Решение по дело №376/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260023
Дата: 4 февруари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20203100900376
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./04.02.2021г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Мария Манолова

като разгледа докладваното от съдията

т.д. №376/2020г., по описа на ВОС, ТО

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. *** Фиш“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Славеево, п.к.9366, община Добрич, област Добрич и „Жерар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Левски“, ул. „Мадара“ №25, бл.8, вх.А, ет.4, ап.13, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца следните суми: сумата от 2057.90лв., представляваща главница за възнаграждение по фактура № **********/ 12.09.2019г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер от 62.31лв. за периода 22.11.2019г. до 09.03.2020г.; сумата от 46 939.66лв., представляваща главница за възнаграждение по фактура № **********/12.09.2019г., както и  обезщетение за забава върху тази сума в размер от 1421.23лв. за периода 22.11.2019г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2020г., до окончателното изплащане на задълженията, при твърдение всички суми да са дължими по Договор за консултантски услуги от 14.06.2018г., допълнителни споразумения към него от 16.08.2018г. и 30.08.2018г., и споразумение за разсрочване на задължения към него от 17.10.2019г.

Ищецът твърди, че на 14.06.2018г. между него, като изпълнител, и ответника „Жерар“ ЕООД, като възложител, бил сключен тригодишен договор за консултантски услуги с предмет осъществяване на мониторинг за възможно участие на дружеството в програми за финансиране, изготвяне на документация за участие и управление на същите при получаване на одобрение за финансиране. Сочи, че съгласно чл.4 от договора, при одобрен проект за финансиране, възложителят му дължи допълнително възнаграждение за успех в размер на 4% от отпуснатата сума при срокове на изплащане, договорени в чл.5 от договора, както следва: 50% до 8 работни дни от одобряването на проекта и 50% в срок до 8 дни от получаване на авансово плащане по него, а когато такова не се предвижда – в срок до шест месеца от датата на сключване на договора с финансиращата институция. Твърди се, че чл.7 от договора допуска и други дружества, посочени от възложителя, да се възползват от договореното чрез допълнително писмено споразумение. На 16.08.2018г. между ищеца и двамата ответници било подписано тристранно споразумение, с което „Бул Аква Фиш“ ООД встъпило в правата и задълженията на възложителя по договора, без последният да се освобождава от тях, с оглед конкретен проект за финансиране, който бил изготвен от ищеца. На 16.08.2018г. бил подписан и приемо-предавателен протокол за предаване на изготвения проект по програма „Оперативна програма за морско дело и рибарство“, мярка BG14MFOP001-2.007- Продуктивни инвестиции в аквакултурите, сектор „малки проекти“, име на проектното предложение „Модернизиране на риболюпилня за есетрови риби, енергийно ефективни мерки и подобряване условията на труд“, размер на стойността на проекта 96002лв., стойност на субсидията 48001лв. На 30.08.2018г. между ищеца и двамата ответници било подписано второ тристранно споразумение за втори проект за „Бул Аква Фиш“ ООД по програма „ПРСР 2014-2020, мярка BG14MFOP001-5.005 – Преработване на продуктите от риболов и аквакултури, Оперативна програма Програма за морско дело и рибарство, име на проектното предложение: Модернизиране на рибопреработвателно предприятие чрез закупуване на допълнително оборудване за разширяване асортимента на производство и пречиствателно съоръжение за отпадни води, размер на стойността на проекта 1998819лв., размер на стойността на субсидията 999409.5лв. Сочи се, че двете тристранни споразумения и приемо-предавателни протоколи към тях са идентични като договорености и в чл.3 предвиждат солидарна отговорност между ответните дружества. Излага се, че двата проекта са били одобрени за финансиране и били сключени административни договори с финансиращите институции на 15.04.2019г., поради което за ответниците са възникнали солидарни задължения за заплащане на възнаграждения за двата проекта в размер на исковите суми. Поради липса на плащане, на 19.07.2019г. било сключено споразумение между „Централна Консултантска компания“ ЕООД и „Бул Аква Фиш“ ООД за разсрочване, като изтеклите лихви били опростени и бил договорен нов падеж – 15.10.2019г. На 12.09.2019г. били издадени фактурите, описани по-горе. Тъй като на 15.10.2019г. все още не било извършено плащане, на 17.10.2019г. между ищеца и двамата ответници било подписано тристранно споразумение, с което срокът за плащане бил удължен до 21.11.2019г. Въпреки поредната договорка за разсрочване, дължимите суми останали незаплатени. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Бул Аква Фиш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави следните възражения: - че договорът е сключен от прокурист, който няма мандат за такива сделки, поради което е недействителен, тъй като дружеството не потвърждава действията, извършени от Р.Р.; - че с подписването на това споразумение, прокуристът се е споразумял във вреда на дружеството, поради което договорът е недействителен и не поражда правни последици; - че приемо – предавателните протоколи от 16.08.2018г. и 30.08.2018г. са подписани от Р.Р. без добавка, сочеща за прокура; - че приемо-предавателният протокол от 30.08.2018г. носи две дати; - че ищецът не е извършил действия в изпълнение на договора, при което договорът се разваля по право; - че не е възможно в рамките на толкова кратък период да се изготви пълният обем от документи за кандидатстване; - че възложителят няма компетентността да прецени дали проектът съдържа необходимите елементи за одобрение; - че тристранното споразумение от 16.08.2018г. е нищожно поради липса на основание, липса на предмет, както и поради това, че е абсолютно симулативно, тъй като не съдържа никакви изисквания относно начините на изпълнение, никакви конкретни и ясни задължения; - че договорът противоречи на добрите нрави поради значителна липса на еквивалентност в насрещните престации; - че е налице непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ; - че по делото липсват доказателства за одобряването на проекта, както и за получаване на авансово плащане от страна на възложителя, липсва договор с финансираща институция, както и надлежно издадени и отразени в двете счетоводства фактури, при което липсва материализирано правоотношение по договора. В евентуалност отправя искане по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД за намаление на възнаграждението със сумата от 40 000лв. поради изпълнение с недостатъци. Оспорва размера и начина на определяне възнаграждението на изпълнителя, като твърди че фиксираният размер на възнаграждението в договора за консултантски услуги се отнася само за попълване на формуляр за кандидатстване, а реалното разработване на бизнес план и окомплектоване на пакета от документи е извършено от трето лице. Прави възражение за погасителна давност по отношение на иска за лихви, както и възражение, че лихва се дължи от момента на поканата, каквато не е отправяна и не е получавана от ответника. Оспорва истинността на подписа на Р.Р., положен върху приемо-предавателния протокол от 16.08.2018г. и допълнителните споразумения от 16.08.2018г. и 30.08.2018г. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Жерар“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява готовност за решаване на спора в дух на разбирателство и чрез медиация. Потвърждава, че ищецът е извършил услуга съгласно описаните в исковата молба договори, за което поддържа, че „Жерар“ ЕООД е заплатило аванс и допълнително възнаграждение. Излага, че за осъществяване на проектите на двете дружества са договорени в две търговски банки кредити, но дружеството със запорирани сметки не може да бъде кредитополучател и да получи субсидия за завършен проект. Счита, че е удачно спиране на производството за 12 месеца, в който обвързаните компании ще имат възможност да бъдат кредитирани и да реализират инвестиционните си инициативи.

В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът „Централна консултантска компания“ ЕООД е депозирал допълнителна искова молба, в която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника „Бул Аква Фиш“ ООД. Поддържа, че прокуристът има право да извършва всички сделки, които са свързани с търговското занятие, каквито са процесните и за третите добросъвестни лица вписаната прокура е достатъчно основание да се приеме, че прокуристът е действал в пределите на представителната си власт. Обръща се внимание, че не се сочи каква вреда е произтекла за ответника от процесните съглашения. Поддържа се, че липсва несъразмерност на престациите, които не се и разминават от обичайните пазарни отношения при предоставяне на този вид консултантски услуги. Ищецът счита, че непосочването качеството прокурист при подписване на процесните документи не опорочава волята на Р.Р., но дори и да е така, с подписване на споразуменията за разсрочване, този порок следва да се счита саниран. Оспорва и възражението за неизпълнен договор, поддържайки, че писмените доказателства установяват точно обратното. Счита, че възраженията за липса на предмет и основание са неоснователни, тъй като клаузите са достатъчно ясно дефинирани. По възражението за нееквивалентност излага и че по условията за кандидатстване по европейски програми за финансиране обичайно се допускат до около 10% от стойността на проекта, а в настоящия случай става дума за 4% възнаграждение за успех и то от размера на финансирането на съответната програма, а не от стойността на съответния проект. Оспорва като неоснователни възраженията, че липсват доказателства за одобряване на процесните проекти, тъй като са налице сключени договори за финансиране. Счита, че не е ясно на какво основава ответникът възражението си за изпълнение с недостатъци, след като проектите са изготвени в срок, в съответствие в процедурите и са одобрени. Счита за ирелевантни твърденията за реално изпълнение от трето лице. Възразява, че шестмесечният срок по чл.265, ал.3 ЗЗД е изтекъл през м.02.2019г. Сочи, че фактури са издадени, макар същите да не са изискване за валидност на договора. Изразява становище за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност. Сочи се и че след като лично управителят на „Бул Аква Фиш“ ООД е подписал двата административни договора за получаване на финансовата помощ от 15.04.2019г., то няма как да не е знаел за случващото се и сключваните споразумения от прокуриста. Ищецът заявява, че ще се ползва от документите, в които е оспорен подписът на Р.Р., както и че не дава съгласие за събиране на гласни доказателства по искане на ответника. Отправя искане за привличане на страната на ищеца на лицето Р.П.Р. с адрес ***.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на сторените разноски, включително по водените обезпечително и изпълнително производство.

В срока по чл.373 ГПК ответниците не са депозирали отговор на допълнителната искова молба. В открито съдебно заседание не изпращат представител и не изразяват становище.

Конституираното на страната на ищеца трето лице – Р.П.Р., не се явява в открито съдебно заседание и не изразява становище.

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна:

Приобщен по делото е тригодишен договор за консултантски услуги от 14.06.2018г. /л.8-13/, сключен между „Жерар“ ЕООД, като възложител, и „Централна Консултантнска Компания“ ООД, като изпълнител. Съобразно чл.4 от договора, при одобрението на проект, който е изготвен от изпълнителя, възложителят дължи допълнително възнаграждение за успех в размер от 4% от одобрената сума на всеки успешен проект при срокове на изплащане, договорени в чл.5 от договора, както следва: 50% до 8 работни дни от одобряването на проекта и 50% в срок до 8 дни от получаване на авансово плащане по него, а когато такова не се предвижда – в срок до шест месеца от датата на сключване на договора с финансиращата институция.

С Допълнителни споразумения от 16.08.2018г. и 30.08.2018г. към гореописания договор от 14.06.2018г., сключени между „Жерар“ ЕООД, като възложител, „Бул Аква Фиш“ ООД, като съвъзложител и дружеството – ищец, като изпълнител, съвъзложителят е встъпил в правата и задълженията на възложителя при солидарна отговорност /л.14, 15, 17 и 18/.

Съобразно приемо-предавателен протокол от 16.08.2018г., съставен от „Бул Аква Фиш“ ООД и „Централна Консултантска Компания“ ООД, възложителят е заявил, че изпълнителят е изготвил коректно и в срок проект по „Оперативна програма за морско дело и рибарство“, мярка BG14MFOP001-2.007- Продуктивни инвестиции в аквакултурите, сектор „малки проекти“, име на проектното предложение „Модернизиране на риболюпилня за есетрови риби, енергийно ефективни мерки и подобряване условията на труд“, размер на стойността на проекта 96002лв., стойност на субсидията 48001лв. /л.16/.

Съобразно приемо-предавателен протокол от 30.08.2018г., съставен от „Бул Аква Фиш“ ООД и „Централна Консултантска Компания“ ООД, възложителят е заявил, че изпълнителят е изготвил коректно и в срок проект по програма „ПРСР 2014-2020, мярка BG14MFOP001-5.005 – Преработване на продуктите от риболов и аквакултури, Оперативна програма Програма за морско дело и рибарство, име на проектното предложение: Модернизиране на рибопреработвателно предприятие чрез закупуване на допълнително оборудване за разширяване асортимента на производство и пречиствателно съоръжение за отпадни води, размер на стойността на проекта 1998819лв., размер на стойността на субсидията 999409.5лв. /л.19/.

Приобщено е по делото Споразумение за разсрочване на задължения и предоговаряне на падежи за плащания от 19.07.2019г., сключено между ищеца и ответника „Бул Аква Фиш“ ООД, с което страните констатират подписването на гореописаните приемо- предавателни протоколи от 16.08.2018г. и 30.08.2018г., както и че посочените в тях проекти са одобрени за финансиране и за възложителя е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение, което той се е задължил да заплати в срок най- късно до 15.10.2019г. /л.20-22/.

Със Споразумение за разсрочване от 17.10.2019г., сключено между ищеца и двете ответни дружества задълженията, възникнали в резултат на изготвяне на гореописаните два проекта и конкретно по двете процесни фактури, отново са разсрочени с нов краен падеж – 21.11.2019г./л.23-25/.

Приети по делото са и фактура № **********/ 12.09.2019г. на стойност 2057.90лв. и фактура № **********/12.09.2019г. на стойност 46 939.66лв. /л.26-27/.

Ищецът е ангажирал като писмено доказателство по делото Административни договори от 15.04.2019г., сключени между Министерство на земеделието, храните и горите и „Бул Аква Фиш“ ООД, чрез управителя на дружеството към него момент – Ж. В., по гореописаните два проекта /л.28-37/. По издадено му съдебно удостоверение, по делото са постъпили административните договори и от Министерство на земеделието, храните и горите, вено с документи, удостоверяващи извършените договорни плащания от органа към „Бул Аква Фиш“ ООД /л.135-151/.

Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.152-156/, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. При ответника няма данни за осчетоводяване на процесните фактури в счетоводството му. Няма данни за извършени плащания по фактурите. Общият размер на непогасените суми е 48 997.56лв., както следва: фактура № **********/ 12.09.2019г. на стойност 2057.90лв. и фактура № **********/12.09.2019г. на стойност 46 939.66лв. Счетоводството на ищеца е водено редовно досежно процесните фактури, които са включени в дневника за продажби за м. септември 2019г. Фактурите не са включени в дневника за покупки на „Бул Аква Фиш“ ООД. Общият размер на законната лихва върху претендираните главници е 1483.54лв. за периода 22.11.2019г. до 09.03.2020г., като в открито съдебно заседание вещото лице конкретизира, че размерът на обезщетението за забава върху главницата по фактура № **********/12.09.2019г. е 1421.23лв. и върху главницата по фактура № **********/ 12.09.2019г., е 62.31лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за консултантски услуги представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат от трудова /интелектуална/ дейност /в този смисъл решение №12/31.05.2013г. по т.д. №239/2012г. на ВКС, I т.о., решение №5/15.03.2010г. по т.д. 390/2009г. на ВКС, I т.о. и решение №71/03.06.2009г. по т.д. №767/2008г. на ВКС, II т.о./.

Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните облигационни отношения с ответниците по описаните в исковата молба договор за консултантски услуги от 14.06.2018г. и последващи тристранни споразумения от 16.08.2018г. и 30.08.2018г. и споразумения за разсрочване от 19.07.2019г. и 17.10.2019г., с които ответниците са се задължили солидарно към ищеца; собствената си изправност в облигационната връзка, приемане на работите по двете тристранни споразумения от възложителите и размера на претендираните възнаграждения, както и че е настъпила изискуемостта на задълженията, респективно ответниците са в забава, за което дължат обезщетение за забава в претендираните размери.

В тежест на ответника „Бул Аква Фиш“ ООД е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения – заплащане на възнагражденията по споразуменията в срок, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения, че договорът е сключен от прокурист, който няма мандат за такива сделки; че прокуристът се е споразумял във вреда на дружеството; че тристранното споразумение от 16.08.2018г. е нищожно поради липса на основание, липса на предмет, както и поради това, че е абсолютно симулативно; че договорът противоречи на добрите нрави, както и възражението си по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД по основание и размер. В откритото производство по чл.193 ГПК в тежест на ответника бе да установи неистинността на оспорените от него документи.

По безспорен начин в настоящото производство, от ангажираните от ищеца гореописани писмени доказателства, се установиха твърденията в исковата молба досежно възникналата валидна облигационна между страните по делото по тригодишен договор за консултантски услуги от 14.06.2018г., сключен между дружеството – ищец и „Жерар“ ЕООД, допълнителни споразумения от 16.08.2018г. и 30.08.2018г., с които в правоотношението, като солидарен длъжник е встъпило и „Бул Аква Фиш“ ООД с оглед конкретните два подробно описани във фактическата обстановка проекти за финансиране, по които изработеното от „Централна консултантска компания“ ООД е изрично прието с тристранно подписани приемо-предавателни протоколи. Категорично се установи и признаването от ответниците именно на процесните задължения в претендирания размер с представените споразумения за разсрочване от 19.07.2019г. и 17.10.2019г. До тези изводи настоящият съдебен състав достига съобразявайки, че въпреки предприетото от ответника „Бул Аква Фиш“ ЕООД оспорване на автентичността на допълнителните споразумения от 16.08.2018г. и 30.08.2018г., и приемо-предавателен протокол от 16.08.2018г. в частта досежно подписите, положени за прокуриста Р.П.Р., оспорващата страна, в чиято тежест бе да докаже неистинността на документите, не предприе доказване в тази връзка. Респективно, формалната доказателствена сила на тези частни документи е необорена и съобразно чл.180 ГПК обвързва съда да приеме, че подписаните документи от представител на ответника „Бул Аква Фиш“ ЕООД съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени именно от прокуриста към момента на съставяне на документите - Р.Р..

Неоснователно е възражението на ответника „Бул Аква Фиш“ ЕООД, че договорът е сключен от прокурист, който няма мандат за такива сделки. Извършената служебна справка в Търговския регистър по партидата на търговското дружество установява, че прокурата е била надлежно вписана. Съобразно чл.22 ТЗ, която норма очертава правомощията на прокуриста, последният има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие. Ограничение е поставено единствено по отношение отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, какъвто не е предметът на процесните споразумения. А съгласно чл.22, ал.2, изр. посл. ГПК, други ограничения нямат действие по отношение на трети лица. Още повече, че от ангажираните писмени доказателства – административни договори за безвъзмездна финансова помощ, сключени в резултат на одобряване на изготвените процесни два проекта от изпълнителя, се установява, че административните договори са подписани от Ж. В. – управител на „Бул Аква Фиш“ ЕООД към момента на сключване на договорите. Следователно, предходните действия по възлагане изготвянето на проектите и приемането на работата по тях, следва да се считат потвърдени по смисъла на чл.301 ТЗ.

Обстоятелството, че част от документите прокуристът е подписал без добавка по чл.21, ал.2 ТЗ, не опорочава сделките доколкото образец от подписа на прокуриста е бил вписан в търговския регистър и упълномощаването е имало действие спрямо третите лица по смисъла на чл.24 ТЗ.

Недоказано остана и възражението прокуристът да се е споразумял във вреда на дружеството, което представлява. Тази теза се опровергава и от гореупоменатото обстоятелство, че управителят на дружеството е участвал в сключването на административните договори, от чийто резултат дружеството се е възползвало.

За неоснователни настоящият съдебен състав намира и възраженията, че тристранното споразумение от 16.08.2018г. е нищожно поради липса на основание, липса на предмет, както и поради това, че е абсолютно симулативно. Не се установява нарушение на каузалността, като непосредствената цел на задължаването на „Бул Аква Фиш“ ЕООД, се извежда от тригодишния договор за консултантски услуги, към който е сключено тристранното споразумение, както и от съставения приемо-предавателен протокол от 16.08.2018г. А именно, целта на задължаването на „Бул Аква Фиш“ ЕООД към „Централна консултантска компания“ ООД, е получаването на дължимата престация – изготвен проект по Оперативна програма за морско дело и рибарство, по която впоследствие е получил безвъзмездна финансова помощ. Възражението за липса на предмет е бланкетно направено. Чл.26 ЗЗД предвижда като основание за нищожност на сделките невъзможността на предмета, а в случая при наличие на сключени административни договори в резултат на изготвените проекти и получаване на очаквания резултат от възложителя от договора за консултантски услуги, не би могло да се приеме, че предметът на допълнителното тристранно споразумение от 16.08.2018г., е невъзможен. По отношение на възражението за абсолютна симулация, липсват доказателства страните да не са желали последиците на споразумението. Последното е изходящ от страната „Бул Аква Фиш“ ЕООД частен документ, който съдът вече прие за автентичен, и чието съдържание не е опровергано по правилата на доказване в гражданския процес. Поради това, следва да се приеме, че желаните от страните правни последици са именно визираните в допълнителното споразумение.

Неоснователно е и възражението за противоречие с добрите нрави поради липса на еквивалентност в насрещните престации, респективно непоносимост на престацията. На първо място следва да се посочи, че нееквивалентността в престациите не може да повлияе на действителността на търговска сделка, каквато е процесната, по правилото на чл.297 ТЗ. А стопанската непоносимост по смисъла на чл.307 ТЗ е способ за изменение и прекратяване на договорите, приложим при договори с продължително действие и периодични престации, когато са настъпили промени в съотношението на насрещните престации поради обстоятелства, настъпили след сключване на сделката, респективно не може да доведе до изначална недействителност на сделката, а правото се упражнява чрез конститутивен иск. Тези предпоставки в процесния случай не са налице.

Възражението по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД за намаление на възнаграждението поради наличие на недостатъци от една страна остана недоказано, доколкото ответната страна не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на твърдението си, че изпълнителят се е отклонил от поръчката. Напротив, от представените писмени доказателства, и по-конкретно тристранно подписани приемо-предавателни протоколи, споразумения за разсрочване и последващи административни договори, доказващи одобряването за финансиране, се установява приемане на работата без забележки и престиране на дължимия резултат от изпълнителя. От друга страна, основателно е възражението на ищеца, направено с допълнителната искова молба, че шестмесечният срок по чл.265, ал.3 ЗЗД е изтекъл към датата на депозиране на отговора на исковата молба.

Не на последно място, следва да се посочи, че ответникът „Жерар“ ЕООД с депозирания отговор на исковата молба по същество призна наличието на процесните задължения към ищеца.

Макар и да не са осчетоводили процесните фактури, ответниците извънсъдебно, чрез споразуменията за разсрочване на задълженията от 19.07.2019г. и 17.10.2019г., са признали изрично задълженията. Същевременно, липсват твърдения и доказателства за изпълнение на паричните задължения от страна на ответниците.

Така мотивиран, съдът намира предявените искове за солидарно заплащане от ответниците на главници за възнаграждение по фактури № **********/ 12.09.2019г. и № **********/12.09.2019г. за доказани по основание. Размерът на задълженията се установява както от споразумението за разсрочване на задължения от 17.10.2019г., в което главниците са изрично посочени по размер, а така и от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Поради това, тези искове следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава върху главниците по чл.86, ал.1 ЗЗД доколкото и последният падеж на задълженията, определен със споразумението за разсрочване, е 21.11.2019г. Поради това, в заявения период 22.11.2019г. до 09.03.2020г., ответниците са били в забава. Неоснователно е и възражението, че лихва се дължи от момента на поканата, тъй като в споразумението за разсрочване от 17.10.2019г. е уговорен конкретен падеж на задълженията по смисъла на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, а покана е необходима само когато няма определен ден за изпълнение. Исковете за обезщетение за забава са доказани по основание и установени по размер от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е възражението на ответника „Бул Аква Фиш“ ЕООД за погасителна давност по отношение на исковете за лихви, тъй като към датата на подаване на исковата молба – 10.03.2020г. тригодишният давностен срок по чл.111, б. „в“ ЗЗД не е изтекъл спрямо началната дата на претендирания период – 22.11.2019г. Поради това и исковете за обезщетение за забава следва да бъдат изцяло уважени.

По разноските в процеса:

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Съобразно т.5 ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход. Поради това, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 6786.09лв., по пера, както следва: 1300лв. адвокатско възнаграждение за представителство в обезпечителното производство, 364.33лв. такси за изпълнителна дела, образувани въз основа на двете, издадени в полза на ищеца, обезпечителни заповеди, 200лв. адвокатско възнаграждение по тези изпълнителни дела, 2066.76лв. държавна такса за исковото производство, 5лв. такса за съдебно удостоверение, 350лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 2500лв. адвокатско възнаграждение за исковото производство. Претендираните 40лв. държавна такса за обезпечение на бъдещ иск не следва да бъдат присъждани поради липса на представени доказателства в настоящото производство за заплащането на тази такса.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „Бул Аква Фиш“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Славеево, п.к.9366, община Добрич, област Добрич и „Жерар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Левски“, ул. „Мадара“ №25, бл.8, вх.А, ет.4, ап.13, да заплатят солидарно на „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. Хайтов“ №2, следните суми: сумата от 2057.90лв. /две хиляди и петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за възнаграждение по фактура № **********/ 12.09.2019г., както и обезщетение за забава върху тази сума в размер от 62.31лв. /шестдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ за периода 22.11.2019г. до 09.03.2020г.; сумата от 46 939.66лв. /четиридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща главница за възнаграждение по фактура № **********/12.09.2019г., както и  обезщетение за забава върху тази сума в размер от 1421.23лв. /хиляда четиристотин двадесет и един лева и двадесет и три стотинки/ за периода 22.11.2019г. до 09.03.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.03.2020г., до окончателното изплащане на задълженията, дължими по Договор за консултантски услуги от 14.06.2018г., допълнителни споразумения към него от 16.08.2018г. и 30.08.2018г., и споразумение за разсрочване на задължения към него от 17.10.2019г., на основание чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Р.П.Р., ЕГН ********** с адрес ***, конституирано на страната на ищеца „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. *** Фиш“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Славеево, п.к.9366, община Добрич, област Добрич и „Жерар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Приморски“, кв. „Левски“, ул. „Мадара“ №25, бл.8, вх.А, ет.4, ап.13, да заплатят на „Централна консултантска компания“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, ул. „Н. Хайтов“ №2, сумата 6786.09лв. (шест хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и девет стотинки), представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: