Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 047 по описа за 2016 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 90 000 лв.
В исковата молба на Р.П.В. се твърди,
че на 23.12.2015 г., около 14.30 часа на ул. „Радецки“, в с. Божурица, на
източната страна на моста над река Вит В.Е.Т., шофирайки лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ******* предизвикал ПТП като самокатастрофирал, поради
движение с несъобразена скорост, при което загубил контрол над управлението на
същото, излязъл вляво от пътното платно и паднал от началото на моста. От
ПТП-то пострадал ищецът – пътник в процесното МПС, който претърпял травматични
увреждания, изразяващи се във фракутра хумери синистра, фрактура невропатия
травматика н. радиалис синистра. Поддържат се твърдения, че възстановителният
период бил около 6-7 месеца. Било проведено лечение в УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“ в гр. Плевен, където било констатирано, че не може активно да
екстензира пръстите на лявата си ръка и му била извършена кръвна репозиция на
фрактурата и метална остеосинтеза. Твърди
се, че по повод ПТП-то ищецът търпял и продължава да търпи болки и страдания
като изживява тежко случилото се, сънува кошмари и продължава да изпитва страх
от това да се вози в МПС. Твърди се, че провел няколко месечно лечение, което
продължило с посещения на рехабилитатор, бил изцяло зависим от помощта на
близките си, което се отразило на самочувствието му и го карало да се чувства
непълноценен човек.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Вектра”, да му заплати сумата от 90 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания.
Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът не е депозирал допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор в срока за същия не е постъпвал.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н.Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Л..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 256р-37
от 23.12.2015 г., издаден от РУ на МВР – Долна Митрополия, от който се
установява, че на същата дата, около 14, 30 часа, на ул. „Радецки“ в с.
Божурица, на източната страна на моста на р. Вит е осъществено ПТП от водача на
лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******* – В.Е.Т., от което е пострадал
пътникът в автомобила Р.П.В. с установена фрактура на предмишницата. Като
причини за ПТП е посочено, че същото е осъществено поради несъобразена скорост
и внезапна промяна вляво по посока на движение, губи контрол над автомобила,
напуска пътното платно от страна на водача на лекия автомобил.
По делото е представено постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.03.2016 г. по ДП № Д 2692/2015 г. на РП – Плевен на
основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т. 9 от НПК.
По делото е изслушана съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че вследствие
на ПТП-то Р.П.В. е получил „счупване на лява раменна кост причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за 7-8
месеца“. Обоснован е извод, че болките и страданията са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след оперативната интервенция, в началото на раздвижването
на крайника. Обоснован е извод, че увредите са настъпили вследствие
съприкосновението на левия горен крайник с детайли от купето в условията на
процесното ПТП. Обоснован е извод за проведено комплексно лечение в болнични и
амбулаторно-домашни условия като лечебният период е продължил 7-8 месеца.
Обоснован е и извод, че ищецът се оплаква от тръптене и намалена чувствителност
по гърба на лява предмишница, в зоната на левия лъчев нерв, намалена сила на
захват на лява ръка, болка и дискомфорт при натоварване и промени във времето в
мястото на счупването. Обоснован е и извод, че няма данни по делото дали ищецът
е бил с поставен предпазен колан.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е
обосновало извод, че ПТП-то е осъществено в светлата част на денонощието, при
суха пътна настилка и добра видимост. Обоснован е извод, че по делото няма
данни за технически причини, довели до настъпване на ПТП, а причините са от
действията на водача на МПС с органите за управление като водачът е имал
техническата възможност да управлява със скорост, при която автомобила не би
загубил устойчивост. Вещото лице е посочило в заключението си, че към момента
на настъпване на ПТП скоростта на автомобила е била не по-ниска от 76 км/ч. Обоснован
е и извод, че автомобилът „Опел Вектра“ е снабден с предпазни колани за всички
седалки. Обоснован е извод, че предпазният колан има ефективно действие при
челен удар в неподвижна преграда или между два автомобила при скорост от
порядъка на до 60-70 км/ч.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Л.В.В., майка на ищеца, и В.Е.Т., братовчед на ищеца“, в съдебно заседание
на 05.12.2016 г.
В съдебно заседание на 05.12.2016 г. с протоколно определение е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е пътувал без
поставен предпазен колан.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм.//релевантна към казуса с оглед §22 от КЗ/ установява, че с
договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните са формирали спор, че към датата на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента. Ищецът, в подкрепа на твърденията си, че към датата на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента е
представил справка – извлечение от Информационния регистър на Гаранционен фонд
/имплицитно съдържащо се в исковата молба/, от която се установява, че към 23.12.2015
г. по отношение л.а. «Опел Вектра» с ДКН ******* е налична застраховка «ГО»,
сключена при ответника. По делото няма данни същата да е прекратена при
условията и начините, предвидена в КЗ, към датата на ПТП-то, поради което
валидно е произвела своето действие. Справката от Информационния регистър към
ГФ пряко отразява подадената информация от застрахователните дружества относно
факта на сключените респективно прекратени договори за риска «ГО» с оглед
задължението на същите, установено в нормата на чл. 294 ал.1 от КЗ/отм./. На
следващо място следва да се съобрази и законовоустановената презумпция на чл.
295 ал.7 от КЗ/отм./, която при доказателствена тежест на ответника не е
оборена, а и същият не е оспорил обстоятелството, че е в договорно
правоотношение с деликвента към момента на настъпване на застрахователното
събитие по договор за застраховка, покриващ риска «ГО».
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. В писмения си
отговор ответникът е оспорил вината на водача на лекия автомобил като
субективен елемент от фактическия състав. По делото е изслушана САТЕ, представени са и
писмени доказателства – констативен протокол за ПТП и са събрани гласни
доказателства чрез разпит на водача на МПС. От съвкупния анализ на тези
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че причина за настъпване на
ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил, изразяващи се в управление
на МПС с несъобразена скорост и изгубване на неговата устойчивост, което
съставлява според настоящия съдебен състав нарушение на нормите на чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП, пряко обуславящо
противоправния характер на деянието.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъЗ.ават обективно
състоянието на ищеца. Видът, интензитетът и продължителността на болките и
страданията се установяват и от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка
експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна.
Доколкото понесените от ищец неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, невъзможност респ. силна
ограниченост да извършва ежедневните си битови нужди, промяна в стереотипа на
живот, представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите
подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗ.. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /22 години към датата на ПТП-то/, степента на
увредата, претърпяната хирургическа интервенция, продължителността на оЗ.равителния
период /7-8 месеца/, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и
ограничения, които неминуемо се отразяват върху стереотипа на живот и
емоционалното състояние на човек. Настоящият съдебен
състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитета на неговото страдание
и периодът, в който същите са търпени /7-8 месеца болки и продължаващ
възстановителен период/ справедливо би било да се присъди сумата от 60 000 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил
възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан, обстоятелство отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване. Когато увреденото лице
допринесе за настъпване на вредите, приложение намира разпоредбата на чл. 51
ал.2 от ЗЗ.. С оглед ангажираните от страните
доказателства настоящият съдебен състав намира, заявеното възражение за неоснователно.
Вярно е, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, но по делото няма
данни дали това обстоятелство е допринесло за настъпване респ. утежняване на
причинения вредоносен резултат. С оглед механизма на извършване на удара –
падане от мост и преобръщане при движение на автомобила със скорост от поне 76
км/ч и изводите на вещото лице по САТЕ, което е посочило, че предпазният колан
е ефективен при челни удари със скорост до 70 км/ч настоящият съдебен състав
намира, че не може да обоснове извод за наличие на поведение от страна на
ищеца, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите за него вредоносни
последици и изразяващи се в тяхното съпричиняване или предизвикване.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 05.12.2016 г. процесуалният му представител е заявил искане да се
определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. По делото е
представено пълномощно /стр. 79/, легитимиращо адв. Д. с представителна власт.
Направеното искане е заявено в преклузивния по ГПК срок. В пълномощното е посочено като основание чл.
38 ал.1 т. 2 от ЗА за оказване на безплатна правна помощ. Това обуславя извод, че се дължи
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. С оглед цената на
заявения иск и съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 3230 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че това е адекватният
размер на възнаграждението. С оглед степента на уважаване на ищцовата претенция
съразмерната част от адвокатското възнаграждение на ищеца възлиза на сума в
размер на 2 153, 33 лв., която следва да се присъди на процесуалния
представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът е сторил разноски в размер на 180
лв. и е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 3230 лв. Припадащата се част от разноските за ответника с оглед отхвърлената
част от иска възлиза на сума в размер на 1136, 67 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 266, 67 лв. – припадащата се част от разноските,
заплатени за сметка на бюджета на съда и сумата от 2400 лв. - – дължима ДТ за уважената част от претенцията
т.е. общо 2666, 67 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Р.П.В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 4 – адв.Н.Д. сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 23.12.2015 г.
на ул. „Радецки“, с. Божурица, на източната страна на моста над река Вит, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.2015 год. до
окончателното им изплащане, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 90 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА на адв. Н.Д., с адрес: *** сумата
от 2 153, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2666, 67 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
ОСЪЖДА Р.П.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв.Н.Д. да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1136, 67 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: