№ 12900
гр. София , 25.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20211110139252 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на (фирма) срещу ХР. Б. Ч. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата 1000 лв. за главница, представляваща
неизплатена заемна сума по договор за паричен заем №304169/23.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, с възнаградителна лихва в размер
на 378,26 лв. за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2020 г. , с неустойка по чл. 6.2 от договора
в размер на 1861,74 лв. за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2020 г., с мораторна лихва в
размер на 349,72 лв. за периода от 22.06.2019 г. до 06.01.2021 г., с 324 лв. за разходи за
събиране на вземане по чл. 37 от ОУ поради забавено изпълнение повече от 90 дни,
наречено неустойка за забава, за периода от 21.08.2019 г. до 23.10.2020 г., и разходи за
събиране на вземания по договора в размер на 80 лв. за периода от 30.05.2019 г. до
01.08.2019 г., както и съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид изложените фактически твърдения и приложенията по чл.
410, ал. 3 от ГПК, намира, че заявлението е основателно за сумата 1000 лв. за главница,
представляваща неизплатена заемна сума по договор за паричен заем №304169/23.04.2019 г.,
ведно със законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, с възнаградителна
лихва в размер на 378,26 лв. за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2020 г. , с мораторна лихва
в размер на 349,72 лв. за периода от 22.06.2019 г. до 06.01.2021 г. В останалата част подлежи
на отхвърляне, на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 16 от ЗПК, задължение на кредитора е преди да предостави заемните
средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. В тази
връзка и при преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК на изложените фактически
твърдения и представения договор за кредит се констатира, че се урежда форма на
договорна отговорност на длъжника за недадено обезпечение по договора, която вменява
задължение до три дни след подписване на договора за кредит да осигури поръчител, който
да отговаря на редица изисквания, определени от заемодателя, или банкова гаранция. При
неизпълнение се начислява неустойка в определен размер. Предвид това съдът приема, че
претендираната неустойка за недадено обезпечение след сключване на договора вероятно
1
произтича от нищожна клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на ЗПК, тъй като чрез нея кредиторът прехвърля своята отговорност за
дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Неустойката обезпечава
не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на кредитора за правилната
преценка за кредитиране, и реално не обезщетява вреди от противоправно и виновно
поведение на длъжника.
Паричното вземане за разходи за извънсъдебно събиране, произтича от договорна
клауза, за която също съществува обоснована вероятност да е неравноправна и нищожна.
Таксата е за дейности по администриране и събиране на непогасеното задължение на
кредитора. По своята правна същност тази клауза вероятно е скрита неустойка или такса за
усвояване и управление на кредита, която е в пряко противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
доколкото е установена забрана за това. Същевременно начисляването й е обусловено от
неизпълнение на длъжника в темпорален аспект, което вероятно се заобикаля и забраната по
чл. 33 от ЗПК за това, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на мораторна
лихва.
Заявителят претендира сторените пред заповедния съд съдебни разноски, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Със същата разпоредба законодателят е предвидил, че присъденото
възнаграждение не може да надвишава максималния размер, дължим за вида дело,
определен по реда на чл. 37 ЗПП. Според чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се
определя по НЗПП. В двата нормативни източника е предвиден основен критерий за
преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение, а именно: вида и количеството
извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което впрочем се определя от
фактическата и правна сложност на делото. Правната помощ оказана в заповедното
производство включва и тази за подготовка на документите за сезиране на заповедния съд,
защото самото производство по чл. 410 ГПК на този етап от развитието си се изчерпва,
поради едностранния му характер, с подаването на надлежно изготвени документи,
съизмеряващо се с необходимата на завителя защита. По силата на специалния чл. 26 НЗПП,
за защита в заповедното производство, минималният и максимален дължим размер на
възнаграждението за юрисконсулт е от 50,00 до 150,00 лева. Поисканото от заявителя
възнаграждение по чл. 26 НЗПП от 150,00 лева не съответства на вида и количеството
извършена дейност по делото, респ. на неговата фактическа и правна сложност, като
формалният характер на производството, налага да се приеме, че не са положени някакви
по-специални усилия по образуване и водене на делото, тъй като се ползват готови образци
на заявлението, съгласно чл. 425 ГПК, и достатъчно да се изложат процесуално издържани
фактически твърдения. Ето защо възнаграждението следва да се определи в минималния
размер по чл. 26 от Наредбата.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която се прилага и в заповедното
производство, на заявителя следва да се присъдят разноски за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, последното определено от съда в минималния размер по
чл. 26 от НЗПП, съразмерно на уважената част от претенциите, а именно: сума в общ размер
56,19 лв.
Мотивиран така, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на (фирма), ЕИК *********, за сумата 1000,00 лв. за главница, представляваща
неизплатена заемна сума по договор за паричен заем №304169/23.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, с възнаградителна лихва в размер
на 378,26 лв. за периода от 23.04.2019 г. до 23.10.2020 г. , с мораторна лихва в размер на
349,72 лв. за периода от 22.06.2019 г. до 06.01.2021 г., както и разноски по делото за сумата
общо 56,19 лв. за платена държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт, като Заявление
вх. 22621/2021г. на (фирма) за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 1861,74 лв. за периода от
23.04.2019 г. до 23.10.2020 г., 324 лв. за разходи за събиране на вземане по чл. 37 от ОУ
поради забавено изпълнение повече от 90 дни, наречено неустойка за забава, за периода от
21.08.2019 г. до 23.10.2020 г., и разходи за събиране на вземания по договора в размер на 80
лв. за периода от 30.05.2019 г. до 01.08.2019 г.; както и за съдебни разноски до пълния
претендиран размер от 229,87 лв. -ОТХВЪРЛЯ.
Разпореждането в отхвърлителната му част може да бъде обжалвано от заявителя с
частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от разпореждането да се връчи само на заявителя.
Препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3