РЕШЕНИЕ
Номер 260056 15.11
Година 2023
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIIІ състав
На 31.10. 2023 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
А. Стойчев
Секретар:
Цветелина
Бакалова
като разгледа докладваните
от Съдията т. дело номер 63 по описа за
2017 година намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ ООД с ЕИК ********* твърди, че между него, като изпълнител и ответника ЯМБОЛ
СОЛАР ЕООД с ЕИК *********, като възложител е сключен договор от 26.08.2011 г. за
изграждане на фотоволтаичен парк в описания в исковата молба УПИ, като било договорено обемът на работата, предмет на договора, както и стойността му да се определят в отделни
анекси. Сочи, че изпълнителят се е задължил да осъществи СМР, описани подробно като вид и стойност в
посочените в исковата молба оферти на обща стойност
993 904,32 лв. без ДДС. Към договора в
съответствие с офертите били подписани и посочените от ищеца анекси от
05.10.2011 г. и 29.11.2011 г.,
потвърждаващи
приемането на офертите от страна на възложителя. Ищецът твърди още, че в уговорения срок за изпълнение до 28.06.2012 г. е
осъществил възложената работа в пълен обем и в съответствие с възложеното, за което били съставени описаните в исковата
молба четири приемо-предавателни
протокола. Посочва какъв е бил
уговореният начин на плащане на
възложената работа и заявява, че възложителят е
спазил задължението си да заплати сумите по анекс № 1, както и авансово
дължимата сума, а също и тази, дължима след монтаж на PV модули и доставка на кабели. Не заплатил обаче дължимата по анекс № 2 от 29.11.2011 г. сума
като
твърди, че извършените по
този анекс СМР били отразени в приемо-предавателен протокол от 01.02.2012 г., а за окончателно дължимата по тях сума от
260 643,84 лв. с ДДС била съставена фактура № 9353 от 01.02.2012 г., формираща данъчна основа след приспадане на внесен
аванс от 162 902,40 лв. По тази фактура
ответникът заплатил само ДДС в размер на 43 440,64 лв. като основата в размер на 217 203,20 лв.
останала дължима и към момента на завеждане на делото.
Ищецът сочи, че плащането е следвало да се извърши до 10 дни
след представяне на фактура, както било
уговорено в чл. 7, ал. 2 от договора, при което положение
ответникът изпаднал в забава от 12.02.2012 г. по отношение плащането на
дължимата сума от 217 203,20 лв. Твърди още, че съгласно чл. 10, ал. 2 от договора при
забава на плащанията възложителят дължи неустойка в размер от 0,5 % дневно за
периода на закъснението, но не повече от 5 %
от стойността на договора. В случая исковият
период на забавеното плащане е от 12.02.2012 г. до 30.01.2017 г., както ищецът твърди, при което дължимата според него неустойка възлиза на
сумата от 49 695,22 лв.
При тези основни
твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
217 203,20 лв. без ДДС - главница, представляваща остатък за плащане по анекс № 2 от 29.11.2011 г. към договора от 26.08.2011 г. и издадената фактура № 9353/01.02.2012 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 49 695,22 лв. - неустойка за забавеното плащане на главницата, определена като не повече от 5 % от стойността
на договора.
Ответникът ЯМБОЛ СОЛАР ЕООД с ЕИК ********* е подал в законния
срок отговор на исковата молба,
с
който е оспорил исковете изцяло по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем. Твърди още, че ищецът вместо да изгради фотоволтаична централа с
определения в договора капацитет от 2.5 MWp, е изградил такава с по-малък капацитет- 2 MWp, което било видно и от приложения към исковата
молба констативен акт за
установяване на годността на приемане на строежа от 30.01.2012 г. Това според ответника е довело и до значително
по размер неизпълнение в количествено отношение спрямо договореното, както и до кумулиране на големи по размер вреди
под формата на пропуснати ползи от произведеното по-малко количество ел.
