от 1514,00 лева.
ОСЪЖДА ответника Н. Н. Р. с ЕГН********** от с. Раковски, общ. Разград,
ул. ***, да заплати на ищеца “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична,
район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, сумата от 201,88 лв. за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част.
ОСЪЖДА ответника “ЗАД “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, район Лозенец,
ул. „Сребърна“ № 16, да заплати по сметка на Районен съд - Разград, сумата
от 740,23 лева, от които 306,00 лева за държавна такса по предявените искове,
а останалите във връзка с назначената от съда експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9