№ 13676
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110157912 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление АДРЕС, представлявано от „БФИРМА“ АД, ЕИК
*******, чрез „ФИРМА“ АД, ЕИК ****-**, чрез ЗГ, чрез адв. М. П., съдебен адрес: АДРЕС
срещу „ФИРМА” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от М. П. М., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати сумата
от 2 000 лева - сума, с която ответникът се е обогатил, ползваики без основание вещи-
собственост на ищеца /описани от т. 1 до т. 80 в раздел I от исковата молба и от т. 1 до т.
126 в раздел II на исковата молба/, за период от 14.09.2011 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 08.10.2021 г., частичен иск от сумата в общ размер на 100 000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба /
08.10.2021 г./ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба от 14.09.2011 г. „ФИРМА“ АД
продало на „ФИРМА” АД, движими вещи на стоиност 89 960 лева без ДДС, която сума е
платена на продавача и движимите вещи, подробно описани в приложение No1 към
договора, представляващи: 1Автомат.преса Шулер, инв.No4546; 2.Струг С-11, инв. No9311;
3. Ексцентр.преса - 63 т, инв.No 11118; 4. Ексцентр.преса - 40 т, инв.No11117; 5.
Ексцентр.преса - 63 т, инв.No11119; 6. Ексцентър преса - ЕП-63, инв.No3212; 7.Ексцентьр
преса - ЕП-63, инв. No3149; 8. Ексцентър преса - 12 т, инв.No46; 9.Ексцентър преса- 100 т,
инв.No2051; 10. Ел мостови кран - 5 т, инв.No5081; 11. Ел.пещ за обезмасляване,
инв.No6399; 12. Ножица гилотина 4/2000, инв.No13894; 13. Кран 8 т, инв.No7641; 14.Кран
мостов - 16 м, инв.No14745; 15 .Кран мостов - 5 т, инв.No 12571; 16. Кран мостов
едногредов, инв.No7635; 17. Кран мостов едногредов 5 т, инв.No7636; 18. Кран мостов
едногредов 5 т, инв.No7637; 19. Кран мостов едногредов 5 т, инв.No7638; 20. Машина за
леене под налягане, инв.No7381; 21.М-на за леене под нл Т711А08, инв.No15159; 22. М-на
за леене под нл 711А08, инв. No15160; 23. М-на за п-во на тела ел. мотори, инв.No12890;2 4.
Многодискова ножица 750/3, инв.No10032; 25.Отр ножовка, инв.No14772; 26. Ролкова
ножица за лаМ.а, инв. No12405; 27. Точкозавар.апарат МТЕ-С-32КВА, инв.No11234; 28.
Хидравл.преса Пух -25, инв.No9246; 29.Хидравлична преса PYE, инв.No3 124; 30.
Автоматична преса — Шулер, инв.No4545; 31 .Бормашина, инв.No14737; 32. Дисоциатор,
инв.No15425; 33. Дробометна машина М Т 14, инв.No16893; 34. Дробометна машина М Т 14
1
S3714; 35.Ексцентьр преса 100 т, инв.No493; 36.Ексцентьр преса 100 т, инв.No478;
37.Ексцентър преса 40 т, инв.No2052; 38. Ексцентьр преса 60 т, инв.No304; 39.Ексцентър
преса 100 т 401, инв.No605; 40. Изтеглячна преса 60 тона, инв.No3298; 41. Линия за
термообработка 3+1 П, инв.No7456; 42. Машина за мавар.стат.пакети - 02 внос, инв.No106;
43. Муфели - 2 бр, инв. No50680; 44. Нож гилотина 2/2000, инв.No17009; 45. Преса 42 т,
инв.No4871; 46. Преса ексцентрична 63 т, инв.No4912; 47. Преса хидравлична PYE 25S,
инв.No1969; 48. Преса ПЕ100Т, инв.No 16010; 49. Преса ПЕ-40Т, инв.No9681; 50. Преса
ПХМ-100, инв.No1***6; 51. Пресгус МБ400, инв.No4265; 52. Пресгус за леяне под налягане,
инв.No 14460; 53. Пресгус ПМБ-400, инв.No 14964; 54. Пакетирмашина стомат KR 250,
инв.No17004; 55. Пакетирмашина стомат KR 250, инвNo 17005; 56. Плоскошлаифмашина-
ВУЯ 70, инв.No4757; 57. Плосък шлаиф, инв.No384; 58. Преса хидравлична 25 т, инв.No336;
59. Преса хидравлична Пух, инв.No341; 60. Преса хидравлична РУ Е 63, инв.No1571; 61.
Радиалбормашина RF 50, инвNo17006; 62. Струг С 11 МТ, инв.No17008; 63. Фреза ТА 44,
инв.No1673; 64. Шлаиф плоскошлаиф 35, инв.No1579; 65. Шлаифмашина К-250/50, инв.
No3296; 66. Шлаиф за плоско шлаиф ЗБ71Н, инв.No1580; 67. Шулер преса, инв.No9471; 68.
Шулер преса, инв.No9472; 69. Газосигнализаторна уредба за амоняк, инв.No17003; 70.
Аспирация към боядж.кабина, инв.No14470; 71. Аспарация обезмасляваща, инв.No16139; 72.
Компресор УК 50, инвNo 14841; 73. Ком разп у-во КРУ-БК-1-24 ВХ, инв.No12448; 74. Силов
трансформатор ТМ 1000/20/04, инв.No11227; 75. Силов трансформатор 1000/20/04, инв.
No12352; 76. Трафопост, инв.No15552; 77. SCK 76 - винтов компресор, инв.No70630; 78.
Бояджииска кабина; 79. Навиващи барабани; 80. Развиващ барабан.
Твърди се, че с друг договор за продажба от 03.10.2011 г. същият продавач „ФИРМА“
АД продало на „ФИРМА” АД, други движими вещи на стоиност 46 030 лева, която сума
също била платена на продавача напълно, а движимите вещи са подробно описани в
приложение No1 към договора, представляващи: 1. Бормашина колонна тип ПК031-
Казанлък- 1987 г., инв.No14799, фабр.No17757; 2.Бормашина колонна тип ПК031- Казанлък,
инв.No11982, фабр.No12580; 3. Бормашина колонна тип РК-0, инв.No585, фабр.No8139;
4.Бормашина колонна тип РК031- Казанлък- 1991 г., инв.No14440, фабр.No14757;
З.Бормашина колонна тип ПК031 - Казанлък- 1988 г., инв.No14798, фабр.No15708;
6.Бормашина колонна тип ПК203-Металик,гр.Пазарджик-1981г.,инв .No9169,
фабр.No14264; 7.3аточна машина NUA-25-1981 г., инв.No9469, фабр.No6676; 8. Фреза за
шпонков канал FZW32/500, инв.No8524, фабр.No855/80; 9.Фреза за шпонков канал
FZW32/500, инв.No8523, фабр.No858/80; 10. Хидрокопировален струг TGC-8RM, инв.No
15421, фабр.No236; 11. Хидрокопировален струг TGC-8RM, инв.No 15422, фабр.No2241; 12.
Машина за опаковане със стреч фолио, ФИРМА, инв.No70115; 13. Фреза за фрезоване на
крака на двигатели габ.от 63 до 80, инв.No50638; 14. Фреза за фрезоване на крака на
двигатели габ.от 90 до 112, инв. No50645; 15. Машина за нанасяне данни за табелки тип
РЗООО/dPN, фабр.NoРЗ000-04-06- 05485; 16. Машина за заскобяване на АМР-клема,с щанда
тип GВМ-85,инв.No7067,фабр. NoМАТК 589; 17. Машина за заскобяване на АМР-клема,с
щанда за накраиник тип „око“,тип UK-45, инв.No7068; 18.Машина за заскобяване на АМР-
клема,с ъглова щанда,тип 1Ж-45,инв.No7069, фа6р.No30384; 19. Машина за заскобяване на
АМР~клема, с щанда за прав накраиник, тип UK-45; 20. Разстъргваща вертикална машина
РВ501-24, инв.No20135, фабр.No28; 21. Разстъргваща вертикална машина РВ501-24,
инв.No20106; 22. Разстъргваща вертикална машина РВ501-24, инв.No9718, фабр.No161; 23.
Вертикално разстъргваща машна АМ152, инв.No14249; 24. Вертикално разстъргваща машна
АМ 152, инв.No 14558; 25. Вертикално разстъргваща машна АМ152, инв.No14839; 26.
Агрегатна машина АМ1610А, инв.No10059; 27. Агрегатна машина АМ1612А, инв.No10058;
28. Струг с ЦПУ - СР632, инв. No9714; 29. Струг с ЦПУ - СР632, инв.No12375; 30. Струг с
ЦПУ - СТ161-1988 г., инв.No9456, фабр.No591; 31. Струг е ЦПУ--СТ161-1988 г.,
инв.No11326, фабр.No616; 32. Струг с ЦПУ - СТ161-1988 г., инв.No11984, фабр.No605; 33.
Струг с ЦПУ - СТ201-1989 г., инв.No14424, фабр.No245; 34. Струг с ЦПУ - СТ20М989 г.,
2
инв.No14734, фабр.No323; 35. Агрегатна машина АМ520 / накатна с ролки на полето за
центробежен прекъсвач-1975 г. /цех механичен до фрезите 08.04.2010 г./, инв.No4535,
фабр.No1972; 36 . Струг с ЦПУ--СР631 /цех механичен до фрезите 08.04.2010 г./, инв.No
10876, фабр.No345; 37. Струг с ЦПУ-СР631 ,цех ***** в координатното към 08.04.2010
г.,инв.No10877, фабр.No343; 38. Резбонакатна машина тип UPWS16-1987 г.,Erfurt-
Германия,инв.No6280,фабр.No30243- 03/21; 39. Облагачна машина тип EURSp, инв.No6289,
фабр.No82144; 40. Облагачна машина тип EURSp, инв.No6749, фабр.No 11034507; 41.
Облагачна машина тип EURSp, инв.No2671, фабр. No8126; 42, Облагачна машина,
инв.No14743; 43. Облагачна машина, инв.No14744; 44. Облагачна машина тип EURSp,
инв.No6750, фабр.No11034703; 45. Облагачна машина, инв.Ж2672; 46. Облагачна машина,
инв.No1784; 47. Кръглошлифовална машина КЕ250, инв. No3999, фабр.No5211; 48. Баланс
машина „SCHENC“ тип Н2ВК-86г,, инв.No 12401, фабр. NoАНО 0943; 49. Баланс машина
„SCHENC“ тип Н2ВК, инв.No12403, фабр.NoАНП 0925; 50. Ел.пещ камерна /Мраз/; 51. Пещ
за импрегмация СПП 36kw-84r., фабр.No20100; 52. Пещ за импрегмация СПП 36kw-84r.,
фабр.No5100; 53. Хидравлична преса 160 т, тип ПХУ 1600-90 г., инв.No 14946, фабр.No40;
54. Универсален струг С11МВ-1981 г., инв.09210, фабр.No 17334; 55. Фреза универсална
ФУ320, инв.No3867, фабр.No4204; 56. Универсален струг С9- 1958 г., инв.Х®334,
фабр.No92; 57. Универсален струг C1JMB, инв.No8506, фабр.No***28; 58. Универсален
струг Cl 1МВ, инв.No 7784, фабр.No13756; 59. Радиална бормашина - CSEPEL - Унгария,
инв.No2991, фабр.No68007; 60.Радиална бормашина - Русия, тип 2М55, инв.No9302,
фабр.No 160809; 61. Фреза ФУ321-1989г., инвл No 11360, фабр.No1144; 62. Фреза- СССР,
модел 6560, инв.No9915, фабр.No568; 63. Шлаиф плосък, тип BRU70, инв.No3024, фабр.
No***040206; 64. Копирна машина „Гравир“ тип 6Л463, инв.No3145, фабр.No4840; 65.
Колонна бормашина тип ПК 031 02-1989 г., инв.No2486, фабр.No16107; 66. Колонна
бормашина тип ПК 203-88г., инв.No13327, фабр.No25984; 67. Заточна машина НВ925, инв.
No2955; 68. Заточна машина, инв.No4947; 69. Фреза-Полша тип FNCK-25D3-1984r., инв.No1
1114, фабр.No4912; 70. Фреза тип 675, инв.No2931, фабр.No4409; 71. Фреза тип 675, инв.
No2932, фабр.No4402; 72. Фреза-Полша, тип FND25TE-1980r., инв.No9078, фабр.No7473;
73. Безцентрови шлаиф, инв.No1716, фабр.No404261; 74. Шлаиф BLOHM, тип HFS512-
1986r., инв. No1831, фабр.No1289; 75. Компресор тип SCK 21-08/SO-2005г., инв.No70631,
фабр. No283131/Р0500064; 76. Универсален струг SV18RA, инв.No9711,
фабр.No18070790687; 77. Универсален струг E3N-01, инв.No9918, фабр.No01; 78. Фреза тип
FP4NC-Deckel, инв.ММ 1822, фабр.No2810-3778; 79. Фреза тип FP3NC-Deckel, инв.No11815,
фабр.No2803-2896; 80. Плосък шлаиф BLOHM, тип HFS204-1978 г., инв.No7772,
фабр.No11797; 81. Плосък шлаиф BLOHM, тип HFS204-1978 г., инв.No11825,
фабр.No12944; 82. Плосък шлаиф BLOHM, тип HFS204-1978 г., инв.No11826,
фабр.No12942; 83. Плосък шлаиф BLOHM, тип HFS204-1978 г., инв.No11827,
фабр.No12943; 84. Кръгъл шлаиф Келенбергер-1985г., инв,No11816, фабр. No324652792; 85.
Кръгъл шлаиф ШКУ251-1962г., инв.Хо2603, фабр.No67010; 86. Профилен шлаиф
WICKMAN, тип CV9GE-1985r., инв.No11830, фабр.No18107; 87. Профилен шлаиф
W1CKMAK, инв.No456, фабр.No590499; 88. Оптична шлаиф машина PTW-1986 г., инв.
No11821; 89. Резбови шлаиф, тип 5822TN, инв.No3146, фабр.No3205; 90. Координатен
шлаиф HAUSER S50DR-1986r., инвА&1 1829, фабр.No8500***; 91. Координат2Д 450-
1975г., инв. No6710, фабр.No775; 92. Координат 2Д 450-1991г., инв.No14952, фабр.No1608;
93. Координат 2Д 430-1962г., инв.No2642, фабр.No602; 94. Обемна ерозиина м-на AGIE
KOPF 30-1986г., инв.No11828, фабр.No61; 95.Нишкова ерозиина м-на AGIE KUT
200~1985г., инв.No11819, фабр,No20; 96. 3аточна м-на DECKEL 25300000100-1985 г.,
инв.No1 1960, фабр.No693; 97. ТВЧ-1972 г., инв.No4802; 98. Камерна пещ 12kw,
инв.No17117; 99. Шахтова пещ Дегуса,; 100. Универсален стург РТ, инв.No82601, фабр.No7;
101. Фреза ФХ, инв.No4737; 102.Фреза FGS32, инв.No9419, фабр.No0-004812; 103. Плосък
шлаиф BLOHM, тип HFS204-1978 г., инв.No7771, фабр.No11796; 104. Кръгъл шлаиф
3
Келенбергер -1985г., инв.No11817, фабр.No32465.2791; 105. Кръгъл шлаиф GLAUCHAU,
инв.No2930, фабр.No31299; 106. Кръгъл шлаиф 3225, ннв.No3017, фабр.No76; 107.
Профилен шлаиф SWPO, инв.No6341, фабр.No3203-2/1507; 108. Координатен шлаиф
HAUSER 5SMDR- 1979r., инв.No7770, фабр.No1351; 109. Радиапна бормашина-CSEPEL -
Унгария, тип RF20- 1985r., инв.No2981, фабр.No68001; 110. Радиална бормашина- CSEPEL -
Унгария, тип RF20- 1985r., инв.No2992, фабр.No68005; 111. Механична ножовка-1989 г.,
инв.No20006; 112. Нож тип SKI, NU13B-1988 г.; 113. Обемна ерозиина м-на HECKERT-
1975, инв.No5758; 114. Нишкова ерозиина м-на DEM 425-1984г., инв.No 10497; 115.
Нишкова ерозиина м-на AGIE- 1985r., инв.No11820; 116. Машина за опаковане със стреч
фолио ФИРМА; 117. Баланс машина „SCHENC“, тип Н2ВК-86г„ фабр.NoАНО 0945; 118.
АМ-машина хоризонтална за пробиване и нарязване отвори на тяло за табелка; 119. АМ-
машина хоризонтална за пробиване и нарязване отвори на тяло за табелка; 120. Агрегатна
машина АМ1632; 121. Агрегатна машина АМ 1612; 122. Агрегатна машина АМ1610;123.
Струг с ЦПУ-СР632, инв.No9713; 124. Струг с ЦПУ-СР632, инв.No12936, фабр.No036; 125.
Струг с ЦПУ-СР632, инв.No10682, фабр.No95; 126. Фреза за шпонков канал FZW32/500,
фабр.No 156/80.
Твърди се, че продавачът „ФИРМА“ АД е обявено в несъстоятелност дружество, като
в хода на производството по несъстоятелност, синдикът на основание Определение №430 от
08.08.2016 г. по т.д.№2/2012 г. на ЛОС и на основание чл.717а от ТЗ обявил продажба чрез
търг на имущество на търговеца, в т.ч. и недвижими имоти. Поддържа се, че в продадените
имоти се е намирало описаното имущество, собственост на ищеца.
Ищецът сочи, че е предприел действия за изнасяне на движимите вещи от сградите на
продавача, но се оказало, че същите са запечатани и не могат да бъдат изнесени, като и към
настоящия момент няма достъп до вещите.
Твърди се, че ответникът като лице, което държи без правно основание чужди вещи,
дължи на собственика им обезщетение за ползите, от които го е лишил.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба.
На първо място се сочи, че вещите не са коректно индивидуализирани с отличителни
белези, а само чрез инвентаризационен номер, както и не е посочена каква сума се
претендира за всяка конкретна вещ.
Твърди се, че ищецът не е собственик на вещите. Поддържа се, че продавач и купувач
са тясно свързани лица и договорите са изготвени не с цел да се прехвърля собственост
върху движимите вещи, в договорите изрично е посочено, че владението върху движимите
вещи се предава на купувача веднага при сключването на договорите, а в исковата молба се
твърди, че част от вещите не са изнесени от сградите на продавача, съответно част от
вещите са изнесени. Твърди се, че вещите не са осчетоводени при ищеца.
Твърди се, че деиствително ответникът съгласно Постановление за възлагане на
недвижими имоти от 18.10.2016 год. на ОС - Л, вписано в СВ при ТРС под вх. № ***, том
***, дв. вх. рег. № ******* от 05.12.2016 год. е купил недвижими имоти, собственост на
прекратеното вече дружество „ФИРМА“ АД, но при въвода не е описано да са му предадени
процесните машини. Сочи се, че недвижимите имоти се отдават под наем от ответника и в
тях не се намират процесните вещи, а са разположени с машини и съоръжения от наемателя
„ФИРМА“ ЕООД.
Твърди се, че процесните вещи са изнесени и част от тях вероятно нарязани на скрап
от ищеца, а друга част разпродадени като желязо.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД изразява становище, че
не са налице основания за привличането му поради липсата на правна възможност на ищеца
4
да предяви обратен иск към дружеството помагач. Излагат се съображения по съществото на
спора. Сочи се, че между ЮЛ (в несъстоятелност) и ТЛП е сключен договор за наем на
недвижим имот от 16.11.2016 г. Впоследствие, съгласно постановление за възлагане от
18.10.2016 г., вписано на 05.12.2016 г. договора е прекратен. Твърди се, че е на 07.12.2016 г.
между ответника като наемодател и ТЛП като наемател е сключен нов договор за наем на
недвижим имот, по силата на което ТЛП е продължило да ползва проц. имот. Оспорва се
ищецът да е бил собственик на вещите, които претендира в ИМ. Оспорва се ответникът да е
имал производство и да е ползвал помещенията или машини в тях. Твърди се, че
оборудването в наетите помещения е собственост на наемателя – ТЛП и това дружество
организира производство в тези помещения. Твърди се, че никога ЮЛ не е искало от ТЛП
продаване на движими вещи намиращи се в помещението. Изложени са доводи за
неоснователност на исковата молба.
Представени са писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест по иска с правно основание
чл. 59 ЗЗД ищецът следва да установи неоснователното обогатяване на ответника за сметка
на ищеца /чрез установяване на фактите, че ответникът е ползвал без правно основание
съвкупност от движими вещи – собственост на ищеца, през посочен период и така го е
лишил от възможността тои да ги ползва по предназначението им/, връзката между
обедняването и обогатяването и размера на сумата, с която е обеднял.
Ответникът следва да установи, че имущественото разместване е с правно основание
или да докаже основателността на възраженията си.
От приложените по делото Договор за покупко-продажба от 14.09.2011 г. и Договор за
покупко-продажба от 03.10.2011 г. се установява, че ищецът е закупил движими вещи
/машини и съоръжения/, подробно описани в приложения, представляващи неразделна част
от договорите, както и от т. 1 до т. 80 в раздел I от исковата молба, респективно от т. 1 до т.
126 в раздел II, първата част от които за сумата от 89 960 лв. и останалите – за сумата от 46
030 лв. Съдът намира, че съдържанието на процесните договори е идентично, като в чл. 5 е
предвидено, че собствеността върху вещта преминава върху купувача от датата на
подписване на договора, а съгласно чл. 6 – движимите вещи, предмет на договора, са
предадени във владение на купувача – в изправност, след преглед, заедно с всички
принадлежности и документи на 14.09.2011 г., съответно на 03.10.2011 г.
Видно от представените протоколи от заседания на Съвета на директорите на
“ФИРМА” АД, проведени на 13.09.2011 г. и 03.10.2011 г., дружеството е взело решения да
се продадат машините от цех “*****”, съответно тези от цех 140 “ТС”, в полза на “ФИРМА”
АД - гр. Т, с което да се намали задължението на “ФИРМА” АД към “ФИРМА” АД. И в
двата протокола е обективирано още взетото идентично решение цената по договора да се
заплати с протокол за прихващане между “ФИРМА” АД и “ФИРМА” АД в деня на
подписването на съответния договор, с което да се намали дългът към “ФИРМА” АД до
размера на сумата по договора.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени между страните прихващания,
още повече, че това обстоятелство не е обективирано и в съдържанието на самите договори
за покупко-продажба на процесните вещи, а напротив – в тях е посочено, че уговорената
цена по всеки един от договорите ще бъде изплатена след издаването на фактура, в деня на
подписването на договора, тоест на 14.09.2011 г., съответно на 03.10.2011 г. В тази връзка
по делото е приложена единствено фактура № 4264/03.10.2011 г., издадена на основание
втория сключен договор между страните от същата дата - 03.10.2011 г. От друга страна,
липсват доказателства и за реално извършени плащания на процесните суми.
С Решение № 32/25.07.2012 г., постановено по т.д. № 2/2012 г. по описа на Окръжен
5
съд - Л, е обявена неплатежоспособността на “ФИРМА” АД /дружеството продавач/ и е
открито производство по несъстоятелност. С Определение № 532/11.10.2016 г., постановено
по същото дело, съдът е допуснал обезпечение на наличното имущество на несъстоятелния
търговец чрез запечатване на помещенията и намиращото се в тях оборудване.
В депозирания по делото отговор на искова молба ответникът “ФИРМА” ЕООД
признава факта, че по силата на Постановление за възлагане от 18.10.2016 г. на ОС-Л,
същият е придобил недвижими имоти, собственост на прекратеното вече дружество
“ФИРМА” АД. Макар посоченият титул за собственост да не е представен по делото, съдът
намира това обстоятелство за безспорно, доколкото ищецът изрично излага твърдения, че
купувач на проведения на 17.10.2016 г. търг е именно “ФИРМА” ЕООД.
Спорен по делото се явява въпросът дали процесните движими вещи са се
намирали в помещенията, които ответникът е закупил, както и дали самият ищец
„ФИРМА“ АД преди налагане на обезпечителната мярка „запечатване“ на наличното
имущество на длъжника „ФИРМА“ АД от Окръжен съд-Л /съда по несъстоятелността/
се е разпоредил с намиращото се в помещенията оборудване, като е извършил
действия по неговото рязане, разбиване и изнасяне.
От приложеното по делото обявление за продан по реда на чл. 717а – чл. 717е ТЗ на
имущество, включено в масата на несъстоятелността на „ФИРМА“ АД /н/ /л. 29-32/, се
установява, че предмет на проданта са били земя и сгради, подробно описани със своите
идентификатори, площ и предназначение. Независимо от обстоятелството, че в
определението на ОС-Л от 11.10.2016 г. изрично е допусната обезпечителната мярка
„запечатване“ както на помещенията, така и на наличното оборудване в тях, доколкото
такова не е отразено в обявлението за предстояща продан, съдът намира, че движими вещи
/машини и съоръжения/ не са били закупени от „ФИРМА“ ООД на основание издаденото от
съда по несъстоятелността Постановление за възлагане от 18.10.2016 г., доколкото същото
по съдържание следва да обективира имуществото, което е било предмет на обявения търг.
В тази връзка са и възраженията на ответника, че не са му били предавани налични машини.
Отделно същият посочва, че дружеството никога не е имало производство и не е ползвало
нито помещенията, нито машини в тях, като поддържа, че наличното оборудване в
помещенията е набавено от наемател.
За доказване на твърденията си ответникът представя Договор за наем от 07.12.2016 г.
/л. 63-64/, сключен между “ФИРМА” ЕООД (наемодател) и “ФИРМА” ЕООД /с настоящо
наименование „ФИРМА“ ЕООД, привлечен в качеството на трето лице помагач на ищеца в
производството/ (наемател), по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за
временно и възмездно ползване свои собствени недвижими имоти, земя и сгради, подробно
описани със своите идентификатори и площ. Съдът установява, че договорът има за предмет
част от имуществото, което ответникът е придобил в резултат на участието си в проведения
от синдика на „ФИРМА“ АД /н/ търг по реда на чл. 717а – чл. 717е ТЗ.
Привлеченото трето лице помагач „ФИРМА“ ЕООД допълва изложеното с твърдения,
че по силата на наемното правоотношение с ответника “ФИРМА” ЕООД е продължило да
ползва наетия процесен имот, в продължение на предходно сключения договор за наем от
16.11.2016 г., имащ за предмет същия имот, с наемодател „ФИРМА“ АД – понастоящем
заличеното дружество в несъстоятелност /л. 113-115/. Относно наличното в имота
оборудване, поддържа, че притежава много движими вещи – машини, които са необходими
за производствената дейност на предприятието. В тази връзка прилага два договора за
покупко-продажба на движими вещи – от 01.06.2017 г. и от 22.12.2016 г., ведно с описи на
закупените вещи /л. 129-135 от делото/. Същевременно са наведени доводи, че “ФИРМА”
АД не е собственик на процесните вещи, които се притежават от „ФИРМА“ ЕООД,
доколкото са заведени в неговото счетоводство, докато ищцовото дружество никога не е
искало тяхното предаване.
Част от приложените по делото документи са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, а
6
именно – Договор за покупко-продажба от 14.09.2011 г. с приложение към него, Договор за
покупко-продажба от 03.10.2011 г. с приложение към него, както и протоколи от проведени
заседания на Съвета на директорите на “ФИРМА” АД от 13.09.2011 г. и от 03.10.2011 г. са
оспорени от страна на ответника относно автентичността и вярността на документите,
съответно – Договор за наем от 07.12.2016 г. е оспорен от ищеца относно неговата
истинност. Поставените към вещото лице въпроси се отнасят до установяване дали
подписите в позициите за продавач и за купувач, тези на посочените участници в
заседанията на Съвета на директорите на „ФИРМА“ АД, както и подписите за наемодател и
наемател са положени от посочените като техни автори лица.
От изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза /л. 329-341/ се установява
следното:
Подписите, положени в мястото за „продавач” в Договор за покупко-продажба от
14.09.2011 г. и в Договор за покупко-продажба от 03.10.2011 г., съответно тези за
„изпълнителен директор” в протоколите от заседанията на Съвета на директорите на
“ФИРМА” АД от 03.10.2011 г. и от 13.09.2011 г. – обекти на експертизата, са изпълнени от
АДР, тоест от посоченото в документите лице.
Подписите, поставени в мястото за „купувач” в Договор за покупко-продажба от
14.09.2011 г. и в Договор за покупко-продажба от 03.10.2011 г. – обекти на експертизата, са
изпълнени от МНБК, така както е отразено в самите тях.
Подписите, положени от името на ССГ в мястото за “ФИРМА” ЕООД в Протоколи
от проведени заседания на Съвета на директорите на "ФИРМА" АД от 03.10.2011 г. и от
13.09.2011 г. – обекти на експертизата, в действителност са изпълнени от това лице – ССГ.
Съдът констатира, че в тази част от заключението /т. 3/ е допусната очевидна фактическа
грешка, доколкото е отразено, че подписите на съответните места са изпълнени от МНБК
вместо да бъде потвърдено, че са положени от лицето посочено като техен автор, в който
смисъл са подробните мотиви на вещото лице в обстоятелствената част на експертизата
/пункт III – л. 336-337 от делото/.
Подписите, положени в мястото за “ФИРМА” ЕООД в Протоколи от заседания на
Съвета на директорите на “ФИРМА” АД от 03.10.2011 г. и от 13.09.2011 г. – обекти на
експертизата, са изпълнени от ПМЦ, тоест от действително посоченото лице като техен
автор.
При изследване на процесния Договор за наем от 07.12.2016 г. – обект на
експертизата, е установено, че подписите, положени в долния ляв и десен ъгли под печатния
текст на стр. 1, 2, 3 и в мястото „ЗА НАЕМОДАТЕЛЯ“ и „ЗА НАЕМАТЕЛЯ“, са изпълнени
от М. П. М. /от едно и също лице в качеството на представляващ отделно и двете страни по
сделката/.
За достигане до крайните си изводи, вещото лице е използвало като сравнителен
материал заявления за издаване на документи за самоличност на български гражданин на
всяко едно от лицата, чиито подписи са били обекти на експертизата, както и други писмени
документи (разпоредителни сделки). Извършено е визуално изследване, както и такова с
помощта на увеличителни прибори, цифров фотоапарат и компютърни програми.
Приложена е методиката за аналитико-сравнително изследване, включваща разделно и
сравнително изследване по метода на съпоставяне на признаци на почерка, като са
използвани независими един от друг методи за установяване особеностите на писмено-
двигателните навици на пишещите, както и специализирана криминалистическа техника.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като компетентно изготвено,
същото е обосновано и отговаря на поставените въпроси. По същество обосновава извода на
съда, че всички оспорени по делото документи съдържат изявленията на лицата, посочени
като техни автори.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза за установяване на
обстоятелството дали процесните движими вещи са счетоводно отразени в баланса на
7
засегнатите от настоящия спор дружества „ФИРМА“ АД /заличено дружество в
несъстоятелност/, „ФИРМА“АД /ищец/ и „ФИРМА“ ЕООД /ответник/. В изготвеното
заключение вещото лице посочва, че въпреки проведените разговори със счетоводителите,
към които е била насочена от госпожа МБ, не е получила информация къде са счетоводните
документи, нито е бил осигурен достъп до счетоводната програма на „ФИРМА“ АД.
Отделно при извършена справка по партидата на дружеството в Търговския регистър е
констатирала липсата на публикуван годишен финансов отчет за 2016 г. В о.с.з. на
22.11.2022 г. вещото лице посочва, че при комуникацията с МБ, ПЕ и М. М. същите са
заявили, че нямат представа къде са счетоводните документи на дружеството. Предвид
изложеното експертът не може да отговори на поставените останали въпроси към
експертизата, относими към предмета на спора, а именно – дали е платена цената по
договорите, извършено ли е счетоводно прихващане на задълженията на „ФИРМА“ АД към
„ФИРМА“ АД и дали Фактура № 4262/03.10.2011 г. /издадена на основание договор за
покупко-продажба на движими вещи от 03.10.2011 г./ е осчетоводена от страните. По
същество въпросите касаят изпълнението на поетите с договорите задължения /тяхното
облигационно действие/.
Констатирано е, че описаните и индивидуализирани в исковата молба машини
съответстват по описания и инвентарни номера на тези, описани в справката за
амортизационни отчисления по инвентарни номера. Предвид липсата на достъп до
счетоводството на „ФИРМА“ АД обаче, вещото лице не може само на основание този
документ да заяви дали описаните в справката машини са действително заприходени в
активите на „ФИРМА“ АД.
Единствено на база предоставената от ответника информация е установено, че в
счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД няма отразени дълготрайни активи, отговарящи на
наименованията от приложения списък.
В отговор на поставените от третото лице помагач въпроси, експертът при извършена
проверка в счетоводството на дружеството помагач установява, че както Договорът за наем
от 16.11.2016 г., сключен с „ФИРМА“ АД /н/, така и Договорът за наем от 07.12.2016 г.,
сключен със „ФИРМА“ ЕООД, са заведени в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД. Отразено
е, че по втория договор са извършвани плащания за периода от 2017 г. до 31.08.2022 г. Във
връзка с поставената към вещото лице задача да провери дали описаните в исковата молба
машини са заведени в счетоводството на дружеството помагач е установено, че са сключени
договори за продажба на движими вещи от 22.12.2016 г. и от 01.06.2017 г. с НГГ (продавач),
който инвентар е осчетоводен. Потвърждава се и заплащането на продажните цени по тях.
По делото е допусната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 342-345/ с
определена към вещото лице задача да извърши справка в счетоводството на „ФИРМА“ АД
/н/, находящо се в кориците на т.д. № 2/2012 г. по описа на Окръжен съд – Л
/производството по несъстоятелност/, в резултат на което да отговори на поставените към
първата експертиза въпроси, касаещи несъстоятелното дружество. Експертът посочва, че е
извършил проверка на наличните документи по цитираното дело на 17.03.2023 г., като по
същото не е установил приложени аналитични и хронологични счетоводни ведомости, нито
друг вид счетоводни записвания за осчетоводяване на процесните вещи, в това число и
представеният протокол за прихващане не намира счетоводно отражение. В тази връзка е
отразена невъзможността да се извърши съпоставка за идентичност, още повече че за целта е
необходимо вещото лице да разполага с информация за всяка една машина/вещ относно
марка на производител, модел, технически характеристики, година на производство, сериен
номер на производителя, както и други отличителни белези, за каквито безспорно няма
данни по делото. Пояснено е още, че инвентарният номер е вътрешносчетоводен номер,
който се издава за съответното счетоводство и служи за отчитане, водене и съхранение на
съответния материален актив и в този смисъл не представлява носител на изходна
информация за сравнителен, технически и оценителски анализ. По същата причина, предвид
8
липсата на изходна информация, вещото лице не може да извърши оценка и на месечния
пазарен наем на процесните движими вещи.
Ищецът „ФИРМА“ АД в своя молба от 24.03.2023 г. оспорва изготвеното заключение
с наведени доводи, че същото не се базира на реално извършена от вещото лице проверка в
архива на ОС-Л. Сочи се, че от ищцовото дружество не е била изискана никаква
информация, а напротив – ищецът е потърсил вещото лице, но от последния не е получен
очакваният отговор. Твърденията на страната не са подкрепени от представени
доказателства. От друга страна, в о.с.з., проведено на 28.03.2023 г., вещото лице конкретно
посочва, че писмото, с което е изискала предоставянето на информация, е входирано по
делото по несъстоятелност под № 260361/16.03.2023 г. Относно изготвеното заключение
поддържа, че след извършения оглед на място и при запознаване с документите по делото
счита, че не може да изготви оценка на вещите.
Независимо от оспорванията на ищеца, съдът кредитира както първоначалното, така
и допълнителното заключения по съдебно-счетоводните експертизи, доколкото констатират
липсата на необходимите документи за даването на конкретни отговори на поставените
въпроси. Това обстоятелство е установено в резултат на лично извършена от вещото лице
проверка на наличните документи, приложени по настоящото дело и по търговското дело по
несъстоятелност. В този смисъл непълнотата на изготвените заключения се дължи на
независещи от вещото лице причини, което не е основание експертизите да не бъдат
кредитирани.
По делото е направен опит за изготвяне на допълнителна СИОЕ с поставени задачи
към назначените нови вещи лица, след извършване на справка в счетоводството на
„ФИРМА“ АД /н/, находящо се по делото за несъстоятелност на дружеството, да отговорят
на въпросите дали процесните движими вещи са заведени в счетоводството на дружеството;
отразена ли е сделката, с която същите са отчуждени в полза на „ФИРМА“ АД; да проверят
дали съобразно счетоводните записвания осчетоводените вещи в „ФИРМА“ АД са
идентични на тези в счетоводните записвания на ТЛП, както и да бъде определен размерът
на месечния пазарен наем на описаните в исковата молба вещи.
В депозирана до съда молба от 28.06.2023 г. /л. 394-397/ назначените за вещи лица по
допълнителната оценителска експертиза проф. С. А., маг.инж. Ж. Ж. и рег. одитор А. Т.
представят протокол за оглед, извършен на 16.06.2023 г., в гр. Т. Видно от съдържанието му,
на посетения адрес няма сгради, машини и съоръжения, като е установена единствено
административна сграда на ФИРМА Т. Не са открити счетоводни документи и счетоводни
записвания съхранявани в „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“
ЕООД.
За установяване местонахождението на счетоводството на ищцовото дружество, по
делото е разпитан свидетелят М. П. М. – главен счетоводител в „ФИРМА“ АД за периода от
1994 г. до 06.10.2016 г., започнал работа в „ФИРМА Т“ АД в края на посочената година. В
показанията си свидетелят излага, че в периода 2010 г., когато „ФИРМА“ е обявило
несъстоятелност, машините са били прехвърлени и закупени от „ФИРМА“ чрез покупко-
продажба, по фактуриране. Имало е създадени счетоводни документи и записвания, като
всичко се е съхранявало в архива на дружеството „ФИРМА“ АД в гр. Т. В тази връзка
свидетелят твърди, че лично той е осчетоводил всичко това, като за относимия процесен
период уточнява, че не е работил с фирма „ФИРМА“. Посочва, че след напускането му на
06.10.2016 г. не знае какво се е случвало в периода до месец декември, но твърди, че не е
чувал някой да е заявявал претенции към машини оперирани и от двете дружества, в които е
бил главен счетоводител.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като логични и обективно дадени
от лице, запознато с възникналите между страните отношения, в това число и участник в
счетоводната дейност на ищцовото дружество. С оглед установяване на обстоятелствата, за
които е ангажиран свидетелят обаче, може да се направи изводът, че ищецът не доказа
9
твърденията си, че счетоводството на „ФИРМА“ АД е останало в помещенията, които към
настоящия момент са в държане на третото лице помагач – макар свидетелят да излага
данни, че създадените счетоводни документи и записвания са се съхранявали в архива на
дружеството “ФИРМА” в гр. Т, не се установява този архив да се намира именно в
закупените от ответника и държани от ТЛП помещения.
Твърденията на ищеца, от друга страна, се опровергават от показанията на свидетеля
ТАС – организатор охрана във фирма „ФИРМА“, с която синдикът РМ е сключил договор за
физическа охрана на процесния обект от 11.10.2016 г. Мъжът излага сведения за проведена
между него и синдика среща, на която последният го е запознал с възложената работа и с
разположението на обекта. Лицата са преминали през различните портали, включително и
на втория етаж, където свидетелят определя, че е била административната част. Същият е
констатирал, че производствените помещения са празни – имало е оставени следи от
влаченето на машините, както и остатъци от стружки и палетни колички, но охранителят
поддържа, че не е видял машина и струг. Посочва, че в счетоводството е било голям хаос –
не е видял компютър или папки с документи, имало е единствено разхвърляни маси,
столове, бюра и листа по земята. Съдът намира, че на показанията на свидетеля следва да
бъде дадена вяра, доколкото са обективно възпроизведени от лице, незаинтересовано от
изхода на спора, същевременно станало очевидец на състоянието на помещенията към
момент непосредствено предхождащ тяхното закупуване от страна на ответника
/съобразявайки сключения Договор за физическа охрана на процесния обект от 11.10.2016 г.
и Постановлението за възлагане на имотите от 18.10.2016 г./. От тях се потвърждава
обстоятелството, че в помещенията не са били налични машини и съоръжения към момента
на тяхното закупуване от страна на ответника.
В този смисъл са и твърденията на „ФИРМА“ ЕООД, обективирани в отговора на
исковата молба /пункт II, т. 3, л. 59-60 от делото/, а именно, че “ФИРМА” АД се е
разпоредило с всички негови движими вещи, находящи се в помещенията – същите са били
нарязани, изнесени и разпродадени, още преди „ФИРМА“ ЕООД да влезе във владение на
недвижимите имоти. Изложеното се установява и от мотивите към Определение №
532/11.10.2016 г., постановено по т.д. № 2/2012 г. по описа на Окръжен съд – Л. В съдебния
акт са налице сведения за извършени неправомерни действия от представители на бившия
наемател на помещенията – “ФИРМА” АД, изразяващи се в изнасяне на находящото се в тях
движимо имущество – машини и съоръжения, както и в разбиване и изнасяне на
оборудване, трайно прикрепено към помещенията за предаване на скрап.
Посочената информация се затвърждава и от показанията на разпитания по делото
свидетел ГБА – работник в „ФИРМА“ Т през 2016 г., занимаващ се с рязане на скрап.
Същият посочва, че е имал възложена задача за 7 дни, в периода между 10-15.10.2016 г., да
нарежат около 1000 тона. Описва първия ден, понеделник, когато в 7:00 ч. са влезли в
портала и е паднало главоломно рязане – трябвало е да изнесат цяло хале, колкото се може
по-бързо. По обяд се е наложило да спрат работата, тъй като цялата бригада от 11 души са
били изведени от обекта от страна на полицията. След като са ги пуснали обратно да
работят, към 17:00 ч. е дошла отново полиция, като на свидетеля е бил съставен акт,
съответно е нямал право повече да влиза в обекта. Посочва, че на място са присъствали и
други представители на „ФИРМА“ – МИЗ едната от които се е карала с полицията. След
тръгване на полицията, работниците отново са влезли на обекта, вече за трети път и около
24:00 ч., когато са приключили, полицаите вече са били на портала. Свидетелят пояснява
механизма на работа – всичко, което се е намирало в помещението, е трябвало да бъде
нарязано, като отделно дадена машина е трябвало да се разкомплектова на няколко парчета с
газо-кислородно рязане, за да може да се изнесе и натовари. В отговор на поставени въпроси
от процесуалния представител на ищеца заявява, че в помещението не са останали машини.
Изложеното се допълва и от показанията на свидетеля МДП – приятел на НГ
/продавач по договорите за покупко-продажба на движими вещи, сключени с „ФИРМА“
10
ЕООД/. Лицето посочва, че в началото на м. октомври 2016 г. по молба на своя приятел е
отишъл в гр. П, където са се продавали машини, негова собственост. Твърди, че на място му
е било отправено предложение от госпожа Б да закупи цялата съвкупност от вещите по опис,
но понеже свидетелят е знаел, че машините са на НГ, не се е стигнало до сделка, а след това
е узнал от своя приятел, че същият ги е продал на М.. Мъжът заявява, че е станал свидетел
на изнасянето на около 6-7 стругове и товаренето им в един камион, а при посещението му
на другия корпус на завода е видял събрани хора и камион на „ФИРМА“, които са изкарвали
нарязани железа. Посочва, че на места е нямало машини в корпуса, но видимо са били
налице отпечатъци от предишното им разположение на пода. Лицето излага информация и
за възникнал пожар в завода, на който не е бил очевидец, но е било известно в града, като
отделно посочва, че неговият приятел Б лично е рязал машини там.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите ГА и МП, доколкото отразяват
лично възприети от самите тях факти и обстоятелства, относими към предмета на спора, а
именно – предприетите действия по рязане, изнасяне и товарене на наличното оборудване
/машини и съоръжения/ извън помещенията, в които са се намирали.
Свидетелят МНБК, заемала длъжността изпълнителен директор на ищцовото
дружество „ФИРМА“ АД за периода от 2011 г. до 2016 г. потвърждава факта, че ищецът е
ползвал под наем сградите. Подробно описва предмета на дейност на дружеството и
хронологията на събитията относно сключването на процесните договори за покупко-
продажба на движими вещи преди изпадане на дружеството продавач в несъстоятелност. В
тази връзка посочва, че първият синдик е бил назначен през 2013 г., като до 2016 г. са
сменени четирима такива, с първите трима от които са поддържали отношения по повод
плащането на наеми за сградите. Твърди се, че през 2016 г. е назначен РМ – последният
синдик на несъстоятелния търговец, с когото са нямали никаква връзка като контакт.
Изложени са сведения, че същият не е искал нов договор за наем и е предал фирмата на
„ФИРМА“ ЕООД. След м. октомври 2016 г. ищцовото дружество е взело решение да
прекрати производствената си дейност. В тази връзка се твърди, че със синдика РМ е
постигната уговорка да бъде извършен опис на машините, за да може да се установи тяхната
собственост, съответно същите да бъдат евентуално изнесени или продадени. След този
момент обаче синдикът е спрял да си вдига телефона, а на персонала е отказан достъп.
Противно на предварително изложената информация, свидетелят посочва, че лично тя е
комуникирала само с РМ. Твърди се, че освободените служители са били наети в новата
фирма, като на същото място, в същия завод и машините, и сградите са продължили
производството. Лицето посочва, че няма спомен за скрап да са рязани и изпращани
машини, като единствено излага, че е възможно да е възникнал пожар при извършения
демонтаж на бояджийната кабина.
Видно от депозирано по делото Писмо рег. № *******-4464/21.06.2022 г. от МВР –
ГД „ПБЗН“ /л. 188/, в периода от 01.10.2016 г. до 15.10.2016 г. е възникнало едно
произшествие в промишлен обект – „ФИРМА“ ЕООД в гр. Т, с адрес ул. АДРЕС – на
11.10.2016 г. Като предполагаема причина за пожара е посочено, че след рязане с оксижен се
запалва аспирацията на бояджийската камера.
Съдът намира част от показанията на разпитания свидетел за вътрешнопротиворечиви
– същата първо посочва, че с последния синдик на несъстоятелното дружество не е
осъществен контакт, след което твърди, че лично тя е комуникирала с него. Отделно
сведенията, които излага, че не помни за скрап да са рязани и изпращани машини, не се
подкрепят от останалия събран и обсъден доказателствен материал. Поради това съдът
кредитира показанията на лицето единствено в частта, в която същите се допълват от
ангажираните по делото доказателства, а именно относно сключването на двата процесни
договора за покупко-продажба на движи вещи преди обявяването на дружеството продавач
в несъстоятелност.
В съответствие с анализа и обективните резултати от експертното изследване по СГЕ,
11
извършените констатации на вещите лица по ССчЕ, както и на база обсъдените свидетелски
показания, съдът достига до заключението, че двата договора за покупко-продажба на
движими вещи от 14.09.2011 г. и от 03.10.2011 г. са породили валидни правни последици,
доколкото са били сключени от лица, притежаващи надлежна представителна власт в
качеството им на изпълнителни директори на дружествата, страни по договорите, както и на
основание предварително взетите решения от страна на управляващия орган на дружеството
продавач за извършване на разпоредителните сделки. Неразделна част и от двата договора са
приложения, съдържащи подробно описание на закупените вещи, в това число с посочване
на инвентарните им номера, поради което съдът счита, че същите имат за предмет
индивидуалноопределени движими вещи. Съгласно чл. 24 ЗЗД при договори за прехвърляне
на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена
вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно
да се предаде вещта. Насрещните задължения, които страните поемат с подписването на
договора като предаването на движимите вещи и заплащането на уговорената цена са
относими към облигационното действие на идентично сключените съглашения.
Неизпълнението им може да доведе до ангажиране на отговорността на виновната страна,
но обстоятелството, че по делото не се доказаха наведените твърдения за извършвани
прихващания между двете дружества, нито реално плащане на продажните цени, е
ирелевантно относно вещноправните последици на процесните сделки. В този смисъл е и
изричната разпоредба на закона, уреждаща прехвърлянето на собствеността независимо от
това дали вещта е предадена или не, намерила израз в чл. 5 на договорите.
Самото предаване на владението върху вещта е относимо към противопоставимостта
на правата на приобретателя спрямо трети лица по смисъла на чл. 78 ЗС, какъвто не е
процесният случай, доколкото съгласно исковата претенция предмет на разглеждане в
настоящото производство е заплащане на обезщетение за неоснователното ползване на
процесните движими вещи от страна на ответника, а не тяхното реално предаване /връщане/
на действителния им собственик.
Предвид изложеното съдът приема, че с подписването на договорите собствеността
върху процесните движими вещи е преминала върху дружеството купувач – „ФИРМА“ АД.
Независимо от това обстоятелство обаче, при анализ на събрания по делото доказателствен
материал съдът достига до извода, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване всички елементи от фактическия състав на предявения иск. По делото не се
установява настъпило обедняване в патримониума на ищеца в резултат на невъзможността
да използва процесните движими вещи през исковия период, нито се доказа настъпило
обогатяване в патримониума на ответника – няма данни тези чужди вещи да са били в
негово държане, нито същият да ги е ползвал без правно основание.
Съдът намира твърденията на ищеца, обективирани в исковата молба, за
противоречиви и необосновани. От една страна се твърди, че владението на вещите е
предадено при сключване на договорите за продажба, след което е налице изявление, че
поради размера и тежестта на някои от тях, последните не са изнесени от сградите на
продавача в момента на придобиването. Същевременно ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца в резултат на
неправомерното използване на всички движими вещи, закупени по силата на двата договора
за покупко-продажба, макар и претенцията да е заявена под формата на частичен иск.
На следващо място, не се установи описаните вещи да са били съхранявани в имота
за процесния период – не се изясни местонахождението им, в това число и дали дори
съществуват към настоящия момент, съобразявайки периода, за който се претендира
процесната сума, а именно от датата на придобиването им 14.09.2011 г. /въпреки
твърденията за предаденото владение/ до датата на завеждане на исковата молба в съда
08.10.2021 г. В този смисъл възраженията на ответното дружество, че ищецът не е отправял
до него покана за предаване на движими вещи се явяват основателни, доколкото не бяха
12
ангажирани доказателства в този смисъл. Отделно, приложената по делото покана от
05.02.2018 г., отправена от „ФИРМА“ АД до Ивайло Ризов – синдик на „ФИРМА“ АД /н/ /л.
20-22/, тъй като не съдържа данни кога, на кого и дали е била връчена, не може да доведе до
извод, че несъстоятелното дружество е било надлежно поканено да върне същите, макар към
посочената дата на отправяне на поканата /05.02.2018 г./ собственик на недвижимите имоти
вече да е било ответното дружество “ФИРМА” ЕООД.
Същевременно, при преценка както на свидетелските показания, така и на
приложените по делото писмени документи, се установяват умишлено извършените от
страна на ищеца действия по рязане, изнасяне и разпродаване на част от вещите, доколкото
и самият ищец твърди, че само определено количество от тях са били оставени на
съхранение в процесните помещения – поведение, осъществено в момент предхождащ
купуването на земята и сградите от страна на ответното дружество. В този смисъл съдът
достига до извода, че предприетата дейност е била насочена към това процесните движими
вещи да не останат във владение на дружеството купувач.
Независимо от липсата на данни за актуалното състояние на помещенията,
респективно за наличното в тях оборудване към настоящия момент, третото лице помагач
ангажира надлежни доказателства в подкрепа на твърденията си, че ползва имота по силата
на валидно сключено наемно правоотношение със собственика /Договор за наем от
07.12.2016 г./, в това число установи и че е закупило движими вещи за осъществяване на
производствената дейност на предприятието си /Договори за продажба на движими вещи от
22.12.2016 г. и от 01.06.2017 г./. На поставен към вещото лице по ССчЕ въпрос да установи
дали описаните в исковата молба машини са заведени в счетоводството на третото лице
помагач „ФИРМА“ ЕООД /с оглед изложени твърдения на ТЛП в този смисъл/, експертът
установява, че инвентарът, предмет на посочените договори от 22.12.2016 г. и от 01.06.2017
г., е осчетоводен, тоест съдът достига до извод, че процесните движими вещи не са отразени
в счетоводството на „ФИРМА“ ЕООД.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД има три основни елемента – обедняване, обогатяване и общ
юридически факт, който причинява едновременно и двете. В този смисъл ищецът следваше
да докаже факта, че ответникът е ползвал без правно основание съвкупността от движими
вещи, в резултат на което последният се е обогатил, респективно с поведението си е довел
до обедняването на ищцовото дружество. Въпреки указаната тежест ищцовото дружество не
доказа да е налице имуществено разместване между страните в процеса, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното дружество
следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 800 лв.,
представляващи заплатени депозити за СГЕ и за ССчЕ, съобразно представен списък.
Ответникът е защитаван от адв. Ц. А., който е осъществявал безплатна правна помощ
по делото. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, пр.
2 и 3 ЗА. Същото, определено по реда на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /изм. и доп., бр. 88 от 04.11.2022 г./ е в размер на 500 лв.,
която сума на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗА следва да
бъде присъдена на адвоката.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИРМА” АД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление АДРЕС срещу „ФИРМА” ЕООД , ЕИК ********, със седалище и адрес на
13
управление: АДРЕС, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2 000 лева - сума, с която ответникът се е обогатил,
ползваики без основание вещи-собственост на ищеца /описани от т. 1 до т. 80 в раздел I
от исковата молба и от т. 1 до т. 126 в раздел II на исковата молба/, за период от 14.09.2011
г. до датата на завеждане на исковата молба - 08.10.2021 г., частичен иск от сумата в
общ размер на 100 000 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „ФИРМА” ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление АДРЕС сумата от 800 лева - съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА „ФИРМА” АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС да заплати на адвокат Ц. В. А.,
личен № *****, сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФИРМА“
ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14