№ 1142
гр. Варна, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100072 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила е искова молба от
З. Д. Д. с ЕГН:********** и адрес гр. С., ул. И.С. 43, ап.29 ПРОТИВ С. В. Д.
ЕГН: **********, адрес град Варна, ул. „И.Д." № 10, ет.4, ап.10 с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК и цена иска 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
частичен иск от иск в пълния размер от 422 400 лева
В исковата си молба ищеца, твърди, че на 09.12.2021 год., заедно „Д.Х.
****" ЕООД, с ЕИК:********* е сключила с "Е.В.Е.Т." ЕООД,
ЕИК:*********, „Предварителен договор за продажба на недвижим имот“, по
силата на който са се задължили да му продадат следния свой съсобствен
недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.****.**** (десет хиляди
сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и единадесет точка хиляда
петстотин и десет), находящ се в град Варна, Община Варна, Област Варна,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е
от 15.12.**** г., адрес на поземления имот: град Варна, район „М.", ж.к. „В." I
(едно римско), целият с площ от 2454 (две хиляди четиристотин петдесет и
1
четири) кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Високо застрояване (над 15 м), предишен идентификатор №
*****.****.**** (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин
и единадесет точка хиляда четиристотин и осемнадесет) , номер по предходен
план: 1418 (хиляда четиристотин и осемнадесет), квартал 27 (двадесет и
седем), парцел I (едно римско), при граници, съседни поземлени имоти с
идентификатори, както следват: *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**** и *****.****.***, ведно с
всички извършени до момента строително-монтажни работи в имота съгласно
Разрешение за строеж № 37/22.02.2021 г. издадено от Главен архитект на
Община Варна и всички подобрения и приращения в имота.
На 12.01.2022 год. ответникът С. В. Д. е подал до Варненски окръжен
съд молба, с която е поискал от съда да допусне обезпечение на бъдещ иск.
По молбата му е образувано ч.т.д. № **/**** год. по описа на ВОС и с
Определение от 12.01.2022 год., постановено по това дело, съдът е допуснал
исканото обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на възбрана на собствените
на ищцата идеални части от гореописания недвижим имот.
Възбраната е вписана в Имотен регистър по партидата на имота на
17.01.2022 г., том.I, акт № 195 на СВп-Варна.
Според предварителния договор /чл. 5/ пункт I ищцата е поела
задължението да прехвърли собствеността върху имота до дата 20.01.2022
год., без да е обременен от тежести - спрямо него да няма вписани каквито и
да е вещни тежести, включително и възбрани, искови молби, договори за
наем.
Ищцата била в готовност да изпълни задължението си по договора, но
на 19.01.2021 год. била уведомена от купувача, че върху имота има вписана
възбрана.
С уведомление от 20.01.2022 год., купувачът по предварителния
договор я уведомил, че разваля договора, тъй като върху имота има вписана
възбрана. Предявил е искане за плащане на уговорената неустойка по смисъла
на чл.13 от договора, в размер на 20 % от уговорената продажна цена в
размер на 422 400 /четиристотин двадесет и две хиляди и четиристотин/ лева.
Ищцата твърди, че 29.11.2022 год. платила на "Е.В.Е.Т." ЕООД сумата 9
000 /девет хиляди/ лева, частично изпълнение на задължението си за
2
заплащане на неустойка, а на 09.12.2022 год. и сумата от 21 000 /двадесет и
една хиляди/ лева или общо заплатила сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
лева представляваща част от дължимата неустойка.
В исковата молба се твърди, че заплатената неустойка по пункт IV
представлява вреда претърпяна от ищцата, вследствие допуснатото
обезпечение.
Наложената възбрана е инициирано по искане на ответника за
обезпечение на бъдещ иск, предмет на разглеждане по ч.гр.д. № **/**** г. по
описа на ОС-Варна, като след допускането й производството е било
прекратено.
