Присъда по дело №2218/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 44/22.03.2024 година по НОХД № 2218/ 2023г. на
БРС.

*ка районна прокуратура е внесла обвинителен акт по № 371/ 2016г. по описа на РУ-
МВР-*, Пор.2919/2016г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу В. Д. А.,
роден на * в гр.*, обл.*, с постоянен адрес: гр.*, ул. *, с настоящ адрес: гр.*, ж.к. *, *,
ЕГН:**********, за това, че на * в гр. *, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи - 1бр. дамска чанта на стойност 21,00лв., 1бр. дамски портфейл „Енрико
Бенети“ на стойност 36,00лв. и сумата от 140,00лв., всичко на обща стойност 197,00лв. от
владението на В. Д. Л.-Й., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.“а” и б. „б” от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода” в размер на
две години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Б. от АК-*, поддържа, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
ПодсъдимиятВ. Д. А., роден на * в гр.*, обл.*, с постоянен адрес: гр.*, ул. *, с
настоящ адрес: гр.*, ж.к. *, *, ЕГН:**********. Към 26.08.2016 г. същият е осъждан със
съдебни актове, както следва:
1. Със споразумение по НОХД № 4882/2013 год. на СГС, в сила от 31.10.2013г., на
осн.чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1, вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.”б”, от НК -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, при
първоначален „СТРОГ“ режим, за извършено на 24.07.2013 г. деяние. Наказанието е
изтърпяно на 22.01.2016 г.
2. Със споразумение по НОХД № 19082/2012 год. РС-*, в сила от 17.10.2012г., на
осн.чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4, вр.чл.194, ал.1,вр.чл.29, ал.1,б.”а” от НК -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА И ПЕТНАДЕСЕТ ДНИ,
при първоначален „СТРОГ“ режим, за извършено на 06.06.2011 г. деяние.
През летния сезон на 2016г пострадалата В. Д. Л.-Й. пребивавала на адрес- гр.*, *,
тъй като работела в курортния град. Обитавала една от стаите на ет.2. Вечерта на 25-ти
срещу * легнала да си почива, като оставила дамската си чанта закачена на облегалката на
един от столовете в стаята. В чантата се намирал 1бр. дамски портфейл, марка „Енрико
Бенети“, съдържащ сумата от 140 (сто и четиридесет ) лева, разпределена както следва- в
една от преградите имало банкнота с номинал 50 лева, а в другата преграда една банкнота с
номинал от 50 лева и 2бр. банкноти с номинал от по 20 лева. Поради топлото време
пострадалата била оставила вратата на балкона отворена.
По същото време, около 05.00 часа на *подс. В. Д. А. минавал по * и видял
1

отворената врата на балкона на стаята, в която се намирала Л.-Й.. Решил да извърши кражба
оттам. За целта се качил на терасата на първия етаж на сградата, а оттам, използвайки
монтираните на нея метални решетки се качил на балкона на втория етаж и влязъл в стаята
на пострадалата. Въпреки оскъдната светлина видял дамската чанта, отворил я и намерил
намиращото се в нея портмоне. Отворил портмонето и взел банкнотата от 50 лева, която
била в една от преградите. В този момент Л.-Й. се събудила от шума и включила
осветлението, при което подс. А. грабнал чантата от стола, ведно с портмонето и побягнал
към балкона, скачайки оттам на терасата на първия етаж, като при падането си счупил крака.
Пострадалата видяла, че при приземяването на извършителя на земята портмонето й
изпаднало от чантата. Пострадалата извикала на подсъдимия, че има важни документи в
чантата си и видяла, че след като излязъл на алеята пред къщата, А. захвърлил чантата й и
се отдалечил в посока към морето. Л.-Й. веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за
случилото се. До пристигане на полицейските служители слязла до терасата на първия етаж
и намерила портмонето си, като установила, че от него липсва единствено едната банкнота
от 50 лева. Намерила и дамската си чанта, която също прибрала.
Междувременно, подс. А. влязъл в морето, за да се скрие. Престоял във водата около
15-20 минути, след което се насочил към пристанището. По същото време полицейските
служители В. Т. и К. Ф., които преди това били на мястото на местопроизшествието, се
прибирали към РУ-*. В района на пристанището на гр. * двамата забелязали подсъдимия,
който отговарял на описанието, като наред с това им направило впечатление, че при появата
им същият седнал на бордюра и се опитал да прикрие лицето си. Полицейските служители
задържали А. и го отвели в сградата на РУ-*, където с разписка той предал на разследващия
орган банкнотата от 50 лева, който от своя страна също с разписка я предал на пострадалата
В. Л.- Й..
Съгласно съдебно-оценъчна експертиза, стойността на дамската чанта възлиза на
21.00 лева, а стойността на дамския портфейл,марка „Енрико Бенети“ е 36.00 лева.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – В. Д. Л.-Й. (л. 103-гръб-л. 104-гръб, включително и прочетените по
реда на чл. 281 от НПК на л. 33, т. 1 от ДП), К. Ф. и В. Т., от прочетените по реда на чл. 279
от НПК обяснения на подсъдимия (л. 14, т. 1 и л. 3, т. 2 от ДП), от заключенията на вещите
лица по извършените дактилоскопна и оценъчна експертизи, актуална справка за съдимост
на подсъдимия, протоколи за доброволно предаване и за разпознаване, както и от другите
множество приложени по делото писмени доказателства.
Така посочената доказателсвена съвкупност е абсолютно непротиворечива.
Показанията на свидетелката Л.-Й., която е и очевидец са последователни и логични, като
същата очевидно много добре си спомня случая. Разбираемо е същата да не помни точната
сума, която й е била отнета, предвид изминалия период от време, поради което съдът
кредитира в тази част показанията й, дадени на досъдебното производство, непосредствено
2

след произшествието.
В подкрепа на горепосочената фактическа обстановка са и показанията на
полицейските служители Т. и Ф., които също еднопосочно дават яснота за осъществилите се
факти след повикването им на мястото на произшествието, като няма основание същите да
се считат по някакъв начин предубедени.
Всикчи тези гласни доказателства се подкрепят и от дадените на досъдебното
производство обяснения на подсъдимия в присъствието на защитник, в които той прави
пълни самопризнания. Обясненията му изцяло съответстват на изложеното от пострадалата
по отношение на механизма на деянието, поради което съдът им дава вяра.
Съдът кредитира и вскички писмени доказателства по делото, като същите не бяха
оспорени от страните, като процесуално-следствените действия са извършени по
предвидения в НПК ред.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото оценъчна и дактилоскопна
експертизи, като вещите лица са отговорили пълно, ясно и конкретно на всички поставени
въпроси. Дактилоскопната експертиза се явява в подкрепа на обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалата, тъй като се установява, че едната дактилоскопна следа от далн
по оградата на терасата на стаята, където е пребивавала св. Л.-Й., която е била иззета при
огледа на местопроизшествие, е била именно на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- 1бр. дамска чанта на стойност 21,00лв.,
1бр. дамски портфейл „Енрико Бенети“ на стойност 36,00лв. и сумата от 140,00лв. Всички
изброени вещи са движими и са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на
В. Л.-Й., в чието владение са се намирали по време на извършване на деянието.
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са
се намирали във владение на пострадалата. Съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал
осъществяваното от пострадалата владение върху вещите. А. е отнел всички вещи, вземайки
3

чантата със себе си и напускайки обитаваната от Л.-Й. стая, с което същият е прекъснал
възможността на пострадалта да осъществява фактическа власт върху тях, като
същевременно е установил своя собствена. В този смисъл, съдът намира, че деянието е
довършено по отношение на всички инкриминирани вещи, независимо че непосредствено
след като е паднал на земята след скачането от терасата, А. е изхвърлил чантата, ведно с
портфейла. Това е така, тъй като пострадалата е нямало как в този момент да възстанови
владението си върху вещите, т.е. същото й е било окончателно отнето, респ. подсъдимият
окончателно е бил вече установил свое собствено.
Налице е и квалифициращият признак по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК- деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б” от
НК. От горепосочените осъждания е видно, че А. е осъден със споразумение по НОХД №
4882/2013 год. на СГС, в сила от 31.10.2013г., на осн.чл.199,ал.1,т.4,вр.чл.198,ал.1,
вр.чл.18,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ и б.”б”, от НК – на лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца, при първоначален „СТРОГ“ режим, за извършено на 24.07.2013 г.
деяние, като наказанието е изтърпяно на 22.01.2016 г., а със споразумение по НОХД №
19082/2012 год. РС-*, в сила от 17.10.2012г., на осн.чл.196,ал.1,т.2,вр.чл.195,ал.1,т.4,
вр.чл.194, ал.1,вр.чл.29, ал.1,б.”а” от НК - на лишаване от свобода за срок от шест месеца и
петнадесет дни, при първоначален „СТРОГ“ режим, за извършено на 06.06.2011 г. деяние.
Следователно А. е извършил деянието, предмет на настоящото обвинение след като е бил
осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като изтърпяването на
наложените наказания „лишаване от свобода“ са били изтърпени ефективно, а
същевременно едното наказание е за срок повече от една година. Също така, не са били
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като А. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Тук следва да се отбележи, че в
случаите, когато се отнемат движими вещи, чието предназначение е в тях да се съхраняват
други движими вещи, то умисълът на извършителя обхваща и намиращите се вътре вещи.
Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото
намерение се извлича и от последващите му действия, като същият е взел сумат аот 50 лева
от чантата. Безспорно е, че подсъдимият е съзнавал, че извършва деянието си след като е
осъждан.

По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„а“ и б. „б“ от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от две до
десет години, както и възможност да се постанови конфискация до една втора от
имуществото на подсъдимия.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете
обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото справка за съдимост на
4

подсъдимия, извън групата на осъжданията, обуславящи квалификацията на настоящото
деяние по чл. 29 НК, същият е осъждан и за множество други престъпления.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
съдействието на подсъдимия за възстановяване на вещите. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия,
оказаното съдействие на органите на досъдебното производство, както иниската стойност
на предмета на престъплението.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при приложението на чл. 54
от НК в минималния размер, а именно две години лишаване от свобода. Съдът намира, че с
оглед изминалия дълъг период от време, в който няма данни за извършени противоправни
прояви от страна на подсъдимия в Република България, така определеното наказание се
явява достатъчно за постигнане на целите както на генералната, така и на индивидуалната
превенция.
Съставът счете, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй
като не се установява наличие на многобройни или изключиелни смекчаващи обстоятелства.
Не следва да се пренебрагва фактът, че подсъдимият преди датата на деянието многократно
е търпял наказания „лишаване от свобода“, като последното такова е било изтърпяно около
шест месеца преди извършване на процесното деяние.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил
осъждан на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС за
определяне на първоначален "строг" режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"Лишаване от свобода”, тъй като не са изминали повече от пет години от предходното
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 4882/2013 г. на СГС, което е
било изтърпяно на 22.01.2016 г. Именно датата на процесното деяние е отправният момент,
от който, броено назад, следва да се преценява петгодишният срок по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС, респ. да се преценява дали изобщо е търпяно наказание. В този смисъл е и
актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 10/25.05.2021 година по НВОХД
№ 75/2021 година на Апелативен съд-*. Поради изложеното, режимът за изтърпяване на
определеното общо наказание следва да е строг.
Съдът намира, че не следва да бъде налагано предвиденото при условията на
алтернативна кумулативност в чл. 196, ал. 2 НК наказание „конфискация“ до една втора от
имуществото на дееца, като се вземат предвид данните за имотното състояние на
подсъдимия.

По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия, да заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 131,21 (сто тридесет и един лева и двадесет и една
стотинки) лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС
5

сумата от 40.00 (четиридесет) лева, представляващи възнаграждение за вещи лица в
съдебната фаза.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	44
Дата:	22 март 2024 г. (в сила от 9 април 2024 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20232120202218
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 юни 2023 г.

Присъда по дело №2218/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите