РЕШЕНИЕ
номер
1646, 27.12.2019г., град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на трети декември, две хиляди и деветнадесета
година
в публичното
заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Гергана Стефанова
Прокурор :
………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
4613 по описа на съда за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по повод жалбата на М.Т.И. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене
*** против наказателно постановление № 19-0769-002469/10.06.2019г., издадено от
началника на група към сектор “ПП” КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 20 лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец. В
жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
постановление, като се иска неговата отмяна.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и фактическа
страна следното.
На 26.04.2019г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на
26.04.2019г., около 19:35 часа в гр.Бургас,
на паркинг на магазин „Джъмбо“, като водач на
лек автомобил „*****” с рег.№ ****************, при движение на заден ход
ударил паркирания зад него лек автомобил „****“ с рег.№ ******* в нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗДВП, след което е напуснал мястото на пътнотранспортното
произшествие и не е останал на място за установяване на щетите в нарушение на
чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
От формална страна в акта са налице
реквизитите на чл.42 от ЗАНН. При съставянето на акта жалбоподателят не е
направил възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият
орган сезиран с преписката по акта е издал обжалваното постановление, с което
за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП е
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 20 лева и за нарушение на чл.123,
ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от същия закон - глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 1 месец.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице са законоустановените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
нарушението е индивидуализирано обстоятелствено и пълно. Актът е съставен в
предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя, а
наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на
акта.
От разпита на свидетелите Д.А. и М.Т.,
последният очевидец на пътнотранспортното произшествие безспорно се установява,
че жалбоподателят, не е съобразил поведението си, като водач на моторно
превозно средство с вменените му задължения в чл.40, ал.1 от ЗДвП, а именно
преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен, и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна визираното нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност в съответствие с чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, предвиждаща глоба 20 лева за водач, който нарушава
правилата за движение назад.
Показанията на свидетелката С.Г.
съдът не кредитира изцяло, а само в частта, кореспондираща с останалите
доказателства по делото. Г. е близка роднина - майка на жалбоподателя и според
съда показанията и са заинтересовани от изхода на делото и поддържат единствено
защитната му теза пред съда.
Деянието не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид, поради което не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
От
събраните доказателства в т.ч.
показанията на разпитаните свидетели се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят след допуснатото пътнотранспортно произшествие не е спрял, за да
установи вредите от него, като е напуснал местопроизшествието с управлявания от
него автомобил в нарушение разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.
Според цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са
причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието. Деянието е осъществено от жалбоподателя от обективна и
субективна страна. Същият е бил допълнително издирен от органите на „Пътна
полиция” при ОД на МВР- Бургас.
Не е налице хипотезата по чл.28 от ЗАНН.
Констатираното нарушение не представлява маловажен случай, тъй като деянието не
се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид.
Жалбоподателят е
санкциониран по реда на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно който се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.
В конкретния случай наложените наказания са индивидуализирани към минимума -
глоба от 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 месец.
Така индивидуализирани и двете наказания се явяват достатъчни за постигане
целите на чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 19-0769-002469/10.06.2019г., издадено от началника на група към сектор “ПП”
КАТ при ОД МВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП
на М.Т.И. с ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложена глоба в
размер на 20/двадесет/ лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП
на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 / един/ месец
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно
с оригинала:З.К.