Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 680 от 04.04.2019г., град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
Председател: Станимир Христов
като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 649 по описа за 2018 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по жалба на „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Т., чрез пълномощника адв. Д.З. от адвокатска колегия Стара Загора, със служебен адрес гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет. 1 против Ревизионен акт (РА) № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год., издаден от В. Х. Р. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и В. В. А. на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 36/12.02.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП. С Решение № 1622/03.10.2018 год., постановено по адм. дело № 649/2018 год. Административен съд Бургас е изменил Ревизионен акт № Р-02000217003317-091-001/06.12.2017 год., издаден от В. Х. Р. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Валентина Върбанова Атанасова на длъжност Главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, частично потвърден с Решение № 36/12.02.2018 год. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас, като е определил дължимите от „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД задължения за данъци, както следва: данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. в размер на главница 3 886,70 лева и лихва 222,85 лева. Със съдебния акт, Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас е осъден да заплати на „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД сумата от 1 124,97 лева разноски по делото, а дружеството „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД е осъдено да заплати на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас сумата от 517,67 лева разноски по делото.
Против така постановения съдебен акт е депозирана касационна жалба от Л. И. – юрисконсулт, процесуален представител на Директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас. В касационната жалба е заявено, че по отношение на пазарната цена на продадения имот не могат да се намерят аргументи в противовес на изложените мотиви на съда, поради което е заявено съгласие с тях. Независимо от това, в касационната жалба е заявено несъгласие с направените от съда последващи изчисления по отношение на определения допълнително за внасяне ДДС за данъчен период от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. Заявено е, че направените от съда изчисления са неправилни, тъй като последния е приел, че начисления от страна на дружеството ДДС по процесната доставка е в размер на 9 659,30 лева, което не е правилно. В подкрепа на това твърдение е посочено, че горната сума представлява начисления ДДС за цели данъчен период и включва в себе си както начисления ДДС по процесната доставка, който е в размер на 9 333,33 лева, така и начисления ДДС по още една фактура, издадена от С. М. в размер на 325,97 лева. С оглед на това е заявено, че начисления от страна на дружеството ДДС по процесната доставка е в размер на 9 333,33 лева. В този смисъл, предвид резултата за периода, касатора е приел, че изчисленията биха били следните: 1. Резултат за периода, съобразно установения от съда нов размер на ДДС по процесната доставка – начислен ДДС в размер на 13 871,97 лева (13 546,00 лева + 325,97 лева), деклариран и приет от ревизиращия орган данъчен кредит за периода в размер на 367,91 лева и резултат 13 504,06 лева; 2. Декларираните стойности от ревизираното лице за периода са – начислен ДДС в размер на 9 659,30 лева (9 333,33 лева + 325,97 лева), данъчен кредит в размер на 367,91 лева и резултат за периода 9 291,39 лева. С оглед така направените изчисления, в касационната жалба е заявено, че допълнително определения размер на дължимия ДДС за периода би се получил 4 212,67 лева, върху която сума следва да се начисли и дължимата лихва в размер на 241,08 лева.
По повод така депозираната касационна жалба е образувано административно дело № 14156/2018 год. по описа на Върховен административен съд, по което е постановено Определение № 4544/27.03.2019 год. По силата на посочения съдебен акт, ВАС е прекратил производството по делото и го е върнал на същия състав на Административен съд Бургас за провеждане на производство по чл. 175 АПК и чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК и произнасяне по съдържащите се в касационната жалба искания за поправка на допусната в Решение № 1622/03.10.2018 год. по адм. дело № 649/2018 год. по описа на съда очевидна фактическа грешка – грешки в пресмятането на задължението по ЗДДС за м.04.2017 год. и произнасяне по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК, субсидиарно приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото.
Предвид горното, съда приема, че касационната жалба по същество съставлява молба за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК, както и искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим по реда на § 2 от ДР на ДОПК. Препис от касационната жалба е бил редовно връчен на дружеството „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД, което съставлява изпълнение на изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК, като от страна на дружеството е представен писмен отговор с изразено становище по искането.
Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Анализът на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод за основателност на искането на процесуалния представител на ответника. Видно от мотивите на постановения съдебен акт, в същия е допусната очевидна фактическа грешка при изчисляване на дължимия ДДС, предвид установения в хода на съдебното дирене нов размер на данъчната основа, като при изчисляването не е отчетен начисления ДДС в размер на 325,97 лева по фактурата, издадена от С. М.. В този смисъл, основателни се явяват възраженията, съгласно които: 1. Резултат за периода, съобразно установения нов размер на ДДС по процесната доставка – начислен ДДС в размер на 13 871,97 лева (13 546,00 лева + 325,97 лева), деклариран и приет от ревизиращия орган данъчен кредит за периода в размер на 367,91 лева и резултат 13 504,06 лева; 2. Декларираните стойности от ревизираното лице за периода са – начислен ДДС в размер на 9 659,30 лева (9 333,33 лева + 325,97 лева), данъчен кредит в размер на 367,91 лева и резултат за периода 9 291,39 лева. С оглед така направените изчисления, дължимия ДДС за периода е в размер на 4 212,67 лева, върху която сума следва да се начисли и дължимата лихва в размер на 241,08 лева.
Предвид горното, следва да се постанови решение за поправка на съдебния акт, като вместо първоначално определения размер на дължимия ДДС от 3 886,70 лева, следва да се посочи действителния такъв от 4 212,67 лева и вместо първоначално определената лихва от 222,85 лв. се впише действителната такава в размер на 241,08лв.
С оглед променения размер на дължимия от дружеството ДДС и лихва към него, в съответствие с разпоредбата на чл. 161 от ДОПК и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да се измени първоначалното решение и в частта за разноските, като на дружеството жалбоподател следва да се присъдят такива в размер на 1097,76 лева, от които 50 лева държавна такса, 400 лева възнаграждение за вещото лице и 647,76 лева адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника – Дирекция „ОДОП“ гр. Бургас следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно сумата от 541,76 лева юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд гр. Бургас, втори състав,
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение № 1622/03.10.2019 год., постановено по адм. дело № 649/2018 год. на Административен съд гр. Бургас, като в диспозитива на решението, израза: „ОПРЕДЕЛЯ дължимите от „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Т. задължения за данъци, както следва: данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. в размер на главница 3 886,70 лева и лихва 222,85 лева“, вместо „главница 3 886,70 лева и лихва 222,85 лева“, следва да се чете „главница 4 212,67 лева и лихва 241,08 лева“.
ИЗМЕНЯ Решение № 1622/03.10.2019 год., постановено по адм. дело № 649/2018 год. на Административен съд гр. Бургас в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас да заплати на „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Т. сумата от 1097,76 лева (хиляда деветдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВЕНИД – Съни Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 69, представлявано от управителя Л. Т. да заплати на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Бургас сумата от 541,76 (петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и шест стотинки) разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: