РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1697

 

гр. Пловдив, 27 август 2018 г.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

разгледа докладваното от Председателя ч. адм. дело № 2659 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.

2. Образувано е по жалба, предявена от “М.-А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.С.М., подадена чрез адв. Н.А.,***, офис 202, против действия на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_3 от 21.07.2018 г., потвърдени с Решение № 311 от 01.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като се иска тяхната отмяна от съда. Претендират се сторените разноски, съгласно приложен списък на разноските.

3. Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че процесните действия са правилни и законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Относно претендираното адвокатско възнаграждение се прави възражение за прекомерност.

 

ІІ. За допустимостта:

 

4. Процесните действия са обжалвани в предвидения за това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с Решение № 311/01.08.2018 г. е отхвърлил жалбата на “М.-А.“ ООД. Така постановеният от горестоящия в йерархията административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ по отношение на посочените действия на органите по приходите.

 

ІІІ. За фактите:

 

5. На 20.07.2018 г. в пункт за фискален контрол ГКПП Видин – Дунав-мост 2, органи по приходите при Главна дирекция „Фискален Контрол“ при ЦУ на НАП, са извършили фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България по реда на Глава Петнадесета А от ДОПК, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_1 от 21.07.2018 г. Предмет на проверката са били стоките, превозвани с МПС марка VOLVO, рег. №  ***и ремарке рег. № ***, като същата е осъществена в присъствието на водача Й.С.. В хода на проверката органите по приходите са извършили действия по идентификация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове /наричана по-долу само Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г./, като от придружаващите стоката превозни документи, са снети данни за получателя, превозвача, за доставчика, за вида и количеството на стоката, мястото на получаване, датата и часа на разтоварване.

При проверката на основание чл.127б, ал. 3 от ДОПК, респ. чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., на транспортното средство е поставено техническо средство за контрол № 0312135.

6. На 21.07.2018 г., в присъствието на упълномощеното лице от “М.-А.“ ООД – Г.В.Б.и водача на превозното средство Й.С., е констатирано, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство, е с ненарушена цялост и същото е отстранено.

Тези действия са обективирани в Протокол за отстраняване/поставяне на техническо средство за контрол № 050900946376_2 от 21.07.2018 г.

7. На същата дата - 21.07.2018 г., е осъществена и проверка по смисъла на чл. 18, ал. 6 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г., а именно проверка на място в гр. А., общ. А., обл. ***, база на търговеца, в присъствието на упълномощеното лице на “М.-А.“ ООД – Г. В. Б.. Осъществени са действия по установяване съответствието между вида и количеството на стоките, съобразно данните от превозните документи и фактически установените такива на място при разтоварването. При разтоварването е констатирано съответствие между декларираното и установеното количество стока. За тези действия е съставен Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_3 от 21.07.2018 г.

При проверка в информационната система на НАП са установени следните факти и обстоятелства, дали основание на органите по приходите да предприемат действия за обезпечаване на доказателства на основание чл. 121а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ДОПК: Не са подавани декларации обр. № 1 и № 6 по Наредба Н-8 от 2005 г.; за м.04 и м.05.2018 г. не са назначени лица по трудово правоотношение. (В тази насока не са представени никакви писмени доказателства.).

При тези данни, в същия този протокол, на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК е определено обезпечение, както следва:

- вид на стоката: „разфасовки от домашни птици замразени: Обезкостени“; количество: 18000 кг.; пазарна цена за 1 брой: 3,36 лв.; обща стойност на пазарната цена 60 480,00 лв.; размер на обезпечението 18 144,00 лв.

- вид на стоката: „Сланина – Прясна, охладена, замразена, осолена или в саламура“; количество: 2727 кг.; пазарна цена за 1 брой: 3,43 лв.; обща стойност на пазарната цена 9353,61 лв.; размер на обезпечението 2806,08 лв.

Общ размер на обезпечението 20 950,08 лв.

Изрично е посочено, че сумата на обезпечението, представляваща 30 на сто от пазарната стойност на стоката, следва да се преведе по цитираната в протокола банкова сметка ***. Пловдив, а банковата гаранция или платежното нареждане за преведена сума в размер на 20 950,08 лв., следва да бъдат представени на Началник сектор „Оперативни дейности“ на адрес гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 17 и изпратени на електронен адрес ************@***.** в срок от 72 часа, който започва да тече от крайния час на приключване на проверката.

Посочено е още, че на основание чл. 121а, ал. 4, в случай, че обезпечението не се представи в срок до 72 часа от изземването, а при бързоразваляща се стока - до 24 часа, стоката се смята за изоставена в полза на държавата.

8. Стоката е оставена на отговорно пазене в гр. А., общ. А., обл. Пловдив, ул. „Княз Борис І“ № 44, като за МОЛ и пазач на стоката е назначена Галина Владимирова Бъчварова, пълномощник на проверяваното дружество. В тази връзка е съставен Приемо-предавателен протокол № 050900946376_5 от 21.07.2018 г.

9. Най-накрая е съставен и Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_7 от 24.07.2018 г. в гр. А., общ. А., обл. ***, в който е посочено, че на основание чл. 121а, ал. 3, изречение 2, предложение второ от ДОПК, органите по приходите освобождават иззетата с Протокол № 050900946376_3 от 21.07.2018 г. стока с висок фискален риск, поради представяне на обезпечение в пари/безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малко от 6 месеца, 30 на сто от пазарната стойност на стоката в размер на 20 958,08 лв. Само за прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че е допусна техническа грешка, като вместо правилната сума в размер на 20 950,08 лв., погрешно е посочена сума в размер на 20958,08 лв.

В представената Служебна бележка изх. № 0524-372/24.07.2018 г. на Началник отдел БФ при ТД на НАП – Пловдив и преводно нареждане от същата дата, обаче, е посочена правилната сума – 20 950,08 лв.

10. В срока по чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните действия на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_3 от 21.07.2018 г. С Решение № 311/01.08.2018 г., както вече бе казано, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на „М.-А.“ ООД. За да постанови този резултат, решаващият орган изцяло е възприел констатациите, съдържащи се в цитираните по-горе протоколи.

В допълнение в решението се твърди, че органите по приходите са предприели оспорените действия „след извършен задълбочен анализ в информационните масиви на НАП“, при който са установили следното:

„Дружеството е регистрирано по ДДС от 01.04.1994 г. Същото е с адрес на управление и кореспонденция гр. ***. Собственици на капитала са „М.98“ ООД с ЕИК ***и Ц.С.М. с ЕГН **********. Представляващ и управител на ЗЛ е Ц.С.М., която се осигурява в ЗЛ по договор за управление и контрол до м.05.18 г. и по трудов договор в „Т.К.– 90“ АД с ЕИК ***до м.09.16 г.

Основна дейност на дружеството е преработка на месо и месни продукти.

От данните по СД по ЗДДС за „М.-А.“ ООД се наблюдава ясно изразена тенденция на деклариране като резултат за съответния данъчен период ДДС за внасяне в сравнително малки размери спрямо декларираните обороти /като същите са само за страната/ като ефективно внесеният данък е в незначителни размери, а възстановеният данък е в големи размери.

В ТР няма данни за подадени и публикувани ГФО за периода от 2009 г. до 2017 г. вкл.

По данни от ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г. ЗЛ декларира основна дейност „производство на месни продукти, без готови изделия“ с общо приходи – 1 410 294,75 лв., общо разходи – 1 353 853,09 лв. и печалба – 56 441,66 лв. Видно от счетоводния баланс към 31.12.2017 г. дружеството декларира ДМА в размер на 1284 хил. лв. /Концесии, патенти, лицензии, търговски марки, програмни продукти и други подобни права и активи – 1 хил. лв., земи – 3 хил. лв., сгради – 544 хил. лв., машини, производствено оборудване и апаратура – 673 хил. лв., съоръжения – 23 хил. лв. и предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане – 146 хил. лв./; наличност на материални запаси в размер на 1035 хил. лв. /суровини и материали – 118 хил. лв., незавършено производство – 493 хил. лв., продукция – 158 хил. лв., стоки – 266 хил. лв./, което е със 144 хил. повече спрямо наличността на материалните запаси в края на предходната година /891 хил. лв./ при положение, че нетните приходи за 2017 г. са по-малки спрямо 2016 г. със 1177 хил. лв. МЗ към 31.12.17 г. са 74 % от размер на приходите за 2017 г. ЗЛ има общо вземания 661 хил. лв. и парични средства – 128 хил. лв. Към 31.12.17 г. ЗЛ декларира 5 хил. лв. капитал, 16 хил. лв. резерв от последващи оценки, непокрита загуба – 450 хил. лв., текуща печалба 51 хил. лв., общо задължения – 3479 хил. лв./задължения към финансови предприятия 1975 хил. лв., 456 хил. лв. към доставчици, други задължения – 1048 хил. лв./. Спрямо 2016 г. задълженията са се увеличили със 185 хил. лв., основно от доставчиците – 175 хил. лв.

От ОПР за 2017 г. е видно, че приходите са общо 1410 хил. лв., от които 637 хил. лв. от продажба на продукция, 340 хил. лв. от продажба на стоки, 248 хил. лв. от услуги, 1 хил. лв. от увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, 184 хил. лв. други приходи от продажба на суровини и материали. Разходите за оперативната дейност са общо 1244 хил. лв., от тях: разходи за суровини и материали – 469 хил. лв., за външни услуги – 96 хил. лв., за персонал – 157 хил. лв., балансова с/ст на продадени активи – 369 хил. лв. и разходи за амортизации – 145 хил. лв. Финансови разходи – 109 хил. лв., данък в/у печалба – 6 хил. лв. и печалба 51 хил. лв.

На ЗЛ е извършена ревизия по ЗДДС за периода 01.08.2015 г. – 31.01.2016 г. по повод внесените обезпечения по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на ВОП от 07.08.15 г., 10.09.2015 г. и 21.01.16 г. Ревизията е документирана с РА № Р-16001616000748-091-001/24.08.16 г. С ревизията са установени допълнителни задължения по ДДС: главница – 232 075 лв. и лихва – 16 283,97 лв.

Следва да се отбележи, че едва след извършената проверка, обективирана в протокол № 050900946376_3/21.07.2018 г., на 22.07.18 г. от ЗЛ са подадени по-късно справките за задълженията като осигурител по декларация обр. 6 за м.04.2018 г., дължими до 25.05.18 г. и за м.05.2018 г., дължими до 25.06.18 г. За м.06.2018 г. не са декларирани.

По данъчно-осигурителната сметка на дружеството, към 01.08.2018 г. се установяват публични задължения в размер на 10 719,49 лв. по декларация обр. 6 за периода от 04-05/18 г. и корпоративен данък за 2017 г.

Въз основа на горепосочената информация се установява наличие на индикации, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.“

Като източник на информацията, въз основа на която е определен размерът на обезпечението, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е посочил данни от стоковите борси и тържища. Пазарната цена на процесните стоки е определена въз основа на обобщени данни от посочените лица и институции, като е приложен методът на сравнимите неконтролирани цени. В настоящия случай според решаващия орган този метод е спазен стриктно.

Във връзка с горните „фактически установявания” от страна на ответния административен орган също не са ангажирани НИКАКВИ писмени доказателства.

Това са били основанията да се приеме, че безспорно е установено наличието на хипотезите на чл. 121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за обезпечаване на доказателствата.

 

ІV. За правото:

 

11. Обжалваните действия са предприети по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК от материално компетентни органи на приходната администрация /видно от представена по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП на лист 31-33 по делото/, при осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск (уреден в Глава Петнадесета от ДОПК).

12. При извършената проверка на дружеството-жалбоподател органите по приходите са приели за установено, че при последващо разпореждане с процесната стока, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни – хипотеза (уредена в чл. 121а, ал. 2 от ДОПК), допускаща предприемане на действия по обезпечаване на доказателства, уредена в чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 и чл. 40 от ДОПК.

Тази разпоредба (чл. 121а, ал. 3 от ДОПК) предвижда, че в случаите по ал. 1 и 2, органите по приходите предприемат и действия по чл. 40 от кодекса за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа, без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.

В контекста на цитираните нормативни правила, следва да се констатира, че от съдържанието на процесния протокол, не се установява по какви конкретни съображения и въз основа на какви точно данни, органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, за да предприемат действия по обезпечаване на доказателствата.

Обезпечаването на доказателствата по смисъла на чл.121а, ал. 3 във вр. с чл. 40 от ДОПК се извършва посредством изземването на стоките и придружаващите ги документи и продължаване на забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.

В чл. 121, ал. 3 от ДОПК е предвидено още, че „…стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.“

13. В хода на извършените на дружеството проверки, описани по-горе, е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване в декларираните от водача час, дата и място, като поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост и същото е отстранено, при разтоварването на стоката е констатирано пълно съответствие между декларираното и установеното количество стока. Не се твърди дружеството да има ликвидни и изискуеми задължения. Други фактически констатации в оспорения протокол не се съдържат. Липсват изложени съображения относно конкретната доставка и защо се приема, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, доколкото в хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи конкретните обстоятелства, водещи до този извод. Неизлагането на всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагане на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, водят до немотивиране на акта, което от своя страна представлява съществено нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

14. Действително, в решението на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, са изложени мотиви (възпроизведени в раздел III. „За фактите“, т. 10 от настоящото решение) във връзка с наличието на хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Всички констатации на решаващия орган в тази насока обаче, освен че не са подкрепени с никакви доказателства (което изключва необходимостта от тяхното обсъждане), сами по себе си не могат да формират извод в желаната от администрацията насока, като в една част са и дори неверни. Достатъчно е в тази насока да се посочи, че РА № Р-16001616000748-091-001/24.08.2016 г., с който се твърди, че на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС в размер на 232 075 лв. главница и 16 283,97 лв. – лихви, е отменен с влязло в сила решение № 1669/13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 412/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив.

Изложените в решението на Директора на ТД на НАП Пловдив факти и обстоятелства относно данните по счетоводния баланс и ОПР  на дружеството за 2016 и 2017 г., както и декларираните данни с ГДД по чл. 92 от ЗКПО за период от 2017 г., също не обосновават извод за наличието на обективна невъзможност за събиране на дължимите данъци.

Разпоредбата на чл.121а, ал. 2 от ДОПК изисква конкретно установяване от органа по приходите (а не предположение или „индикации“) на точни факти, последица от проявлението или липсата, на които е състояние, при което след разпореждане със стоката, несъмнено събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Впрочем, в случая дори не е посочено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено.

15.  Относно размера на определеното обезпечение:

Каза се, според чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, обезпечението се определя в размер 30 на сто, съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й. В закона липсва изрична разпоредба за начина на определяне на пазарната стойност на стоката и органа и/или лицето, което я определя.

Несъмнено е, че обезпечението, а следователно и пазарната стойност на стоките, трябва да бъде определено още в протокола/акта, с който е постановено временното изземване на стоката и налагане на обезпечителните мерки. Последният се съставя от органите по приходите и съответно, същите са компетентни да определят и пазарната стойност на стоките, при липса на разпоредба в противен смисъл.

В тази насока, трябва да се посочи и това, че Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., не изисква пазарната цена във всички случаи да бъде определяна от независим лицензиран оценител и/или вещо лице (арг. от чл. 64 и чл. 65 от Наредбата). Напротив – допуска се само по преценка на органите по приходите да бъдат ползвани такива оценки.

