Номер 260347/ 13.07. Година
2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд IV - ти наказателен състав
На шести юли Година 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя
Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00708 по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление № 21-1158-000881/30.03.2021г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на
Р.Р.М. с ЕГН **********, са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/
и глоба 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, за това, че на 21.02.2021 г., в 22.15 часа, в
гр. Перник, ул. Брегалница, като водач на лек автомобил „БМВ 330”, с peг. №***, собственост на К. Р. Б., отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, и не изпълнил предписанието за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им –
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Р.М.,
в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, като се поддържа, че фактическите обстоятелства по случая са
оценени неправилно и вмененото нарушение не е извършено. Без да оспорва, че е
отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични
вещества, и че не се е явил в лечебното заведение, за да даде проба за
лабораторно изследване, жалбоподателят отрича да е управлявал превозното
средство в момента на проверката и именно това обстоятелство сочи като причина
за отказа. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично. Пълномощниците му – адв. Р.Т. и адв. А. В. поддържат жалбата. В съдебните прения адв. В. излага конкретни доводи в подкрепа на тезите в жалбата и пледира за
отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира
и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо към преписката
изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е
участвал.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:
На 21.02.2021г. свидетелите М.Ю.Й. и А.Б.Б. - полицаи в
първо РУ - ОД МВР Перник изпълнявали служебните си задължения по
охрана на
обществения ред на територията на 01 РУ - Перник. Малко след 22.00 часа се движели със служебния си
автомобил по ул. Брегалница, когато забелязали движещ се срещу тях лек
автомобил „БМВ 330”, с peг. №***. При разминаването им
водачът ускорил скоростта и се насочил към ул. Кресна. Поведението му
мотивирало полицейските служители да променят
посоката си на движение и да го последват с цел извършване на проверка. Водачът
на автомобила спрял в района на площад Кракра, зад бл.**, а
непосредствено пред него спрели и служителите на МВР. След като полицаи Й.
и Б. се приближили до превозното средство възприели, че в него има три лица. Поискали от тях да представят документ за самоличност, а от водача - и документи
за управлявания от него автомобил.
Въз основа на представената лична карта установили самоличността на последния -
Р.Р.М., както и на пътниците с него. След извършена
справка в масивите на МВР полицейските служители установили, че лек автомобил „БМВ
330”, с peг. №*** е собственост на друго лице – К. Р. Б. с ЕГН **********,
както и че за него не е сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на авотомобилистите“.
По тази причина докладвали в дежурната част и поискали
съдействие от автопатрул
на сектор ПП – ОД МВР – Перник във връзка с констатираното нарушение по
Кодекса за застраховането.
На мястото били изпратени свидетелят Д.С.С. и Т. Л. Д. - мл. автоконтрольори
в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същите съставили срещу Р.М. като водач на МПС АУАН за установената липса на валидна
застраховка Гражданска отговорност за автомобила, а срещу единия от пътниците в
него бил съставен акт за нарушение по чл.6 от ЗБЛД. Р.М. първоначално съдействал на проверката -
подписал съставения срещу него акт и приел да му бъде извършена проверка за употреба
на алкохол, при която техническото
средство отчело отрицателен резултат. Служителите на МВР поискали да извършат
на жалбоподателя и проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, тъй като при вече извършената справка в базата
данни на КАТ установили, че едното от лицата, пътуващи с него, е наказвано по административен
ред за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. М. категорично
отказал такава проверка, заявявайки, че не е бил водач на автомобила. Издаден му бил талон за
изследване №075156, в който полицай Д.С. отразил възможността
жалбоподателя да се подложи на медицинско и химическо-токсикологично изследване
за установяване употребата на наркотични вещества, удостоверено с негов подпис,
като определил на водача срок от 30 минути от връчването на
талона за явяване в МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. Талонът бил
връчен в 23.55 часа на 21.02.2021г.. Жалбоподателят
отказал да подпише талона за изследване. В определения в него срок не се явил в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за
изследване.
Въз основа на установеното на
място фактическо положение срещу Р.М. било образувано административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
серия GА, №321042/21.02.2021г., като актосъставителят – свид. Д.С. приел, че виновно е нарушил
разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН М. заявил, че има възражения и отказал
да подпише акта, което било удостоверено с подпис на един от полицейските служители – Т. Л. Д..
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило писмено
възражение от жалбоподателя, в което се излагали твърдения, че е отказал да му
бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества по причина, че в момента
на проверката не е шофирал автомобила.
На 30.03.2021 г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Р.Р.М. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
като взе предвид показанията на свидетелите Д.С.С., М.Ю.Й.
и А.Б.Б., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия GА, №321042/21.02.2021г., талон за медицинско изследване № №075156/21.02.2021г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1158-000160/21.02.2021г., заверено копие
на заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за
разглеждане на делото по същество. Възражения в тази насока не се навеждат и от
страна на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с
доказана материална компетентност,
правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в
чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство, които да са
засегнали правото на защита на жалбоподателя.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът
приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във
вина на жалбоподателя.
Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи
се в признаците на административнонаказателния състав,
са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до
следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час
спрямо него е извършена проверка от служители на 01 РУ и сектор ПП към ОД МВР -
Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за
това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, както и че му е издаден талон за изследване. Не е
спорно, че не се е явил в посоченото в талона лечебно заведение в определения
срок за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно
изследване.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно
принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените
документи: АУАН серия GА, №321042/21.02.2021г, талон за изследване
от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за необходимо да
извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока,
доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са
безспорни.
Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на М. да се подложи на
тест за употреба на наркотични вещества е бил по причина, че в същият
момент не е управлявал превозното
средство, не е имал качеството водач на МПС и следователно не е имал о
основание да бъде подлаган на проверка за употреба на наркотични вещества.
Тезата му се приема за несъстоятелна и напълно голословна. В нейна подкрепа
доказателства не са ангажирани, въпреки дадената
възможност за това.
В противовес на нея са всички събрани доказателства по делото – гласни и писмени. Свидетелите М.Й. и А.Б., които в
качеството си на полицейски служители, са предприели проверка спрямо жалбоподателя, са очевидци на действията му по
управление на превозното средство. Съдът дава вяра на показанията им, като намира,
че излагат възприятията си обективно и правдиво, с необходимата изчерпателност и последователност, без данни за заинтересованост
и проявена тенденциозност спрямо него. Свидетелите са изпълнявали рутинните си служебни задължения, изявленията им са логични,
последователни и кореспондират
на писмените доказателства по делото, поради което съдът приема, че интерпретират
случилото се напълно достоверно.
Обстоятелствата, свързани с проверката, която свидетелите Й.,
Б. и С. съвместно са извършили, се възпроизвеждат уверено, без противоречия и с
необходимата конкретика относно фактите от значение за делото, което е
показателно за наличието на ясен спомен за нея. Първите двама установяват, че
при гореизложените обстоятелства непосредствено са възприели жалбоподателя като
водач на превозното средство в момент на движение по ул. Брегалница и ул. Кресна, гр. Перник, след което са го последвали с цел извършване на
проверка. Еднопосочни са и показанията им, че не са губили визуален контакт с движещото се пред тях
превозно средство до спирането му на посоченото място, както и че до
приближаването им до него никое от намиращите се в него лица не го е
напускало. Свидетелите изясняват, че са
установили самоличността на водача въз
основа на представените от него документи, че първоначално същият е съдействал
на проверката, включително във връзка с предприетото от свид. С. образуване на административнонаказателно производство със съставен от
него АУАН за управление на превозното средство без наличие на договор за
сключена застраховка Гражданска отговорност. Служителите на МВР без
противоречия съобщават, че М. е приел извършените спрямо него действия в тази
насока, подписал е съставения му акт за нарушение, подложил се е и на проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол без каквито и да е възражения. Посочват, че промяната
в позицията му, изразена в оспорване факта на управление на автомобила е
настъпила в момент, в който са поискали да извършат и тест за употреба на
наркотични вещества. Свидетелят Д.С. установява, че в този момент поведението на М. се променило – станал нервен,
консултирал по телефона действията си, а накрая заявил, че не е бил водач на
автомобила с какъвто мотив пред него и
колегите му отказал да бъде тестван, както и да подпише съставените в тази насока документи - талон за изследване и процесният
АУАН.
Доводите на пълномощника
за отсъствие на основания да се извърши
такава проверка на жалбоподателя са несподеляеми. Действително, съгласно чл.5, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози
проверка с тест за употребата на
наркотични вещества или техни аналози или изпращане за медицинско изследване се
извършва при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на
МПС за употреба на такива. Тези обостоятелства се установяват в непосредствения контакт с
водача на превозното средство, преценяват се индивидуално, не изискват нарочно
мотивиране и поради това не могат да бъдат контролирани от съда. Действията на
служителите на МВР са извършени в рамките на правомощията им по контрол на
спазването на правилата за движените от участниците в движението, а жалбоподателят
като водач на МПС е бил длъжен да изпълнява указанията и нарежданията им. Извън
изложеното, в показанията на разпитаните свидетели се съдържат достатъчно данни
в насока основанията да предприемат проверка
за употреба на наркотични вещества по смисъла на чл.5 от Наредбата, доколкото
съобщават за първоначално съдействие от
страна на М. и за настъпил обрат след
искането да бъде тестван за
употреба на наркотици, за търсено от него съдействие по телефон, за забелязана
внезапно настъпила нервност в поведението му, за присъствието в автомобила му
на лице, наказвано по административен ред във връзка с управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Всичко
това обосновано е формирало у служителите на МВР подозрение срещу жалбоподателя
в същата посока и закономерно е
мотивирало следващите им действия по проверка.
По тези съображения съдът приема за доказано, че
жалбоподателят Р.М. е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение.
Както вече се посочи, доказателствените материали
са еднопосочни относно отказа на М. да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, както и че не се е явил
в лечебното заведение за вземане на биологични проби за изследване. Тези факти
не са спорни.
В контекста на изложеното, съдът приема, че отразените в обстоятелствената
част на акта и постановлението фактически обстоятелства съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Подкрепени от събраните доказателствени
материали, те дават основание за несъмнен извод, че Р.М. виновно е извършил
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера
на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични
вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда кумулативно лишаване
от право да се управлява МПС за срок от 2 години и глоба в размер 2000 лв.
Санкциите са определени в абсолютен размер и обвързват административнонаказващия
орган при наказване на нарушителя, като изключват възможността му за преценка
на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са
наложени на жалбоподателя и предвид законосъобразното им определяне,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Намаляване на
наказанията под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма
основание за присъждане на направените
от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.
По изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-1158-000881/30.03.2021г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД на
МВР - Перник, с което на Р.Р.М. с ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата са наложени административни наказания лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години /24 месеца/ и глоба 2000 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд — гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
- в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
/п/
Вярно с оригинала
ИЗ