енергия от процесната фотоволтаична централа поради по-малката мощност, с коsто е построена същата централа спрямо
договореното. Ответникът счита, че неизпълнението на ищеца му дава правото да
противопостави възражение за неизпълнен договор и на тази база да откаже
плащане на претендираната като дължима по договора от 26.08.2011 г. сума. Развива доводи и за това, че възраженията на възложителя за неточно
изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената с чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия. Сочи и примерно неизпълнение на договорени СМР
в количествено отношение. Прави и възражение
за погасяването по давност на двете искови претенции - за главница и неустойка, като в тази връзка счита, че е приложим тригодишният давностен срок, но при условията на евентуалност поддържа също така, че евентуално възникналите задължения за
ответника по процесния договор са погасени с изтичането на петгодишния давностен срок. Счита за изцяло неоснователна и претенцията за
неустойка по чл. 10, ал. 2 от договора. Заявява при условие
на евентуалност и възражение за прихващане за сумата от 300 000 лв., представляваща претърпени от ответника вреди
вследствие изграждането на фотоволтаичната централа с по-малък от договорения
капацитет, довело до
производство на по-малко количество електроенергия.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Ищецът
твърди, че с ответника са подписали договор за изграждане на
фотоволтаичен парк от 26.08.2011 г. , както и Анекс № 1 от 05.10.2011г. и Анекс № 2 от
29.11.2011 г. към него, в които са се споразумели шццовото дружество да извърши
СМР по изграждане на фотоволтаична електроцентрала с капацитет до 2.5 MWp в УПИ I- 47.987 по КВС на гр. Ямбол, местност „Домуз дере“, Община Ямбол, а ответното дружество е следвало да заплати сумата по одобрените от него
оферти, съставляващи приложение - неразделна част от цитираните анекси. По делото са приложени процесния
договор, анекси към него и ценови оферти от изпълнителя, които по волята на
страните са станали основно съдържание на сделката и са оформили нейните
съществени параметри. Съобразно чл.2 от договора обема на работата, предмет на
настоящия договор, както и стойността на договора ще се определят в отделен
анекс. Анексът е на база представена от
главния изпълнител и одобрена от възложителя ценова оферта и става неразделна
част от настоящия. В конкретния случай е видно, че страните са постигнали
съгласие по основните параметри по правоотношението и са се съгласили ищецът,
като изпълнител да извърши СМР на обща стойност 993 904. 32 лева съобразно
анексите и офертите.
Ищцовото дружество твърди, че е изпълнило задълженията си в пълен обем, а
ответното дружество е погасило част от задължението си, като е останала дължима
сума в размер на 217 203,20 лева без ДДС. В тази връзка по делото са приложени и не са оспорени приемо-предавателен протокол от 13.12.2011 г. по Анекс 1 за доставка на
кабели, приемо-предавателен протокол от 31.01.2012 г. за установяване на извършени
видове СМР по Анекс 1, приемо предавателен протокол от 13.12.2011
г. за установяване
на завършените видове СМР по Анекс 2, приемо-предавателен
протокол от 01.02.2012 г. за установяване на завършени видове СМР по Анекс 2. Тези писмени
доказателства не са оспорени относно авторството от страните и следва да се
кредитират, като документи изходящи от легитимирани лица, установяващи
актуалното статукво по извършената работа. По делото не се установява да са
правени от възложителя някакви забележки относно количеството или качеството на
изграденото до съдебния процес. Наред с това по делото е представен и Констативен акт, Образец 15, за установяване годността за приемане на
строежа от 30.01.2012г.
Поради така представените
документи, становищата на страните и заключенията на вещите лица по назначените
СТЕ следва да се направи обоснования извод, че ищецът е извършил СМР, като е
изградил процесната фотоволтаична централа, същата е въведена в експлоатация и
функционира и към момента.
По делото са изслушани единична и
тройна СТЕ, като съдът счита, че следва да даде вяра на последната, с оглед
участието в нея на три вещи лица, което определя извод за наличие на по –
комплексна преценка от експертите и вземане на по – обективно решение за това
какво е извършено на място. По нея е установено, че ищецът е изпълнил СМР на
обекта на обща стойност 893 122. 96 лева, а са останали неизпълнени СМР на
обща стойност 100 780. 30 лева. По повод на изготвеното заключение по
допълнителната тройна СТЕ установяващи по отделно параметрите на доставка на
материали и труд се постави въпроса относно това по кои оферти са работили
вещите лица. По този повод следва да се сподели, че по делото, така или иначе
не са приложени някакви други оферти извън процесните, нито се установява
вещите лица да са работили по нещо друго от документите на лист 605 и сл., като
очевидно обобщената информация по писменото доказателство на лист 604 от делото
следва да се счете за техническа грешка. Поради това и съдът намира, че следва
да се кредитират изцяло изводите на вещите лица по тройната СТЕ.
Ответникът поддържа възражение, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем, което се установява от тройната
СТЕ. Твърди още, че ищецът вместо да изгради фотоволтаична централа с определения в договора
капацитет от 2.5 MWp, е изградил такава с по-малък
капацитет- 2 MWp, което
било видно и от приложения към исковата молба констативен
акт за установяване на годността на приемане на строежа от 30.01.2012 г. Това според ответника е довело и до значително по размер неизпълнение в
количествено отношение спрямо договореното, както и
до кумулиране на големи по размер вреди под формата на пропуснати ползи от
произведеното по-малко количество ел. енергия от процесната фотоволтаична
централа поради по-малката мощност, с която е
построена същата централа спрямо договореното. Ответникът
счита, че неизпълнението на ищеца му дава правото да противопостави възражение за
неизпълнен договор и на тази база да откаже плащане на претендираната като
дължима по договора от 26.08.2011 г. сума.
По този повод следва да се
посочи, че се установява, че по време на строителството очевидно, чрез насрещни
и покриващи се волеизявления страните са се съгласили да се построи централа с
по – малък от договорения капацитет. Обстоятелствата, на които почива този
извод се коренят в промяната на инвестиционното намерение на възложителя, като
по негова инициатива е осъществена промяна по време на строителството. По
делото е представен на лист 476 проект за промяна по време на строителството на
фотоволтаична електроцентрала с капацитет до 2.5 MWp, като „в съотвествие с
инвестиционните намерения на Възложителя и предвид действащия ПУП- ПРЗ за УПИ I 47. 987 ще
бъде изградена фотоволтаична електроцентрала с общо инсталирана мощност до
1.9971 MWp“. В заключението на тройната СТЕ на лист 522 също се сочи, че „ по искане
на възложителя вх. № ГГ- 148/ 29.12.2011г. за промяна по време на
строителството е вписана забележка към Разрешение за строеж № 43/ 30.02.2011г.
от Гл. архитект на Община Ямбол. Промяната по време на строителството се състои
в монтиране на нови модули с по – ниска можност, промяна конструкцията за
монтаж на фотоволтаичните панели, изграждане на два броя БКТП 1 х 1250 kVA и 1 бр.
БКРЗУ 1 х 25 kVA, промяна на инсталираната мощност до 2 MWp, промяна трасето на кабел 20 kV за присъединяване на ФЕЦ към
мрежата на „ЕВН България ЕР“ ЕАД по допълнително изготвен и одобрен проект от
05.01.212г., като освен това се извършва и промяна на името на обекта, както и
категорията му от първа на трета. Наред с тези изводи и доказателства по делото
са разпитани и двама души свидетели доведени от ищеца установяващи, че е била
налице устна уговорка между страните за посочените по – горе промени в
инвестиционните намерения и правоотношението. Съобразно новелата на чл.165,
ал.2 от ГПК въпреки забраната по чл.164, т.5 от ГПК би следвало да се приеме,
че в случая свидетелските показания са допустими, тъй като е налице писмено доказателство изходящо
от другата страна- ответника възложител, а именно искане на възложителя вх. №
ГГ- 148/ 29.12.2011г. за промяна по време на строителството и проект за промяна по време на
строителството иницииран от възложителя. При тези обективни данни следва да се
зачетат изложенията на разпитаните свидетели, като същите анализирани в
светлината на останалия писмен доказателствен материал, включително приемо-
предавателни протоколи, акт за въвеждане в експлоатация, проект за промяна по
време на строителството, несъмнено установяват, че страните по правоотношението
са се съгласили на изяснените модалитети в правната връзка. В тази светлина
следва да са разглежда липсата на възражения от ответника по приемане на
изработеното, акта за въвеждане в експлоатация и т.н. Във всички документи е
било видно, че се изработва и приема ФВЦ с мощност до 2 MWp, но
възложителят се е съгласил с това именно поради факта, че същият е бил всъщност
инициатор на промяната, с която изпълнителят се е съобразил. След като е приел
обекта и не е възразил приложение намира разпоредбата на чл.164, ал. последна
от ЗЗД. В случая очевидно е налице твърдение в процеса от ответника за
неправилно изпълнение на работата в аспекта на ал.2, но възражение не се
установява да е било отправено. Според настоящия състав на съда по никакъв
начин не може да се приеме, че евентуално се касае за твърдения за неточно изпълнение
в количествено отношение. Този извод се корени в самото естество на извършените
СМР, които предполагат комплексна изработка, предхождана от доставка на
оборудване и т.н. Несъмнено следва да се приеме, че възражението е за
неправилно изпълнение и то е преклудирано.
Ето защо следва да се приеме за
установено, че е било налице допускане на промяна в правоотношението по волята
на страните, като ищецът е осъществил на място СМР на обща стойност 893 122.
96 лева, а не са изпълнени СМР на обща стойност 100 780. 30 лева.
По този повод ответникът развива доводи и за това, че възраженията на възложителя за
неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената с
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия. Възражението е основателно. Актуалната съдебна практика действително се е
обединила около становище, че пропускът на възложителя да направи своевременно
възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира отговорността
на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 от ЗЗД, с изключение на
възраженията за неточно изпълнение в количествено отношение. Възраженията на възложителя за
неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в
чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, поради което могат да бъдат противопоставени на
изпълнителя както чрез иск по чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаление на
възнаграждението, респ. чрез кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане на платеното без основание възнаграждение, така и като защитно средство
при предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД./ В този смисъл Решение
№ 141 от 27.04.2015 г. по т. д. № 3601 / 2013 г. на Върховен касационен съд,
2-ро тър. Отделение, Решение № 60014 от 28.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2563/2019 г., I т. о.,
ТК/ Обстоятелството, че има подписани приемо предавателни протоколи без
възражение от страна на възложителя обосновава единствено само преминаване на
доказателствената тежест върху ответника. Когато протоколът за изпълнени видове
СМР е подписан от възложителя, тежестта за доказване, че част от удостоверените
в съдържанието му работи не са изпълнени, е върху възложителя. /Решение № 76 от
10.08.2015 г. по т. д. № 729 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър.
Отделение/
В случая с оглед изложението на
тройната СТЕ следва да се приеме, че част от предвидените СМР, за които са
подписани приемо – предавателни протоколи и са издадени първични счетоводни
документи не са реално извършени. Поради това и следва да се уважи иска за
сумата от 116 422. 90 лева, като се вземе предвид, че СМР на обща стойност
100 780. 30 лева се установява да не са реално осъществени от изпълнителя.
Респективно следва да се уважи
акцисорния иск за заплащане на неустойка. Установява се дължимост на главница в
размер 116 422. 90 лева и период на забава от 12.02.2012г. до предявяване
на иска, което определя, че следва да се приложи нормата на чл.10, ал.2 от
договора в размер на 5% от стойността му. Това е така, тъй като периода на
забавата и размера на обезщетението на ден надхвърлят стойността от 5%.
Ответникът прави и възражение за погасяването по давност на двете искови претенции - за
главница и неустойка, като в тази връзка счита, че е приложим тригодишният давностен срок. Съдът счита възражението за изцяло неоснователно, тъй
като не се касае за периодични платежи. При условията
на евентуалност се поддържа също така, че евентуално възникналите
задължения за ответника по процесния договор са погасени с изтичането на петгодишния
давностен срок. Това възражение
също не е основателно. На първо място срокът започва да тече, съобразно волята
на страните манифестирана в чл. 7, ал.2 от договора, след издаване на фактура,
като също така според действащите счетоводни именно издаването на първичен
счетоводен документ прави възможно извършване на плащане от съконтрагента. В
случая фактурата е издадена на 01.02.2012г., поради което и 5 годишния
давностет срок не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. На
следващо място и следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че срокът е
започнал да тече от датата на съставяне на констативен протокол акт обр.15 на
30.01.2012г., то срокът е започнал да тече от следващия ден, поради което и пак
възражението не е основателно.
При така установената фактическа
и правна обстановка и частичната основателност на претенциите следва да се
разгледа направеното при условие на евентуалност и възражение за
прихващане за сумата от 300 000 лв., представляваща претърпени от
ответника вреди вследствие изграждането на фотоволтаичната централа с по-малък
от договорения капацитет, довело до производство на
по-малко количество електроенергия. Възражението се счита за неоснователно от настоящия
състав на съда. Това е така, тъй като, както се изясни по – горе е налице
преуреждане на правоотношението по волята на възложителя и страните са се
съгласили с изграждане на електроцентрала с по – малък капацитет от
предвиденото в договора.
При този изход от спора страните
следва да понесат разноските по съразмерност.
Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен
Съд, ХVIII
с.
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ЯМБОЛ СОЛАР ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Кап. Райчо № 56, ет.2, офис 265
да заплати на основание чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД на ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ
ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. Седянка №9 сумата от 116 422. 90 представляваща дължима и неизплатена главница, представляваща остатък за плащане по договор за
изграждане на фотоволтаичен парк от 26.08.2011 г. и анекс № 2 към него и издадената фактура № 9353/01.02.2012 г., акто и сумата от 49 695,22 лв. представляваща неустойка за забавеното плащане на главницата, определена като не повече от 5 % от стойността
на договора, ведно със законната лихва
върху сумите начиная от 31.01.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за
разликата до пълния претендиран размер от 217 203,20 лв., като недоказан и неоснователен в тази му част.
ОТХВЪРЛЯ направеното от ЯМБОЛ
СОЛАР ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Кап. Райчо № 56, ет.2, офис 265 против ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ ООД
с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул.
Седянка №9 възражение за прихващане със
сумата от 300 000 лв., представляваща
претърпени от ответника вреди вследствие изграждането на фотоволтаичната
централа с по-малък от договорения капацитет, довело до производство на по-малко количество електроенергия, като недоказано и
неоснователно.
ОСЪЖДА ЯМБОЛ СОЛАР ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. Кап. Райчо № 56, ет.2, офис 265 да заплати
на ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и
адрес на управление ул. Седянка №9 сумата
от 12 589 лева направени деловодни разноски в настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОЛУКС Т. И СИНОВЕ ООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив и
адрес на управление ул. Седянка №9 да заплати на ЯМБОЛ СОЛАР ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Кап. Райчо № 56,
ет.2, офис 265 сумата от 6999 лева направени деловодни разноски в настоящото производство
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :