№ 44
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20201110144139 по
описа за 2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд 128 състав
На тринадесети април Година 2021
В открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С И
Секретар: П А
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 44139 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК xxxxx, със седалище и адрес на управление
гр.София, адрес, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответницата С А Ф., ЕГН **********, с адрес адрес, че дължи на ищеца
1
следните суми: сумата от 893.05 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 149.31 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 22.06.2020 г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.06.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендира се установяване на задължения и за дялово разпределение, а именно
34.04 лв. главница за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г. и 6.34 лв. обезщетение за
забава за периода от 01.05.2017 г. до 22.06.2020 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Бруната България” ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговор, ответницата по делото, е депозирала такък, който съдържа доводи
по допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответницата оспорва да е в облигационно правоотношение с ищеца за доставка на
топлинна енергия, като в тази насока отбелязва, че от представените от самия ищец писмени
доказателства, се установява, че друго лице е собственик на процесния имот.
Ответницата твърди, че в случая е налице противоречие с чл.62 от ЗЗП, доколкото тя
не е поръчала на ищеца да й достави топлинна енергия, поради което и съобразно
цитираната норма от ЗЗП, не дължи заплащане на стойността й.
С отговора се навеждат доводи срещу дължимостта на суми за дялово разпределение,
доколкото тази услуга самият ищец признава, че не я извършва той, а ФДР „Бруната
България“ ООД. Отделно от това, по отношение претендираните лихви, се излагат
съображения, че не са представени доказателства за датата, на която са публикувани
задълженията на сайта на ищеца, от който момент започва да тече срока за изпълнението
им.
Ответницата се позовава и на решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС, ІІІ отделение,
постановено по адм.д.№ 1372/2016 г., с което се отменя утвърдената методика за дялово
2
разпределение.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Ответникът изпраща упълномощен
представител, който поддържа отговора на исковата молба.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 27519/2020 г. по описа на СРС е видно, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответниците
е била издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 893.05 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот, отчитан с аб ........, ведно със законна лихва от
29.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 149.31 лв. за периода
от 15.09.2017 г. до 22.06.2020 г., сумата от 34.04 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 29.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.34
лв. за периода от 01.05.2017 г. до 22.06.2020 г. С възражение от 12.08.2020 г. длъжникът е
оспорил присъдените вземания поради липса на облигационни отношения с ищеца и поради
погасяване на вземанията по давност.
Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ от
13.06.1984 г., процесния имот, представляващ ап, находящ се в адрес, е закупен от С А З.
През 2014 г. е вписана възбрана върху имота по изп.дело № 20138440402719 по описа на
ЧСИ, Рег. № от КЧСИ.
На 07.10.2013 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на
което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Бруната“ ООД.
Договор между последната и ищцовото дружество е сключен на 08.07.2011 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е
извършван реален отчет на монтираните в имота индивидуални разпределители, данните от
които са използвани за изготвяне на изравнителните сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по
която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна енергия
3
общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма
данни за извършени плащания, като след реалния отчет на уредите за дялово разпределение,
е начислена сума за доплащане от 9.33 лв. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава на 155.65 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
От приетия като писмено даказателство договор за покупко-продажба на жилище, сключен
по реда на чл.117 от ЗТСУ от 13.06.1984 г., е видно, че процесният имот, представляващ ап,
находящ се в адрес, е закупен от С А З. По делото липсват обаче доказателства /с оглед
изрично наведените в отговора на исковата молба възражения/, че С А З и С. А. Ф. са едно и
също лице. В тази насока следва да се отбележи, че освен, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство, не ангажира доказателства,
те не могат да бъдат извлечени и от другите данни по делото – в частност от справката от
НБДН. От приложената на л.11 от заповедното производство – ч.гр.д.№ 27519/2020 г.,
справка, се установява, че С. А. Ф., е променила единствено собствености си име през 2011
г., не и фамилното си такова. Ето защо, съдът приема, че по делото не се събраха
доказателства за наличие на облигационно правоотношение, възникнало по реда на чл.153,
ал.1 от ЗЕ.
В случая не се представиха и доказателства /подадена молба-декларация до ищеца,
писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение
възникнало между топлопреносното предприятие и Ф. по смисъла, изяснен в ТР № 2/2017 г.
на ОСГКВКС.
С оглед на това съдът намира, че С.Ф. не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените срещу нея искове. При така изложените съображения, предявените от ищеца
искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, единствено ответницата има право на разноски, каквото
4
искане е направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Ответницата претендира единствено адвокатско
възнаграждение. Доколкото на нея им е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на адв.К. следва да бъде присъдено възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, съобразно материалния интерес по делото и
по правилата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки материалния интерес по делото.
Ето защо за представителството на ответницата следва да се определи възнаграждение от
306.00 лв., което да бъде присъдено на адв.К..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК xxxxx, със седалище и адрес на
управление гр.София, адрес, представлявано от А А, за признаване за установено по
отношение на С А Ф., ЕГН **********, с адрес адрес, че последната дължи на ищеца
следните суми: сумата от 893.05 лв., представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., за имот с аб ........ , ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.06.2020 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 149.31 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
от 15.09.2017 г. до 22.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК xxxxx, със седалище и адрес на
управление гр.София, адрес, представлявано от А А, за признаване за установено по
отношение на С А Ф., ЕГН **********, с адрес адрес, че последната дължи на ищеца
следните суми за ицзвършена услуга дялово разпределение в имот, отчитан с аб ........:
главница от 34.04 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 29.06.2020 г., до окончателното плащане на дължимото, както и 6.34
лв. обезщетение за забава за периода от 01.05.2017 г. до 22.06.2020 г.
ОСЪЖДА “Т С” ЕАД, ЕИК xxxxx, със седалище и адрес на управление гр.София,
адрес, представлявано от А А, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адвокат С. К. К., от Софийска адвокатска колегия, с адрес ........, сумата от 306.00 лв.,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на
ответницата С А Ф., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 44139/2020 г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Бруната България”
ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
5
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
приложи по частно гражданско дело № 27519/2020 г. по описа на СРС и същото да се върне
на 40-ти състав на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6