16. Според § 1, т. 8 от ДР на ДОПК – „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.

Съответно, в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК са описани конкретните методи, посредством които може да се определя „пазарната цена“, когато това е необходимо във връзка с приложението на конкретни разпоредби на процесуалния кодекс. Първо посочен между тях е „методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци“ и той именно, съгласно процесния протокол, е бил приложен в конкретния казус при определяне на размера на обезпечението за освобождаване на процесните стоки.

Според чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. - Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия.

Явно е, че съобразно цитираната нормативна разпоредба, определянето на пазарната цена на една стока към конкретен момент във всички случаи трябва да бъде извършено при сравняване на цените и условията на точно определени конкретни сделки, извършени между независими търговци, т.е. трети за жалбоподателя и съконтрагентите му лица.

За да бъде приложен този метод и съответно да се определи пазарната цена на процесните стоки, безусловно необходимо е било органът по приходите да констатира данни за конкретно извършени продажби в същия период и със същите стоки между независими търговци и да съотнесе стойностите по тях с процесните такива, като ги коригира, с оглед критериите, посочени в чл. 20 от Наредбата.

Казано с други думи, отговорът на въпроса дали пазарната цена на стоката и размерът на разпореденото обезпечение са определени в съответствие с нормативно установения за това ред, е възможно да бъде даден само, ако са налице несъмнени данни за наличието на конкретни сделки между конкретни правни субекти, които имат за конкретен обект идентични стоки. Това именно са обстоятелствата, които органите по приходите е трябвало да изследват и с оглед на които е трябвало да изградят своите констатации и изводи.

17. В случая обаче, определянето на пазарната цена на стоките не е основано на отделно индивидуализирани правни сделки, извършени между точно определени правни субекти. В процесния протокол (№ 05090094376_3 от 21.07.2018 г.) изрично е записано, че „Пазарните цени на описаните стоки, използвани за определяне размера на обезпечението, са изчислени въз основа на протоколи, изготвени от орган по приходите от отдел „Анали и последващ контрол“ в дирекция „Финансов контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите…“. Въпросните протоколи, разбира се, не са представени по делото, поради което тяхното съдържание остава неясно както за съда, така и за жалбоподателя. Това от своя страна обезсмисля дадените указания, че преизчисляването на пазарната цена, както и това на размера на обезпечението, може да се извърши, ако получателят на стоката представи пред НАП експертиза, доказваща промяна в пазарните условия на територията на Република България, при положение, както вече се посочи, не е ясно кои пазарни условия е имал предвид административният орган.

Липсата на данни за определяне на пазарната стойност на стоката в съответствие с нормативно установения за това ред, без съмнение нарушава правата и законоустановените интереси на същия в хода на административната процедура. Това пък налага да се приеме, че жалбата, с която е сезиран съдът, е основателна.

18. Изложените до тук съображения, обосновават извод за незаконосъобразност на оспорените действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_3 от 21.07.2018 г. Те ще следва да бъдат отменени.

 

V. За разноските:

 

19. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 1350 лв., от които 50 лв. платена държавна такса за образуване на съдебно производство и 1300 лв. адвокатско възнаграждение.

Неоснователно се явява възражението на ответния административен орган за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение /1300 лв./, с оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело, която впрочем не зависи от обстоятелството дали делото се разглежда в открито или закрито съдебно заседание. В настоящия случай се касае за оспорване действия на органите по приходите, които пряко и непосредствено засягат имуществената сфера на жалбоподателя, което определя настоящия административноправен спор като такъв с материален интерес.

Така мотивиран, на основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, ХVІІ състав,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050900946376_3 от 21.07.2018 г., потвърдени с Решение № 311 от 01.08.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Пловдив да заплати на “М.-А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Ц.С.М., сумата от 1350 лв. – заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                               

                       

                       

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: