ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9952
гр. София, 06.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110135144 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С определение № 4845 от 31.01.2024г., постановено по настоящото дело, е обезсилена
отчасти издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. А. А., Д. Д. А. и А. Д.
А. заповед за изпълнение на парично задължение от 06.07.2023г. поради непредставяне на
доказателства за предявен иск по чл. 422 ГПК в срок с оглед постъпилото от длъжниците
възражение по чл. 414 ГПК.
С определението съдът не се е произнесъл по разноските.
Препис от определението е връчен на страните, като длъжниците са го получили на
13.02.2024г.
На 14.02.2024г. е постъпила молба от всеки от процесуалните представители на всеки от
тримата длъжници – адв. И., адв. Л. и адв. Б., с искане за допълване на определението в
частта му на разноските като се присъдят търсените от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на по 480.00 лева, който да бъде присъден на адвоката поради
оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Молбата на ищеца е връчена на ответника, който изразява становище, че искането е
неоснователно, а при евентуалност – дължимо в по-малък от търсения размер с оглед вида
на осъществената защита и съобразно размера на отхвърлената част.
Настоящия съдебен състав, след като се запозна с направеното в молбата искане
и доводите в постъпилото становище, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Подадената от адв. И., адв. Л. и адв. Б. молба е допустима – подадена е в срока по чл.
248 ГПК, доколкото акта на съда е връчен на молителя на 13.02.2024г, а молбата е
постъпила на 14.02.2024г., от лице с правен интерес, като списък не се изисква, защото
1
съдът не се е произнесъл въобще по разноските, т.е. молбата има характер на искане за
допълване, а не за изменение. Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
По общото правило на чл. 78 ГПК, което намира приложение и в заповедното
производство, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната
страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Казано по друг начин, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този
смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Всеки от длъжниците е представляванал в производството по делото от договорен
адвокат – адв. И. за Д. Д. А., адв. Л. за Д. А. А., и адв. Б. за А. Д. А.. Процесуалното
представителство е указано по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като по делото са представени
договори за правна защита и съдействие, в които е посочена хипотезата, на която
длъжниците се основават. В подадените възражения по чл. 414 ГПК се съдържа искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказано представителство в
размер на 480.00 лева.
По изложените по-горе мотиви и с оглед изхода на делото – обезсилване в едната част
на издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК поради бездействие на заявителя, разноски за адвокатско
възнаграждение се дължа. Разноски се дължат независимо, че няма доказателства за
наличието на предпоставките за прилагане на хипотезата за оказване на безплатна правна
помощ, тъй като законът не изисква такива. При осъщественото представителство по този
ред, разноските следва да се присъдят на адвокатите.
По отношение на техния размер обаче съдът приема за основателно релевираното от
процесуалния представител на заявителя възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като аргументите за това са
следните:
На първо място, съдът не е обвързан от посоченото в договора за правна защита и
съдействие възнаграждение, именно с оглед реда на оказаната защита.
На следващо място, подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно
исково производство, а не е израз на материалноправна защита на длъжника. Възражението
по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което
исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на
иска. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се
дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право
на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414
2
ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за
материалното право (в този смисъл е Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по
ч. т. д. № 3074/2018 г.). Да се приеме, че минимално дължимото адвокатско възнаграждение
за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е в размер на присъдения, означава да се
приравни по сложност извършването на това действие с депозирането на отговор на искова
молба и явяването на адвоката в открито съдебно заседание, каквито действия биха били
извършени от процесуалния представител при прерастване на заповедното производство в
състезателно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер,
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Заповедното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което размерът на адвокатско възнаграждение,
дължимо на длъжника в това производство, следва да бъде намален до минималното
адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1/09.07.2004 г. (Наредбата) не е определен
минимален размер на адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, поради което възнаграждението,
съобразно § 1 от Допълнителните разпоредби на наредбата, следва да се определи по
аналогия, като се изходи от вида на процесуалното действие. Както се изясни,
процесуалното действие на адвоката се изразява в попълване на утвърден образец на
възражение по чл. 414 ГПК, който се връчва на длъжника и съдържа указания за
попълването му, поради което това действие следва да се приравни по сложност на
посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. / в редакцията към датата на
сключване на договора – редакация ДВ бр.88 от 4 Ноември 2022г./ - изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200.00 лева. В
конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, тъй като
същата може да се отнесе в заповедното производство само към заявителя, не и към
защитата на длъжника срещу заповедта.
По гореизложените съображения този съдебен състав споделя разбирането, че
подаването на възражение по чл. 414 ГПК се приравнява като сложност на процесуално
действие по чл. 6, т. 5 НМРАВ и приема, че адвокатско възнаграждение на длъжника се
дължи, но размерът на му следва да се определи по посочената по-горе норма, т.е.
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК възлиза на сумата от 200.00 лева. В този смисъл са
Определение № 3262 от 10.10.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3474/2017 г. по описа на
САС, Определение № 2530 от 23.09.2021 г. по ч. гр. д. № 7721/2021 г. по описа на СГС, IV –
"Е" въззивен състав, Определение № 20071 от 27.09.2018 г. по ч. гр. д. № 10816/2018 г. на
СГС, Решение № 915 от 03.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. по описа на СГС, Решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. по описа на СГС, Решение № 260510 от
3
12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. по описа на СГС, Решение № 2 от 08.01.2021 г. по
в. гр. д. № 597/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд).
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който намира приложение и в заповедното производство,
разноските се присъждат съобразно размера на отхвърлената част от иска. Макар
производството по делото да се прекратява с обезсилването на заповедта, то по аргумент от
посочения текст следва да се вземе предвид размера на вземането, спрямо което
производството е прекратено. Съобразявайки това правило, размера на отхвърлената част по
отношение на всеки от тримата длъжници и общия материален интерес за всеки от тях, то
адвокатското възнаграждение възлиза на: за адв. И. като пълномощник на Д. Д. А. – 0.81
лева, адв. Л. като пълномощник на Д. А. А. – 0.81 лева, и адв. Б. като пълномощник на А. Д.
А. - 0.81 лева
Изложеното дава основание постановеното по делото определение да бъде допълнено в
частта за разноските, като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на всеки един
от адвокатите.
Така мотивиран, и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 4845 от 31.01.2024г., постановено по ч.гр.д. № 35144/2023г.
по описа на СРС, 55 състав, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
...., да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Г.“ № ..., ет. 1, сумата от 0.81 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
....., да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Г.“ № ...., ет. 1, сумата от 0.81 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
...., да заплати на адв. Кр. И. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.
София, ул. „Г.“ № ....., ет. 1, сумата от 0.81 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4