Решение по дело №12845/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260185
Дата: 14 януари 2022 г. (в сила от 14 януари 2022 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20191100512845
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

  Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                           Гр. София, 14.01.2022 г.

 

                                        В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Соня Найденова

                                                  Мл. Съдия : Калина Станчева 

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12845 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М.Й.Л. срещу решение № 143605/17.06.2019 г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27303/2018 г., с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че М.Й.М. - Л., ЕГН ********** дължи на „Д.З.“ АД с ЕИК *******сумата от 429 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Дом“, обективиран в полица № 111713004333, със срок на застрахователно покритие 12.05.2013 г. - 11.05.2014 г. и 15 лв. ликвидационни разноски, за причинени вреди в резултат наводнение от авария, възникнала на 21.08.2013 г. в апартамент № *******, ул. „Борис Христов“, собственост на А.А.М., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 04.01.2018 г. до плащането, както и сумата от 130. 71 лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2015 г. - 03.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 443/2018г. на СРС, 77 състав и е осъдена за заплащане на разноски в полза на ищеца за заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно постановено и неправилно. Според ответницата, неоснователно съдът е приел, че е отговорна за вредите, понеже е упражнявала фактическа власт върху ап. 2, заедно със семейството на дъщеря си. Поддържа, че изводите на съда са неправилни, понеже по това време е живяла в друг имот, за който има учредено доживотно право на ползване. Оспорва да се е подписвала на констативен протокол от 05.09.2013 г., както и да е присъствала на съставянето му. Поддържа, че собственик на ап. 2 не е тя, а трето за спора лице. Моли да се прекрати производството срещу нея като нелегитимна страна, респективно да се отхвърлят исковете изцяло, като се отмени решението на СРС.

Въззиваемата страна - ищецът „Д.З.“ АД, чрез представителя си, оспорва въззивната жалба като неоснователна, в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението на СРС е обосновано и законосъобразно постановено в съответствие със събраните в хода на производството доказателства. Сочи, че в жалбата са изложени изцяло бланкетни съображения. Излага доводи, че от писмените и гласни доказателства събрани пред СРС се установява, че причина за настъпване на застрахователното събитие е теч от апартамента, намиращ се под надзора на ответника. Това обстоятелство е признато в подписания от ответницата констативен протокол, чиито подпис е установен от приетата и неоспорена в хода на производството СПЕ. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :       

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ГПК, вр. с чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ (отм. от 01.01.2016 г., но действащ в периода на събитието) за установяване на задължение за застрахователни обезщетение и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за лихви за забава върху него. 

Съгласно последната норма, с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне, се очертават от ищеца с исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

В случая, като се съобразят посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и в исковата молба фактически твърдения за повреда (авария - счупване на спирателен кран) във водопроводната инсталация на съседен апартамент, ползван от ответницата, в резултат на което са нанесени имуществени вреди в жилището, застраховано при ищеца, следва, че ищецът се позовава по скоро на непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а не на вреди, причинени обективно от присъщите свойства на вещта по чл. 50 от ЗЗД.

Въпросът за отговорността и квалификацията на иска по чл. 45 или чл. 50 от ЗЗД е разрешен в задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/74 г., т. 3. Там е посочено, че „когато при използване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от свойства на вещта, отговорността е по чл 50 от ЗЗД. Изводът е, че собственикът на вещта носи отговорност пред увредения по чл. 45 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, а по чл. 50 ЗЗД само при невъзможност от обезопасяване, когато вредите са причинени от присъщите свойства на вещта.

Въззивният състав намира, че в атакуваното решение СРС неоснователно е приел, че става въпрос за безвиновна обективна отговорност на ответницата, като лице под чиито надзор е поставена вещта - апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. *******, която е солидарна заедно със собственика на вещта, а не за вреди, причинени от неполагане на дължимата грижа от страна на собственика на вещта по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както е посочено в доклада на делото по чл. 140 ГПК.

Посочването на неправилна квалификация на отговорността на ответника е въпрос на материална законосъобразност на решението, а не води до неговата недопустимост.

Като съобрази твърденията на ищеца и фактите, установени в производството настоящият състав приема, че не става въпрос за заплащане на обезщетение за причинени вреди от конкретни свойства на вещта - ап. 2, а за бездействие на собственика на вещта да приведе В и К инсталацията в имота в съответствие с нормативните изисквания по експлоатацията й.

Поради това е без правно значение, че ищецът не е изложил твърдения в производството за конкретно противоправно поведение на ответницата при ползването на апартамент № 2, доколкото се касае за бездействие на собственика на вещта, а не за някакво конкретно противоправно действие. 

На следващо място въззивният състав споделя изводите на СРС, че от събраните по делото доказателства се установяват част от елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя на чл. 213 КЗ (отм.), които подлежат на доказване в производството, а именно : наличие на имуществена застраховка - в случая на „пакетна застраховка дом”, настъпване на покрит застрахователен риск, заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице за отстраняване на щетата, причинена от застрахователното събитие.

Тези обстоятелства не са били спорни между страните и се установяват от обсъдените и приети пред СРС доказателства : договор за застраховане, обективиран в полица № 111713004333, със срок на застрахователно покритие 12.05.2013 г. - 11.05.2014 г., наводнение в апартамент № 3, находящ се на 1-ни етаж във вх. А, бл. 11 на ул. „Борис Христов“ в гр. София, настъпило в ап. 21.08.2013 г., в резултат авария на спирателен кран на В и К инсталация в ап. 2 на същия адрес, от което са нанесени щети на стойност 414. 46 лв., който са изплатени на увреденото лице.

За разлика от СРС обаче, настоящият състав намира, че по делото не се установяват предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за възстановяване в полза на застрахователя на заплатеното застрахователно обезщетение по чл. 45 ЗЗД - т. е. не се установява извършването на деяние, което да поражда гражданската отговорност на ответницата - деликт или неизпълнение на договорно задължение и възникване на задължение да обезщети вредите, причинени на застрахованото лице.

Неполагането на дължимата грижа за отстраняване на повреда в собствен недвижим имот би било такова противоправно поведение.

Въззивният състав, за разлика от СРС обаче, намира за основателно възражението на ответницата, че не е собственик на вещта и отговорността за вредите, произлезли от експлоатацията й не може да бъде ангажирана.

В конкретния случай ищецът не е доказал, с допустимите доказателствени средства, че ответницата е собственик на вещта към момента на причиняване на вредата, за да се приеме, че не е спазила изискванията за отстраняване на повреда във В и К инсталацията - авария на спирателен кран. Напротив, при дадена на ищеца възможност да установи този релевантен за спора факт, до приключване на делото в СРС не са ангажирани доказателства, че ответницата е собственик на имота. Този извод следва и от справката от служба по вписвания, приложена към молбата на ищеца от 21.05.2019 г.

Фактът, че ответницата М.Й.Л. е подписала Констативен протокол от 05.09.2013 г., което се установява от заключението на приетото пред СРС допълнителна СГрЕ, в който е констатирана аварията на спирателния кран на водопроводната инсталация в ап. *******, ул. „Борис Христов“, поради което се наводнява апартамент № 3, на същия адрес, застрахован при ищеца, собствен на А.А.М., не води до извод, че отговорността на ответницата следва да бъде ангажирана за репариране на вредите, заплатени от застрахователя в полза на застрахованото при него лице. Както се посочи, в производството не се установява, че ответницата е собственик на имота, от който са причинени вредите.

Обстоятелството дали ответницата е ползвала имота към момента на причиняване на риска и на какво основание, не променя направения извод, тъй като в случая не може да се приеме становището на СРС, че става въпрос за обективни вреди, произлезли от присъщите свойства на вещта апартамент № 2, в какъвто случай единствено може да се говори за ангажиране на отговорността на лицето, под чиито надзор е вещта, солидарно със собственика й, по чл. 50 ЗЗД. След като повредата във В и К инсталацията е причинена от бездействието на собственика на имота, той е лицето, което следва да носи отговорност за вредите, произлезли от повредата.

Предвид изложените изводи в съвкупност, въззивният състав намира, че по делото не са установени необходимите предпоставки за настъпване на предвидената по закон суброгация на ищеца в правата на увреденото лице срещу делинквента, поради което искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е останал недоказан, а от там – неоснователен.

Тъй като изводите на настоящия състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон и вместо това искът да се отхвърли. Предвид промяната в изхода на спора, този извод се отнася до решението в частта по разноските, присъдени в полза на ищеца.

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответницата - въззивник. Тъй като тя не претендира разноски за производството такива не се присъждат в нейна полза.

 Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

                                                    Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ, решение № 143605/17.06.2019 г. на СРС, 77 с - в, по гр. д. № 27303/2018 г., с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че М.Й.М. - Л., ЕГН ********** дължи на „Д.З.“ АД с ЕИК *******сумата от 429 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Дом", обективиран в полица № 111713004333, със срок на застрахователно покритие 12.05.2013 г. - 11.05.2014 г. и 15 лв. ликвидационни разноски, за причинени вреди в резултат наводнение от авария, възникнала на 21.08.2013 г. в апартамент № *******, ул. „Борис Христов“, собственост на А.А.М., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 04.01.2018 г. до плащането, както и сумата от 130. 71 лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2015 г. - 03.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 443/2018г. на СРС, 77 състав и е осъдена за заплащане на разноски в полза на ищеца за заповедното и исковото производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 213 КЗ (отм.)  за признаване за установено, че М.Й.М. - Л., ЕГН ********** дължи на „Д.З.“ АД с ЕИК *******сумата от 429 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Дом“, обективиран в полица № 111713004333, със срок на застрахователно покритие 12.05.2013 г. - 11.05.2014 г. и 15 лв. ликвидационни разноски, за причинени вреди в резултат наводнение от авария, възникнала на 21.08.2013 г. в апартамент № *******, ул. „Борис Христов“, собственост на А.А.М., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 04.01.2018 г. до плащането, както и сумата от 130. 71 лв. - мораторна лихва за периода 04.01.2015 г. - 03.01.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.01.2018 г. по ч. гр. д. № 443/2018г. на СРС, 77 състав и ответницата е осъдена за заплащане на разноски в полза на ищеца за заповедното и исковото производства.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

 

 

                             2.