ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 29.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 235 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 336-340 от ГПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от Е. Г. Д., в качеството му на Директор на Център за
настаняване от семеен тип - гр. П., с която е отправено искане за поставяне на
лицето С.Ц.Д. под пълно запрещение.
В исковата молба се твърди, че С.Ц.Д. е настанена в Центъра за
настаняване от семеен тип - гр. П., и че същата страда от тежка умствена
изостаналост, като поради заболяването си не е в състояние да се грижи сама за
себе си и да защитава интересите си. Сочи се, че същата се нуждае от подкрепа
на възрастен за санитарно обслужване и за приемане на медикаменти.
Съдът намира
исковата молба за недопустима, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.
336, ал. 1 от ГПК определя лицата, които са активно легитимирани да поискат
поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Това са съпругът,
близки роднини, прокурорът и всеки, които има правен интерес от това.
Директорът на дадена институция, включително и на социално заведение, в което е
настанено лицето, за което се твърди, че са налице предпоставките за поставяне
под запрещение, не е сред кръга от лица, на които законът е предоставил правото
да искат от съда поставяне под запрещение на такова лице, тъй като същият няма
интерес от предявяване на иска. В исковата молба, подадена от Е. Г. Д., в
качеството му на директор на Центъра за настаняване, не са изложени твърдения
за пряко засягане на неговата правна сфера - лични и/или имуществени права и
законни интереси от състоянието на С.Ц.Д., нито се твърди опасност правата и
интересите му да бъдат увредени от действия или бездействия в резултат на
психичното заболяване на ответницата. Според ППВС № 5/1979 г., съществува
правна възможност да предявят иск по чл. 336, ал. 1 от ГПК и лица извън изрично
изброените в посочената разпоредба, но тези лица трябва да имат правен интерес
от това, а такъв интерес ще е налице тогава, когато се засяга правната сфера на
ищеца, като пряка последица от увреждане на болното лице - ответник, и то по
начин, срещу който ищецът няма друг способ за противодействие. Ако общественият
интерес изисква да се постави едно лице под запрещение, което поради слабоумие
или душевна болест не може да се грижи за своите работи, както и когато
конкретно посочените в чл. 336, ал. 1 от ГПК лица бездействат, легитимиран да
предяви този иск е прокурорът - по свой почин или след сезиране от всеки
заинтересован, държавен, съдебен или общински орган, включително - както е в
случая - от директора на социалното заведение, в което лицето е настанено.
С оглед на горното,
молителят Е. Г. Д., като директор на социално заведение, в което е настанена
ответницата, не притежава активна процесуална легитимация за предявяване на иск
за поставянето на С.Д. под запрещение, което обуславя недопустимост на така
предявения иск.
По тези съображения исковата молба следва да
бъде върната, а образуваното производство - прекратено, на основание чл. 130 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ВРЪЩА подадената от Е. Г. Д., в качеството му на Директор на Център за
настаняване от семеен тип - гр. П., против С.Ц.Д. с ЕГН **********, искова
молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 от ГПК за поставяне на С.Ц.Д. под пълно
запрещение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 235/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: