№ 183
гр. Перник, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102268 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. СТ. Н., с ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника му адв. А.Ц. срещу „Топлофикация Перник“
АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2459.23 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл.– обективирана в изпълнителен лист от
10.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на Пернишкия РС
/Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и
претендирана по изп.д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради
погасяване на сумата по давност. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от 10.05.2014 г. от ответника
като взискател срещу ищеца като длъжник е образувано изпълнително дело
№ 922/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди се, също че
изпълнителното производството е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 10.04.2014 г. по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на РС
Перник, за процесната сума и други суми, които не са предмет на настоящото
производство. Посочва се, че по изпълнителното дело е поискано извършване
на изпълнителни действия единствено с молбата за образуването му. В тази
връзка и било извършено проучване на имущественото състояние на
длъжника, като били наложени два запора – на трудово възнаграждение и на
1
МПС. Следващата молба от взискателя била чак от 29.02.2016 г. и съдържала
искане за налагане на запор. В тази връзка запорно съобщение било
изготвено, но същото така и не било изпратено, доколкото взискателят не
изпълнил указанията на съдебния изпълнител за внасяне на такса за налагане
на запора. Уточнява се, че по действително наложените два запора суми от
длъжника не били събрани, като такива въобще не били събрани и чрез други
способи в изпълнителното производство или извън него.
В тази връзка се твърди, че в продължение на две години от датата на
образуване на изпълнителното дело – 10.05.2014 г. не били валидно искани
изпълнителни действия, поради което и изпълнителното дело било
прекратено по право, без да е необходим акт на съдебния изпълнител. По тези
съображения ищецът счита, че подаването на молбата по перемирано дело
било действие без правно значение.
Излагат се подробни доводи, че процесната сума е погасена по давност,
доколкото от датата на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС до настоящия момент е
изтекъл период от повече от 3 години. Излагат се доводи с оглед
приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС. В
тази връзка се иска предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, проведено на 30.08.2021 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното
изп.д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, от ответника
„Топлофикация Перник” АД е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ищеца за
вземанията, част от които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
4827/20.09.2012 г. по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на РС Перник.
Доколкото срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е
образувано гр.д. № 8645/2012 г. по описа на РС Перник. Последното е
приключило с Решение № 502 /30.05.2013 г. , с което предявените искове са
уважени изцяло – за вземанията, главницата от които е предмет на
настоящото производство. В тази връзка е издаден и изпълнителен лист от
2
10.04.2014 г.
Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 10.05.2014
г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Стилиян Бадев, като на
последния е възложено да извърши действия по принудително изпълнение
/запор на банкови сметки и възбрани и т.н./.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение от
31.05.2014 г. – връчена на длъжника чрез лице от домашните – на 17.06.2014
г.
На следващо място по изпълнителното дело е постъпила молба от
взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника от 29.05.2014 г.
като на същата дата е внесена и съответната такса. В тази връзка и ЧСИ Бадев
е наложил запор на трудово възнаграждение на длъжника, както и на МПС на
31.05.2014 г.
Ново искане за запор от взискателя е депозирано на 29.02.2016 г. като
такъв е наложен от съдебния изпълнител върху трудово възнаграждение на
длъжника на 07.03.2016 г. Впоследствие от взискателя са депозирани още две
молби за налагане на запор – от 04.04.2018 г. и от 15.08.2018 г. Такса за
налагане на запор е внесена по втората молба, но въпреки това към настоящия
момент запор така и не е наложен.
Независимо от справките за имуществено състояние на длъжника и
предприетите действия по принудително изпълнение няма данни за
постъпили суми. Други действия по принудително изпълнение извън
гореизброените не са предприети.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземането за главница по изпълнителен лист от 10.04.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 6193/2012 г. и въз основа на Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. №
8645/2012 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен
3
иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително
основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното
производство, образувано въз основа на издадения на това основание
изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително
производство към момента на предявяването му. Това разрешение е
възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател)
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.
Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Съдът счита производството по делото за изцяло допустимо, доколкото
няма данни за събрани от ищеца суми в изпълнение на процесното
задължение.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче за
вземанията, предмет на производството, е било образувано и исково
производство по чл. 415 от ГПК /въз основа на заповедното такова след
подадено възражение/. По тези съображения и спрямо последните следва да
се прилага общата петгодишната погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 2
от ЗЗД – доколкото е налице съдебно решение за установяването им. Същите
изводи са относими и претенциите за лихви, макар такива да не са заявени в
настоящото производство.
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
4
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение, съдебното решение и издадения изпълнителен лист
от 10.04.2014 г. по молба на ответното дружество на 10.05.2014 г. при ЧСИ
Бадев е образувано изп.д. № 922/2014 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата 09.04.2014 г.
/деня преди издаване на изпълнителния лист/, когато най-късно е влязло в
сила Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. № 8645/2012 г. по описа на РС
Перник и датата на образуване на изп.д. № 922/2014 г. – 10.05.2014 г. е
изминал период от едва месец.
На следващо място действително по посоченото изпълнително дело не
са събрани никакви суми. Извършени са обаче поредица от изпълнителни
действия – наложен е запор на трудово възнаграждение и МПС на 31.05.2014
г. /по молба от 29.05.2014 г. /, наложен е и запор на трудово възнаграждение
от 07.03.2016 г. /по молба от 29.02.2016 г. /. Налице са и две молби от
взискателя с дати 04.04.2018 г. и 15.08.2018 г. за налагане на запор върху
вземания на длъжника като по втората молба е внесена такса за налагане на
запор, независимо, че съдебният изпълнител не го е наложил.
По тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон /еx lege/ на 07.03.2018 г., доколкото след наложения
запор от 07.03.2016 г., от взискателя не са отправени други искания за
извършване на изпълнители действия в продължение на период от две години
/по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС/. Следва да се отбележи че за настъпване на това прекратяване е без
значение дали и кога съдебният изпълнител е постановил нарочен акт в този
смисъл.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната на 10.05.2014
г. – с образуването на изп.д. № 922/2014 г. Отново съгласно цитираното
ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да
тече през време на изпълнителното производство по изп.д. № 922/2014 г.
5
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за
преустановено едва от момента на отмяната на тълкуването на правната
норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. В същото, съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите
тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /също – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то
г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни
действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство,
съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази връзка давността е била
спряна в периода от 10.05.2014 г. до 26.06.2015 г. като от 26.06.2015 г. за
вземанията е започнала да тече нова давност като едва от този момент спрямо
изпълнителното дело вече намира приложение цитираното тълкувателно
решение. Доколкото посоченото тълкувателно решение е прието на
26.06.2015 г., а изпълнителното дело е прекратено по право на 07.03.2018 г.,
то датата на перемпцията няма отношение към давността.
Следващото действие, довело до прекъсване на давността, е извършено
6
преди перемиране на изпълнителното дело – а именно налагане на два запора
на 31.05.2014 г. Последвал е и следващ запор – от 07.03.2016 г. Тези действия
са извършени въз основа на молби от взискателя с дати съответно 29.05.2014
г. и 29.02.2016 г. Освен това взискателят е подал още две молби за запори – от
04.04.2018 г. и 15.08.2018 г. като по втората дори е внесъл такса, но въпреки
това съдебният изпълнител не е наложил запор. В тази връзка и посочените
действия са препятствали настъпване на перемпцията противно на доводите
на ищеца като са довели до няколкократно прекъсване на давността за
процесните вземания. Този извод следва от обстоятелството, че съгласно
трайната съдебна практика /а и приложимата правна уредба – чл. 116, б. „в“
от ЗЗД/ давността се прекъсва с предприемането действия за принудително
изпълнение. Такива в конкретната хипотеза действително може да
предприеме само съдебният изпълнител, но давността е свързана и с
поведението на кредитора. Същата обаче не се прекъсва веднъж с искането на
взискателя и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. От своя страна налагането на
запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 от
цитираното ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на
изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва
давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в
изпълнителния процес съответно длъжникът започва да търпи ограничение в
правната си сфера. Давността ще се прекъсне и само от молба на взискателя
за предприемане на изпълнително действие, дори същото да не е било
извършено от съдебния изпълнител стига виновното поведение за това да не е
на взискателя – какъвто е случаят с молбата за запор от 15.08.2018 г. Освен
това когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след
като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ. В тази връзка новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, доколкото във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ/ така
цитираното Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на
ВКС, както и Решение № 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/.
Доколкото в периодите между 26.06.2015 г. /когато е преустановено
спирането на давността/, 31.05.2014 г. /когато са наложени два запора/,
07.03.2016 г. /когато е наложен запор/, 04.04.2018 г. /когато е поискан запор/
и 15.08.2018 г. /когато е поискан запор с внесена такса/ не е изтекъл
петгодишен период, то вземанията на ответното дружество към ищеца не са
погасени по давност. Такива периоди не са изтекли и от датата на последния
поискан запор 15.08.2018 г., когато е и последното прекъсване на давността за
процесното вземане, до приключване на устните състезания по настоящото
дело – 30.08.2021 г.
По отношение на изложените от жалбоподателя аргументи, свързани с
7
новите разрешения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
намира същите за принципно правилни, но неприложими спрямо
производството по изп.д. № 922/2014 г. Това е така, доколкото до
постановяването на ТР № 2 по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС приложима
задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се
съобразяват, представлява Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. За пълнота
следва да се отбележи, че сходно разбиране, макар и по друг правен въпрос, е
застъпено и в практиката на Европейския съд по правата на човека – решение
от 10.01.2019 г. по дело № 48149/09 – Valkova v. Bulgaria.
С оглед гореизложеното предявеният иск е изцяло неоснователен и
следва да бъдат отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни. С
оглед изхода на същото обаче такива се дължат само на ответника.
Последният претендира разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение, което следва да бъде присъдено изцяло.
Искането за разноски на ищеца е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. СТ. Н., с ЕГН: **********
и адрес: гр. Перник, кв. Проучване, бл. 3, ап. 163 против „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено, че ищецът НЕ
ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2459.23 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл.– обективирана в изпълнителен лист от
10.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на Пернишкия РС
/Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и
претендирана по изп.д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, поради
погасяване на сумата по давност.
ОСЪЖДА В. СТ. Н., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата
от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8
9