През времето на действието на допуснатото обезпечение, то е станало
причина ищцата да неизпълни договорното си задължение с последица от
това е разваляне на предварителния договор и й е причинената вреда,
изразяваща се заплатена договорна неустойка.
В исковата молба е заявен петитум, с кой ищцата моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответника С. В. Д. с ЕГН:**********, адрес гр.Варна, ул.„И.Д."
№ 10, ет.4, ап.Ю, да й заплати сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева,
предявен като частичен иск от иск в пълния размер от 422 400 /четиристотин
двадесет и две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по
сключен Предварителен договор от 09.12.2021 г. между З. Д. Д., ЕГН
********** /продавач/ в полза на „Е.В.Е.Т." ЕООД, ЕИК ********* /купувач/,
които вреди са причинени от наложена обезпечителна мярка - възбрана върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.****.****, находящ се в град
Варна, Община Варна, Област Варна, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри засягащо поземления имот е от 15.12.**** г., адрес на
поземления имот: град Варна, район „М.", ж.к. „В." I (едно римско), целият с
площ от 2454 кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: Високо застрояване (над 15 м), предишен
идентификатор № *****.****.****, номер по предходен план: 1418, квартал
27, парцел I, при граници, съседни поземлени имоти с идентификатори, както
3
следват: *****.****.***, *****.****.***, *****.****.****, *****.****.****,
*****.****.**** и *****.****.***, допусната като обезпечение на бъдещ иск
на С. В. Д. срещу З. Д. Д. с Определение от 12.01.2022 г., постановено по
ч.т.д. № **/**** г. по описа на ВОС и отменено с Определение от 27.09.2022
г. по същото дело, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане
Претендира направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява но се
представлява от процесуалния си представител по пълномощие, който
поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с която намира предявеният иск е допустим до размера от 30 000
лева.
Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан както по
основание така и по размер.
Оспорва въведените твърдения за настъпили вреди. В отговора твърди,
че задължение за заплащане на неустойка по предварителния договор не е
възникнало за ищца на няколко различни правни основания.
В отговора се твърди, че извършеното плащане от ищцата за сумата от
30000 лв. в полза на „Е.В.Е.Т." ЕООД е симулативно, т.е. - „Е.В.Е.Т." ЕООД е
действало като подставено лице в двустранна персонална симулация.
В отговора се твърди, че ,,Предварителен - договор за покупко-
продажба", няма достоверна дата. Липсата на достоверна дата буди съмнение
и за действителната воля на страните да се обвържат по него поради липсата
на каквато и да е търговска логика поне от страна на купувача, за когото
сделката е търговска по занятие.
Доколкото предварителният договор е симулативен, привидно се явява
и уведомлението, с което "продавачът" кани ищеца да му заплати уговорената
неустойка. В поканата търговецът-купувач не е посочил срок за изплащане на
претендираната от него неустойка, което поставя основателно съмнение в
действителната му воля и интерес да получи процесната сума.
В отговора се твърди, че уговорката за неустойка по чл.13.1. от
4
Предварителния договор за покупко-продажба е нищожна.
Посочената разпоредба от съглашението е нищожна по смисъла на
чл.26, ал.4, вр. с ал.1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
уговорена неустойка в размер (20 % от уговорената цена в чл.2), ако до датата
на нотариалното прехвърляне на собствеността, върху имота има вписани
възбрани, искови молби и др. Изложени са доводи, че налагането на
обезпечение по бъдещ иск представлява непредвидимо или непредвидимо
действие от страна на трето лице, което изключва отговорността на всяка от
страните по сделката и следователно несправедливо е те да понесат
отговорност за нейното неизпълнение.
В отговора се твърди, че извършеното плащане на сума в общ размер от
30 000 лева е симулативно, за да бъде използвано като аргумент за
основателността на предявения иск.
В отговора се твърди, че предварителният договор е бил прекратен от
купувача на 20.03.2022г. без предизвестие, на основание чл.9.2. от същия. По
смисъла на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договора е породило
ретроактивно действие, което заличава с обратна сила и уговорката за
неустойка по чл.13 от процесния договор и такава не се дължи, тъй като
неустойка за разваляне не е била уговорена."
В отговора се твърди, че купувача по предварителния договор е бил
неизправна страна по договора и за него не е възникнало материалното право
да претендира неустойка за неизпълнение. Излага съображения за това.
В отговора се твърди, че и двете страни са били неизправни по
процесния предварителен договор, поради която никоя няма право на
имуществени претенции за неизпълнение към другата.
С отговора на исковата молба ответника оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между обедняването на ищцата и допуснатото
обезпечение, като се твърди, че ищцата е обеднила поради собственото си
незнание или заблуждение, или дори опит да симулира основание за
предявяване на иска по настоящото съдопроизводство.
В отговора се твърди, че в случая няма причинена вреда. Излага доводи
за това.
Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск с правно основание
5
чл.403,ал.1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
Претендира съдебно-деловодните разноски.
С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ответника редовно призован не се явява, но се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
отговора.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните намира
за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Представен е по делото като писмено доказателство, сключен
Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 09.12.2021 год.
между от една страна като „продавачи“ ищцата З. Д. Д. и „Д.Х. ****" ЕООД, с
ЕИК *********, а друга като продавач "Е.В.Е.Т." ЕООД, ЕЖ *********, със
седалище и адрес на управление: град Варна, район О., ул. Г.Б. № 69, ет. 6, ап.
9, представлявано от управителя М.А.Л., по силата на който се продавачите
поели задължението като обещали да продадат на купувача съсобствения им
недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.****.**** (десет хиляди
сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин и единадесет точка хиляда
петстотин и десет), находящ се в град Варна, Община Варна, Област Варна,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-
18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е
от 15.12.**** г., адрес на поземления имот: град Варна, район „М.", ж.к. „В." I
(едно римско), целият с площ от 2454 (две хиляди четиристотин петдесет и
четири) кв.м, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Високо застрояване (над 15 м), предишен идентификатор N6
*****.****.**** (десет хиляди сто тридесет и пет точка три хиляди петстотин
и единадесет точка хиляда четиристотин и осемнадесет), номер по предходен
план: 1418 (хиляда четиристотин и осемнадесет), квартал 27 (двадесет и
седем), парцел I (едно римско), при граници, съседни поземлени имоти с
идентификатори, както следват: *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**** и *****.****.***, ведно с
всички извършени до момента строително-монтажни работи в имота съгласно
6
Разрешение за строеж № 37/22.02.2021 г. издадено от Главен архитект на
Община Варна и всички подобрения и приращения в имота, срещу сумата от
2 112 000 лева по банков път при подписване на окончателен договор.
Страните по предварителния договор уговорили срок за сключване на
окончателен 20.01.2022 год. По силата на чл.9.2 от Договора купувача има
право да развали предварителния договора, ако към датата на сключване на
окончателен договор върху има вписана възбрана.
В чл.13.1 от Предварителния договор продавача неустойка, като
изправната страна дължи на купувача по договора неустойка р размер на 20%
от продажната цена от 2 112 000 лева, ако към датата на сключване на
окончателен договор върху имота има вписана възбрана.
Договора е подписан от ищцата както за себе си, така е подписан от нея
и за „Д.Х. ****" ЕООД, с ЕИК:********* като негов Управител към този
момент е Д.А.Н., а ищцата е само съдружник в дружеството.
По молба от ответника С. В. Д. с предмет допускане обезпечение на
бъдещия е образувано ч.гр.д. № **/**** год. по описа на ВОС.
С Определение № 139/12.01.2022 год. по ч.гр.д. № **/**** год. по описа
на ВОС, съдът допуснал обезпечение на бъдещи исковете, които следва да
бъдат предявени от С. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна,
ул. "И.Д." № 10, ет.4, ап. 10, чрез адв. С.И.З. АК Варна, служебен адрес: гр.
Варна, ул. "Д.Ц." № 20, ет. 1, тел.: ********** срещу З. Д. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., ул. "И.С." № 43, ет. 6, ап. 29, за връщане
сумата 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, дадена по договор за заем от
18.12.2019 год., по чл. 240 ЗЗД и за заплащане на договорената лихва от 1500
(хиляда и петстотин) лева, чрез налагане на възбрана върху 2154 (две хиляди
и сто и петдесет и четири) кв. м ид. ч. от поземлен имот с идентификатор
*****.****.**** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин
и единадесет, хиляда и петстотин и десет), в област Варна, община Варна, гр.
Варна, район М., п. к. 9000, ж. к. В. I, вид територия Урбанизирана, НТП
Високо застрояване (над 15 м), площ 2454 кв. м, стар номер 1418, квартал 27,
парцел I, на основание чл. 390 ГПК.
Възбраната е вписана в Имотен регистър по партидата на имота на
17.01.2022 г., том 1, акт № 195 на АВ-Варна.
7
С Вх. № 3644/14.02.2022 год. е заявен обезпечения иск, по който е
образувано гр.д. № 347/2022 год. по описа на ВОС.
С определение № 1681/29.04.2022 год. по гр. дело № 347/2022 год.
производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
По ч.гр.д. № **/**** год. по описа на ВОС е постъпила молба с Вх. №
18 608/04.08.2022 год., от ищцата З. Д. Д. за отмяна на обезпечение,
допуснато с Определение № 139/12.01.2022 год. по ч.гр. д. № **/**** год. на
ВОС, ХІІ-ти състав обезпечение.
С Определение № 3562/27.09.2022 год. по ч.гр. дело № **/**** год. на
ВОС, съдът е отменил допуснатото с Определение № 139/12.01.2022 г. по ч.
гр. д. № 56 по описа за 2022 год. на ВОС, ХII-ти състав, обезпечение на
основание чл. 402, ал. 2 ГПК.
Ищцата твърди, че на 20.01.2022 год., на деня, купувача по
предварителния договор е развалил договор и е заявил искане за заплащане на
неустойката по смисъла на чл. 13 от договора, в размер на 20 % от
уговорената продажна цена, която беше в размер на 422 400 /четиристотин
двадесет и две хиляди и четиристотин/ лева., което е връчено на ищцата на
същата дата 20.01.2022 год.
С платежни нареждания от 29.11.2022 год. и 09.12.2022 год. ищцата З.
Д. е привела на "Е.В.Е.Т." ЕООД, първоначално сумата 9000 /девет хиляди/
лева, а впоследствие и сумата от 21 000 /двадесет и една хиляди/ лева или
общо заплатих 30 000 /тридесет хиляди/ лева.
В представените платежни документи е посочено, че се касае за
запращане на неустойка по предварителен договор.
С отговора на исковата молба ответника е оспорил датата на сключения
предварителен договор. Съдът е открил по проверка истинността на датата на
кото е сключен предварителния договор.
Съдът е възложил в тежест на ищцата да докаже, че посочената в
договора дата е действителната дата, на която е сключен предварителния
договор. В изпълнение на задълженията по чл.181 от ГПК ищцата не е
ангажирала доказателства. В писмените бележки се домогва да установи
достоверната дата изхождаща от запис в счетоводните книги на третото лице
Е.В.Е.Т. ЕООД с ЕИК:*********.
8
Доказателства, че договора е вписан в счетоводните книги на това
дружество преди 29.11.2022 год. /първия паричен превод на сумата от
9000лева/ няма.
Настоящия съдебен състав споделя изводите на ВКС в Решение №
50276 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик,
председателят З.А., че в съдържанието на понятието "трети лица" по смисъла
на чл.181, ал.1 от ГПК, е всяко друго лице, което не е автор на частния
документ (не го е подписало), и на което този документ се противопоставя
като доказателство в исковото производство от насрещната страна по делото,
за да обоснове неговата отговорност за вреди, е лице, чиито интереси биха
могли да бъдат увредени при антидатиране на този неподписан от него и
неизгоден за него частен документ и ако то оспори датата на документа, в
тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е да
докаже – с всякакви други доказателствени средства – достоверна дата на
документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК.
В изложение смисъл доказателства за сключения договор са
извършените платежни първото от които е 29.11.2022 год., като за ответника,
следва да се приеме, че това е достоверната дата по смисъла на чл.181 от
ГПК.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени, като приема че оспорване на датата на Предварителния договор е
успешно.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл.403 от ГПК.
Предявения иск е обезщетение за вреди, причинени на ищцата от
допуснато обезпечение, по искане на ответника.
Отговорността е безвиновна, обективна доколкото е вследствие от едно
правомерно деяние - подаването на молба за обезпечение, като законно
предвиден способ за защита на накърнени материални права.
С нормата на чл.403 от ГПК се предвижда имуществен коректив на едно
позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но
поради това, че претенцията на ответника е била прекратено след неговото
9
допускане, следва да бъдат възмездени настъпилите вреди от непозволеното
вмешателство в чужда правна сфера.
В конкретния случай, за да обоснове отговорността на ответника по
чл.403 от ГПК ищцата е представила по делото Предварителен договор за
покупко продажба на недвижими имот от 09.12.2021 год., който е оспорен от
ответника в качеството му на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК относно
достоверност на датата на съставения частен диспозитивен документ.
Настоящия съдебен състав споделя изводите на ВКС в Решение №
50276 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4570/2021 г., IV г. о., ГК, в което се
изяснява, че в съдържанието на понятието "трети лица" по смисъла на чл.181,
ал.1 от ГПК, е всяко друго лице, което не е автор на частния документ (не го е
подписало), и на което този документ се противопоставя като доказателство в
исковото производство от насрещната страна по делото, за да обоснове
неговата отговорност за вреди и чиито интереси биха могли да бъдат
увредени при антидатиране на този неподписан и неизгоден за него частен
документ.
В този случай при оспорване на дата на частния диспозитивен
документ, в тежест на ищцата по делото, която се ползва от документа съдът
е възложил да докаже достоверна дата на документа по смисъла на чл. 181, ал.
1 от ГПК.
В поцеса на доказване са представени единствено доказателства
извършените платежи с платежни документи, първия от който е 29.11.2022
год., като за ответника, следва да се приеме, че това е достоверната дата по
смисъла на чл.181 от ГПК.
Съгласно чл.403, ал. 1 ГПК ако производството, което е образувано по
предявения обезпечен иск, бъде прекратено, ответникът по иска може да иска
от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
Съдът намира, че в конкретния случай са установени само две от
предпоставките на иска по чл.403 ал.1 ГПК – допуснато обезпечение,
съответно наложена обезпечителна мярка и прекратяване на производството
на предявения обезпечен иск.
По делото е безспорно, а е и установено от събраните доказателства, че
с Определение № 139/12.01.2022 год. по ч.гр.д. № **/**** год. по описа на
10
ВОС, съдът допуснал обезпечение на бъдещ иск в полза на ответника, чрез
налагане на обезпечителна мярка възбрана на притежаваните от ищцата
идеални част от описания недвижим имот, на основание чл. 390 ГПК.
Обезпечителната мярка е „възбрана“ е вписана в Имотен регистър по
партидата на имота на 17.01.2022 г., том 1, акт № 195 на АВ-Варна.
С искова молба с Вх. № 3644/14.02.2022 год. нта ВОС е предявен
обезпечения иск и е образувано гр.д. № 347/2022 год. по описа на ВОС.
С определение № 1681/29.04.2022 год. по гр. дело № 347/2022 год.
производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК.
С Определение № 3562/27.09.2022 год. по ч.гр. дело № **/**** год. на
ВОС, е отменено допуснатото обезпечение на основание чл. 402, ал. 2 ГПК и е
обезсилена обезпечителна заповед. Определението е влязло в законна сила.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се
установява наличието на претърпени имуществени вреди от ищцата, които
да са в пряка причинна връзка с наложеното обезпечение – възбрана върху
недвижим имот, собственост на ищцата, като съображенията са следните:
Представения от ищцата Предварителен договор за продажба на
недвижим имот 09.12.2021 год., е сключен в писмена форма и се ползва с
формална доказателствена сила – т. е. доказват, че материализираните в тях
изявления са направени от лицата, които са ги подписали като техни
издатели.
Посочения частен документи не доказват датата и мястото на
съставянето им. Ответника не е автор на посочения договор и го е оспорил
относно достоверността на датата на сключването му.
С предварителния договор ищцата се домогва да вмени на ответника
отговорност за причинени й вреди /платена неустойка/, поради развален
предварителния договор, вследствие допуснато обезпечение по искане на
ответника. След като ответникът е оспорил датата на договора, то в тежест на
ищцата по делото, която се ползва от него, е да докаже с всякакви
доказателствени средства, че отразената дата е достоверна по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай ищцата не е доказала при условията на пълно и
главно доказване, че към 12.01.2022 год., когато е допуснато обезпечението на
11
бъдещ осъдителен иск и е наложена обезпечителна мярка възбрана върху
недвижимия имот собственост на ищцата, е съществувал представения по
делото писмен Предварителен договор за покупко продажба от 09.12.2021
год.
Съдът намира, че надлежно доказване не е проведено от ищцата по
делото.
От останалите доказателства по делото не се установява ищцата да е
претърпяла имуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с
наложеното обезпечение възбрана върху недвижим имот.
При липса на два от елементите на фактическия състав на чл. 403, ал. 1
ГПК – претърпени имуществени вреди и наличие на пряка причинна връзка
между допуснатото обезпечение и претърпените вреди съдът приема искът за
неоснователен.
По отношение на разноските.
Съдът следва да възложи в тежест на ищцата направените от ответника
разноски, които според представения в срока по чл.80 от ГПК списък са в
размер на 3050 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск
ОТ З. Д. Д. с ЕГН:********** и адрес гр. С., ул.И.С. № 43, ап.29 ПРОТИВ: С.
В. Д. ЕГН:**********, адрес град Варна, ул. „И.Д." № 10, ет.4, ап.10, иск с
правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
лева, частичен иск от иск, от иска в пълния размер от 422 400 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатена неустойка по сключен Предварителен договор от 09.12.2021 г.
между З. Д. Д., ЕГН ********** /продавач/ в полза на „Е.В.Е.Т." ЕООД, ЕИК
********* /купувач/, които вреди са причинени от наложена обезпечителна
мярка - възбрана върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
*****.****.****, находящ се в град Варна, Община Варна, Област Варна, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри засягащо поземления имот е от
12
15.12.**** г., адрес на поземления имот: град Варна, район „М.", ж.к. „В." I
(едно римско), целият с площ от 2454 кв.м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Високо застрояване
(над 15 м), предишен идентификатор № *****.****.****, номер по предходен
план: 1418, квартал 27, парцел I, при граници, съседни поземлени имоти с
идентификатори, както следват: *****.****.***, *****.****.***,
*****.****.****, *****.****.****, *****.****.**** и *****.****.***, поради
наложена обезпечителна мярка „Възбарана“ с Определение № 139/12.01.2022
год. по ч.гр.д. № **/**** год. по описа на ВОС, за обезпечение на бъдещ иск
на ответника С. В. Д. против ищцата З. Д. Д., отменено Определение №
3562/27.09.2022 год. по ч.гр. дело № **/**** год. на ВОС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА З. Д. Д. да заплати на С. В. Д. сумата от 3050 лева, разноски
по делото.
Решението на съда, подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
редовното му връчване от страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13