РЕШЕНИЕ
№ 1033
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300501701 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение №2043 от 11.05.2023г. на Пловдивски районен съд, Х гр.
състав, постановено по гр. дело №3294/2023г., с което се задължава Й. П. Г., ЕГН
**********, с настоящ адрес- *** да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на
Т. И. З., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН ********** и се осъжда Й. П. Г., ЕГН
********** да заплати глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ по сметка на Районен
съд- Пловдив, в полза на бюджета на Съдебната власт, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Жалбоподателят Й. П. Г., ЕГН ********** моли съда да отмени решението на
районния съд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от насрещната страна.
Въззиваемите страни Т. И. З., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН ********** чрез
адв. И. считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди решението на
районния съд. Претендират разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, и молбата за взимане на мерки за защита
от домашно насилие, Т. И. З. твърди, че на 13.02.2023г. около 22.10ч. получила
телефонно обаждане от мъжа, с който е живяла във фактическо съпружеско
съжителство и баща на детето ú - Й. П. Г., като е поискал да разговаря с дъщеря си, но
1
тя си била легнала и затова помолила бащата да се обади на следващия ден. Това го
ядосало и той отправил обиди и заплахи, подробно посочени в декларацията.
В отговора на молбата за защита от домашно насилие ответникът оспорва иска.
За установяване на изложеното в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗД и молбата за
защита от домашно насилие са разпитани свидетелите Н. и С..
От показанията на първата свидетелка се установява, че е била на гости в дома
на Т. И. З., когато около 21.00 часа по телефона ú се е обадил Й. П. Г.. Т. З. се е
уплашила от чутото по телефона и затова е включила високоговорителя и по този
начин свидетелката е възприела обидите и заплахите, изречени от Й. Г.. Така
проведения разговор е събудил малолетната Д., която е чула част от думите на нейния
баща, от които се е уплашила.
От показанията на свидетелката С., с която жалбоподателят понастоящем живее
във фактическо съпружеско съжителство, се установява, че е присъствала на разговора
между страните и потвърждава, че е чула, че Й. Г., който е казал на Т., че ако тя още
един път настрои детето срещу него, ще отиде у тях и ще ги изхвърли от терасата.
От свидетелските показания се установява, че на процесната дата Г. е отправил
обиди и заплаха към Т. З..
В жалбата се възразява, че телефонното обаждане и взаимната размяна на
реплики не е акт на домашно насилие.
Това възражение е неоснователно. В нормата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН изрично е
посочено, че домашното насилие може да се осъществи и като психическо или
емоционално насилие. В настоящия казус отправените от въззивника заплахи и обиди
са обективно годни са възбудят основателен страх у пострадалата, а и от представената
и неоспорена като автентичност електронна кореспонденция между страните се
установява, че отношенията им са изострени, което е още едно основание да се счита,
че изречените от жалбоподателят обиди и заплахи представляват акт на емоционално и
психическо насилие.
Доколкото това насилие е извършено в присъствие на малолетното дете, то
съгласно нормата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН такова насилие е осъществено и спрямо Д. Г..
Следователно, налице е акт на домашно насилие, а съдът е наложил най – леките
мерки за защита по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, т.е. не са наложени мерките по чл. 5, ал.1, т. 2 и
т.3 от закона и затова така наложените мерки не препястват осъществяването на
личните контакти между бащата и детето, каквито опасения изрази жалбоподателят в
хода на устните състезания пред въззивния съд.
Така наложените мерки са достатъчни, за да окажат възпиращо въздействие
върху извършителя от по-нататъшно извършване на актове на домашно насилие
спрямо пострадалите лица. Предвид изложеното решението на районния съд е
2
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
разноски в размер на 500лв., което под минималния размер, посочен в нормата на чл.
22 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2043 от 11.05.2023г. на Пловдивски районен съд,
-ти
Х гр. състав, постановено по гр. дело №3294/2023г.
ОСЪЖДА Й. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на Т. И. З.,
ЕГН **********, от *** сумата 500 (петстотин) лева разноски направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3